№ 2022
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217395 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Р. Ж., ЕГН **********, чрез адв. Иво
Василев А., против електронен фиш серия К № 4400191, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че неправилно е
определена санкционната разпоредба. Прави се искане електронния фиш да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.Ж. - нередовно призован, не се
явява. Не се явяват и процесуалните му представители адв. ИВ. АНТ. и адв.
Ж.А., редовно призовани. Ход на делото в о.с.з на 28.03.2022г. е даден на
основание чл. 61 ал. 4 ЗАНН, след като въззивникът не е намерен на
посочения от него в жалбата адрес.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда,
са изложени съображения, че електронният фиш е издаден в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила и е направено искане за
1
потвърждаването му.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и срещу
подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени доказателства
за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът намира, че
жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 16.10.2020г. лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния
Лимузине“ с рег. № ххххххххх бил собственост на жалбоподателя Р. Р. Ж..
На 16.10.2020г. в 14:33 часа жалбоподателят Р.Ж. управлявал лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния Лимузине“ с рег. № ххххххххх на
територията на гр. София, по Околовръстен път в района на номер 13 с
посока на движение бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 16.10.2020г. била 50 км/ч.
Въпреки това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от 94 км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1- M с иден. № 560,
представляваща одобрен тип средство за измерване, която билa преминала
последваща техническа проверка на 30.10.2019г. в лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при ГДНП, сектор
"Управление на собствеността" - полицейска техника, със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена в служебен автомобил на СДВР с рег. № С2184МР, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 23.01.2021г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 4400191, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за регистрацията на автомобил с рег. № ххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 4-38-
19/30.10.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M",
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за
датата на издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-49791/20г.,
ежедневна форма на отчет, писмо от заместник - директор на ГДНП рег. №
2
3286р-12416/12.03.2020г., отговор от СО изх. № СОА22-ДИ11-
388/03.02.2022г., ведно с копие от проект за организация на движението по
„Околовръстен път“ в участъка между бул. „България“ и бул. "Братя
Бъкстон", вещественото доказателствено средство – снимков материал към
клип № 14608, вещественото доказателство - снимка на разположението на
уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към клип № 14608
като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост - 97 км/ч.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда в служебния автомобил на СДВР при
осъществяване на контрола на режима на скоростта на 16.10.2020г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
3
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Обжалваният пред съда електронен фиш серия К № 4400191 е издаден
от компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
вписан в свидетелството за регистрация, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното ѝ заплащане. Нарушението и обстоятелствата по извършването
му са посочени достатъчно детайлно, като е посочен пътят, отворен за
обществено ползване и конкретния административен адрес, където е
установено превишението на скоростта - "Околовръстен път" № 13, посоката
на движение на автомобила, въведеното ограничение на скоростта и
измерената скорост.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който са посочени времето и мястото на
контрол - гр. София, "Околовръстен път" № 13, за времето от 13.45 до 16.00
часа, посочена е посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства - от бул. "България" към бул. "Братя Бъкстон", режима на измерване
- стационарен, както и посоката на задействане на мобилната система за
видеоконтрол - приближаващи, посочени са и номерата на първия и
последния видеозапис, сред които попада и клип № 14608, снимков материал
от който е приет като веществено доказателствено средство по делото.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на
разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението тип TFR1- M с иден. № 560 представлява одобрен
тип средство за измерване, като е вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. В представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е посочен
срок на валидност до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за
4
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, техническото средство, с което е установено
нарушението, е преминало последваща техническа проверка на 30.10.2019г. в
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери при ГДНП, сектор "Управление на собствеността" - полицейска
техника, със заключение, че съответства на одобрения тип.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
В отговора от СО изх. № СОА22-ДИ11-388/03.02.2022г., ведно с копие от
проект за организация на движението по „Околовръстен път“ в участъка
между бул. „България“ и бул. "Братя Бъкстон" е посочено, че приложеният
проект за организация на движението, с който са въведени нови знаци В26,
въвеждащи максимална разрешена скорост на движение от 80 км/ч, е приет с
решение на ПКТОБД от 25.05.2020г., а е реализиран със знаково стопанство
на 08.12.2020г., като преди реализирането със знаково стопанство на новия
проект за организация на движението, в коментирания участък максимално
разрешената скорост на движение е била 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. Следва да се
посочи, че административнонаказателната отговорност на въззивника с
издадения електронен фиш е ангажирана за по-малко превишение на
скоростта от действителното. В обжалвания електронен фиш е посочено, че
при ограничение на скоростта от 50 км/ч, жалбоподателят е управлявал
автомобила със скорост от 84 км/ч. От вещественото доказателствено
средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия
автомобил е 97 км/ч. От протокола за проверка № 4-38-19/30.10.2019г. се
установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. При приспадането й в
полза на въззивника се установява, че на посочените в електронния фиш дата
и място Ж. е управлявал автомобила със скорост от 94 км/ч, а не както е
посочено във фиша - 84 км/ч. В настоящото производство съдът не разполага
с правомощие да ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за непредявени му фактически положения, като за първи път
едва в производството по обжалване на издадения електронен фиш ангажира
отговорността на жалбоподателя за това, че е управлявал автомобила със
скорост, по-висока от посочената в обжалвания фиш. Съдът намира, че
обстоятелството, че се установи, че въззивникът е управлявал автомобила с
5
по-висока скорост не представлява основание за отмяна на електронния фиш,
доколкото е установено извършването на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП –
превишение на максимално разрешената скорост на движение в пътния
участък, като същевременно с обжалвания фиш въззивникът е третиран по-
благоприятно, като отговорността му е ангажирана при приложение на закон
за по-леко наказуемото нарушение. С оглед невъзможността за ангажиране
отговорността на въззивника по непредявени му фактически обстоятелства
обаче при индивидуализация на административното наказание съдът следва
да се придържа към фактическите обстоятелства, изложени в обжалвания
електронен фиш.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото водачът е съзнавал, че управлява МПС със скорост, надвишаваща
разрешената за движение в населено място.
Ирелевантно за преценката осъществен ли е състава на нарушението
по чл. 21 ал. 1 ЗДвП е обстоятелството, че на 08.12.2020г. е реализирано
знаково стопанство, с което са въведени пътни знаци В26, указващи
максимално разрешена скорост на движение от 80 км/ч. Към 16.10.2020г.
максимално разрешената скорост на движение в пътния участък е била 50
км/ч и именно с тази скорост е следвало да се съобрази водачът на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния Лимузине“ с рег. № ххххххххх,
както и всички останали участници в движението.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на въззивника като собственик на лекия автомобила на основание чл. 188 ал. 1
предл. първо ЗДвП. Няма данни в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство жалбоподателят да е посочил
друго лице, на което да е предоставил автомобила за управление, а такива
твърдения не се навеждат и в жалбата пред съда.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 34 км/ч в населено място /съобразно посоченото в електронния фиш/.
Съобразно изложените в електронния фиш обстоятелства на
нарушението неправилно е определена санкционната разпоредба. Съобразно
посоченото в електронния фиш жалбоподателят е управлявал автомобила със
6
скорост от 84 км/ч или при превишение от 34 км/ч. Приложима е
санкционната разпоредба на чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП, която предвижда, че
водач, който надвиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч с глоба от 400 лева. Вместо това с
издадения електронен фиш е приложена санкционната разпоредба на чл. 182
ал. 1 т. 5 ЗДвП, според която разпоредба за превишаване над 40 км/ч водачът
се наказва с глоба от 600 лева. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
182 ал. 1 т. 5 ЗДвП би била коректно приложена, ако отговорността на
въззивника беше ангажирана за действително установеното превишение на
скоростта от 94 км/ч. Предвид повдигнатото с електронния фиш
административнонаказателно обвинение обаче коректната санкционна
разпоредба е тази по чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП. Ето защо електронният фиш
следва да се измени в частта относно санкционната разпоредба като
наложеното на жалбоподателя административно наказание бъде намалено на
400, 00 лева съобразно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП. С такова правомощие съдът
разполага съгласно ТР № 8 /16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, където е
посочено, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона
за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН, в сила от 23.12.2021г.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4400191, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на Р. Р. Ж. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като ИЗМЕНЯ
санкционната разпоредба на чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" на
400, 00 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7