№ 226
гр. А., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100426 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. Д.
ЕГН:********** от с.С. общ.А. обл.Б. чрез пълномощника: адвокат Б.
Я. срещу ЗK „БУЛ ИНС" AД, адрес :***.
В исковата молба се твърди ,че нa 23.10.2022г. около
16.00ч. ищцата Д. заедно с водачът на автомобила М. К. С. тръгват
от гр.А. към село С. е лек автомобил „***" модел *** с рег. № ***
управляван от С.. Д. се возила на предна дясна седалка с поставен
предпазен колан. Точно преди инцидента автомобилът се е движел с
80 км/ч и e имал съответно опасна зона за спиране от 70
метра.Водачката на автомобила предприема маневра „ завой на дясно
в кръстовище" с технически несъобразена скорост за безопасно
извършване на маневрата, в следствие на това автомобила започва да
се движи пo крива с радиус от около 34 м. и съответно критична
скорост 49 км/ч, загубва управление над автомобила и ce удря в
крайпътен осветителен бетонен стълб на разС.ие 1.2 м. от пътното
платно. Пътният инцидент е настъпил на кръстовището на път № I -
Е773 477 KM. /гр.А. — гр.Б./ и път към с.С.. B резултат на
инцидента пострадалата Д. е получила фрактура на дясна ръка -
главата на радиуса на лакътя. Д. е откарана до УMБAЛ — Б. където е
диагностицирана с деформация в областта на дясна лакътна става.
Активни движения силно ограничени и болезнени. От рентгеновите
изследвания се установява данни за фрактура, луксация на дясна
лакътна става. Извършена е закрита репозиция, гипсова имобилизация
и изписана с мнение за оперативно лечение. Проведени са няколко
консултации за извършване на операция в гр.Б., пoпоради
специфичното място на счупването, a именно - разместено счупване
на главата на радиуса вдясно, Д. е насочена към УМБАЛСМ „Н.И.П.",
където има медицински специалисти, който могат да извършат
сложната операция за възстановяване движенията на дясната ръка.
Извършен е консултативен преглед на 30.10.2022г. в посоченото
болнично заведение с цел запознаване и диагностика за евентуално
1
оперативно лечение. Ha 02.11.2022г. е приета в УMБAЛCM
-„Н.И.П.". Проведени са зa задължителните изследвания и на
07.11.2022г. са извършени оперативни процедури B областта на
раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност.
Оперативното лечение е проведено успешно и след настьпили
подобрения на 09.11.2022г. г е изписана за домашно лечение. B
резултат на инцидента Д. е била на стационарно и домашно лечение
за периода от 23.10.2022г. до 09.12.2022г. / общо 38 дни/ . След
контролен преглед и препоръка на лекуващия лекар от 23.01.2023г.
до 31.01.2023г. е проведено рехабилитационно лечение изразяващо се
в физиопроцедури и кинезитерапия с общо 7. бр / магнитотерапия,
фонофореза, лазартерапия и ЛФK/ . След проведените процедури
съС.ието на дясната ръка е подобрено значително, нo функцията на
движение не е възстановена напълно .
Ho повод на пътното транспортно произшествие е
образувано ДП № 237 ЗМ- 239/2022 година пo oпиca на РУ- А., с вх.
№ 16478/2022 година пo oпиca на PП- Б.. Пo време на разследването
са извършени разпити на свидетели, огледи, експертизи, като в
резултат на тях е установено no безспорен начин, че ПTП е
настъпило вследствие на действията на водачката С..
Видно oт заключението на ATE механизма на ПТП, като
вещото лице с категоричност приема, че водачът на л.а. „***" модел
*** с рег. № *** e предприела маневра „завой на дясно„ в
кръстовище с технически несъбразена скорост зa безопасно
извършване на маневрата.
Съгласно съдебно-медицинска експертиза № 501/2022г. в
резултат на произшествието Р. Д. е получила средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура с луксация на дясна лакътна
става, което увреждане довело до трайно затруднение на ляв горен
крайник са срок 5— 6 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес. Според ищцата безспорна е причинно-следствената връзка
между настъпилия пътен инцидент и телесните наранявания на Д. и
аргументите за това се съдържат в ДП.
Наказателното производство е приключило на основание
чл.343 ал.2 т.2 HПK в резултат на волеизявление на ищцата с което
се иска прекратяване на наказателното производство спрямо С.,
както и при наличие на останалите законово необходимо изисквания.
C Постановление от 27.04.2023г. наблюдаващия прокурор е прекратил
наказателното производство, което Постановление е получено на
11.05.2023г. и е влязло в сила на 19.05.2023г.
В ИМ се твърди също така, че след настъпването на
инцидента Д. е изпитвала силни болки в областта на дясната ръка.
Наложило се е да изтърпи всички манипулации при оказване на първа
помощ и наместване на счупените фрагменти. След поставяне на
тежката диагноза изискваща сложна операция идва втория шoк, който
Д. е изживяла. Нехарактерното счупване и рисковите, който могат да
доведат до пълнo осакатяване на крайника вoдят дo тежки душевни
терзания. Само благодарение на борбения дух и подкрепата на близки
хора не и позволява да се пречупи духом. След извършване на
сложната пo медицински критерии операция тревогите и положителния
възстановителен процес водят дo намаляване на душевните терзания.
Дискомфорта, който Д. изпитва, поради невъзможността да използва
водещата си дясна ръка също е значителен. Затруднения има с
2
храненето, обличането и обслужването като цяло. Настъпват и
проблеми с съня. Най - интензивен стрес и болки , който е изпитала
Д. е за първоначалния период от 23.10.2022г. до 09.11.2022г.,
когато е изписана от болничното заведение. Втория период на пo -
нисък интензитет на вреди е oт 09.11.2022г. дo 31.01.2023г.,
когато е приключило рехабилитационното лечение. Общият период може
да се определи от момента на настъпване на инцидента 23.10.2022г.
до приключване на рехабилитацията 31.01 .2023г.uли общо 101 / сто
и един / дни. до настоящия момент ищцата е изпитвала панически
страх от мисълта да се вози или управлява какъвто и да било
автомобил.
Относно имуществени вреди: във връзка с лечението са
направени следните разходи, който ищцата претендира като
имуществени вреди в следствие на настьпилия инцидент, a именно:
разходи за транспорт в размер на 54.35 лв. ;потребителска такса в
размер на 40.60 лв. за престой в УMБAЛCM — П. или общо 94.95 лв. /
деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/
C писмена молба на основание чл. 380 oт K3 ищцата
предявила извънсъдебно претенцията си до ЗД"Бул Инс" АД, за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществените вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, пo повод на което в застрахователното
дружество е заведена Щета: - **********/27.01.2023г. При
предявяването на извънсъдебната претенция пред ответното дружество
са представени всички налични и относими документи, касаещи
насгьпилото застрахователно събитие и получените телесни
увреждания, намиращи се в причинно следствена връзка с
пътнотранспортното произшествие като пряка и непосредствена
последица от него, както и всички разходи, свързани с лечението. C
писмо№НЩ01119/20.02.2023г. , ответното дружество отказа да опреди
и изплати претендираното обезщетение и иска представяне на
допълнителни материали. След събиране и комплектоване на исканите
допълнителни документи същите са изпратени, но с писмо №НЩ
2253/10.04.2023г. ответникът отново отказал изплащането на
обезщетение. Поради, което на основание чл.498 ал.3 от К3 ищцата
счита, че е налице правен интерес oт предявяването на настоящия
иск пo съдебен ред.
Въз основа на изложеното ищцата моли съда след като се
убеди в основателността на претенцията да осъди ответника на
основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ, да й заплати сумата от 20 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди вследствие на ПТП; 94.95 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата нa
изтичането на срока за произнасяне пo извънсъдебната претенция
/08.05.2023г./ за определяне на изплащане на застрахователната
претенция пред ЗД"Бул Инс" AД до окончателното изплащане, както и
направените разноски пo делото B това число и адвокатски хонорар.
В ИМ ищцата прави доказателствени искания за събиране на
доказателства.
В срока по чл.13 ГПК е постъпил отговор от
ответното застрахователно дружество , което не оспорва факта , че
3
процесния л.а. „***" модел *** с рег. № *** е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на процесната дата на ПТП-
23.10.2022г. Не се оспорва също така факта, че виновен за ПТП е
водачът на автомобил „***" модел *** с рег. № ***- М. С..
Ответникът потвърждава също така, че е имало образувано ДП в РП-
Б., което ДП е било прекратено поради волеизявление на ищцата- тя
е избрала да не се търси отговорност от виновния водач на МПС.
Ответникът въвежда възражение единствено за съпричиняване на
вредата като твърди, че в момента на ПТП пострадатала ищца е бил
без поставен предпазен колан, което е довело до описаното
нараняване. В тази връзка отвеното дружество моли съда да отхвърли
иска изцяло, а в случай , че го уважи да намали размера на
присъденото обезщетение до справедлив размер. Прави
доказателствени искания.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищцата обоснова претенцията си като твърди, че на 23.10.2022г. около
16.00ч., на път ПП I-6 (Б.-С.), в района на с.С. е настъпило самостоятелно ПTП, при което
лек автомобил „***" модел *** с рег. № ***, управлявано от М. К. С. е напуснало пътното
платно и се е блъснало в бетонен уличен стълб от ляво по посока на движение.
Така изложената фактическа обстановка не е спорна между страните и следва
да бъде възприета за установена.
В потвърждение на изложеното са ангажираните пo делото доказателства, в
това число и назначените АТЕ и СМЕ.
От заключенията на АТЕ (л.72-75), неоспорени от страните и приети от съда „се касае за
самостоятелно ПТП ,възникнало на първокласен път I-6 /С.-Б./ в района на 477км. с
участието на л.а. „***" модел *** с рег. № ***, с посока на движение от гр.Б. към гр.А.,
управляван от М. К. С.. В следствие на ПТП са пострадали водачката на автомобила и
пътничката Р. Д. Д.…. Пострадалата е била с поставен предпазен колан.“
Според заключението на СМЕ /97-101/ “ B резултат на пътния инцидент
пострадалата е прегледана в УМБАЛ-Б., където се установява: фрактура с луксация на дясна
лакътна става, като дясната ръка е с наложена гипсова имобилизация. Пострадалата е
продължила лечението си в УМБАЛСМ „Н.И. П.", където след проведени прегледи и
изследвания се установява: Счупване на лъчевата кост, закрито, за което счупване е
назначено оперативно лечение. B УМБАЛСМ „Н.И. П.", Д. е пролежала oт 02.11.22г. дo
09.11.22г. Назначена е рехабилитация кoятo е продължила oт 23.01.23г. дo 31.01.23г. Общия
период на лечение и възстановяване е бил в рамките oт 23.10.23г., т.е. момента на
възникване на травмата до 31.01.23г., когато е приключила физиотерапията. Установеното
увреждане се квалифицира, като трайно затруднение движението на десен горен крайник за
срок oт oкoлo 5-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.
Kъм момента на прегледа в ОCM на 13.11.23г., пострадалата съобщава за
периодични болки в областта на дясна предмишница, както в горна трета, така и в областта
на китката при натоварване на ръката. Болка в дясна китка при завъртане на същата. При
сравнение на двата крайника, при изпънати нагоре ръце, ясно се вижда, че дясна лакътна
става не се изпъва докрай. Движенията в дясна лакътна става и дясна китка не са
ограничени, но завъртането на дясна китка е болезнено пo данни на Д..
Настъпило е възстановяване, като към момента на прегледа в отделението
4
няма данни за неблагоприятни последици върху дясна ръка.
Пo данни на пострадалата, имало е бoлки непосредствено след травмата, които
към датата на прегледа 13.11.23г., се появяват периодично при натоварване на ръката. Най-
вероятно травмата е в резултат от удар в областта на ставата вътре в твърди тъпи предмети,
каквито са частите вътре в автомобила. “
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим. Условие за допустимост на иска е да са налице
надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Ищцата страна има правен интерес от водене на
настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
По основателността на иска:
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на автомобила, причинил произшествието.
Видно от материалите по ДП №237ЗМ-239/2022г на РУ-А., виновен за
настъпилия пътен инцидент, е водачът на МПС, л.а. „***" модел *** с рег. № ***- М. К. С.,
ЕГН: **********. Това се потвърждава и от съставения на място Констативен Протокол за
ПТП с пострадали лица №2022-1019-1384/23.10.2022г (л.6). Между страните липсва спор
относно факта,че към момента на ПТП виновния водач е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника ЗK „БУЛ ИНС" AД-
полица № BG/02/122003042363, валидна от 13.10.2022 г. до 12.10.2023 г. C оглед на
гореизложеното, oт името на ищцата е подадена молба за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз
основа на молбата е образувана щета № **********/27.01.2023г. Срокът по чл. 496, aл. 1 от
КЗ за заплащане пo доброволен ред на застрахователни обезщетения за претърпените
неимуществени вреди е изтекъл, като междувременно ищцата е уведомена с писмо№НЩ
01119/20.02.2023г. и с писмо №НЩ 2253/10.04.2023г., че ответникът не може да определи и
изпати дължимото обезщетение.
За болничният престой на ищцата Р. Д. е издадена Епикриза с ИЗ №
39248/02.11.2022 г., от „УМБАЛСМ-Н.Й.П.“ АД (л.16-17), с диагноза – счупване на горния
край на лъчевата кост, закрито. Като форма на лечение е посочено „операция №*********
222725/ 07.11.2022г,оператор : Доц.Валентин Петров Иванов“
При изслушване в о.с.з. вещото лице Д-р Ш. обяснява, че пострадалата има
проблем с изпъването на дясната ръка, което е очевидно при сравнение между двата
крайника и се оплаква от понижена подвижност и болки при натоварване.
5
По далото са ангажирани показанията на свидетеля Димчо Д. – баща на
ищцата. От разпита на свидетеля Д. стана ясно, че Р. Д. се е прибрала в дома си в.С. два дни
след катастрофата с гипсирана ръка. Ищцата изпитвала много сили болки и не можела да
спи, а ръката й започнала да отича и да се подува, и затова продължила да посещава
различни лечебни заведения в Б. с надежда да й помогнат, но навсякъде й казвали че е
нужна операция, която е много специфична и в Б. няма специалист, който да я направи.
Няколко дни след катастрофата ищцата заминала за гр.С., където посетила Болница П. и бил
насрочен час за операция. След операцията в П. Р. се прибрала в дома на родителите си, но
имала много силни болки и не можела да спи, нито да извършва ежедневните си занимания.
По данни на свидетеля, които са подкрепени от писмени доказателства след операцията
ищцата преминала няколко курса на рехабилитация. Според показанията на свидетеля
ищцата Д. все още се оплаквала от болки в ръката и неспособност да я изпъне изцяло.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал. 1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т. е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ.
Неоснователно се явява възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, тъй като твърдението за липса на
обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото,
напротив според заключението на В.Л. Е. П. „Пострадалата е била с поставен предпазен
колан“. Това заключение се потвърди от ВЛ , което в о.с.з. заяви „ Категоричен съм че при
произшествието, пострадалата е била с колан. Освен, че съм изготвил съдебната експертиза,
присъствал съм и на огледа на произшествието и там също съм изготвил експертиза. С
очите си видях, че колана беше разпънат и не можеше да се прибере, а на водачката е бил
отрязан за да могат да освободят тялото от автомобила. Сигурен съм че колана е бил
използван от пострадалата. Възможно е от този удар да се получи това увреждане. Удара е
бил голям, колана предпазва при предни и задни удари при странични няма как тялото да се
задържи и в този случай дори ако е била без предпазен колан, може би нямаше да пострада
толкова. От удара тялото се е преместило към дясната врата и е настъпило увреждането на
ръката на момичето. В някои случаи колана вместо да помага, може да навреди.“
Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Принципът за обезщетяване по справедливост изисква от съда да
извърши преценка на множество конкретни обстоятелства преди да определи размера на
обезщетението. Този размер трябва да съответства от една страна на конкретно причинените
вреди и да е съобразен с данните по делото, а от друга - и с обществените представи за
справедливост при съпоставянето с други случаи по аналогични казуси. В конкретния
случай съдът намира, че такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са
характерът нa увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените душевни
страдания следва да се отчете. Макар физическите болки и страдания да не могат да бъдат
съизмерими с пари, за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се изисква
размерът на обезщетението да бъде съотносим с болките и страданията на увреденото лице.
B тази насока следва да се отчете, че процесният пътен инцидент освен претърпените
физически болки и страдания, е оставил траен отпечатък в съзнанието на пострадалата. От
друга страна следва да се съобрази, че според СМЕ при непосредствен преглед на ищцата е
установено, че въпреки операцията, ръката й няма никога да възстанови първоначалното си
съС.ие и при определена позиция няма да може да я изпъва напълно. По мнение на Д-р Ш.
възстановяването е продължило от 23.10.2022г до 31.01.2023г. На следващо място пак
според ВЛ Д-р Ш., Д. не може да изпъне до край увредения крайник, не може да вдига и
задържа тежки предмети, което й пречи да изпълнява служебните си задължения (като
сервитьорка). Пак по данни на ВЛ разликата между двата крайника е очевидна. Поради
изложеното съдът счита, че обезщетение в размер на 16 000,00 лева за причинени
6
неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания е справедливо, а в останалата
част – до сумата 20 000 лева искът е недоказан по размер и не следва да бъде уважен.
Изцяло в посока на гореизложените разсъждения следва да бъде уважен иска в
частта относно претърпените имуществени вреди – 94,95лева (от които 40,60лв. болнични
разноски и 54,35лв.пътни разходи от гр.Б. до гр.С. и обратно).
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху неимуществените
вреди съдът намира, че при действащия КЗ се дължи лихва от деня на увреждането,
доколкото приложение намира чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява от датата
на настъпилото ПТП, в случая от 23.10.2022г. и предвид уважаване на иска за обезщетение.
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху имуществените вреди
съдът намира, че същата е дължима от датата на подаване на ИМ в съда- 02.06.2023г.
По въпроса за разноските- в настоящото производство ищците са сторили
общо 1253,80лв.разноски по делото (от които по 803,80лева държавна такса за образуване на
дело, 450лева депозит за СМЕ) а ответника ЗK „БУЛ ИНС" AД -3520лева (от които 400лв за
САТЕ и 3120лв.адвокатско възнаграждение).
Ищцата, чрез адв.Я. е направила възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, което преценено по същество съдът прецени като основателно с оглед
фактическата и правна сложност на спора, което няма нищо общо със стойността на иска. В
тази връзка съдът прецени, че възнаграждение в размер на 1000лева е обосновано с оглед на
положения от представителя на ответното дружество труд.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищци съдебно – деловодни разноски в размер на 1005 лева,
съобразно уважената стойност на иска (уважени са 80% от иска).
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска (отхвърлени са 20% от иска)
или 280лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗK „БУЛ ИНС" AД, ЕИК: ***, адрес :*** ,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов да заплати на Р. Д. Д.
ЕГН:********** от с.С. общ.А. обл.Б. ,сумата 16 000 (шестнадесет хиляда)
лева застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи с в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.10.2022
г., на първокласен път I-6 /С.-Б./ в района на 477км., ВЕДНО със законната лихва за забава
считано от 23.10.2022 г.до окончателни изплащане на сумата , както и имуществени вреди
в размер на 94,95лева /деветдесет и четири лева и 95ст./ (от които 40,60лв. болнични
разноски и 54,35лв.пътни разходи от гр.Б. до гр.С. и обратно), ведно със законната лихва за
забава считано от датата на подаване на ИМ в съда – 02.06.2023г до окончателни изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над уважения
размер до претендираните 20 000лв.(двадесет хиляди лева);
7
ОСЪЖДА ЗK „БУЛ ИНС" AД, ЕИК: ***, адрес :*** , представлявано от С. С.
П. и К. Д. К.ов ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Д. ЕГН:********** от с.С. общ.А. обл.Б. съдебно-
деловодни разноски в размер на 1005лв. /хиляда и пет лева/;
ОСЪЖДА Р. Д. Д. ЕГН:********** от с.С. общ.А. обл.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗK „БУЛ ИНС" AД, ЕИК: ***, адрес :*** , представлявано от
С. С. П. и К. Д. К.ов сумата от 280лв/ двеста и осемдесет лева/ съдебно-деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
8