№ 110
гр. Благоевград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20221200501089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Пр.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б
.........“, чрез юрисконсулт Кр.М., против Решение № 208 от 04.10.2022 г.,
постановено по гр.д. № 29/2022 г. по описа на РС-ГД. Съдебният акт се
атакува в частта, с която е уважен иска за нищожност на договора и в частта,
в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1513,24
лв. като надплатена сума. Сочи се, че решението в атакуваните му част е
неправилно и необосновано. Твърди се, че процесният договор за кредит е
действителен, за което във въззивната жалба се излагат подробни доводи и
съображения. Поради това длъжникът по договора е следвало да заплати
както чистата стойност на кредита, така и дължимата договорна лихва, дори и
да се приеме, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно. Прави се искане за отмяна на атакувания акт в
обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, вкл. и ревизирането
му в частта за разноските. Претендират се разноски, като се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата страна - М. Л. А., в писмения си отговор оспорва жалбата
като неоснователна и подържа атакувания акт, настоявайки за неговото
потвърждаване, за което подробно се аргументира. Сочи се, че е налице
1
видима разлика в шрифта на договора и приложенията към него, за
установяването на което не са необходими специални знания. Не е ясно ГПР
как е формиран. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните
съображения:
РС-ГД е сезиран с иск за установяване нищожност /недействителност/
на договор за потребителски кредит, поради противоречието му с
разпоредбите на ЗПК – чл. 22 от ЗПК. Конкретно се сочи, че не е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като процесният договор, погасителния
план към него и общите условия са в различен шрифт, който е по-малък от
12. На следващо място се сочи, че в договора не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На трето място се сочи, че с т.нар.
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
посочената сума многократно надхвърля ГПР, като и главницата. Освен
обявяване на договора за недействителен се прави искане и за връщане на
надплатената сума над дължимата главница, която след изменението на иска
по чл. 214 ГПК възлиза на 3356 лв. – иск по чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД във вр. с чл.
23 ЗПК.
Първоинстанционният съд е уважил иска за нищожност
/недействителност/ на договора за кредит, приемайки че са нарушени
разпоредби на ЗПК. Осъдил е кредитора да заплати на кредитополучателя
сумата от 3041,17 лв. С решението ответникът е осъден да заплати разноски в
полза на ищцата и съответните суми за възнаграждения и вещи лица в полза
на съда.
Жалбоподателят атакува съдебния акт в частта, с която е уважен искът
за нищожност на договора и в осъдителната му част за разликата над 1527,93
лв. /в частта, с която иска е уважен иска за сумата 1513,24 лв./
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт в
обжалваните му части е правилен, поради следните съображения:
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит Пр.кр.ст. № **********/23.11.2018г. Видно от
съдържанието му „Пр.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор, е отпуснало
паричен кредит от 2000 лв. на М. Л. А., в качеството на клиент. Дължимите
суми по кредита следвало да се изплатят на 36 месечни вноски в размер на
168 лв. всяка от тях. Възнаградителната лихва е уговорена на 1513,25 лв.,
ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17%. При избран и закупен пакет от допълнителни
услуги е посочено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 2534,76 лв. Общо дължимата сума по договора за кредит и пакета
от допълнителни услуги възлиза на 6048 лв. Към договора е представено
подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от дата 23.11.2018г., както и общи условия към
договора. Сключени са пет анекса за отлагане на погасителни вноски и един
2
за намаляване на погасителната вноски, като ГЛП не се променя, променя се
ГПР, като видно от последния анекс същият е договорен на 36.40 %.
Пред районния съд е назначена ССчЕ, по която заключението на вещото
лице не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищцата е отпуснат
кредит в размер на 2000 лв., договорната лихва е в размер на 1513,26 лв.,
дължимата сума по пакета от допълнителни услуги е 2534,76 лв. и е включена
към дължимите месечни вноски. Вещото лице сочи, че според параметрите на
договора и прилагайки чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР е 49,90 %, а включвайки и
допълнителните услуги ГПР е в размер на 147,50 %. Посочва се, че общо
заплатената сума по договора за кредит е в размер на 5041,17 лв., с която са
погасени част от главницата, възнаградителната лихва и пакета от
допълнителни услуги.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението в обжалваните му
части е правилно поради следните съображения:
В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния
договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална
дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което в отношенията между
страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискваният на чл. 10, ал.1.
чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърденията на
ищеца са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и
общите условия противоречат на посочената по-горе разпоредба. Изрично е
посочил, че не прави искане за назначаване на експертиза за установяване на
шрифта на посочените документи. В доклада си първата инстанция е указала
на ищеца да установи този факт, а именно че процесните документи са
изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. Доказателства в подкрепа на
това обаче не са ангажирани. При това положение настоящата съдебна
инстанция намира за недоказано ищцовото твърдение, че договорът
противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В посочения смисъл е Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. №
550/2022г. II т.о.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че процесният договор за
кредит е подписан в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
3
действителност в договора за кредит е посочен размерът на ГПР - 49,89%,
същият обаче не съответства на действителния размер. Видно от
заключението на вещото лице в посочения ГПР не е включено
възнаграждението по пакета от допълнителни услуги в размер на 2534,76 лв.
Последните представляват допълнителен разход по договора за кредит, който
по силата на параграф 1 от ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР.
На това сочи включването им в общо дължимата сума по договора и
погасителния му план. Видно от заключението на вещото лице с прибавянето
на сумата по пакета от допълнителни услуги ГПР далеч надхвърля
петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който според експерта е 147,50 %.
От изложеното следва, че в договора за кредит не е отразен
действителния ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което води до недействителността на договора на осн. чл. 22 от ЗПК, до
какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.
При това положение на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, която е 2000 лв. Видно от заключението на
експертиза потребителят е заплатил сумата от 5041,17 лв., с която са
погасени част от главницата, възнаградителната лихва и възнаграждение от
допълнителни услуги. Надвнесената сума в размер на 3041,17 лв. следва да
бъде върната на кредитополучателя, както е процедирал и районният съд.
Ето защо и съобразно изложеното по-горе съдебното решение в
атакуваните му части ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателя да заплати на
въззиваемната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750
лв. Възражението на жалбоподателя за прекомерност съдът намира за
неоснователно. Същото е съобразено с минимумите посочени в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
отделно от това в случая са предявени два иска – иск за недействителност на
договор и иск за връщане на сума.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/04.10.2022 г., постановено по гр.д. №
29/2022 г. по описа на РС-ГД в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Пр.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Б ....., да заплати на М. Л. А., ЕГН **********, с адрес: с.Д.Др.,
обл. Бл., сумата в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5