Определение по дело №2179/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3689
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100502179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/………12.2019 год., гр. Варна

                                                                                                             

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА    

                              ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                            МАЯ НЕДКОВА    

                                             

разгледа въззивно гр. дело № 2179 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на К.М.К. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4036/04.10.2019 год., постановено по гр. дело № 3233/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прекратен с развод гражданският брак между Т.Б.К. ЕГН ********** от гр. Аксаково и К.М.К. ЕГН ********** ***, сключен на 13.10.1985 г., за което от Община Варна е издаден Акт № 2076/13.10.1985 год., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до нарушаване на принципа на равенство на страните и лишаване на въззивника – ответник по иска за развод от възможността да установи твърденията си, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо разстроен, а се касае за временно разстройство на брачните отношения.

          Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът на Т.Б.К. за прекратяване на брака на страните с развод поради настъпилото в не го дълбоко и непоправимо разстройство да бъде отхвърлен.

           С жалбата е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане, за установяване на „положително твърдяните от жалбоподателя факти за отношенията между двамата съпрузи, за възможността между тях да се постигне помирение и бракът им да бъде заздравен“. Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

            В писмен отговор насрещната страна Т.Б.К., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е недопустима, тъй като решението било влязло в сила – арг. от чл. 325 ГПК. В условията на евентуланост излага, че жалбата е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено.

           Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства, счита, че не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения на процесуалните правила, които да обосноват събирането на доказателства във въззивната инстанция чрез разпит на двама свидетели.

           В случай, че въззивният съд уважи исконето на въззивника за допускане до разпит на свидетели, въззиваемата е поискала да и́ бъде допуснат до разпит един свидетел при условията на довеждане, за доказване на вече доказаните факти, че бракът между страните е дълбоко е непоправимо разстроен.

           Съдът, като се запозна с делото намира, че направеното от въззивника доказателствено искане – за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на „положително твърдяните от жалбоподателя факти за отношенията между двамата съпрузи, за възможността между тях да се постигне помирение и бракът им да бъде заздравен“, е неоснователно.

            Нито в отговора на исковата молба, нито в първото открито съдебно заседание ответникът по брачния иск за развод (настоящ въззивник) е навел твърдения за факти, от които, при положение, че бъдат доказани, би могло да се изведе извод, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият е заявил единствено, че „категорично не желае развод“. Посоченото от въззивника в жалбата му, че желае да установи „положително твърдяните от него факти за отношенията между двамата съпрузи, за възможността между тях да се постигне помирение и бракът им да бъде заздравен“, също не съдържа твърдения за факти. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съответно, че разстройството на брака не е дълбоко и непоправимо, или че бракът изобщо не е разстроен, е правна оценка, която се извежда въз основа на конкретно твърдяни и доказани факти, а в случая такива не са наведени от ответника нито в първата инстанция, нито с въззивната му жалба.                          

           Именно поради липсата на наведени конкретни факти, от които би могло да се заключи, че разстройството на брачните отношение не е дълбоко и непоправимо, а се касае за временно и преодолимо състояние, първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства чрез разпит на свидетели за ответника за установяване на възможността за съвместно ползване на семейното жилище след развода, по повод иска на съпругата да и́ бъде предоставено за ползване семейното жилище след развода, който иск впоследствие е оттеглен и производството в частта по този иск е прекратено, а не и за установяване на други факти, тъй като твърдения за такива не са навеждани.  

           Поради изложеното искането на въззивника за разпит на двама свидетели във въвзивната инстанция е неоснователно и следва да се отхвърли.  

           Въззивната жалба е редовна и допусима и следва да бъда допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

           Доводите на въззиваемата за недопустимост на жалбата, черпени от нормата на чл. 325 ГПК са неоснователни. Нормата има предвид хипотезите, в които не се обжалва решението за прекратяване на брака с развод, а решението за прекратяване на брака с развод се обжалва само в частта му относно вината на съпрузите за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство, когато двамата или някой от тях е поискал и произнасяне по въпроса за вината. В случая жалбата е насочена срещу решението за прекратяване на брака с развод, поради което е процесуално допустима. 

          Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от К.М.К. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4036/04.10.2019 год., постановено по гр. дело № 3233/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прекратен с развод гражданският брак между Т.Б.К. ЕГН ********** от гр. Аксаково и К.М.К. ЕГН ********** ***, сключен на 13.10.1985 г., за което от Община Варна е издаден Акт № 2076/13.10.1985 год., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство;

           ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на положително твърдяните от жалбоподателя факти за отношенията между двамата съпрузи, за възможността между тях да се постигне помирение и бракът им да бъде заздравен;

           НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.01.2020 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

 

   Членове:1. 

 

 

                    2.