№ 1222
гр. Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101812 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът «Угренова естейт» ЕООД с предишно наименование « ЮБЦ»
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Г. от САК твърди, че по ч.гр.д.№ 1433/22
г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК ,
срещу която е постъпило възражение от длъжника. Заявява, че на основание
сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
кл.номер 13764862003 /10.05.2014 г. и допълнителни споразумения към него
сключени между "БТК"АД и ответника на последния са предоставяни услуги,
за което са издавани фактури за период на потребление 15.01.2019 г.-
14.05.2019 г. на обща стойност 116,07 лева. Изтъква, че поради неизпълнение
на договора от страна на абоната да заплаща дължимите суми за
предоставените услуги на основание Общите условия операторът е
прекратил едностранно договора. Издадена е крайна фактура от 15.06.2019 г.,
в която е начислена неустойка в размер на 213,66 лева, от които се
претендира сумата от 92,43 лева , за която е издадена заповедта за
изпълнение /сума, представляваща трикратния размер за месечните такси без
ДДС на всяка абонаментна услуга от сключения договор/. Сочи, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 29.05.2019 г. , като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при
1
нерегистриране плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове. Претендира да се приеме за
установено между страните дължимост на сумата от 92,43 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори сключени
между клиента и «БТК» АД, за което е издадена фактура №
**********/15.06.2019 г. Заявява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. сключен между "С.Г.Груп" ЕООД и "БТК" ЕАД, последният е
продал вземания, вкл. това срещу ответника на дата 23.09.2020 г., видно от
Уведомление по т.1.1.1 от сключения договор. Впоследствие с Анекс от
5.10.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е продал
вземанията на "ЮБЦ" ЕООД / сега «Угренова естейт» ЕООД/. Твърди, че
ответникът е уведомен за цесиите, вкл. чрез връчване на приложенията към
исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено
становище поддържа исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът А. И. Т. , чрез
пълномощника си адв.*** от ВТАК е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Оспова иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност , както и за нищожност на
неустоечната клауза. В съдебно заседание чрез адв.Коев от ВТАК поддържа
изложеното становище. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д. № 1433/22 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на „Угренова естейт“ ЕООД срещу А. И. Т. за
сумата от 92,43 лева главница, представляваща неустойка, обективирана във
фактура № *********/15.06.2019 г. Неустойката е начислена във връзка с
неизпълнени задължения и прекратяване на договор за предоставяне на
мобилни услуги с допълнителни споразумения към него с кл.№ 13764862003
от 10.05.2014 г. , 20.02.2016 г., 8.03.2018 г., сключени между „БТК“ ЕАД и
длъжника. От приложените към делото договори и допълнителни
споразумения се установява, че между „БТК“ ЕАД и А. И. Т. са
съществували облигационни правоотношения, по силата на които операторът
на мобилни услуги е предоставял на клиента услуги по тарифни планове -
2
Vivacom Net §Call S ; Vivacom i-Traffic L; Vivacom Smart S; Smart M; i-
Traffic L +2018. Услугите са фактурирани по кл.№ 13764862003. Като
доказателства по делото са приети фактури за месечни сметки № **********
/15.02.2019 г. на стойност 48,38 лева; фактура № **********/15.03.2019 г.
на стойност 93,54 лева ; фактура № **********/15.04.2019 г. на стойност
129,43 лева; фактура № **********/1.06.2019 г. на стойност 116,07 лева;
фактура № **********/15.06.2019 г. на стойност 330,62 лева. Приложени са
Общи условия на договора между " БТК" ЕАД и абонатите на услуги
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, с които, подписвайки индивидуалния си договор абонатът е
декларирал, че е запознат. Приети като доказателства са договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между "БТК" ЕАД,
гр.София и " С.Г.Груп" ООД, гр.Монтана, според който цедентът прехвърля
на цесионера вземания срещу длъжници, посочени в Приложение № 1,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. От своя
страна "С.Г.Груп" ООД е продало придобитите по този договор вземания на "
ЮБЦ" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания/ /цесия/ от
1.10.2019 г. В чл. 1 от него е посочено, че вземанията са индивидуализирани
подробно по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - "Списък на
вземанията", неразделна част от договора. С Анекс № 2 към договор за цесия
от 1.10.2019 г. от 5.10.2020 г., „С.Г.Груп“ ЕАД прехвърля на цесионера
„ЮБЦ“ ЕООД свои вземания в размер /..не се чете/ , придобито по силата на
Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. сключен
между „ БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД-законен правоприемник на „С.Г.Груп“
ООД, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към Анекса.
Приложено е уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.01.2018 г.
При първата цесия цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил цесионера
"С.Г.Груп" ООД да изпрати уведомления от негово име до длъжниците по
реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, за което е прието пълномощно. Представено е
извлечение от Приложение № 1 към Анекс от 5.10.2020 г. към договор за
цесия от 1.10.2019 г. издадено от управителя на „С.Г.Груп“ ЕАД , видно от
което по силата на договора от 1.10.2019 г. вземането на „ЮБЦ“ ЕООД / така
е отразено в документа/ спрямо ответника в размер на 92,43 лева
произтичащо от договор с кл.номер 17068675001 подписан преди датата на
сключения на 5.10.2020 г. Анекс към договор за цесия от 1.10.2019 г.е
3
прехвърлено на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД . Представено е извлечение от
Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за
цесия от 1.10.2019 г., с което „БТК“ АД потвърждава на основание чл.99,ал.3
от ЗЗД, че вземанията са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД
/законен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/ по силата на уведомление по
т.1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018
г., като информацията за конкретното вземане, описано по-долу представлява
извлечение от Приложение № 1 – посочени са имената на ответника и общ
размер на прехвърленото вземане- 92,43 лева. Прието е уведомление за
цесиите адресирано до длъжника, за което няма данни да е стигнало до
получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описаните договори за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. Приобщените по
делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между ответника и "БТК" ЕАД относно
предоставяни от оператора на мобилната мрежа услуги на клиента,
фактурирани по клиентски номер 13764862003. Представените фактури
съдържат начислени задължения срещу ответника за вземания основани на
потребени от него услуги. Ищецът твърди, че задълженията не са платени ,
поради което с крайна фактура № **********/15.06.2019 г. е начислена
неустойка в размер на 213,66 лева, от която претендира сумата от 92,43 лева,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси без ДДС на
всяка абонаментна услуга от сключения договор. В приложените Общи
условия, с които подписвайки индивидуалния договор абонатът е декларирал,
че е запознат в т.50.6 е предвидено правото на оператора да прекрати
едностранно договора при определени предпоставки, една от които е при
неплащане в срок на дължимите суми- т.50.6, б. „в“. В тази хипотеза съгласно
подписания между страните договор възниква правото на оператора да
4
претендира неустойка равна на оставащите до края на договора, но не повече
от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява. Макар , че ответникът не
доказа, че е плащал дължимите суми за ползваните от него услуги в
установените срокове, претенцията на ищеца е неоснователна. Това е така,
защото по делото не се събраха доказателства, които да установят валидно
упражнено правото на оператора да прекрати едностранно договора по реда
на чл. 87,ал.1 от ЗЗД, вр. с т.50.6 от ОУ, при което би възникнало
задължението на потребителя да заплати и договорената неустойка.
Цитираната по-горе разпоредба от Общите условия изисква отправяне на 30-
дневно предизвестие от страна на оператора към клиента, каквото не се
установи по делото, а и не се твърди да е отправяно. Отделно от това иска е
неоснователен на още едно основание. Ищецът основава качеството си на
кредитор по силата на Анекс №2 от 5.10.2020 г. към договор за цесия от
1.10.2019 г., сключен между него и "С.Г.Груп" ЕАД . Това дружество от своя
страна е придобило вземанията от "БТК" ЕАД на 23.09.2020 г. според
Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г. В процесния
договор за цесия от 16.10.2018 г. в т.1.1.1 от него е посочено, че вземанията,
предмет на прехвърляне са посочени в Приложение № 1. В Анекс № 2 от
5.10.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г. е посочено, че цедентът
„С.Г.Груп“ ЕАД прехвърля на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания по
силата на Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г.
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса, представляващ
според чл.4,ал.4 списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за далекосъобщителни
услуги, представляващо неразделна част от договора, при индивидуализирано
по характер, длъжник, период, падеж и стойност. Цедентът се задължава за
целите на събиране на прехвърлените вземания да предоставя документ,
удостоверяващ , че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Посочено е още, че документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащ индивидуализация на конкретно
вземане. Представените извлечения от Приложение № 1 към Анекс №2 от
5.10. 2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г. , издадено от „ С.Г.Груп“
ЕАД на „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от Приложение № 1 към уведомление по
т.1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г., издадено от
5
„БТК“ АД обаче не могат да удостоверят категорично, че "С.Г.Груп" ООД е
придобил вземането срещу ответника от "БТК " ЕАД. За удостоверяване на
това обстоятелство ищецът е приложил извлечение от Приложение № 1 към
уведомление по т.1.1.1 от 23.09.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г.,
издадено от „БТК“ АД, в което цедентът декларира, че вземане в общ размер
от 92,43 лева срещу А. И. Т. е прехвърлено на „ С.Г.Груп“ ООД, но с това не
може да се докаже, че конкретното вземане, произтичащо от
облигационното правоотношение между ответника и "БТК" ЕАД е продадено
първо на „С.Г.Груп ООД , после на "ЮБЦ" ЕООД. Тези приложения,
обективиращи волята на страните за вида и размера на отделните подлежащи
на прехвърляне вземания не са представени по делото, като съдържащата се в
тях информация не може да бъде заместена от едностранните изявления на
цедентите по договорите от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. за тяхното
съдържание. Отделно от това в приложения документ издаден от „БТК“ АД
са посочени единствено имената на длъжника и общия размер на
прехвърленото вземане, при липса на индивидуализация на вземането по
неговото основание. Поради това не може да се установи дали по отношение
на вземането за неустойка е налице воля за прехвърлянето му по смисъла на
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД на
„С.Г. ГРУП” ООД, а оттам и дали по силата на договора за цесия от
01.10.2019г. ищецът е придобил именно това вземане. Прави впечатление
също, че в издадения документ от „С.Г.Груп“ ЕАД на „ЮБЦ“ ЕООД се
съдържа информация, каквато липсва в издадения документ от цедента по
първия договор за цесия. Посочено е, че вземането срещу длъжника
произтича от договор с кл.номер 17068675001 подписан преди датата на
сключения анекс. Буди недоумение как, ако вземането не е подробно
индивидуализирано при първата цесия от цедента- страна по договорното
правоотношение впоследствие се индивидуализира с посочване на договор с
кл.номер при втората продажба от цесионера „С.Г.Груп“ ООД. Мотивиран от
изложеното съдът намира, че ищецът не установи пълно и главно качеството
си на кредитор произтичащо от представените договори за продажба на
вземания срещу ответника. Иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че релевираното от ответника възражение
за изтекла в негова полза погасителна давност е неоснователно, тъй като
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато следва да се
счита предявен иска по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК е подадено преди
изтичане на тригодишния давностен срок за погасяване на вземането.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Претендира
се заплащане на адвокатско възнаграждение от 500 лева, за което е приложен
договор за правна помощ, но ищецът в писменото си становище е направил
искане да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в случай, че искът бъде отхвърлен.
По своето естество това искане е възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5
от ГПК, което съдът намира за основателно. Имайки предвид, че
минималното възнаграждение по чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения в случая е 300 лева, делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и е проведено само едно съдебно
заседание съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 300 лева направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, за приемане на
установено, че А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.*** ап.16 дължи на
«УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ» ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "България" № 81,вх.В, ет.8 в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 1.10.2019 г. и Анекс №2 от 5.10. 2020 г.
сумата от 92,43 / деветдесет и два лева и 43 ст./ главница, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори сключени между клиента
и «БТК» АД от 10.05.2014 г., 20.02.2016 г., 8.03.2018 г., представляваща сбор
от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга, за
което е издадена фактура № **********/15.06.2019 г. и за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1433/2022 г. по
описа на ВТРС , като неоснователен.
7
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ» ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул. "България" № 81,вх.В, ет.8 да заплати на
А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.*** ап.16 сумата от 300 / триста/ лева
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8