Решение по дело №4033/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2235
Дата: 5 април 2017 г. (в сила от 7 ноември 2018 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20151100104033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

05.04.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 09.03.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./  гражданско дело № 4033/15г. и констатира следното:

Предявен е иск от М. С. против „З.“ АД с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 59 075 лева.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Ищецът поддържа, че:

На основание на нищожни: решение на ПК, град Б. № 4865/20.03.02г. и издадено на основание на същото удостоверение от 19.04.02г. – ответникът се е обогатил за сметка на ищеца /в качеството му на наследник до размера на ½ ид. ч. на Й. Р./ със сума в размер на 59 075 лева. С оглед това  М. С. претендира посочената сума от дружеството в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД.

Искът е неоснователен:

Правната квалификация на претенцията е направена от председателя на състава в контекста на съдържанието на първоначалната искова молба на ищеца и допълнението към нея от 25.02.16г.

В процесната хипотеза е налице принципна пречка, която не позволява заявеният иск да бъде уважен – претенцията е погасена по давност /изрично възражение в тази връзка е заявено от ответника в отговора на исковата молба/:

В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД давностният срок е общият 5-годишен такъв /визиран в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД/ и същият започва да тече, считано от разместването на съответните имуществени блага /т.е. от момента на настъпване на съответната вреда/. Това /по твърдение на ищеца, а и съгласно съдържанието на представените по делото в тази връзка писмени доказателства,  в това число и съдържанието на влезлите в сила присъди на наказателен съд/ е станало още през 02г. /когато ответникът е окачествен като титуляр на процесните компенсаторни бонове с обща левова равностойност от 118 150 лева - в процесното удостоверение от 19.04.02г., издадено на основание на решението на ПК от 20.03.02г./. От този момент до завеждане на иска /на 24.03.15г./ е изтекъл срок по-дълъг от визирания 5-годишен такъв в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Правилото на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД /на което се позовава процесуалният представител на ищеца в съдебното заседание на 09.03.17г./ е приложимо само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД /когато се претендира обезщетение при условията на деликт /но не и в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД/. В същата връзка – именно това правило /по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ е било съобразено от наказателният съд в рамките на наказателното производство срещу физическото лице, причинило на ищеца вреда до размера на процесната сума /като отговорността на последното спрямо ищеца е и била ангажирана – чрез уважаване на заявеният по наказателното производство граждански иск на М. С./. Воденият наказателен процес не е прекъснал давността спрямо ответника по настоящото дело /както поради неучастие на дружеството в наказателното производство, така и поради различното естество, различната правна квалификация на гражданската отговорност, заявена по наказателното дело и по настоящото дело/. В последната насока са и разпоредбите на Тълкувателно решение № 5/06г. на ВКС.

В горната връзка са и принципните разпоредби на т. 7 от Постановление № 1/79г. на ПВС /които изводи на ВС се възприемат и в следващата съдебна практика/.

При постановяване на настоящият съдебен акт председателят на състава не се произнася с отделен /изричен/ дизпозитив по исканията на ищеца с правно основание чл. 17 от ГПК /доколкото на практика тези искания се явяват заявени не като отделни, самостоятелни искове, а само косвено – единствено във връзка, с оглед уважаване на главният иск по чл. 59 от ЗЗД/.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТВХЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 59 075 лева на М.С.С. ЕГН ********** против „З.“ АД.

ОСЪЖДА М.С.С. да плати на З.“ АД – 5 лева съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение - на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

Решението е постановено при участие на О.М.Т. и Държавата, представлявана от МФ – 3-ти лица, помагачи на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: