Решение по дело №2243/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №

 

                                                К., 25.06.2021 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав                                   

        Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2243/2020  година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 СК.

Ищецът М.К.М. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 22.11.1985 год. в гр. К.. Заживели в жилището на ответницата в гр. К., *****. По - късно си закупили къща в с. *****. Имат пълнолетна дъщеря. През 1999 год. заминал за САЩ, където се устроил на работа. През 2001 год. съпругата му заедно с дъщеря им се преместили при него и заживели трайно в САЩ. Купили си жилище /къща/, в което живели до раздялата им в през м. октомври 2017 год., когато ответницата напуснала семейното жилище и заживяла на квартира.  Раздялата влошила отношенията им необратимо. Продали семейното си жилище и от тогава няма връзка с ответницата дори по телефона, не знае къде живее и къде се намира. Всеки заживял собствен независим от другия живот.  Във фактическа раздала са повече от три години. Бракът им се превърнал в една формалност. Не поддържат нито физически, нито духовни контакти. Няма никакви изгледи отношенията ни да се възстановят. Запазването на този брак не е от полза нито за тях, нито за дъщеря им, нито за обществото и следва да се прекрати.

Моли съда да постанови решение, с което като констатира дълбокото и непоправимо разстройство на брака им и да го прекрати с развод. Не възразява ответницата да запази брачното си фамилно име.

 

   Ответницата И.Т.М. чрез назначеният й особен представител адв. Г.А. в отговора на исковата молба намира предявения иск за недоказан, след събиране на представените от ищцовата страна доказателства - не взема становище. На осн. чл. 53 СК, взема становище, че възстановяването на предбрачното име е правна възможност, а не задължение. Счита за законосъобразно, при липса на изявление в друг смисъл, ответницата да запази брачното име „М.".

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.

  Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора.  Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца.   Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.

  Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.

 

    От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

   Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак съставено по акт № 453/1985 г. издаден от Община К., М.К.М. и И.Т. Н.сключили граждански брак на 22.11.1985 год. в гр. К.. Съпругата при сключването на брака е приела за свое фамилно име фамилното име на съпруга си – М..

          Видно от представените по делото легализиран превод на паспорт № ********* и свидетелство за управление на МПС № М-410-603-478-075 М.К.М. е гражданин и на Съединените Американски Щати.

          Видно от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 2892/1989 г. издадено на Община Стара Загора М.К.М. и И.Т. Н.са родители на М.М. К., родена на *** г.

   Видно от декларация от 18.09.2020 год. доходите на М.К.М. за периода от м. август 2019 год. до м. август 2020 год. са в размер на 900 долара.

   Видно от декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.К.М., съпрузите притежават къща в с. О.

Видно от показанията на разпитаните като свидетели Д. Н. Н.и С. В. К. бракът е втори за ответницата, съпрузите имат една дъщеря – М., родена на *** г.  Отношенията им не били добри още когато заминали и се установили да живеят в САЩ.  Въпреки, че живели заедно в САЩ те продължавали да имат търкания. През 2017 год. ответницата напуснала семейното жилище, съпрузите продали семейното жилище и всеки заживял свои собствен живот. От тогава и до сега са във фактическа раздяла, не поддържат никакъв контакт помежду си. Съпрузите имат общ имот в с. О. В този имот от две години живее св. Д. Н., познат на двете страни. Свидетелят Н. контактува и с двете страни, като контактите му с ответницата са случайни.

 

 

          Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана след преценка на представените писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства са официални документи не оспорени в производството. Гласните доказателства са показания на св. Д. Н. Н. и св. С.В. К Райме Орхан ДжавидФилиз Яшарова Аджова.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът им  е една формална връзка, която не е в интерес на съпрузите и на обществото

Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер, но не следва да се произнася по тях след като не е сезиран с искане за установяване на вината за разстройството на брачните отношения.

 

Брачното фамилно име на съпругата е М. и това име,  следва да носи след прекратяването на брака след като не е направено искане за друго.

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв., от която 25лв. са внесени М.К.М. при подаване на исковата молба. В съответствие с нормата на чл.329, ал.1 ГПК разноските остават в тежест на всеки от тях както са направени.

По отношение на останалата невнесена държавна такса всеки от съпрузите  следва да заплати на РС - К. 25 лв. държавната такса по допускането на развода.  

Разноските на ищеца по делото възлизат на 25 лв. държавна такса, 600 лв. възнаграждение за особен представител. Представляван е от адвокат, не представя документ за направени разноски  за правна защита.

Адв. Г.А. претендира да й бъде увеличено определеното като особен представител възнаграждение от 600 лв. със сумата на дължимия данък добавена стойност. Представя документ за регистриране по ДДС. Съгласно чл. 66, ал.1  от Закон за данък върху добавената стойност от 01.01.2007 г. ставката на данъка за адвокатските услуги е 20 на сто. Възнаграждението си особеният представител получава от съда, който го е назначил за такъв след внасянето му от ищеца. В този смисъл ищецът следва да бъде осъден да заплати на РС-К. сумата 60 лв., представляваща ставката на данъка дължим за извършената от адв. А. адвокатска услуга.

          Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

          ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 22.11.1985 год. в гр. К., граждански брак между М.К.М. с ЕГН ********** *** и И.Т.М. с ЕГН ********** *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

   ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака И.Т.М. да носи брачното си фамилно име М.

 

          ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на РС - К. 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса по допускането на развода.

 

          ОСЪЖДА И.Т.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на РС - К. 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса по допускането на развода.

 

ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на РС – К. сумата 60 лв., представляваща допълнително възнаграждение за назначеният на И.Т.М. особен представител адв. Г.А.А. в размер на дължимият по ЗЗДС данък.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :