№ 26
гр. Никопол, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20214420100582 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***”ЕООД, срещу М.
Ц. К. с ЕГН ********** от с.***, общ.Гулянци, обективно комулативно съединени искове,
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 529.71лв.,
главница, лихва за забава в размер на 519.54лв., дължим за периода 06.12.2019г. до
03.07.2021г., и лихва в размер на 154.57лв., дължима от 03.07.2021г. – датата на предсрочна
изискуемост до 26.08.2021г. дължими по договор за потребителски кредит № 30039935483,
за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 451/2021г. по описа на РС Никопол и осъдителени искове за заплащане на
сумата от 2 033.79лв., представляваща договорно възнаграждение, сумата от 1 277.31лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и за сумата от 2 472.98лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 30039935483, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в
размер на 5 000 лева, срещу задължение за връщането му, с ГЛП в размер на 41.00% и
възнаграждение за закупени пакети допълнителни услуги Фаст в размер на 1500 лева и Фаст
в размер на 2 900лв., разсрочени на 36 месечни вноски, всяка в размер на 240.80 лева, при
ГПР 49.14%. По желание на ответника, на 11.10.2019г., е било извършено рефинансиране на
старо негово задължение, а с Анекс № 1, по искане на ответника, е бил променен и
погасителният план на процесният договор. По искане на ответника, са били закупени и два
допълнителни пакета услуги – Фаст, даваща възможност за приоритетно разглеждане на
исканото на длъжника за отпускане на кредит и Флекс – намаляване на определен брой
1
погасителни вноски.Съгласно чл.4 от ОУ, ответника се е съгласил да заплати и договорно
възнаграждение в размер на 2 033.79лв.Тъй като ответникът не е изпълнил поетите от него
задължения и е заплатил само осем погасителни вноски и една непълна, договорът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание т. 12.3 от Общите условия, поради което ответникът
дължи и лихва за забава в размер на 519.54 лева. , за периода от изпадането му в забава на
06.12.2019г. до 03.07.2021г., законна лихва в размер на 154.57лв. Общият размер на
извършените плащания възлиза на 1 944.10лв., с които е погасил част от задълженията по
договора. С оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 451/2021г. по описа на РС Никопол, срещу които длъжника е
възразил в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. За останалите вземания се предявява осъдителен
иск, тъй като в заповедното производство, с Разпореждане № 519/27.08.2021г., съда е
отказал на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК издаване на заповед за изпълнение за тези
суми и е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.Представя
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез упълномощеният си процесуален
представител адв. Д.М. от АК Пловдив, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Прави възражение за нищожност и
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие със закона -
чл.22 и чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и добрите нрави поради прекомерност и несъразмерност -
чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди, че липсва ясна разписана методика как се формира ГПР по кредита
и от кои компоненти се състои, поради което и не може да се направи еднозначен извод дали
възнаграждението за допълнителен пакет е включено при формирането му. Позовава се на
съдебна практика, в която се твърди да е прието, че добросъвестният и съответстващ на
добрите нрави предел на възнаградителната лихва е трикратният размер на законната лихва,
който в случая е надхвърлен. Прави възражение за нищожност на споразумението за
закупуване на пакет от допълнителни услуги. С оглед изложеното счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Представя
доказателства.Прави възражение за прекомерност на разходите на ищеца.
Като прецени събраните по делото доказателства, и направените възраженията на
ответника, съдът намира за установено следното:
Между „***“ЕООД, и ответника са установени облигационни отношения,
съгласно сключен на 10.11.2019г. Договор за потребителски кредит № 30039935483. По
делото е безспорно, че в изпълнение на договорно поетите задължения, в качеството си на
кредитор ищеца е предоставил на ответника за усвояването му кредит от 5000лв., който
последният се е задължил да върне в срок от 36 месеца, от 240.80лв., месечни вноски, при
договорени: ГПР от 49.14% ; ГЛП от 41.00% и лихвен процент на ден -0,11%. Не се спори
също, че страните са се съгласили ответника да закупи и допълнителни услуги „Фаст“,
среше възнаграждение в размер на 1 500лв. и услуга „ Флекси“ срещу възнаграждение в
размер на 2 900лв., като вноската по всеки от тези пакети услуги е в размер на 122.23лв.,
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Ищеца твърди, че извършените от ответника плащания са в размер на 1
2
944.10лв.
Ищецът е ангажирал доказателства за връчване на уведомителното писмо до
ответника, за обявяване на предсрочна изискуемост/л.23 от делото/.Ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца, поради което
следва да се приеме, че действително – към 03.07.2021г., са били налице условия за
прекратяване на договора и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се
сочи в исковата молба.
Поддържаните от ответника в настоящото производство, възражения за
нищожност на клаузата за възнаградителна/договорна/ лихва се явяват неоснователни.
Според нормата на чл.19 от Закона за потребителския кредит годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите съгласно чл.19, ал.4 от цитирания нормативен акт не може да бъде по
– висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на Република България. Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при
основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет пункта отгоре. В
случая определеният в договора размер на ГПР от 49.14 % не надвишава пет пъти размера
на законната лихва /50%/. Следователно посочената клауза не е нищожна на основание
чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка не се явява и прекомерен
размерът на уговорената лихва, като противоречащ на добрите нрави.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка след като сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на
ГПР, то с определянето на лихвения процент от 41.00% кредитодателят не е целял да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. По същите мотиви се налага
изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на
кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено
положение. Поддържаните в отговора доводи, че добросъвестният размер
възнаградителната лихва е ограничена от трикратния размер на законната лихва, не намират
опора в закона, нито в актуалната съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира, че клаузите за възнаградителна лихва и
ГПР са действителни, поради което ответникът дължи заплащане на главница и
възнаградителна лихва в посочения в договора размер.
Ищеца е признал, че погашенията на ответника по кредита са в общ размер на 1
3
944.10лв. , с които съгласно правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД задължението за
възнаградителна/договорна/ лихва е погасено до размер на 1 944.10лв, и остава дължимо
89.69лв., а задължението за главница – до размера от 4 529.71 лева.Предвид дължимоста на
иска за главница, дължими са и акцесорните вземания за мораторна лихва и законна в
претендираният период и размер.
Налага се извод, че искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК се
явява основателен за сумата от 4 429.71 лв. главница, както и за акцесорните задължения
за мораторна лихва и лихва в размер на 154.57лв.
Доказа се, че на посочената дата между „*** ЕООД и ответника е бил сключен и
договор за допълнителни услуги. Според представеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, претендираното възнаграждение се дължи при предоставяне
от кредитора на една или повече от пет конкретно изброени услуги. Настоящият състав
намира, че описаните услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което уговарянето на това допълнително възнаграждение противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, по делото нито се твърди, нито са
представени доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение са били
упражнени от ответника. Поради това, таксуването с допълнителното споразумение на
предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без същото да е
консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното, обосновано би
могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи
сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с
изискванията на закона за добросъвестно кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо,
следва да се приеме, че сключеното споразумение е нищожно поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Предвид изложеното, предявените искове за осъждане на ответника, да заплати,
уговореното възнаграждение по договор за допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“,
следва да бъде отхвърлен като неоснователни, а за претендираната възнаградителна лихва
в размер на 2 033.79лв., иска следва да се отхвърли за горницата над 89.69лв., като
неоснователен.
Следва да се присъдят на ищеца разноски в заповедното производство в размер на
154.14лв., съобразно изхода на делото.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200.00 лв. Предвид размер на уважените искове на
4
ищеца се дължат разходи от ответника за разноски в размер на общо 304.14лв., от които
104.14лв. за д.т. и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца, претендира разноски на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА- безплатно, на материално затруднено лице. Предвид размера на предявените
искове възнаграждението на процесуалният представител на ответника съдът определя на
300лв.
Предвид изложеното, на страните не следва да се присъждат разноски, по исковото
производство поради компенсация, съобразно размерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Ц. К. с ЕГН
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***”ЕООД, с ЕИК ***,
гр. София, в размер на сумата 4 429.71 лв. главница, сумата от 519.54лв. , представляваща
лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до 03.07.2021г., и лихва в размер на 154.57лв., за
периода от 03.07.2021г. до 26.08.2021г., дължими по Договор за потребителски кредит №
30039935483, за които суми ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 451/2021г. на НРС.
ОТХВЪРЛЯ, предявените от ищеца „***”ЕООД, с ЕИК ***, гр. София против
ответника М. Ц. К. с ЕГН **********, осъдителни искове за заплащане на сумата
1 277.31лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ , за сумата
2 479.98лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, като за сумата от
1 944.10лв., представляваща разликата до пълният претендиран размер на сумата от
2 033.79лв., за договорно възнаграждение, дължими по Договор за потребителски кредит №
30039935483, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника М. Ц. К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„***”ЕООД, с ЕИК ***, гр. София, направените разноски в заповедното производство в
размер на общо 154.14лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
5