РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500431 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.
М. М. от гр.Сунгурларе, чрез адвокат Маргарит Драгомиров Иванов, против Решение №
260063/16.12.2020г., постановено по гр.д.№ 52/2020г. по описа на РС-Карнобат, в частта, с
която е установено по отношение на въззивницата- ответница, че дължи на „Делта Кредит“
АДСИЦ сумата от 770,18 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда на 03.09.2019г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 677/13.09.2019г. по ч.гр.д.№ 1060/2019г. на РС-Карнобат;
присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че в тази му част съдебното решение е
неправилно, необосновано и несправедливо. Излагат се съображения относно съобщаването
на цесията на ответницата С.М., като се сочи, че чред уредената процесуална фикция не
могат да се получават изявления с материално-правен ефект,каквото е уведомлението за
цесия, като се сочи съдебна практика.На второ място се изтъква, че районният съд не отчел
обстоятелството, че с договорът за прехвърляне на вземане от 25.01.2016г. се цедирало
вземане преди датата на изискуемостта му- т.е. преди датата на падежа на Договора за
стоков кредит, поради което се цедирало едно несъществуващо към момента на
прехвърлянето/ 25.01.2016г./ бъдещо вземане. На трето място се изтъква, че ищецът не
1
доказал претендираната за установяване и дължима сума от 1100,43 лева. Моли се отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете; моли се присъждане на
разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, чрез юрисконсулт
Ирина Зашева, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба ;
твърди се съобразяване от районния съд с постоянната практика на ВКС, за което се
цитирани съдебни решения; изложени са обстоятелства и доводи по твърденията на
въззивницата в жалбата й;моли се оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част; претендира разноски.
Правното основание на иска е чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.422 ГПК.
Образуваното пред БОС въззивно производство е допустимо, образувано въз основа на
редовна въззивна жалба. При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира,
че същата е подадена от надлежна страна чрез назначен от съда особен представител, в
законовия преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на
решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от решението
на първата инстанция, а именно за главницата по договора за кредит. В останалата част, в
която исковете на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ са отхвърлени, решението не е обжалвано.
Поради това и предметните предели на въззивното производство са ограничени спрямо тези
на произнасяне на първоинстанционния съд.
Не се оспорва наличието на специалните предпоставки за водене на установителния
иск по чл.422 ГПК, въз основа на издадена по ЧГД 1060/2019г. на РС-Карнобат заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, вкл. идентичността на предявеното по исков път вземане с това
по заповедта.
Оспорва се валидността на договора за цесия, въз основа на който се легитимира
заявителя и настоящ въззиваем-ищец по спора „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ .Твърди се, че
процесното вземане било „цедирано“ преди датата на изискуемостта му, с което всъщност и
се било прехвърлило едно бъдещо вземане. Второто оплакване е във връзка с
възможността на особения представител на страната, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да
2
приема материалноправни изявления, вкл. уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената
цесия, съответно направения от съда извод за съобщаването и на длъжника.
Видно от доказателствата по делото, на 17.01.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД / от една
страна/ и от друга страна ответницата С.М. е е бил сключен договор за стоков кредит № *,
по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателят стоков кредит в размер на
809 лева за закупуване на преносим компютър от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД;
срокът за издължаване на кредита е 16 месеца, считано от датата на усвояването му-
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца ; уговорени са параметри на стоковия
кредит като ГПК, лихвен процент,погасителен план.
Вземането на Банка ДСК ЕАД е било прехвърлено на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ с
договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 25.01.2016г. и приемо-предавателен
протокол към него, в който е включен и сключеният между Банка ДСК ЕАД и М. договор за
стоков кредит.Видно от заключението на вещото лице по СИЕ, изслушана от КРС,
съставните части на цедираното вземане включвали 770,15 лева главница за периода
17.03.2015г. до 17.05.2016г.;възнаградителна и наказателна лихва, претенциите за които са
отхвърлени от първоинстанционния съд и не са включени с въззивната жалба в предмета на
въззивното производство по настоящето дело на БОС.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане,
предмет на договора за цесия.
От правилото, установено в чл.99 ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване
е условие за нейната действителност. Независимо от разнообразието на основанията, на
които цесията се извършва, определеността респ. определяемостта на съдържанието на
престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В случая съдът с оглед съдържанието на представения рамков договор за цесия и
предвид представеното Приложение №1, индивидуализиращо прехвърлените вземания като
произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен размер на главницата и общо
дължими суми, намира за неоснователни твърденията за недействителност на
цесията,основаващи се на обстоятелството, че към момента на цесията /25.01.2016г./ е
прехвърлено едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата
му.Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед отразеното в Приложение №1
към рамков договор налага извод, че те са определени и определяеми, въз основа на валиден
договор за заем, по който заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката
няма за предмет бъдещи неопределени вземания по смисъла на решение № 32/09.09.2010
г. на ВКС, по т. д. № 438/2009 г., в който случай би била недействителна.Не съществува
пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.Договорът за
цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с
3
оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на
предварителни договорни ограничения.
Съдът отчита изричното упълномощаване от цедента на цесионера за съобщаване
на цесията/вж. т.5.4 от Договора за цесия/ и представеното нарочно пълномощно за това,
което съответства на разрешението, дадено с решение на ВКС по гр.д.№5759/2014г. по
въпроса за възможността за съобщаване на цесията от цесионера, който е упълномощен за
това от цедента.
По въпроса за валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото
производство е даден положителен отговор в решение на ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК също е посочено също, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението
е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане.
В случая , от представените по делото доказателства не се установява факта на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяване на иска.
Същевременно, съдът отчита, че е извършено връчване на книжа надлежно по реда на
чл.47, ал.1-5 от ГПК, вкл. с установяване служебно от съда постоянния и настоящ адрес на
длъжника, който съвпада с адреса по договора.
Доколкото обаче на ответника, чрез особения му представител, са надлежно връчени
преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договор за цесия от
25.01.2016г. с приложение №1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по
чл.99, ал.4 ЗЗД), може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното
прехвърляне на вземане е сторено с връчване книжата по реда на чл.131 ГПК чрез особения
представител.
Въззивният състав съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени
на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника/които съвпадат/, като на
осн. чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата
по делото, на осн.ал.6 на същата разпоредба е назначен особен представител на ответника с
цел охрана на интересите му.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази
хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно
чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от насрещната страна, вкл. в хода на процеса.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника М. е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение
№198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за
4
неоснователни възраженията на особения представител на въззивницата, заявени във
въззивната жалба, свързани с невъзможността да бъде уведомен за извършената цесия
длъжник чрез особения му представител.
Съобразно изложеното съдът достига до извод, че ищецът е носител на предявеното по
исков ред задължение за главницата доколкото същата е установена по основание и размер,
а така също и изискуема. В останалата част, решението не е предмет на въззивно обжалване
и е влязло в законна сила.
Поради идентичност в правните изводи относно обжалваната част на
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на тези изводи, разноски се следват на въззиваемата страна
в претендирания размер на ю.к.възнаграждение от 150 лева,както и разноски,извършени за
заплащане на депозит от 100 лева за особения представител на въззивницата, който също
следва да се присъдят в полза на въззиваемото дружество.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260063/16.12.2020г., постановено по гр.д.№ 52/2020г. по
описа на РС-Карнобат, в обжалваната част- с която е установено по отношение на
въззивницата-ответница С.М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“С.“№*, че дължи на ищеца-
въззиваем „Делта Кредит“ АДСИЦ с ЕИК: ********* сумата от 770,18 лева главница по
Договор за стоков кредит № * от 17.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда на 03.09.2019г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 677/13.09.2019г. по ч.гр.д.№ 1060/2019г.
на РС-Карнобат, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.М. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“С.“№*, да заплати на Делта Кредит“
АДСИЦ с ЕИК: ********* гр.София,бул.“Христофор Колумб“№43, съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д.№ 431/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас в размер на 250 лева/
двеста и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6