Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30. 01. 2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕНЕВА гр. д. № 800 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 и чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба от адв. З.Н. –
пълномощник на ищцата Л.К.Р., с искане за постановяване на допълнително
решение, с което съдът да се произнесе по нейната въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му частта по чл. 225 КТ, на основание чл.
250 ГПК, както и с искане по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение, в частта му за разноските, с присъждане
на такива в нейна полза, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена пред настоящата инстанция безплатна правна помощ.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, чрез
пълномощника си адв. Т.Л., в което заявява, че
молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Исканията са направени по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК
и са допустими, тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
С решение от 03. 12. 2019 г., постановено по настоящото гр. д. №
800/2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено изцяло решение № 150 от 19.
09. 2019 г., постановено по гр. д. № 350/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Своге, с което е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед №
008/01. 05. 2019 г. на управителя на „Й.“ ЕООД, като незаконосъобразна; ищцата Л.К.Р.
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант“ в
„Й.“ ЕООД; дружеството-работодател е осъдено да заплати на Л.К.Р. сумата от
2 215,35 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
от 02. 05. 2019 г. до 21. 08. 2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12. 06. 2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен
искът за сумата над 2 215,35 лева до пълния претендиран
размер от 4 000 лева, за периода до 02. 12. 2019 г.; дружеството е осъдено
да заплати на адв. З.Н. сумата от 945,07 лева за
оказана безплатна правна помощ, намалена на основание чл. 78, ал. 5 ГПК; ищцата
Л.Р. е осъдена да заплати на ответника сумата 75,85 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковете; ответникът е
осъден да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни в
производството, съответно ищцата е обжалвала първоинстанционното
решение в частта му, с която предявеният от нея иск по чл. 225, ал. 1 КТ е бил
отхвърлен частично, а ответникът – с която исковете са уважени, които съставът
на въззивната инстанция е разгледал и е изразил
мотивите си за крайния резултат в обстоятелствената част на решението си, като
е посочено, че споделя изводите на районния съд, поради което и потвърждава
неговия акт.
В този смисъл, оплакването на ищцата, направено чрез нейния
процесуален представител, че с решението си съдът се е произнесъл само по
жалбата на ответника в първоинстанционното
производство е неоснователно, поради което молбата с искане по чл. 250 ГПК ще
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение искането за допълване на решението в частта му за
разноските:
Редът за това е предвиден в чл. 248 ГПК и основание за това е
налице тогава, когато искането е било направено своевременно, а съдът е
пропуснал да се произнесе по него със своя акт.
С въззивната си жалба и с отговора на
тази на насрещната страна, както и в съдебно заседание в хода по същество,
пълномощникът на ищцата – адв. Н. е направила искане
да ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното
производство. Към отговор на въззивната жалба на
дружеството-работодател е приложен и договор за правна защита и съдействие
между страните, в който страните са договорили безплатно представителство за
настоящата инстанция.
Ето защо, съдът намира молбата за допълване на постановеното
решение в частта му за разноските за основателна, поради което следва да бъде уважена
с осъждането на въззивника „Й.“ ЕООД да заплати на молителя-въззиваем Л.К.Р. сумата 945,07 лева - възнаграждение
за адвоката, оказал безплатна правна помощ, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА и Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водено от горното и на основание чл. 248, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 ГПК,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.К.Р., подадена чрез упълномощения
от нея процесуален представител – адв. З.Н., за
постановяване на допълнително решение, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, с което
съдът да се произнесе по въззивната ѝ жалба
срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл. 225, ал. 1 КТ.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение от 03. 12. 2019 г.,
постановено по гр. д. № 800/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, като
ОСЪЖДА „Й.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б.З.И. – А. да заплати на Л.К.Р.,
с ЕГН ********** и адрес: *** сумата 945,07 (деветстотин четиридесет и пет лева
и седем стотинки) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред В.к. с. на Р. Б. в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.