№ 4434
гр. С*** 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110142104 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.№
232147/16.7.2024г. от ищец Т***, срещу ответник Ю. Д. Р., ЕГН **********, и с адрес
гр.С*** ж.к. Л***, ***, като моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за
установено спрямо ответника, че дължи следните суми – обща сума от 980,74 лева/лв./, от
които сумата 800,91 лева (осемстотин лева и 91 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период ***г., ведно със законна лихва
за период от ***г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата
157,16 лева (сто петдесет и седем лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху ТЕ за период ***., и сумата 19,76 лева (деветнадесет лева и 76 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за
период ***., ведно със законна лихва за период от ***г./дата на подаване на заявление в
съда/ до изплащане на вземането, сумата 2,91 лева (два лева и 91 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху ДР за период ***г., като сумите са начислени за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С*** ЖК.Л*** ***, аб.№ ***, и с инсталация № *** за които суми е
издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/№ 4742/7.2.2024г. по заповедна част на производството
по ч.гр.д.№ 4734/2024г. по опис на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С*** жк. „Л***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Т*** на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
1
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н*** въз
основа на сключен между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение „Н*** е изготвяло изравнителни
сметки. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение, поради което е изпаднал в забава. Моли се за уважаване на
предявените искове с присъждане на сторените по делото разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Направил е искане за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси. Моли
за изискването и прилагането на ч.гр.д.№ 4734/2024 г. по описа на СРС, 163-и състав.
Направил е искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на страна на ищеца на трето
лице-помагач в лицето на „Н***, в качеството му на дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение на топлинна енергия до процесния имот. Направил е искане по чл. 190
ГПК да бъде задължено третото лице – помагач да представи всички относими документи
във връзка отчитането и разпределянето на ТЕ, касаещи процесния период и имот
документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№
346756/30.10.2024г., като по същество оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Няма изложени възражения по каква причина исковете са недопустими. Изложени са
възражения само за неоснователност, като на първо място се посочва, че ответникът е подал
молба-декларация, с която заявява, че иска отоплението в процесния имот да бъде спряно и
радиаторите да се демонтират. На второ място, исковете се оспорват, защото протоколът от
ОС на ЕС страда от пороци, свързани с отсъствието на основни атрибути от него, както и
защото протоколът не е подписан от председателя и протоколчика на ОС. Твърди, че
съставеният документ е с неистинско съдържание. Посочва, че в действителност не се е
провеждало ОС на ЕС и че упълномощеният представител на ЕС пред ,,Н*** не е
собственик на имот в ЕС. Сочи, че действието на договора между,,Н*** и ЕС е 5 години и е
изтекло на 24.07.2007 г. Поради посочените твърдения отбелязва, че за него не произтича
задължение за изплащане на ТЕ и дялово разпределение.
Не взима отношение относно поисканите от страна на ищеца СТЕ и ССЕ.
По делото е постъпила молба с вх. № 12701/15.01.2025 г. от третото лице – помагач
„Н***. Със същата са представени писмени доказателства относно изготвените
изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на ответника, както и
протоколи за неосигурен достъп и списък на актуалния брой ползватели на топла вода по
имоти.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и предид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по което е започнало
предхождащото заповедно по ч.гр.д.№4734/2024г. по опис на СРС /л. 8-12/; преводно
нареждане от 24.01.2024 г. /л.13/; Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ /л.14-15/; Договор от 24.07.2002 г., сключен между „Н*** и ЕС с адрес гр.
С*** ж.к. „Л***, Протокол от Общо събрание и Списък на живущите /л.8-20/; Съобщение
към фактура от 30.06.2021г. /л.21-22/; Съобщение към фактура от 30.06.2022г. /л. 23-24/;
2
Съобщение към фактура от 30.06.2023г. /л.25-26/; Извлечение за дължими суми за абонат №
***; Договор № *** г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.
139в ЗЕ, сключен между „Т*** и „Н*** /л.27-34/; Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т*** на потребители в гр. София публикувани във в-к
Монитор на 11.7.2016г. /л.35/; Платежно нареждане от 23.7.2024г. /л.41/; Платежно
нареждане от 10.1.2025г. /л.67/; Изравнителна сметка за период 05.2020 – 04.2021г. /л.78/;
Изравнителна сметка за период 05.2021 – 04.2022г. /л.79/; Изравнителна сметка за период
05.2022 – 04.2023г. /л.80/; Констативен протокол от 15.5.2021г. /л.81/; Констативен протокол
от 29.5.2021г. /л.82/; Констативен протокол от 14.5. /л.83/; Списък с живущи /л.84/;
Констативен протокол от 14.5.2023г. /л.85/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№
4734/2024г. по опис на СРС, 163-ти състав.
По делото е приета молба с вх.№ 12701/15.1.2025г. от третото лице – помагач Н***, с
приложени доказателства за абонатен № ***, от която е видно, че клиент за този абонатен
номер е бил Ю. Д. Р. и са извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени
изравнителни сметки/. Видно от приложените констативни протоколи абонатът не е
осигурил достъп до имота в процесния период за отчитане на ТЕ от ФДР.
По делото е прието е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза /л.88–96/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От заключението на същата се установява, че отчитането на топлинната енергия в
СЕС се извършва по топломер, монтиран в абонатната станция, като от отчетената ТЕ се
приспадат технологични разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределеня меджу
потребителите в СЕС. Дяловото разпределение за имота на ответника е извършвано от
третото лице – помагач Н*** в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ през
процесния период. В процесния недвижим имот не е имало монтирани отоплителни тела и
съответно – няма монтирани топлоразпределители. В жилището е констатирано наличието
на щранг – лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ. През процесния
период от ***. ответникът не е осигурил достъп на третото лице – помагач по време на
годишния отчет. За периода ***г. разходът за топла вода се е изчислявал на един брой
потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ,
а за периода от *** – за процесния имот не е била начислявана ТЕ за топла вода, тъй като в
списъка с абонати в СЕС за процесния имот е посочено „0“. Изчисленото количество ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. ТЕ за общи части не е начислявана. От заключението се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване за исковия период, за абонатната станция е действал общ топломер, който
преминал метрологичен контрол. За процесния период / *** г./ сумата за изразходваната ТЕ
за процесния имот от изравнителните сметки е в размер на 898,56 лв.
По делото няма приложени доказателства за извършени плащания на претендираните
суми, като такива твърдения не са били и направени от ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1,
т.1 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването
му в предхождащото заповедно производство по чл.410 ГПК по ЧГД № 4734/2024 г. по
описа на СРС, 163-ти състав.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
3
претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т.42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ,
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот с административен
адрес гр. С*** жк. Л***, ***. От същото следва, че ответникът е страна по облигационно
правоотношение с „Т*** по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
– чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата етажна –
собственост, в която се намира процесният имот – собственост на ответника, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото доказателства
представени от ФДР – Протоколи за неосигурен достъп, документи за главен отчет и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за съответните отчетни периоди, се
установява, че единственият инсталиран в имота уред за топлоснабдяване е щранг-лира,
като радиаторите са демонтирани.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен е Протокол от 09.06.2002г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „Н*** за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно
от приложен Договор № 24.07.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № ***
г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение
4
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото е представен Договор № *** г. при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Т*** и „Н*** относно
обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за
процесния период именно „Н*** е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в
която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице
отчетни документи и изравнителни сметки.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща
се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, като „Н*** е
извършвало дялово разпределение в съответствие с методиката за изчисление и цените за
ТЕ, приложими към процесния период.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че за процесния период /***
сумата за изразходваната ТЕ за процесния имот от изравнителните сметки е в размер на
898,56 лв.
При изрично възложена доказателствена тежест ответникът не установи в
производството плащане на тази главница за ТЕ, поради което искът се явява основателен и
доказан в претендирания от ищеца размер от 800,91 лв.
Искът за главница за ДР също се явява основателен и доказан в пълен размер, поради
което на ищеца следва да се присъди и сумата от 19,76 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „Т*** за продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016г.),
потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да
погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без
да е необходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва върху главницата за ТЕ се явява
основателна. Същата следва да е в размер на 181,58 лв., изчислена служебно от съда с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, дължима за периода от *** г., но тъй като е искът е
предявен в по-нисък размер – за сумата от 157,16 лв., същият следва да бъде уважен до този
размер.
Съдът намира, че правилото на чл.33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея в размер на 2,91 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената, респективно отхвърлената част на исковете, но доколкото такива не
се претендират от ответника, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете. Същият е представил доказателства за сторени разноски в исковото
производство за сумата от 75 лв. – държавна такса, и сумата от 300 лв. – депозит за вещо
5
лице по СТЕ. Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна сложност до делото, то
възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лв. в настоящото
производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4 /2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковата претенция. По същото е сторил разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса, като следва да му се определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
50 лв. Общо разноските са 550лв.
Следователно съгласно уважената част от искове следва му се присъдят разноски общо
в размер на 548,37 лв., сторени в двете производства.
Ответникът е направил в о.с.з. възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу
юр.к.възнаграждение на ищец, но то е неоснователно, доколкото съдът го е определил в
минимален размер по списъка.
Списък с разноски по чл.80 ГПК е представил само ищеца, като е приет от съда/л.100
от делото/
Ответникът не представя списък и не претендира разноски, защото няма сторени по
делото такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Т***, с адрес гр.С***
район К***, и ответника Ю. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С*** жк.Л***, ***, че
ответникът дължи на ищеца следните суми – сумата от 800,91 лева (осемстотин лева и 91
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за период ***г., ведно със законна лихва за период от ***г./дата на подаване на
заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 157,16 лева (сто петдесет и седем лева
и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период ***., и сумата 19,76
лева (деветнадесет лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ за период ***., ведно със законна лихва за период от
***г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, като сумите са
начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*** ЖК.Л*** ***, аб.№ ***, и с
инсталация № *** за които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 4742/07.02.2024г.
по ч.гр.д.№ 4734/2024г. по описа на СРС, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска за сумата 2,91 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от
18.03.2022 г. до 16.01.2024 г.
ОСЪЖДА Ю. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С*** жк.Л***, ***, да заплати на
Т***, с адрес гр.С*** район К***, сумата от 548,37лв., представляващи сторените пред СРС
съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство и по заповедното по ч.гр.д.
№ 4734/2024г. по описа на СРС, съразмерно с уважена част от искове, на основание чл.78,
ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НЕЛБО ООД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и 3-то лице помагач със съобщение!
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7