№ 1499
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502205 по описа за 2021 година
Производството е образувано по :
1.Въззивна жалба вх. № 290576/11.06.2021г. от Б. ХР. П. , ЕГН **********,чрез
процесуален представител срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г. на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу
„УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 за разликата над присъдената сума от 5083,61 лв. до
предявения размер от 6292,80 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа
поради незаконно уволнение за периода от 20.05.2021г. до 23.06.2021г., ведно със законната
лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел, че обезщетение за
оставане без работа се дължи до дата на устните състезания пред първа инстанция, а не за
целия заявен шестмесечен период. Излагат се твърдения, че и към настоящия момент е без
работа, за което представя доказателства. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.
2. Въззивна жалба вх. № 290528/11.06.2021г. от „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО
1
ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** №
*, представлявано от Б. Г. Б. срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г.
на ВРС, В ЧАСТТА, с която уволнението на Б. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ № * извършено със Заповед №159/22.12.2020г. на Изп. Директор на
„УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* - Б. Г. Б., на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 4 КТ, поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, Е ПРИЗНАТО ЗА
НЕЗАКОННО на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;Б. ХР. П., ЕГН ********** Е ВЪЗСТАНОВЕН
на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ в „УЧЕНИЧЕСКО И
СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул. „****“ № *, представлявано от Б. Г. Б., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
„УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, Е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на Б. ХР. П., ЕГН **********, сумата от 5 083,61 лв. (пет хиляди осемдесет и
три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за оставяне без
работа поради незаконно уволнение за периода от 23.12.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със
законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн.
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди, че изводите на
първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен материал, от
който безспорно е установено, че по отношение на ищеца е налице спиране на работата за
повече от 15 дни, поради което и исковете му са неоснователни. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
3. Насрещна въззивна жалба вх. № 295493/30.07.2021г. от Б. ХР. П. , ЕГН
**********,чрез процесуален представител срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д.
№ 2509/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника
срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно осн.
чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата му книжка.
Твърди се, че в тази част решението е недопустимо т.к. ищеца не е предявявал такъв
иск.Претендира се отмяна на решението в тази част и присъждане на сторените поделото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.
В съдебно заседание по същество Б.Х.,чрез процесуален представител поддържа
2
жалбите си, както и отговора на въззивната жалба на дружеството ответник.Заявява,че не е
предявявал иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ и в тази част решението е
недопустимо. Претендира уважаването им и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД,
чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, претендира отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете.Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по следните обективно кумулативно
съединени искове на Б. ХР. П. срещу „Ученическо и столово хранене“ЕАД, както следва: 1/
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Да бъде признато за незаконно уволнението му
извършено със Заповед № 159/22.12.2021г. на Изп.Директор на „Ученическо и столово
хранене“ЕАД и заповедта да бъде отменена; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ в
„УСХ“ ЕАД, ЕИК *********; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1
КТ да бъде осъден ответника да му заплати 6 292,80 лв., представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа за периода от 23.12.2020 г. до 23.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че уволнението му със Заповед № 159/ 22.12.2021г.
на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД е незаконосъобразно, извършено при нарушаване на
материалните и процесуалните правила на закона, с аргумент, че не са налице
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Излага аргументи, че дейността в звеното, в
което работи, не е спирала за посочения период в заповедта, доколкото счетоводният отдел
имал доста текуща работа /подаване месечна справка-декларация, осчетоводяване на
столовите кухни за месец ноември / и не можел да преустанови дейност в този период,
въпреки че част от столовите кухни на дружеството били затворени. Отделно от това
следвало да се извърши осчетоводяване на фактури за доставки през месец ноември до 9-то
число на следващия месец, както и да се довърши и годишната инвентаризация в
дружеството, като по разпределение за ищеца останала проверка на годишната
инвентаризация на още един обект - ДГ 41.Твърди се,че с обжалваната заповед, се цели
заобикаляне на закона и злоупотреба с право, поради подадена Докладна записка - сигнал
peг. № РД18005418ВН/15.03.2018 г. до Директора на дружеството Б. Г. и кмета на Община
Варна срещу кординатора на дружеството Д. Й. относно некоректно и непрофесионално
отношение и подадена жалба вх. № 44-00-3749/26.11.2019 г., в която на основание чл. 50 от
Закона за защита от дискриминация поискал комисията да се произнесе дали е налице
дискриминация по отношение на ищеца спрямо другите му колеги в дружеството. Изложени
са и аргументи, че при извършеното уволнение е нарушена и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
3
Кодекса на труда, като правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е използвана
целенасочено - именно за прекратяване на конкретното трудово правоотношение. Посочва
се, че единствен ищецът от всички 5 оперативни счетоводители в дружеството бил уволнен.
Счита, че издадената заповед за уволнение и предхождащата заповед, касаеща
администрацията били издадени с цел да бъдат създадени предпоставки да бъде освободен,
тъй като при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят няма задължение да
извърши подбор.
Посочено е в исковата молба,че размерът на обезщетението следва да се изчисли на
база на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, като за м.
ноември то е в размер на 1048,80 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага, че дейността на отдела на
ищеца „Счетоводство“ на структурно звено „Администрация“ е бил спрян със Заповед №
155/27.11.2020 г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД, за периода от 30.11.2020 г. до 18.12.2020
г. включително, с изключение на 4 служители от администрацията, изпълняващи ръководни
функции и кухненски блок на стол № 12 в СУ „Любен Каравелов“, който доставя храна за
пациенти от стационара на СБАЛПФЗ Варна. Твърди, че всички служители на счетоводен
отдел са били в отпуск за периода 30.11.2020 - 22.12.2020 г., съгласно заповеди за отпуски.
Заповедта била в изпълнение на Заповед РД-01-677/25.11.2020г. на Министърът на
Здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на
цялата страна. На 18.12.2020 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-
718/18.12.2020 г., с която срокът на въведените със Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. мерки
бил удължен, считано от 22.12.2020г. до 31.01.202 г., като изключение от забраната за
присъствени занятия в училищата и посещения на детски градини се допуска от 04.01.2021
г. Във връзка с тази заповед на министъра, последвала Заповед на Изп.Директор на „УСХ“
ЕАД № 158/18.12.2020г., с която бил удължен без прекъсване срокът на спиране работата в
дружеството до 30.12.2020г.На всички работници и служители, които били използвали своя
платен годишен отпуск било предложено да се възползват от правната възможност да
подадат молби за неплатен отпуск. Ищецът Б. П. не се възползвал от тази възможност. На
01.12.2020г. била издадена Заповед № 157/01.12.2020 г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД, на
основание чл. 120, ал. 1 КТ, съгласно която на ищеца Б.П. било възложено да изпълнява
длъжността „кухненски работник“ в единственото работещо звено на дружеството - Стол №
12 за времето oт 02.02.2020 г. до 18.12.2020 г. По време на този период е изпълнявал
функциите на кухненски работник и не е приемал хранителни продукти и извършвал
контрол на качеството им, тъй като това е функция на други работници от кухнята.Твърди
се, че за периода на спиране на работа, извън дните, в които му било възложено да
изпълнява длъжността „кухненски работник“, на ищеца не е възлагано изпълнение на
трудовата функция и се намирал в престой. Оспорва твърденията на ищеца, че на
30.11.2020г. и на 01.12.2020г. е извършвал проверки на калкулации на вложени хранителни
4
продукти; че на 21.12.2020г. са му били разпределени фактури, които е трябвало да бъдат
осчетоводени; че дейността в звеното, в което работи не е спирала, тъй като имало
значителна счетоводна работа. В тази връзка сочи, че отчитането на извършената дейност по
проверка на калкулационни ведомости се осъществява посредством докладни от съответния
счетоводител, каквито за спорния период не са извършвани от ищеца. Последната такава
докладна е представена от ищеца на 27.11.2020г. Ищецът бил изрично уведомен за спиране
на работата.
След като на 22.12.2020г. работодателят установил, че са изминали повече от 15
работни дни от спиране на работата в дружеството, взел решение да се възползва от
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със служителя Б. ХР. П.. С
тази цел на същата дата му било връчено предизвестие изх. № 976/22.12.202 г. с правно
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, а по-късно същия ден и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 159/22.12.2020г. На ищеца било изплатено
обезщетение за неспазен срок на предизвестието, който факт не се оспорва от него.
Ответникът излага аргументи, че т.к. е търговско дружество, което се издържа
посредством приходите си, би било противоречащо на нормалната житейска логика, в
условия на преустановени продажби дружеството да продължи да функционира по старому.
Сочи, че намалелите приходи от обичайната дейност го изправили пред задачата да
оптимизира своите разходи, включително разходите за личен състав, като преценката кои
работници и служители да уволни е на работодателя и е въпрос на целесъобразност. По
тази причина твърди, че решението на ръководството да обяви спиране на работата е
законосъобразно и правилно. Излага, че в периода: 21.12.2020г. - 31.12.2020г. на същото
основание били прекратени трудовите правоотношения и с други работници и служители (Г.
Д. Д.а - готвач, А. Я. И. - пом. готвач, С. С. П. Г. - домакин, В. К. И. А. – домакин, поради
което намира твърденията на ищеца, че спирането на работа е извършено целенасочено, за
да се създаде благоприятна фактическа обстановка за уволнението му, за неоснователни.
Отрича подадените докладна записка и жалба от ответника да имат каквато и да е връзка с
уволнението му.Оспорва да е нарушен принципа за добросъвестност заложен в чл. 8 ал. 1 от
КТ.Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки, в частта по предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1
т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищеца е предявил иск с правно
основание чл. 344 ал.1 т.4 от КТ. Същия не може да се кумулира с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
за отмяна на уволнението. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ разполага работникът или
служителят, когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, а само вписаното в
трудовата книжка основание за прекратяването му - вписано е едно основание, а се твърди,
че действителното основание е друго. В процесния случай не са изложени такива
фактически твърдения.Видно от молба вх.№ 283190 /13.04.2021г. Б.П. изрично е заявил, че
не предявява такъв иск, а евентуалното уважаване на иска с правно основание чл.344 ал.1
от КТ би задължило ответника да извърши поправка на вписването в трудовата му книжка,
като законова последица от позитивното решение – чл.346 от КТ. Становището си ищеца
поддържа и пред въззивната инстанция.
В частта по разгледания иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.4 от КТ решението е
недопустимо ,т.к. е постановено по непредявен иск и като такова следва да бъде обезсилено.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от
представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово
правоотношение/ТПО/, по силата на трудов договор № 15/02.04.2007г.С допълнително
споразумение №70/22.12.2009г., ищецът е преназначен от длъжността „Машинен монтьор“
на длъжността „Оперативен счетоводител“ на безсрочен трудово договор с брутно трудово
възнаграждение в размер на 460,00 лв. и със срок на изпитване до 27.06.2010 г. По делото не
се спори и, че последното брутно трудово възнаграждение получено от ищеца /м.ноември
2020г. / е в размер на 1048.80лв., а обезщетението по чл.225 от КТ за максимално
предвидения в закона срок от шест месеца е в размер на 6292.80лева.
Със Заповед №155/27.11.2020г. на Изп. Директор на „УСХ“ ЕАД Б. Г., е обявено
спиране на работата на дружеството, считано от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г., включително,
в следните обособени структурни звена: Администрация (с изключение на служителите
координатор, зам. Гл. счетоводител, специалист „човешки ресурси“, технически
изпълнители), училищни кухненски блокове в училища СУЕО „Ал. С. Пушкин, ІІІ СОУ
6
„Ангел Кънчев“, СУ „Гео Милев“ и МГ „Д-р Петър Берон“ на кухненски блокове на детски
градини съгласно Договор с рег. №Д20000002 ВН/02.01.2020 г. с Община Варна. Със
Заповед №158/18.12.2020г. е удължен без прекъсване срока за спиране на работата на
дружеството, обявен със Заповед №155/27.11.2020 г.
По делото е прието за безспорно между страните, а е и видно от представените
писмени доказателства, че със Заповед № 157/01.12.2020 г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД,
на основание чл. 120, ал. 1 КТ, на ищеца Б.П. било възложено да изпълнява длъжността
„кухненски работник“ в единственото работещо звено на дружеството - Стол № 12 за
времето oт 02.02.2020 г. до 18.12.2020 г.
Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 159/22.12.2020г. на
основание чл. 328, ал. 1 т.4 от Кодекса на труда - поради спиране на работата за повече от
15 дни, считано от 23.12.2020г. Изплатено му е обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение за един месец.
В производството са приети като доказателства представените от страните писмени
такива: трудовото досие на ищеца; Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. , Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. за изменение и допълнение на Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. на
Министъра на Здравеопазването на Р. България;заповеди относно ползване на платен
годишен отпуск от Г. П. – изпълняваща длъжността „главен счетоводител“ и за нейното
заместване, както и заведи от които е видно, че останалите служители от отдела на ищеца са
били в отпуск /платен, неплатен/ за срока на спиране на работата;цитираните от ищеца в
исковата молба докладни записки и сигнали, както и трудовата книжка на ищеца.
От заключението на приетата по дело ССЕ, неоспорено от страните и което съда
кредитира като обективно, се установява, че за периода 30.11.2020г. - 22.12.2020г. в
дружеството ответника има извършвана счетоводна дейност, като вещото лице подробно я е
описало по дати на осчетоводявания на фактури за продажби. Посочило е, че не може да се
установи кой е извършил осчетоводяванията. В Хронологичната справка за периода
30.11.2020г. -22.12.2020г. няма осчетоводявания на калкулационни ведомости. В м.11.2020г.
са отразени всички продажби на стоки и услуги с изключение на една фактура с номер
50200/27.11.2020г., издадена на ЧДГ „ Мелита" ООД, която е включена в дневника за
продажби за м.12.2020г. Осчетоводени са както фактури за продажба, така и мемориални
ордери за заприхождаване на стока по обекти, брак на ДМА, мемориални ордери за
начисляване на амортизации, приключване на сметки 453/1 и 453/2, приключване на сметка
603000,611000,611200, 701000 и др. За периода 30.11.2020г. - 22.12.2020г. единствено Г. П.
Т., зам. Главен счетоводител на 10.12.2020г. е подала СД по ЗДДС, платежно нареждане за
изплащане на трудови възнаграждения и изготвена справка за Община Варна във връзка с
подписване на Договор за 2021г. За разглеждания период останалите служители от отдел
Счетоводство - оперативни счетоводители и касиер са в платен/неплатен отпуск, с
изключение на Б. ХР. П.. Ведомостите за трудовите възнаграждения за м.11 и м.12 2020г са
изготвени от З. И. - Специалист Човешки ресурси. Въпросните ведомости са осчетоводени
7
от Х. Н. В. - Оперативен счетоводител, като начисленията на възнагражденията за месец
Ноември са осчетоводени на 14.01.2021г, а за месец Декември 2020г. са осчетоводени на
05.02.2021г. На 10.12.2020г е нареден масов превод за изплащане на заплатите за м.11.2020г.
подписан от Изп. Директор Д-р Г. и от зам. Главен счетоводител Г. Т. и нареден с
нареждане за масов превод предоставено на място в банков офис. В периода 30.11.2020г. -
22.12.2020г. има съставяни първични счетоводни документи - платежни нареждания. На
10.12.2020г. е излъчен масов превод на РЗ и около 30 превода към различни контрагенти, на
16.12.2020г. има 6 наредени превода от банковата сметка на дружеството, на 21.12.2020г.
има наредени 18 превода към различни контрагенти, на 22.12.2020г. има наредени 7
платежни нареждания. Платежните нареждания се подписват с два подписа - на Изп.
Директор и на зам. Главен счетоводител. В периода няма издавани фактури. Зам. Главен
счетоводител за периода 30.11.2020г. - 22.12.2020г. е била на работа на 10.12.2020г.,
21.12.2020г. и на 22.12.2020г. Останалите служители от отдел Счетоводство - оперативни
счетоводители и касиер са били в платен/неплатен отпуск, с изключение на Б. ХР. П., който
съгласно Заповед №157/01.12.2020г е преместен да изпълнява длъжността кухненски
работник в кухненски блок на стол №12 за времето от 02.12.2020г. до 18.12.2020г., вкл. В
справката за отработени и неприсъствени дни за м.12.2020г. Б.П. има начислени 16 работни
дни.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на един свидетел за всяка от страните.От показанията им се установява , че на
30.11.2020г. ищеца е бел на работа, както и,че въпреки че работата на администрацията е
била спряна е имало дежурни , които са извършвали счетоводна дейност.
Във въззивното производство са приети представените от Б.П. писмени доказателства
– служебни бележки от АЗ–Варна изх.№ 60030234419/28.08.2021г. и изх.№
60030231908/08.06.2021г., от които се установява, че ищеца не е нает по трудово
правоотношение в шестмесечния срок от прекратяване на предходното такова.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
В настоящата хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение е на основание
чл. 328 ал. 1 т.4 от КТ. Фактическия състав на разпоредбата предпоставя обективно спиране
на работата за повече от 15 дни /работни/- временно преустановяване на дейността на
предприятието или отделно негово звено,което е обусловило престой на работниците или
служителите, т.е. състоянието на престой е в следствие на спиране на работата. Спирането
на работата по смисъла на правната норма означава пълно преустановяване дейността на
съответното звено/цех, поделение при пълно преустановяване на извършваната дейност за
съответния период поради вътрешно организационни, технически и икономически причини.
8
Последните са по преценка на работодателя и не подлежат на съдебен контрол.За да е
налице съставът на визираната норма, не е достатъчно работникът/служителят да
бездейства. Бездействието му трябва да е резултата от реално спиране на работата т.е. той да
не работи и да не изпълнява задълженията си по сключения трудов договор.Уволнението в
разглежданата хипотеза се извършва едностранно от работодателя, с предизвестие, срокът
на което е 30 дни.
За да е законно прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.328
ал.1 т.4 от КТ императивно е поставено условие в рамките на 15 последователни дни
работниците или служителите да не са осъществявали трудовите си функции. В тези дни не
включва времето, за което са ползвали платен/неплатен годишен отпуск,както и времето, в
което са полагали труд при упражнено право на работодателя да смени мястото и характерът
на работата им.По делото не се спори, че на ищеца е дадена възможност да ползва отпуск-
неплатен доколкото към 30.11.2020г. същия е упражнил правото си да ползва платения си
такъв.Следва да се има предвид , че ползването на отпуск по време на спирането на работа
не е задължение на работника /служителя, а негова възможност.
Няма спор, а и е доказано от приетите писмени доказателства, че ответникът попада в
кръга на работодатели, които са овластени да използват уволнителното основание по чл. 328
ал. 1 т.4 от КТ.
Основния спорен по делото въпрос е налице ли е спиране по смисъла на закона на
работата в отдел „Счетоводство“ на структурно звено „Администрация“ на „УЧС“ ЕАД за
периода от 30.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и ако е имало, било ли е то за повече от 15 работни
дни , касателно ищеца.
Възраженията на въззивника -„Ученическо и столово хранене“ ЕАД в тази насока
настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните аргументи.
От приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че макар и силно ограничена дейността на „УСХ“ ЕАД за
процесния период не е била напълно преустановена. Имало е работещо звено - Стол № 12, в
който съгласно Заповед №157/01.12.2020г. Б.П. е преместен да изпълнява длъжността
„кухненски работник“ в кухненски блок на стол №12 за времето от 02.12.2020г. до
18.12.2020г., вкл. Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССЕ, в периода
30.11. – 21.12.2020г. в дружеството е извършвана и счетоводна дейност. Несъстоятелни са
аргументите на ответника - въззивник, че тази дейност макар и счетоводна е извън
трудовата функция на ищеца и служителите заемащи същата длъжност, както и
осчетоводяването на фактури през процесния период е било единствено за неотложни
дейност. От една страна, тези твърдения са останали недоказани.От друга, видно от
приложената към трудовото досие на ищеца длъжностна характеристика за заеманата от
него длъжност -„Оперативен счетоводител“ - изпълнява задачи, свързани с контрол за
правилното водене на първични документи, разходване на парични, средства и материални
9
ресурси, както и осчетоводяване на документи и водене на ведомости, регистрира
хронологично счетоводните операции; води систематични счетоводни регистри за
обобщаване на счетоводната информация; осъществява контрол за правилното водене на
първичните счетоводни документи свързани с приходите и разходите на предприятието;
съставя първични и вторични счетоводни документи, и оборотна ведомост; прави междинно
и годишно приключване.на счетоводните регистри; извършва счетоводни записвания, а при
нужда и измененията им чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии; ежедневно
проверява и контролира правилното изготвяне на калкулационните ведомости от
домакините на обектите в дружеството; …………участва при разработването на
счетоводната политика на предприятието, съставянето на годишния финансов отчет,
извършване на инвентаризация и проверки на материалноотговорни лица; осъществява
ежедневен контрол на разходваните финансови средства за извършваните доставки на
хранителни продукти по сключените с дружеството договори за обществени поръчки с цел
стриктното им спазван и др. ,същия е имал правомощия за счетоводна дейност от вида
извършваната такава и установена от вещото лице за процесния период.
От изложеното следва извод, че в хода на производството работодателя, чиято е
доказателствената тежест не е доказал пълно и главно твърденията си за
спиране/преустановяване на дейността, извършвана в отдел „Счетоводство“ на структурно
звено „Администрация“ на „УСХ“ ЕАД. Осъществяването на дейност от ресора на отдел
„счетоводство“ за процесния период , макар и от нарочно определени за това други лица,по
заместване и възлагане на функции, води до извод за неосъществен състав на уволнителното
основание, а от там и за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото
правоотношение на приложеното основание –чл.328 ал.1 т.4 от КТ.
Законодателя е предвидил възможност работодателя да може да прекрати ТПО с
работник или служител, когато по различни причини /организационно –
технически или извънредни/ се стига до обективно състояние при което осъществяваната
дейност се преустановява, работникът или служителят “стои“, което води до липса на
кумулирани приходи и продължаване на ТПО е икономически неоправдано за
работодателя.
Не такъв е случая когато, в периода на престоя на конкретното звено работника е
изпълнявал друга работа на основание чл.120 от КТ. Безспорно в настоящото производство
Б.П. е работил като „кухненски работник“ в кухненски блок на стол №12 за времето от
02.12.2020г. до 18.12.2020г., вкл. и са му начислени 16 работни дни/заключение ССЕ/. В
този период същия не е бил в престой по смисъла на закона. Ето защо дори и да се приеме
аргумента на работодателя за ефективно и пълно спиране на дейността на структурното
звено „счетоводство“, то императивно предвидения в нормата на чл.328 ал.1 т.4 от КТ 15
дневен срок за Б.П. към дата на обжалваната заповед не е изтекъл. Предвид изложеното
крайния извод на ВРС, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца в
нарушение на закона, без да е имал основание за това, поради което и издадената заповед за
10
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна е
правилен.Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Изложените мотиви са достатъчни за уважаване на предявения от ищеца иск, но
доколкото в исковата молба са наведени твърдения за злоупотреба с право от страна на
работодателя при издаване процесната заповед и нарушаване на чл.8 от КТ, съда следва да
изложи мотиви и по това въведено от ищеца основание за незаконосъобразност на
извършеното уволнение.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че
единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник, като преценката е конкретна,доколкото едни и същи обстоятелства в различни
казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ
въвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде
оборена от работника или служителя при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с
права от страна на работодателя.В този случай доказателствената тежест в съдебния процес
се преобръща и вместо работодателят да доказва законосъобразността на уволнението,
работникът или служителят следва да докаже злоупотреба с права или дискриминационно
отношение от страна на работодателя. От приложените по делото доказателства не може да
се направи обоснован извод за недобросъвестност от страна на работодателя при
прекратяване на ТПО с ищеца. От тях не се установява нежелано или по-неблагоприятно
третиране, т.е. разлика в "равенство в третирането" , а от там "пряка и непряка
дискриминация" според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е
всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. В случая обаче не се установяват такива обстоятелства, доколкото е безспорно, че
на посоченото основание са били прекратени трудовите правоотношения с други работници
и служители от „УСХ“ ЕАД. Както вече беше посочено, преценката на работодателя да спре
работа на част от предприятието или на цялото не е предмет на съдебен контрол.От друга
страна при възобновяване на дейността, същия не е нормативно задължен да прекрати ТПО
на всички работници, които са били в престой. Ето защо не може да се приеме, че ищецът е
бил третиран по–неблагоприятно от другите при сравнимите сходни обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е спорно по делото, че
ТПО е било безсрочно.
Затова и съдебното решение на ВРС, в частта по иска с правно основание чл. 344, ал.
11
1, т. 2 КТ следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа / не е бил
ангажиран по трудово правоотношение/ поради уволнението, но не повече от 6 месеца.
По делото е безспорно, а и ищеца при условията на пълно и главно доказване чрез
представените писмени доказателства/трудова книжка, служебни бележки / е установил, че
за периода от 23.12.2020г. до 20.05.2021г.- датата на съдебното заседание, в което е даден
ход на устните състезания пред първа инстанция, както и до изтичане на шестмесечния
срок- 23.06.2021г., е претърпял вреди – останал е незает по трудово правоотношение.
Размера на обезщетението не е спорен и е правилно определен от
първоинстанционния съд. Възражения в тази насока не са правени.
Следователно, обжалваното решение в частта, в която е уважен иска по чл. 225, ал. 1
КТ е правилно и в тази му част ще следва да бъде потвърдено.
На ищцата следва да се присъди обезщетение за периода 20.05.2021г. до 23.06.2021г.
в размер на 1209.19 лева, върху което се дължи законна лихва от дата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора по депозираната от Б.П. въззивна жалба,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска
по чл. 225, ал. 1 КТ и вместо това ще бъде постановено друго, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1209,19 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода 20.05.2021 г. до 23.06.2021 г.
Предвид изхода на спора на въззивника „УСХ" ЕАД- Врана не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „УСХ" ЕАД- Врана следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата 25.00 лева,
представляваща държавна такса за уважената въззивна жалба вх. № 290576/11.06.2021г.
от Б. ХР. П., както и сумата от 49.00 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
На въззивника Б. ХР. П. следва да се присъдят разноски в размер на 1000.00 лева,
представляващо заплатено възнаграждение за един адвокат,съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която уволнението на Б. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №
* извършено със Заповед №159/22.12.2020г. на Изп.Директор на „УЧЕНИЧЕСКО И
СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* - Б. Г. Б., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради
спиране на работата за период повече от 15 работни дни, считано от 23.12.2020г. Е
ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;Б. ХР. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * Е ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата преди уволнението
длъжност „оперативен счетоводител“ в „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „****“ № *,
представлявано от Б. Г. Б., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО
ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** №
*, представлявано от Б. Г. Б. Е ОСЪЖДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на Б. ХР. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * сумата от 5 083,61 лв. (пет хиляди осемдесет и три лева
и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за оставяне без работа поради
незаконно уволнение за периода от 23.12.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва
от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
ОТМЕНЯ, като неправилно Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г.
на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. ХР. П., ЕГН **********
срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за разликата над присъдената
сума от 5083,61 лв. до предявения размер от 6292,80 лв., представляваща обезщетение за
оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.05.2021 г. до 23.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума ,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на Б. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * сумата от
1209.19 лв./хиляда двеста и девет лв. и деветнадесет ст./, представляваща разликата
над присъдения размер от 5083.61 лева до пълния претендиран от 6292.80 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
от 20.05.2021г. до 23.06.2021г., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. №
2509/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. ХР. П., ЕГН
13
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО
ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** №
*, представлявано от Б. Г. Б. иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на
основанието за уволнение в трудовата му книжка.
ОСЪЖДА „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б.“ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна
сумата от 74.00 /седемдесет и четири/лева, представляваща дължими разноски и държавни
такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на Б. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * сумата от
1000,00 /хиляда/ лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок,считано от дата 11.10.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14