№ 95
гр. Тутракан, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. С.
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. С. Административно наказателно
дело № 20223430200169 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-23/12.05.2022 г., издадено от и. д.
началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, на В. В. К., ЕГН
********** от ***, на основание чл. 70, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), за извършено административно нарушение на
Приложение № 1 към чл. 32, ал.1 от ЗРА е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят В. К., който го обжалва в срок. В с. з. представляван от
редовно упълномощен представител – адв. С. С. от ***, излага доводи за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Прави искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна – началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл.
1
юрисконсулт С.Ж., редовно упълномощена. Излага доводи за
законосъобразност на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2022 г. актосъставителят В. К. В. и свидетелите А. А. Д. и Р. А.
К. – тримата служители в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.
Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА), извършвали рутинна проверка по
течението на р. Дунав. Проверката била по повод въведена в този период
забрана за риболов. Служителите се спуснали с патрулна лодка от
лодкостоянката в с. Ряхово, обл. Русе, като крайната цел на проверката била
лодкостоянката в гр. Тутракан, обл. Силистра. Около 22:20 ч. навлезли в
землището на гр. Тутракан, като решили да проверят водното пространство
между българския бряг и брега на острова, намиращ се срещу градската
болница /водно пространство, наричано от св. Р. К. като „канала“/.
Служителите се движели в непосредствена близост до българския бряг /от 1
м. до 3 м./. Плавайки по течението на реката, те забелязали светеща плувка
във водата, която им привлякла вниманието. Към този момент служителите се
намирали след средата на „канала“ /според актосъставителя по това време
били на половината разстояние от началото и края на острова, а според
свидетеля Р. К. – в края на „канала“ по посоката им на движение/. Светещата
плувка била издърпана от водата, а контролните органи започнали маневра с
цел заставане на брега и установяване на риболовеца. Там бил установен
жалбоподателят В. К., непосредствено до който била се намирала въдица с
монтирана на нея плувка. В близост имало запален огън, а до него – раница с
други две въдици. Установена била също и риба от вида платика, с тегло
около 250 гр., която, тъй като била жива, била пусната обратно в реката.
Служителите не установили стръв нито по въдицата, нито у нарушителя.
На жалбоподателя бил съставен Акт № В 0031822 за извършено
2
нарушение на чл. 32, ал.1 и ал.4 от ЗРА и Заповед № РД 09-0435/14.04.2022 г.
на МЗ. Жалбоподателят дал следните обяснения: „Риба не съм хванал. Един
човек мина и я остави до мен. Въдица нямаше във водата.“.
На 12.05.2022 г. от и. д. началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр. Русе било издадено процесното НП № 18-23, с което на
основание чл. 70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за
извършено административно нарушение на Приложение № 1 към чл. 32, ал.1
от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. НП било връчено на
жалбоподателя на 04.08.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; з. к.
на НП № 18-23/12.05.2022 г.; з. к. на АУАН № В 0031822/08.05.2022 г.; з. к.
на Заповед № РД 09-435/14.04.2022 г. на министъра на земеделието /без
подпис/; з. к. на Заповед № РД 09-436/14.04.2022 г. на министъра на
земеделието /без подпис/; з. к. на Заповед № ЧР 164/09.05.2022 г.; з. к. на
Заповед № РД 09-406/01.04.2022 г. на министъра на земеделието; з. к. на
известие за доставяне.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и на непосочено в нея
основание.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № В 0031822/08.05.2022 г. Актосъставителят е
длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност –
главен инспектор РК в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“,
сектор РК – Русе. АУАН е съставен съобразно законовите изисквания на чл.
42, ал.1 от ЗАНН и в законовите срокове, предвидени в чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Атакуваното Наказателно постановление 18-23/12.05.2022 г. е издадено
3
от и. д. началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА). НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от
ЗАНН реквизити, като е издадено от компетентен АНО в срока по чл. 34, ал.3
от ЗАНН и инструктивния такъв по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не дава вяра на изложената в жалбата (и отчасти поддържана в
съдебно заседание) от жалбоподателя версия за случилото се, а именно, че
случайно бил попаднал на мястото на извършване на проверка, не
извършвайки риболов. Напротив – от показанията на актосъставителя и
свидетелите, които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и
последователни, се установява безспорно, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е бил обвинен със съставянето на АУАН. Във връзка с
това следва да се има предвид, че според дадената легална дефиниция за
„риболов“ в т. 26 от §1 от ДР на ЗРА е напълно достатъчно само „поставянето
на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни
организми“ без „изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване“. Т.е. изброените в разпоредбата действия са дадени алтернативно
и всяко от тях представлява риболов по смисъла на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че процесното нарушение следва да
се квалифицира като такова, представляващо маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Именно наличието на
множество смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които
ще бъдат коментирани по-долу, измежду които и липсата на вредни
последици (независимо дали съставомерни или не), дава основание съдът да
определи настоящият случай като маловажен.
Санкционната разпоредба на чл. 70, ал.1 от ЗРА препраща към чл. 32,
ал.1 от ЗРА, който от своя страна е свързан с Приложение №1. В последното
са въведени различни срокове на забрани за улов на риба и други водни
4
организми през периода на размножаване в зависимост от сезона и
надморската височина на рибностопанския обект. По този начин в един и същ
рибностопански обект (в случая р. Дунав) по едно и също време е възможно
даден вид риба да е забранен за улов, а друг – не. Така например към
процесната дата – 08.05.2022 г., в р. Дунав е бил позволен уловът на распер и
щука, но не и на пролетно-лятно размножаващите се видове риби, какъвто е
платиката. От тази гледна точка, дори и нарушението по чл. 70, ал.1 ЗРА да е
формално, то е необходимо по някакъв начин да е установено (за да е налице
съставомерност), че уловът към съответната дата е бил забранен – т.е. или да
е бил уловен забранен вид риба, или стръвта, въдицата и другите риболовни
пособия да са единствено пригодни за лов на забранен вид риба. Именно
поради изложеното съдът счита, че установеният от извършилите проверката
служители улов – 1 бр. риба от вида платика, около 250 гр., има значение
относно осъществяването на изпълнителното деяние, доколкото не е
установено каква стръв е използвал нарушителят (във връзка с хипотетичната
възможност да е ловувал незабранен вид риба). Значение има и фактът, че
рибата не е погинала, а е била върната обратно в реката. Изложеното сочи, че
не са настъпили никакви вредни последици от извършеното деяние.
На следващо място, както актосъставителят, така и АНО са приели, че
жалбоподателят е извършвал любителски риболов. Видно от ЗРА и Заповед
№ РД 09-435/14.04.2022 г., които позволяват на определени места
извършването му дори и по време на въведена забрана, този вид риболов
следва да се приеме като по-леката форма на изпълнителното деяние по чл.
70, ал.1 ЗРА, сравнено със стопанския риболов. От тази гледна точка
осъществяването на любителски риболов представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство.
В т. II от Заповед № РД 09-435/14.04.2022 г. се въвежда абсолютна
забрана на някои риболовни уреди – едностенни мрежи с размер на окото по-
малък от 36 мм във водите на р. Дунав. Доколкото използваният от
жалбоподателя уред – въдица с плувка, не е забранен такъв и с него се
предполага, че уловът би бил по-малък в сравнение с този с мрежа, то е
налице допълнително смекчаващо обстоятелство от гледна точка на
средството на извършване на административното нарушение.
Видно от т. IV от цитираната заповед, любителският риболов през
5
периода на забраната е разрешен за р. Дунав от брега в участъка от р. км. 432
до р. км. 433 – кейовата стена на пристанище Тутракан. За съда е ноторно
известен факт, неподлежащ на доказване, че островът, в близост до който е
била извършена проверката – остров Радецки (Малък Калимок), и по-точно
неговият източен край, се намира в непосредствена близост до указното в
заповедта като позволено място за извършване на любителски риболов (на
по-малко от 1 км. разстояние). От тази гледна точка обществената опасност
на процесното деяние се явява значително занижена в сравнение с
обикновените случай от този вид.
По делото липсват данни на жалбоподателя да са били налагани
административни наказания за нарушение на ЗРА – т.е. той е с чисто
административно-наказателно минало, което неминуемо предполага по-ниска
обществена опасност на дееца.
По отношение на наложеното наказание в размер на 1500 лв., което в
действителност е минимално предвиденото по чл. 70, ал.1 от ЗРА, следва да
се отбележи, че в настоящия случай се явява прекомерно тежко за конкретно
извършеното нарушение и би преминало границата на съотносимост между
нарушение и наказание, предвид липсата на вредни последици и наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.
Във връзка с изложеното съдът счита за правилно квалифицирането на
настоящия случай като маловажен по смисъла на ЗАНН.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 300 лв., кореспондиращ със сумата в Договор за
правна защита и съдействие № 009469. Предвид това и изхода на делото, на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-23/12.05.2022 г., издадено от и.
6
д. началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на В. В.
К., ЕГН ********** от ***, на основание чл. 70, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), за извършено административно
нарушение на Приложение № 1 към чл. 32, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
На основание чл.63 ал. 4 от ЗАНН,ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя –
В. В. К., ЕГН ********** от ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас,
представлявана от Х.П. – изпълнителен директор, да заплати на В. В. К., ЕГН
********** от ***, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7