Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262833 / 19.11.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание
на 22.10.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2858 по описа за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.422 от ГПК,
подадена от "Б.Д." ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу С.Б. Ш. ЕГН **********, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
изискуема
главница в размер на 6 291,46 лева(шест хиляди двеста деветдесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки);
изискуема
договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 1 705,27 лева(хиляда седемстотин и пет лева и двадесет и
седем стотинки), начислена за периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г. вкл.;
изискуемо обезщетение за забава в размер на 568,90 лева(петстотин шестдесет и осем лева и деветдесет
стотинки), начислено за периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г. вкл.; изискуемо
обезщетение за забава в размер на 3
817,80 лева(три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и осемдесет
стотинки), начислено за периода от 05.07.2015г. до 22.02.2019г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2019г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
й изплащане, които суми са присъдени с издадена заповед по съгласно издадената по ч.гр.д.№ ***/2019г. по описа на РС-Варна Заповед за изпълнение.
Претендира се и за
осъждане на ответника да заплати на „Б.Д."АД, съдебно деловодните
разноските в настоящото производство, както и да се определи за „Б.Д." АД
юрисконсултско възнаграждение, доколкото Банката се представлява от
юрисконсулт, както и да се произнесе съда относно сторените в заповедното
производство разноски и определено юрисконсултско възнаграждение, за което ще
се представи списък с разноските по смисъла на чл.80 от ГПК в законоустановения
за това срок.
В случай, че исковете
бъдат уважени частично, моли се разноските на ищеца да бъдат изчислени по
съразмерност и след компенсация.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата молба: Със Заповед № ***/26.02.2019г.,
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист № ***от 27.02.2019г., издадени от Районен съд - Варна по
ч.гр.д.№ ***/2019г., ответникът С.Б. Ш., е осъдена да заплати на „***" АД
(преобразувано дружество с правоприемник "Б.Д." АД) главница и лихви
по Договор за кредит *** от 05.07.2012г., в общ размер на 12 383,43 лева, ведно
със законната лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от
22.02.2019г., както и разноски по производството.
В образуваното въз
основа на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист изпълнително
производство (ИД № ***по описа на ЧСИ ***в КЧСИ), заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес в законоустановения срок и на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, да се предяви настоящия иск за установяване
на вземанията от ответника, в качеството
му на кредитополучател по Договора за кредит от 05.07.2012г. Съобщение с
указания за последното ищецът получил на 11.02.2021г.
Сочи се, че на
05.07.2012г., между „***" АД и Кредитополучателя С.Б. Ш., е сключен
Договор за кредит ***, по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, а той е
поел задължение да го погаси в срок до 05.07.2015г., съгласно Погасителен план
- Приложение № 1 към Договора за кредит. Всички средства по отпуснатия кредит
са усвоени от Кредитополучателя на 05.07.2012г. по посочената в Част 1, т.6 от
Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ***, като в
Част II, чл.8 от Договора е уредено погасяването на задълженията да става чрез
същата сметка. Съгласно Договора за кредит, за ползване на заетите средства
страните са договорили тяхното олихвяване с номинален лихвен процент в размер
на 10.45 % годишно. По силата на т.9, ч.1 от Договора за кредит, върху
просрочените погасителни вноски Кредитополучателят заплаща лихва в размер на
16.45 % -номинален лихвен процент, увеличен с 6 пункта, а след настъпване на
предсрочна изискуемост същият лихвен процент се начислява върху цялата
главница. След усвояване на сумата, още първата погасителна вноска е погасена
със закъснение, нарастващо и при следващите. С последно постъпила на
04.12.2012г. сума по разплащателната сметка са погасени просрочените вноски
включително и вноската от 05.12.2012г. След тази дата не са извършвани
погашения по кредита от Кредитополучателя. Кредитополучателят не е заплатил
дължимите погасителни вноски. Съгласно чл.11, част II от договора, Кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок
на уговорените погашения. В настоящият случай, въпреки, че началната дата на
просрочието е 05.12.2012г., кредиторът не се възползвал от възможността да
обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението по процесния
договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на 05.07.2015г., за
което кредиторът не дължи уведомяване на Кредитополучателя.
Поради липсата на
плащания и след настъпване на изискуемост, Кредиторът е предприел действия за
снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си. На
22.02.2019г. е подадено Заявление за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК пред ВРС. Към датата на подаване на заявлението е
била налице забава в плащането общо на 31 вноски. По образуваното ч.гр.д.№ ***/2019г.
по описа на Районен съд - гр.Варна са издадени Заповед № ***/26.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист № ***от 27.02.2019г. срещу С.Б. Ш., по които е образува
изпълнително дело № ****/2019г. по описа на ЧСИ *** в
КЧСИ.
Отделно за
основателността на този иск се моли да се има предвид и следното: представеният
на вниманието на съда договор е действителен, същият съдържа необходимото
задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е валидно изявена от
кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор
и приложенията към него, като волята му е потвърдена с положения от него подпис
в договора за кредит пред служител на Банката.
С горното се обосновава правният интерес от предявените
искови претенции.
В срока за отговор е постъпил отговор, от адв. П.Т.,***, оф. 39, като назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на С.Б. Ш. по гр.д.2858/2021г. на 33 с-в, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Според становището в
отговора, исковете са недопустими, евентуално изцяло
неоснователни. Заповедта е издадена за възникнали вземания по извлечение от
счетоводните книги на банката, а с иска се претендират изискуеми вземания, така
са релевирани нови факти, незаявени в заповедното производство - задължение
изискуемо на краен падеж, настъпил на 05.07.2015г.:
- 6291,46лв., неиздължена главница, а с иска се
претендира изискуема такава, -1705,27лв., възнаградителна договорна лихва, а с
иска се претендира изискуема договорна лихва (възнаградителна) лихва; -568.90лв.,
обезщетение за забава, а с иска се претендира изискуемо обезщетение за забава;
-3817,80лв., обезщетение за забава, а с иска се претендира изискуемо
обезщетение за забава.
Възразява се, че на
ответника е предоставена договорената
сума за кредит, възразява се ответника да е внесъл сумите постъпили по
сметката.
Възразява се договора за кредит
да е подписан в два екземпляра, за ответника липсва екземпляр - чл. 22 от ЗПК,
договора е недействителен, отделно липсва стандартен европейски формуляр.
Възразява се за посоченият ГПР в
размер на 14.48%, да е предоставена разбивка от която да е видно какво е
включено в същия и дали не е заблуждаващ, но липсва възможност за проверка
поради липса на разбивка.
При условие, че е предоставена
сумата по кредита то всички суми в размер на 1147.00лв., по твърдение на ищеца
внесени и погасили 5 вноски до 05.12.2012 г. вкл., са за погасяване на
главницата по кредита.
Възразява се, сумата от 1147
погасили 5 вноски до 05.12.2012 г., да са внесени от ответника.
Възразява се ответника да дължи
вноски за анюитети по погасителен план по договор за кредит от 05.07.2012г.
Евентуално, възразява се ответника
да дължи погасителни вноски по главницата чиято изискуемост е възникнала преди
22.02.2014г. в размер на 3594,20лв., като погасено по давност.
Възразява се ответника да дължи
сумата от 1705,27лв., за възнаградителна лихва при липса на такава по погасителен
план, липса на договорена такава, евентуално като погасена по давност към
05.07.2018г.
Възразява се ответника да дължи
сумата от 568,90лв., за обезщетение за забава от 05.12.2012г. до 05.07.2015г.,
като погасена всяко една част от вземането, по давност към 05.07.2018г.
Възразява се ответника да дължи
сумата от 3817,80лв., обезщетение за забава от 05.07.2015г. до 22.02.2019г., в
частта преди 22.02.2016г., като погасени по давност.
Възразява се ответника да дължи
сумата от 3594,20лв., част от претендираните 6291.46лв. главница, вземането е
погасена по давност.
С отговора се прави възражение за
погасяване на всяко едно вземане най късно към 05.04.2018г., която дата е преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
По отношение на давността, се
сочи следното: С разпоредбата на чл. 10. Ал. 2 от част 2 на договора, кредитора е
заявил и кредитополучателят е приел, че целият кредит става предсрочно изискуем
при настъпване на забава над 90 дни и изрично е посочено, че в този случаи не е
необходимо волеизявление.
Така по силата на договора, закон
за страните, се приема за осъществил се юридическият факт за едностранно
изменение на договора от страна на кредитора, а именно обявяване на вземанията
по договора за предсрочно изискуеми, от което следва, че предсрочната изискуемост
е настъпила на 03.10.2012г., евентуално на 05.03.2012г. евентуално на
05.04.2013г. и правото на вземане е погасено по давност с изтичане на 5 години,
а поради погасяване на главното са погасени и вземанията за лихви и др.
Волеизявлението е дадено от кредитора и стигнало до кредитополучателя с
подписване на договора и не се дължи такова при настъпване на обстоятелството.
Претенцията на кредитора за
главница следва да е погасена по давност за периода от 5 години от възникване
на изискуемостта на вземане за главница и съответно 3 години, предшестващ
подаването на заявлението относно лихви.
Разсрочването на части от
усвоения кредит на отделни погасителни вноски, не превръща главницата в
периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД. В този смисъл е и формираната съдебна практика обективирана в
Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г.7 III г.о. и Решение
№38/26.03.2019г. по т. д.№1157/2018г, II т.о. От друга страна обаче, в тези
решения като начален момент на отчитане на давността се приема крайния срок за
ползване на кредита /последен падеж по погасителен план/, който извод е
несъвместим със задължителна тълкувателна дейност на ВКС. В т.2 от TP №3/2017г.
на ВКС, ОСГТК, погасителният план с анюитети се възприема като определящ за
срочния характер на договора, съответно и за падежите, фиксирани ежемесечно в
полза на длъжника, но само за онези части от главницата и възнаграждението за
ползването й, които формират конкретно уговорената погасителна вноска. Не може
да се поддържа, че погасителният план ползва само длъжника като съгласие на
кредитора да приема изпълнение на части преди крайния падеж, тъй като
разпределението на главницата на части влияе и върху крайната цена, начислявана
като лихва върху още непадежирал, респективно редовно ползван остатък от
главницата. Затова междинните срокове по плана, макар и да не водят до типична
периодичност, имат икономическо значение на падежи за съответно изискуемите
части и за двете страни, като интерес да получи вноската навреме има и
кредитора. Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за последната
част от главницата, затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада
в забава, макар и не за цялата главница, а само за съответно изискуемата част.
В този смисъл е задължителното тълкуване в т.1 от TP №8/2017г. на ВКС, ОСГТК.
Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед
разпоредбата на чл.60, ал.2 отЗКИ, според която, банката може да се снабди с
изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит,
което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска, е изискуемо
на падежа. Като съобразява действието на погасителния план, не може да се
възприеме игнориране на изискуемостта на вноските и отчитане като единствен
само последния падеж за цялата главница. Съответна на разрешенията дадени с
въпросните тълкувателни актове, е съдебната практика, която отчита начало на
давностни срокове по всеки един от падежите, а имено възприетото в Решение
№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г., IV г.о. и Решение
№161/08.02.2016г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т.о., и срокове преклудиращи
защита на кредитора, обективирана в Решение №83 от 2б.05.2017г. по
т.д.№50394/2016г. на ВКС, IV г.о. и Решение №44 от 05.0б.2017г. по
гр.д.№60073/201бг. на ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното, се моли да се отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
Ø По допустимостта на производството :
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№***/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.02.2019г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***/26.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, по силата
на която е разпоредено на длъжника С.Б. Ш. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на кредитор *** АД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Е.П.Б.,
в качеството на изпълнителен директор,
сумата от 6291.46лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за
кредит „***“ № ***/05.07.2012 г., с първоначален договорен и усвоен раззмер от
7000лв., сумата от 1705,27лв., представляваща възнаградителна договорна лихва за
периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г., сумата от 568,90лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.12.2012г. до 05.07.2015г., сумата
от 3817,80лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.07.2015г. до 22.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка, както и да
заплати направените съдебни разноски в
размер на 297,67лв. за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: по Договор за
кредит „***“ № ***/05.07.2012 г., с първоначален договорен и усвоен раззмер от
7000лв., както и че присъдената сума може да бъде: внесена по следната банкова
сметка ***/кредитора IBAN ***; BIC: ***.47
ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване
на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№
***/2019г. по описа
на ВРС, 33-ти състав.
С оглед на гореизложеното,
предвид изложеното и поради наличието на идентитет на
процесните вземания и заповедта ,
съдът намира, че е налице правен
интерес от предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит ***
от 05.07.2012г., се установява , че „***" АД/понастоящем с правоприемник „Б.Д."
ЕАД/, в качеството си на кредитор е предоставила на С.Б. Ш. , в качеството й на
кредитополучател, кредит в размер на 7000,00лв.
Видно от представения договор , в него са положени подписите на сключилите го
страни. Като краен срок на изплащане е
посочена датата до 05.07.2015г., както и съгласно Погасителен план - Приложение
№ 1 към Договора за кредит.
Съгласно т.6 от Договора за кредит, сумата по кредита
се усвоява по разплащателна сметка на
кредитополучателя при Банката, с IBAN ***, като в Част II, чл.8 от Договора е
уредено погасяването на задълженията да става чрез същата сметка. Страните са
договорили олихвяване с номинален лихвен процент в размер на 10.45 % годишно.
Съгласно т.9, ч.1 от Договора за кредит,
върху просрочените погасителни вноски, Кредитополучателят заплаща лихва в
размер на 16.45 % -номинален лихвен процент, увеличен с 6 пункта, а след
настъпване на предсрочна изискуемост същият лихвен процент се начислява върху
цялата главница.
От заключението на вещото лице А.К.,
по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, кредитът по договора за кредит, е усвоен в пълен размер по
разплащателна сметка BG95 ТТВВ 9400 1525
9823 06, на датата на отпускане. Вещото лице сочи, че последните плащания са
към 05.12.2012г., като месечните погасителни вноски не са погасяване редовно.
Сочи, че към 0.07.2015г. са забавени 32 месечни вноски, от които 31 изцяло
/05.01.2013г. до 05.07.2015г./ и 1 /05.12.2012г./ частично.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, както следва: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; връчване по реда на чл.47
ал.5 ГПК, даване на указания за предявяване на иск, както и спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването
на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено
между страните договорно правоотношение с конкретни параметри, изправността си
по договора/, както и по размер и длъжник;
факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния момент.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът
носи тежестта да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на кредита.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, се
установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между
ищцовата страна/като правоприемник на ***/, в качеството й на кредитодател
и ответницата С.Б. Ш., в качеството й на кредитополучател, въз
основа на сключен Договор за кредит *** от 05.07.2012г. Договорът е обективиран
в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата,
мястото на сключване и предмета на сделката, поради което следва да се приеме
за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение.
Възникването на твърдяната облигационна връзка между
кредитора и кредитополучателя се установява от представения Договор за кредит
от 05.07.2012г., като кредитополучателят се е подписал лично в договора.
Изправността на банката, на кредитора досежно задължението й
за предоставяне на парични средства на кредитополучателя С.Б., се
установява от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна
експертиза, в която е посочено, че представеният кредит е усвоен от
кредитополучателя.
В настоящият случая не подлежи на изследване в въпроса за
наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните
вземания, като ищеца не твърди за е отправял волеизявление за отнемане
преимуществото на срока по договора,
което да е достигнало до кредитополучателя.
Оспорена е дествителността на договора за кредт. По своята правна същност договорът
за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или
консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита
или с постигането на съгласието за предоставяне на
конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или
двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора
предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие
по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената
сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата
на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за
потребителски кредит, е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Процесният
договор- за
паричен кредит, е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора
- чл.9 т.в от Договора.
Следователно, според
съдът в настоящия съдебен състав, не е налице соченото от ответника основание за недействителност
на процесния договор за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 ЗПК.
Относно възражението
на ответната страна, за погасяване на
процесните вземания по давност, съдът
съобрази следното:
Според разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. е
прието, че давността се изчислява от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Настоящият съдебен
състав, възприема практиката, залегнала в Решение от 19.06.2020 по т. д. №
237/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение №147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2356/2019 г., ТК, II т. о., в които разяснено, че когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти, по силата на
постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането
й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
съдебен, т. е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение
на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не
се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на
частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение
на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника, без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Ето защо не може да се приеме, че от една страна, кредиторът има
право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но
от друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на давностния срок за тази част от вземането. В
този смисъл началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната
вноска. Доколкото плащанията по Договор
за кредит, нямат периодичен характер, то за вземанията за главница по тези договори се
прилага общата петгодишна давност. По
отношение на началния момент на течението на давностния
срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за потребителски
кредит настоящият съдебен състав, водим от гореизложеното, счита, че това е
моментът на изискуемостта на съответната вноска. В тази връзка, съобразявайки
падежите на вноските, включени от кредитора в процесното вземане,
представляващо непогасена главница – първата от които с падеж 05.08.2012г., а
последната с падеж 05.07.2015г., както и датата на сезиране на съда с
претенциите – 22.02.2019г., настоящият състав счита, че е изтекла предвидената
от закона погасителна давност,
респективно, че вземането на кредитора за главница е погасено по давност
по отношение на първите 19бр. погасителни вноски за главница. Т.к. първите четири вноски според заключението
на в.лице са погасени поради плащане, а
петата – в размер на 130,93лв., то
остатъка от 5-та вноска за главница от 98,47лв. и вноските за главница от №6 до
№19 вкл., са погасени изцяло по давност, като те възлизат в общ размер от
3310.07лв./неплатен остатък от вн.№5 + вноските за главница от №6 до №19 вкл./.
При изложеното, след приспадане от размера на дължимите главници – общо
6291,46лв. на сумата на погасените по давност главници от 3310,07лв., дължими
остават главници в размер на 2981,39лв., като за тази сума иска подлежи на
уважаване.
Претенцията за
присъждане на лихва за забава се погасява с 3-годишна погасителна давност, съгласно чл. 111, бук. "в" ЗЗД. В
конкретния случай, периодът на иска за установяване на вземането за лихви е от
05.07.2015г. до 22.02.2019г./заявлението е подадено на 22.02.2019г. /, т. е. не
обхваща 3 години преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което тези претенции са погасени
по давност.
По разноските:
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски, направени в настоящото производство.
Претендираните от ищецът съдебно деловодни разноски са за платена държавна
такса -274,71лв., депозит за назначаване на особен представител - 901,50лв.,
депозит за вещо лице -250,00лв. за съдебно-счетоводна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което съда определя в размер на 100.00лв., по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ. С оглед на изложеното, ищецът претендира разноски в общ размер от
1526,41лв., от които съдът намира, че ищецът има право на разноски в редуциран
общ размер от 367,49лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК , в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски
за заплатена д.т./247,67лв./, в
редуциран размер, съответстващ на
уважената част от исковете, т.е. в размер на 30,53лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 от ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между ищецът „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, от една
страна и ответницата С.Б. Ш. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *******, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
-
сумата в размер на 2981,39 лева(две хиляди деветстотин
осемдесет и един лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща
изискуема
главница,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2019г., датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена
Заповед № ***/26.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на ВРС,
33-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК
вр. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищецът „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, от една страна и ответницата С.Б. Ш. ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
-
сумата в размер в размер над 2981,39
лева(две
хиляди деветстотин осемдесет и един лева
и тридесет и девет стотинки), до претендираната горница от 6 291,46 лева(шест хиляди
двеста деветдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща изискуема
главница, ведно със законната лихва
върху така посочената горница на главницата, считано от 22.02.2019г., датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане,
-сумата в размер на 1 705,27 лева(хиляда седемстотин
и пет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща изискуема договорна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г.
вкл.;
-сумата в размер на 568,90 лева(петстотин
шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки), изискуемо обезщетение за забава,
начислено за периода от 05.12.2012г. до 05.07.2015г. вкл.;
-сумата в размер на 3 817,80 лева(три хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща изискуемо
обезщетение за забава, начислено за периода от 05.07.2015г. до 22.02.2019г.
вкл.;
за които суми е издадена
Заповед № ***/26.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на ВРС,
33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Б. Ш. ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА Б.Д.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 367,49лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и
сумата
в размер на 30,53лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: