№ 21
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500917 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ИВ.
ЛЮБЧ. М. и ЗЛ. СМ. М. против решение № 8176/07.07.2021 г., постановено
по гр.д. 66 по описа за 2021 г. на РС-Петрич в частта с която е уважен
предявения иск по чл. 108 от ЗСоб. и са отменени за уважената част НА
74/1997 г. и НА 75 /1997 г.
Жалбоподателите считат решението за неправилно, необсновано,
постановено при съществени нуршениия на съдопроизводствените правила.
Изложени са съображения за допуснати според тях от РС процесуални
нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в нарушения, даващи
им възможност да поискат ангажиране на доказателства и пред БлОС, както и
че съдът не е съобразил доводите им по отношение площта на имота и за
липсата на идентичност на имота по нотариални актове от 1928 г. насетне. По
отношение на квотата за която е признат ищецът за собственик сочат, че РС
не се е съобразил, че правата си ищецът основава само на наследство от баща
си, като неправилни са изчисленията му за притежавани на това основание
7/24 ид.ч. вместо действително притежаваните ид.ч., предвид
наследяването му от трима наследници, и квотата на преживялата му съпруга.
1
Освен това оспорват решението изцяло като неправилно, поддържайки, че
жалбоподателите са собственици на имота. Сочат, че ищецът не е установил
правата на Л. М. по нотариалния акт от 1995 г., като ищецът е следвало да
установи, манифестирано владение на същия спрямо ответниците, с което да
е прекъснал или спрял упражняваното от тях владение. Изтъкват, че не е
съобразено, че ответниците владеят имота от преди да имат собственост на
основание сделките, с което владение Л. М. се е съгласявал. Молят
решението да се отмени и се постанови отхвърляне на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
решението на РС е правилно и законосъобразно, постановено при правилен
анализ на събраните доказателства. Молят решението да се потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок. С атакуваното решение съдът на основание чл. 108 ЗСоб. е
признал ищецът К. ЛЮБЧ. М., по отношение на ИВ. ЛЮБЧ. М. и ЗЛ. СМ. М.,
за собственик на основание наследствено правоприемство от баща му Л. Ив.
М., починал на 16.2.2015 г. на 7/36 ид.ч. по отношение на недвижим имот, с
идентификатор 56126.603.1560 като е осъдил ответниците да му предадат
владението й, като за уважената част е отменил НА 74/1997 г. и НА 75 /1997
г. Постановено решение е валидно и допустимо.
За произнасяне по доводите в жалбата, въз основа на закона, тезите на
страните и събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от нотариален акт № 86/1928 г. на 27.09.1928 г. И.М. Д. /дядо на
страните по настоящото дело – на К. и И.М.и/ купува държавен недвижим
имот – парцел пети в кв. 75 по плана на новостроящия се гр. Петрич.
Представено е удостоверение за наследници на починалия на 22.3.1962 г.
И.М. Д., от което се установява, че е наследен от съпругата си Венда Д.а и
шесте си деца, от което следва, че след смъртта му и на съпругата му на
30.08.1976 г., синът им Л. М., който е баща на страните по настоящото дело –
на К. и И.М.и - наследява от родителите си - 1/6 ид.ч.
На 09.05.1995 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по наследство и давностно владение № 98/1995 г. той е
признат за собственик на ½ ид.ч. от имот пл. № 1560, п. 2 в кв. 68.
2
Следователно Л. М. е станал собственик на общо 2/3 ид.ч. /1/6 ид.ч. по
наследство и ½ по давност/. За извода по отношение на квотите БлОС
съобрази разясненията на въззиваемия в отговор на доводите на въззивниците
за неправилно изчисление на квотите, според които в признатата по давност
1/2 идеалната част се включва и наследената 1/6 ид.ч. Въззиваемият сочи, че
такова припокрИ.е в квотите няма като се има предвид, че в нотариалния акт
№ 191/1996 г., с който Л. М. дарява на сина си И.М. 1/12 ид.ч. от п. II, в кв.
68, пл. № 1560, той се е легитимирал за собственик с нотариалния акт на
неговия баща от 1928 г. - НА № 86/1928 г., от който Л. М. наследява 1/6 ид.ч.,
въпреки че към момента на сделката той се е бил снабдил и с нотариалния акт
по давност. Предвид безспорността на сочения от въззиваемия факт, БлОС
счита довода на жалбоподателите за несъстоятелен като съобрази и че не е
логично за притежавано право на собственост на основание наследство на
конкретна идеална част, лицето да се снабдява и с друго правно основание за
собственост за същата част. От акта за собственост, с който М. се е
легитимирал за собственик при даряването на сина си, сочи на
несъстоятелност и на доводите на последния в жалбата за неидентичност на
имотите по процесните нотариални актове от 1928 г. насетне. В подкрепа на
извода за идентичност на имота по представените нотариални актове е и
неоспорената скица № 15-115921-06.02.2021 г., издадена от СГКК-
Благоевград за процесния имот, който е с идентификатор № 56126.603.1560,
в която е отразено, че характеристиките му по предходния план са: 1560,
квартал 68, парцел II, които видно от съдържанието на нотариалните актове
съвпадат с характеристиките на имота, визирани в същите с изключение на
нотариалния акт от 1928 г., но който НА от 1928 г. е представен при
изповядване на дарението в полза на самия ответник, но което дарение той се
позовава в защитната си теза.
Освен дарената му 1/12 ид.ч. от баща му с нотариален акт 191/96
г. през 1996 г. И.М. през същата година закупува от другите съсобственици на
имота съотв. на 28.10.1996 г. с нотариален акт № 49/96 г. - на 1/6 ид.ч. и на
9.12.1996 г. с нотариален акт 110/96 г. - на 1/12 ид.ч.
На следващата 1997 г. с нотариален акт № 74/1997 г. на 13.12.97 г.
той е признат за собственик на основание давностно владение върху
останалата 2/3 ид.ч. В същия ден – 13.12.1997 г. се е снабдил и с нотариален
акт № 75/1996 г. за констатиране на право на собственост, издаден въз основа
3
на представени писмени доказателства, с който е признат за собственик на
целия парцел II.
По отношение на нотариални актове № 74 и № 75 от 1996 г., ще
следва да се отбележи, че пред РС са представени с идентично на тях
съдържание, но с други различни номера съотв. № 62 и № 63 /л. 56 и 57/,
поради което след направен довод от въззиваемия, БлОС е изискал
нотариалните актове от Служба по вписвания при РС-Петрич, както и
справка, за начина по който същите са вписани във водените в службата
книги. В представените от СВп. екземпляри на нотариалните актове като
номера в същите фигурират и двата номера, първият, от който е по ясно
изразен, а именно НА № 75 63, том IV, дело 2005/1997 г. и нотариален акт №
74 62, том IV, дело 2004/1997 г., като от писмото от СВп-Петрич изх. №
4215/11.11.21 г. се сочи, че от служебната проверка, която е извършила се
установило, че нотариалните актове са надлежно подредени в книга
Прехвърляния, том IV от 1997 г., както и че същите са отразени само в
Азбучния указател от 1997 г. Видно от копието на изпратената съответна
страница от Азбучния указател, в него номерата на нотариалните актове не се
отбелязват. Изложеното налага да се обозначи правилната индивидуализация
на тези актове в диспозитива на съдебното решение, за да е налице яснота и
недусмисленост в отношенията между страните.
По делото страните не спорят, че ищецът е собственик на втори, а
жалбоподателите на първи жилищен етаж от построената в процесния имот
двуетажна жилищна сграда.
По отношение на притежаваната от ищеца по наследство идеална част
от парцела и за възможността да се счете, че е тя придобита по давност от
брат му – И.М. - са събирани досежно упражняваната фактическа власт върху
имота гласни доказателства.
По отношение начина на упражняване на фактическа власт И.М. в
отговора сочи, че брат му през 80-те години на миналия век се е устроил на
работа в София, където е заживял със семейството си. Връщал се е в Петрич,
но много рядко и за кратко. При връщането не е демонстрирал,
собственическо отношение към дворното място. И.М. сочи, че той,
чувствайки се за такъв на цялото дворно място е изградил оградата от към
улицата с оградна мрежа, железни колове, двойна /гаражна/ врата и единична
4
входна врата; циментирал целия двор, като поради съществуващата
денивелация от южната и северната страни на имота е изградил подпорни
стени; плащал е данъци за дворното място. Брат му не е коментирал тези му
действия, тъй като е знаел, че дворното място е само негово. Оспорва той
въобще да е ползвал или стопанисвал каквато и да била част от двора.
Посочва, че К.М. е подавал декларации за освобождаване от такса смет.
В отговора на съпругата му се посочва, че свекъра й т.е. бащата на
И. и К. е заявявал, че дворното място е само на съпруга й и с радост е отишъл
да свидетелства за владението им.
От показанията на свидетелите, според БлОС се установява, че
ищецът макар и рядко е посещавал имота, тъй като със семейството си са
живеели извън Петрич, както и че дворното място е ползвано от живеещия в
етаж от построената в имота сграда ответник и семейството му, като
последния никога не е забранявал или ограничавал брат си по отношение
достъпа на цялото дворно място, като идващия от време на време ищец при
ползването на имота, е отчитал обстоятелството, че брат му живее постоянно
там, като никога помежду им не е ставало дума, че това е само на живеещия
там – И..
Това е видно от показанията на св. И., който е посещавал имота до
2000 г. /като дотогава са били живи и родителите им/, който сочи, че никога
не е ставало дума, че дворното място е само негово – на И., че никога не е
ставало дума, че К. няма право да сади там, да реже и пр.; че не е чувал
братята да имат имотни проблеми; че не е имало случай, в който И. да дойде и
да каже да не правят нищо по двора, защото дворното място е негово.
Съпругата на ищеца - М., също подкрепя показанията на свидетелите,
че не е имало случай, в който И. или неговата съпруга да им заявят, че нямат
право да отиват в дворното място, като и сега И. не й е казвал такова нещо;
като от 2-3 години отношенията им са развалени по причина дворното място.
Св. Трайков, който сочи, че в дворното място не е имало някакво
разделение, като е виждал К. да работи с баща си, като К. никога не му е
казвал, че няма собсвеност от дворното място, докато преди няколко дни му е
казал, че брат му И. е завладял цялото дворно място, от което свидетелят бил
изненадан.
Св. Панталеев също сочи за правена подпорна стена през 1993-1994
5
г., когато бащата на И. е бил жив и който е давал напътствия, тъй като поради
задравословното си състояние не е могъл да участва във изграждането й;
свидетелят сочи, че е бил е в имота 1992 г.- 1993 г., когато са пускали кабел за
трифазен ток за постройка, която И. е правил, като свидетелят е минавал от
там и 1998, 1999 г.
Св. Тодоров, брат на съпругата на ответника и негов шурей, и затова
често посещаваш имота, сочи, че не знае брат му на И. да има отношение към
дворното място след отИ.ето си в София; че не го е виждал той да прави нещо
в двора; нито с баща му, когато е бил жив, но ги е виждал да седят по двора.
За да се уважи предявения от ищеца иск по чл. 108 ЗСоб., той следва
да докаже, че баща му е притежавал право на собственост на твърдяните от
него основания наследство и давност върху процесния имот.
За да се приеме, че бащата на ищеца или след смъртта му ищeцът са
изгубили правото на собственост поради придобИ.ето му по давност от друго
лице нормата на чл. 79, ал. 1 ЗСоб. визира претендиращият собствеността да е
упражнявал фактическа власт за период от 10 години като е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
т.е. да е упражнил собственически правомощия единствено за себе си.
Доказване на елементите от фактическия състав на нормата следва да е пряко
и пълно.
Такова доказване според БлОС ответниците по делото не са провели
за процесния обект.
Владението според чл. 68 ЗСоб. е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго за себе си, от
което следва, че владението се характериза с два основни признака –
обективен за упражнявана фактическа власт и субективен – за намерение за
своене на вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗСоб. владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго
За намерението да я държи за себе си се изхожда от възможния за
установяване обективен факт на владението.
Когато основанието, на което е установена фактическата власт,
показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствените си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
6
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В
случая К. и И.М.и са братя, които имат в собственост отделни етажи от
къщата, построена в имота, още през времето, когато и двамата им родители
са били живи, като всеки от тях, както и родителите им е упражнявал
фактическа власт върху дворното място – садене, отглеждане на овошки,
почИ.е отвън на дворното място, достъп до същото, което е продължило и
след преместването на ищеца да живее от гр. Петрич /където е имота/ в гр.
София. Ответникът постоянно живее със семейството си в етажа, поради
което извършените от него действия по циментиране на двора, изграждане на
подпорни стени, ползвани и за ограда на имота не могат да се счетат за
действия, които по категоричен и недвусмислен начин са израз на
промененото му намерение да упражнява фактическа власт с намерението за
своене и на притежаваната от брат му идеална част. Видно е, че ищецът е
продължил да упражнява фактическата власт върху дворното място,
съобразявайки не голямата си квота, която има в съсобствения имот, по
начина, по който я е упражнявал от години, вкл. и след преместването му в гр.
София, така както я е упражнявал и по време когато родителите му са били
живи, а и след смъртта им през 2005 г. на баща им и през 2017 г. на майка им.
В този контекст не става ясно и не се доказва кога ответникът е преобърнал
държането на частта на брат си във владение за себе си, след като не е
ограничил по никакъв начин достъпа му до дворното място, нито по друг
начин е демонстрирал намерението си за владеене на неговата идеална част за
себе си. Извършването на разноски и/или подобрения в обща вещ не винаги
са израз на такова намерение, а факт за възникване на облигационни
взаимоотношения между съсобствениците. Следователно извършването им
очевидно не са достатъчно ясен израз за намерението му за своене предвид
отношенията между страните спрямо имота до преди 2-3 години, /откогато са
станали конфликтни заради претенциите на ответника/. Завладяването частта
на останалия съсобственик и промяната на намерението чрез действия
отблъскващи владението му е трябвало да се манифестира по явен и несъмнен
за него начин, за да е възможна и преценката му дали и как да се защити. Ето
защо БлОС счита, че ответниците не са придобили по давност, частта от
имота, която е била собственост на бащата на ищеца и ответника, от която
съответна част ищецът е наследил.
За извода съдът съобрази и приетия в съдебната практика за
7
разграничителен критерий за това кога съсобственик владее вещта изцяло за
себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на
останалите, да е начинът по който е установена фактическата власт върху
вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва
владението на другите съсобственици, намерението на владеещия
съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Обратно – ако
фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и
на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател
на идеалните части на останалите съсобственици - /Р.3/19.1.2016 г. на ВКС по
гр.д 3973/2015 г. и ТР 1/6.8.2021 г. на ВКС по т.д. 1/12 г., ОСГК/. В настоящия
казус фактическата власт на ответниците върху имота е установена поради
това, че единия от тях е син на съсобственика на имота –на Л. М., а
ответницата - снаха. От установеното основание за ответниците да
упражняват фактическа власт върху имота, очевидно е, че то не изключва
владението на съсобственика му – Л. М., който е упражнявал фактическа
власт като е живял в него до смъртта си през 2005 г. Следвателно
опровергава се И.М. да е владял частите на баща си с намерение за своене до
1997 г., когато И.М. е признат за собственик по давност на 2/3 ид.ч.
До 1996 г. И.М. е трето за собствеността лице, тъй като с дарените му
през 1996 г. от Л. М. на 1/12 ид.ч. той става съсобственик. От изложеното
следва, че И.М. дори да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, то
той е бил негов държател. А едно държане колкото и да продължи не може да
се превърне във владение. ПридобИ.ето на идеални части чрез сделки през
1996 г. от други съсобственици на имота също е аргумент, че до 1996 г.
осъществяваната от него фактическа власт е била в качеството му на
държател. Изложеното сочи за неоснователност на доводите в жалбата,
според които с нотариалния акт № 98/1995 г. Л. М. не може да се легитимира
за собственик по давност на ½ ид.ч., тъй като няма ангажирани доказателства
за установяване на това основание, а ответникът е оспорил акта. Основанието
ответниците да упражняват фактическа властва върху имота е, че И. е син на
съсобственика Л. М., като бащата до 1996 г., когато му дарява 1/12 ид.ч.,
освен че е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство е собственик и на ½ ид.ч. по
давност.
Ето защо БлОС счита, че И.М. не е придобил по давност частта на баща
му, формираща се от 1/12 ид.ч., която той е наследил от своя баща и която е
8
останала след като му е подарил другата 1/12 /от наследената общо 1/6 ид.ч./
и от частта от ½ ид.ч., за която се е снабдил през 1995 г. по давност. Не се
установи той да е преобърнал държането на имота във владение по
отношение на баща си, съсобственик на имота, нито впоследствие след
смъртта му спрямо брат си. Следователно Л. М. е собственик на 7/12 ид.ч.
Същият е наследен от съпругата си и двете им деца. Направените
изчисления на квотите от ищеца пред РС и въззиваем пред въззивната
инстанция за претендиране на 7/24 ид.ч. са неправилни, тъй като видно от
петитума, с което се е съобразил и РС в диспозитива на съдебното решение
ищецът е предявил иск за признаването му за собственик на основание
наследство от баща му Л. М.. От това негово наследство обаче той има 1/9
ид.ч. БлОС съобрази, че по наследство Л. М. има 1/12 ид.ч., която като лично
имущество , тъй като е придобито по наследство - се наследява от тримата
наследници /съпруга и 2 деца/ по равно, или всеки има по 1/36 ид.ч., а по
отношение на придобитата по време на брака ½ ид.ч. по давност, която е
СИО, тъй като е придобита по време на брака, съпругата на лично основание
има ¼, а от останалата ¼ всеки от тримата наследява по 1/12 ид.ч. Или
ищецът е собственик по наследство от баща си на общо 1/9 ид.ч. [1/36+1/12].
Няма заявена от него претенция като наследник и на майка си, когато частта
му би възлизала на претендираните 7/24. По изложените съображения БлОС
счита, че решението на РС-Петрич следва да се отмени само досежно
размера на квотата, за която е признат за собственик като наследник на баща
си, а именно за частта над 1/9 ид.ч. до уважената 7/24 и се постанови
отхвърляне, като решението се отмени и за постановената за тази част отмяна
на нотариалните актове, издадени по реда на чл. 587 ГПК. В останалата част
решението следва да се потвърди. Установи, че ищецът е собственик по
наследство от баща си на 1/9 ид.ч., че ответникът се е снабдил с нотариален
акт по давност, поради което съдът счита, че ги владее без правно основание,
заради което следва да се осъди за тяхното предаване.
С оглед изхода на делото за настоящата инстанция се дължат разноски,
съразмерно неоснователната част на жалбата или сумата от 382 лв. от
жалбоподателите на въззиваемия респ. на жалбоподателите се дължат
разноски от въззиваемия съразмерно основателната част на жалбата или на
сумата от 260 лв.
9
Направените от ищеца разноски пред РС, които му се дължат възлизат
на 131,70 лв., поради което за присъдения размер над нея до 350 лв.
решението на РС се отменя и се постановява отхвърляне.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 8176/07.07.2021 г., постановено по гр.д. 66 по описа за
2021 г. на РС-Петрич в частта с която е уважен предявения иск по чл. 108 от
ЗСоб. за частта над 1/9 ид.ч. до уважените 7/24 ид.ч. по отношение на
недвижим имот, представляващ дворно урегулирано място парцел II в
квартал 68 имот п. № 5160 по плана на гр. Петрич, който по действащия
кадастрален план е с идентификатор 56126.603.1560; в частта, за които
размери са отменени НА № 75, том IV, дело 2005/1997 г. и НА № 74, том IV,
дело 2004/1997 г., както и в частта с която И. и Златка М.и са осъдени да
заплатят направените от К.М. разноски пред РС за размера над сумата от
131,70 лв. и вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователен предявения иск за признаване на ищеца
К. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** по отношение на ответниците ИВ. ЛЮБЧ.
М., с ЕГН ********** и ЗЛ. СМ. М., с ЕГН ********** за собственик на
основание наследствено правоприемство от баща му Л. Ив. М., починал на
16.2.2005 г. за частта над 1/9 ид.ч. до уважените 7/24 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно урегулирано място парцел II в квартал 68 имот п. №
5160 по плана на гр. Петрич, който по действащия кадастрален план е с
идентификатор 56126.603.1560, гр. Петрич, общ. Петрич, обл. Благоевград, и
за осъждане на ответниците да му предадат владението им, както и за отмяна
за тези идеални части на НА № 75, том IV, дело 2005/1997 г. и НА № 74, том
IV, дело 2004/1997 г.
Потвърждава решението в останалата атакувана част,с която е уважен
иска по чл. 108 от ЗСоб. за 1/9 ид.ч. и за тачи част са отменени на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт /НА/ № 75, том IV, дело 2005/1997 г. и
НА № 74, том IV, дело 2004/1997 г., които са идентични по съдържание на
представените пред РС-Петрич НА № 63, том IV, дело 2005/1997 г. и № 62,
том IV, дело 2004/1997 г. и на представените пред БлОС от СВп.-Петрич НА
№ 75 63, том IV, дело 2005/1997 г. и НА № 74 62, том IV, дело 2004/1997 г.
10
Осъжда К. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** да заплати на ИВ. ЛЮБЧ. М.,
с ЕГН ********** и ЗЛ. СМ. М. направените разноски за производството
пред настоящата инстанция в размер на 260 лв.
Осъжда ИВ. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** и ЗЛ. СМ. М. да заплатят на
К. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** направените разноски за производството
пред настоящата инстанция в размер на 382 лв.
Отхвърля искането на К. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** за осъждане на
ИВ. ЛЮБЧ. М., с ЕГН ********** и ЗЛ. СМ. М. да му заплатят разноски
направени пред РС за сумата над размера от 131 ,70 лв. до уважените от РС
350 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11