Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Юлиана Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 755 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20209791/28.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5304 по описа за 2017 г. на СРС, II ГО, 69-ти състав,
първоинстанционният съд е осъдил ответника И.Н.И. да заплати на ищеца
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.)
сумата от 1057,40 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско”,
сключен между „А.” ООД и „И.Б.“ ЗЕАД, за
вреди на лек автомобил, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 22.08.2012 г., което вземане е прехвърлено на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД с договор
за цесия от 13.02.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането. С крайния съдебен акт ответникът е бил осъден да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00 лева, представляваща разноски в производството.
Срещу решението на СРС е постъпила
въззивна жалба от ответника И.Н.И., чрез особения му представител – адвокат М.Й.,
в която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени оплаквания, че по
делото е останал неизяснен механизмът на увреждане на единия автомобил при
ПТП-то. Двустранният протокол за произшествието бил попълнен неправилно, като
липсвала схема на настъпилото ПТП в протокола. Твърди се, че от декларацията,
подписана от Е.А.не ставало ясно при какви обстоятелства било възникнало
ПТП-то. Направено е оплакване, че в протокола от съдебното заседание, в който
бил проведен разпитът на свидетелката Е.А., не било записано казаното от
същата, че не си спомня дали е навлязла в другата лента. Особеният представител
нямал връзка с въззивника-ответник, поради което последният нямал възможност да
ангажира каквито и да е доказателства. СРС неправилно бил приел, че ищецът бил
изпълнил задължението си да уведоми ответника за извършената цесия – неправилно
било възприетото от първостепенния съд, че ответникът бил уведомен за
прехвърляне на вземането чрез връчване на исковата молба на особения
представител. Направено е искане за отмяна на решението на СРС и за
постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Поддържа се, че механизмът на ПТП-то бил изяснен и доказан от
назначената съдебно-автотехническа експертиза и показанията на разпитания
свидетел, а попълването на двустранния протокол нямало отношение оттам към
обосноваността на решението. Посочва се, че съгласно чл. 152 от ГПК протоколът
от заседание е доказателство за извършените в него съдопроизводствени действия,
като неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени. Изразено е
становище, че обстоятелството, че страната била представлявана от особен
представител, не я освобождавало от доказателствената тежест. Поддържа се
аргументацията на СРС касателно уведомяването на ищеца за настъпилата цесия.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът
е бил представляван от особения си представител, като на етап устни състезания
последният е преповторил накратно съображенията, изложени във въззивната жалба,
оспорил е претендираното юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна и е
направил възражение да се присъди такова в минимален размер, ако се уважи
искането.
В открито съдебно заседание въззиваемата
страна не е била представлявана. В заседанието е докладвана молба, постъпила от
страната, в която не са били изложени съображения по същество на спора, а
бланкетно е било посочено, че се поддържа депозирания отговор на въззивната
жалба и още веднъж е било заявено искането за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С искова молба с вх. № 2001674/27.01.2017
г. ищецът е претендирал от ответника сумата в размер на 1057,40 лева –
равностойността на застрахователното обезщетение, изплатено на автосервиз
„Лотос 06” АД за извършения ремонт на лек автомобил „Сеат Ибиза”, ДК № ******,
включваща и 15 лева разноски, направени за неговото определяне, ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
присъдените суми.
В отговора на исковата молба ответникът,
чрез назначения му особен представител, е възразил срещу основателността на
исковата претенция.
От приобщените по делото писмени
доказателства – двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 22.08.2012 г., уведомление за застрахователно събитие по
застраховка на МПС от 23.08.2012 г., декларация от 23.08.2012 г. от Е.С.А.се
установява, че на 22.08.2012 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие
между автомобил с марка „Сеат Ибиза” с рег. № ******, собственост на
„Автотехника” ООД и управляван от свидетелката Е.С.А., и автомобил с марка
„Щаер 9514” с рег. № *****, собственост на „Комфорт” ООД и управляван от
ответника.
От горепосочените писмени доказателства
и свидетелските показания на свидетелката Е.С.А.се установяват датата, мястото
и механизмът на произшествието, а именно: на 22.08.2012 г. около 19.00 часа
автомобилът, управляван от ответникът, се е движел по бул. „Шипченски
проход” в гр. София. Към момента, в
който автомобилът се намирал на кръстовището на булеварда с ул. „Н. Коперник”,
успоредно от него бил автомобилът, управляван от свидетелката. При зелена
светлина на светофарната уредба свидетелката Е.С.А.предприела маневра десен
завой от бул. „Шипченски проход” към ул. „Н. Коперник” в посока кв. Гео Милев,
когато ответникът реализирал ПТП с автомобила на свидетелката в лявата част на
последния. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като
безпристрастни, логични и последователни. При преценката си съдът отчете и
обстоятелството, че същата като участник в ПТП-то е имала възможността пряко и непосредствено
да възприеме всички детайли около механизма на настъпилото произшествие. Съдът
не намери основания за съмнение в тенденциозност на разказаното от същата.
Показанията на свидетелката касателно механизма на сблъсъка изцяло
кореспондират с останалата доказателствена маса, събрана по делото.
Свидетелката разказва за внезапен удар от ляво при извършена от нея маневра „десен
завой”, което отговаря на констатираните щети по увредения автомобил.
Обстоятелството, че в съставения двустранен констативен протокол не е налице
схема на ПТП не внася съмнение в механизма на настъпването му, доколкото
останала доказателствена маса безпротиворечиво и едностранно установява начина
на настъпване на съпрокосновението между автомобилите.
От представените по делото техническа
експертиза от 23.08.2012 г., калкулация № 3326V1 и заключението по съдебно-автотехническата
експертиза се установяват щети по автомобила „Сеат Ибиза” с рег. № ****** –
страничното ляво огледало, предна лява врата, задна лява врата, дръжка задна
лява врата, ляв праг. Видно от експертните изводи в заключението по назначената
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено от
специалист с необходимите знания в съответната област след обстойно запознаване
с материалите по делото, настъпилите щети по автомобила автомобила „Сеат Ибиза”
с рег. № ****** са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие, като същите възлизат на стойност от 1225,07 лева, изчислени на база
средни пазарни цени.
От възлагателно писмо от 12.09.2012 г.
от „И.Б.” ЗЕАД до автосервиз „Лотос 06” АД, Фактура № **********/02.10.2012 г.,
калкулация № 3326V1,
платежно нареждане от 17.10.2012 г. се установява, че поправката на щетите по
автомобила „Сеат Ибиза” с рег. № ****** е била възложена на автосервиз „Лотос
06” АД, за което е била заплатена сумата в размер на 1042,40 лева.
Видно от приложената застрахователна
полица № 20512000067214 към момента на произшествието автомобилът „Сеат Ибиза”
с рег. № ****** е бил застрахован при „И.Б.” ЗЕАД. От извлечението от базата
данни на Гаранционния фонд, уведомление за прехвърляне на вземания и регресна
покана до ЗАД „Б.” с № 2107/05.08.2014 г. и писмо до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Е.” АД с рег. № РК-014-5759/2/03.09.2014 г. се установява, че към момента на
произшествието автомобилът, управляван от ответника, не е бил застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е приобщен договор за цесия от
13.02.2014 г., видно от който и от уведомление за прехвърляне на вземания и
регресна покана до ЗАД „Б.” с № 2107/05.08.2014 г. вземането във връзка със
заплатеното обезщетение за увредения автомобил е било прехвърлено от „И.Б.”
ЗЕАД на ищеца. С регресна покана с рег. № РК-014-5759/4/26.10.2016 г.
ответникът е бил поканен да заплати изплатеното застрахователно обезщетение, но
видно от върналия се плик пратката е останала непотърсена. Препис от поканата е
бил връчен на особения представител като приложение към исковата молба.
При така възприетите фактически
положение въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че съдебно решение е валидно и допустимо,
поради което съдът следва да разгледа релевираните в жалбата оплаквания за
неправилност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до същия размер. В
настоящия случай по делото са събрани данни за липса на валидна застраховка за
автомобила на водача, причинил ПТП-то, поради което ищецът се е суброгирал в
правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Неоснователно е възражението в жалбата, че
механизмът на увреждане на единия автомобил при ПТП-то бил останал неясен. Успешно
се установява механизмът на процесното съприкосновение от приобщените по делото
писмени доказателства – двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 22.08.2012 г., уведомление за застрахователно събитие по
застраховка на МПС от 23.08.2012 г., декларация от 23.08.2012 г. от Е.С.А., и
показанията на свидетелката – участник в ПТП-то. Несъстоятелно и бланкетно е
оплакването, че протоколът за произшествието бил попълнен неправилно и че от
декларацията, подписана от Е.С.А.не ставало ясно при какви обстоятелства било
възникнало ПТП-то. Законодателят не е посочил съставянето на схема на
настъпилото ПТП в протокола като задължителен реквизит на последния, при
липсата на който протоколът да бъде недействителен. Според разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
при ПТП с пострадали лица се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на
„Пътна полиция” - МВР. По делото няма данни за пострадали лица с увреждания от
произшествието. Тълкувани поотделно и в съвкупност посочените доказателства
доказват по ясен и недвусмислен начин механизма на ПТП-то, което е намерило
израз във фактическите изводи и на двете съдебни инстанции. От друга страна, по
делото не са събрани доказателства, сочещи друг начин на реализиране на
произшествието.
Въззивният съд не счита, че при
разглеждане на делото от СРС са били допуснати процесуални нарушения, в т.ч.
при съставянето на протокола от съдебното заседание, в което бил проведен
разпитът на свидетелката Е.С.А.. В жалбата се твърди, че не били записани
конкретни волеизявления от свидетелката, но по делото няма данни жалбоподателят
да е искал поправка или допълване на протокола. Протоколът от съдебно заседание
се ползва с доказателствената сила по чл. 152 от ГПК.
В жалбата е възразено, че особеният
представител нямал връзка с въззивника-ответник, поради което последният нямал
възможност да ангажира каквито и да е доказателства. Особеният представител е
бил назначен на основание чл. 47 от ГПК, за да се обезпечи възможността за
участие и адекватна защита на правата и интересите на ответника в
производството. Назначаването му не освобождава страната, в т.ч. и особения
представител като процесуален представител, от разпределената доказателствена
тежест и необходимостта за ангажиране на доказателства за доказване на
поддържаната от страната позиция.
Що се отнася до оплакването, че СРС
неправилно бил приел, че ищецът бил изпълнил задължението си да уведоми ответника
за извършената цесия, въззивният съд се съгласява с изводите на СРС, като
препраща към същите на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид гореизложеното
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора
на въззиваемата страна се полагат разноски. Същата е претендирала такива, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правната сложност на
делото, размера на обжалваемия интерес и активността на участие на юрисконсулт
на въззиваемата страна във въззивното производство, въззивният съд счита, че на
страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева. Въззивнаемата страна е заплатила и депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника за участие в производството пред настоящата
инстанция в размер на 200,00 лева, за заплащането на което са били представени
доказателства, поради което и тези разноски следва да бъдат възложени на
въззивника. Въззивната жалба е била подадена от ответника чрез особения му
представител, предвид което не е била заплатена дължимата държавна такса в
размер на 25,00 лева. С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата в размер на 25,00 лева,
представляваща дължима държавна такса за депозираната въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20209791/28.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5304 по описа за 2017 г. на
СРС, II ГО,
69-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер
на 300,00 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция и внесен депозит за особен представител във въззивното
производство.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща дължима държавна
такса за подадената въззивна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.