№ 137
гр. Габрово, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500236 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 567 от 06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1565/2023 г., Габровският
районен съд е осъдил „Фератум България” ЕООД, ЕИК200599406, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Младост-3, бул. „Александър Малинов” № 5, вх. А, ет. 9, офис
20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., с пълномощник адвокат Е. Ц. от АК-София,
съдебен адрес: гр.София, бул. „****” *** да заплати на П. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес в
гр. Габрово, ул. „***” *****, с пълномощник адвокат А. Д. от АК-София, съдебен адрес в
гр.София, ж.к.***, ул. „***** сумата 4 219,77 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Осъдил е „Фератум България” ЕООД да заплати на адвокат А. З. Д. от АК София,
адвокатско възнаграждение в размер на 866.36 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 38, ал. 1,т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Осъдил е
„Фератум България” ЕООД да заплати и държавна такса в размер на 168,79 лв. по сметка на
Районен съд – Габрово.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Фератум България”
ЕООД, чрез адвокат Е. Ц., в която се твърди, че същото е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Моли да се отмени обжалваното решение и на негово място да се
постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове и да им се присъдят разноските
по делото. Излага подробни съображения по отношение на изводите на съда за
неправилното изчисляване на ГПР и обезпечаването на кредита.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез адв. Д., в
който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли да се остави същата без
уважение. Претендират се разноските по делото.
1
В съдебно заседание страните поддържат подадената въззивна жалба и отговор на
въззиваната жалба. Не са събирани нови доказателства пред въззивната инстанция.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от П. Х. Ч. против
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане
на дадена без основание парична сума в размер на 4 219,77 лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.12.2021 г. ищецът е сключил с
ответника „Фератум България“ ЕООД Договор № 1093700 от 02.12.2021 г. за предоставяне
на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, по силата на който му били отпуснати 4 000,00 лв. при лихвен процент 23,00%, а
с договора за поръчителство е договорено възнаграждение в размер на 3 720,00 лв. Сочи, че
възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят
няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е
задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че самият договор за
поръчителство е нищожен. В договора и в Общите условия няма посочен лихвен процент на
ден, което е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал писмен
отговор, в който потвърждава факта на сключването на договора за кредит. Поддържа, че
договорът за кредит съдържал всички изискуеми по закон реквизити. Сочи, че
възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето по спора лица и
„Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция.
При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционнит съд е приел, че
кредитът, който е усвоен от клиента по договора е в размер на 4 000,00 лв. Уговорената
такса – възнаграждение в полза на поръчителя по договора за гаранция възлиза на 3 720,00
лв. и представлява 93% годишно оскъпяване на кредита. Разликата между размера на
таксата за гаранцията и предоставения финансов ресурс- кредита е 280,00 лв. или 7%. От
писмените данни за кредита се установява, че предоставянето на поръчителство е
задължително за отпускането на кредита, като ищецът е можел да избира единствено между
това дали поръчител да е „Фератум банк“ или посочено от него лице. Ответникът е
небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция. Приел е, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена
по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на
лихвата и други разходи. В случая, не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията
2
не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е
включено допълнителното плащане по договора за гаранция – 3 720,00 лв., което освен че е
задължително условие за предоставяне на кредита, е платимо именно в полза на ответника
/ССЕ/, като същевременно и представлява 93% от предоставения кредит. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същият
би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. В случая ГПР и общата сума на плащанията не отговарят на действителните,
като посочването в договора за кредит на по–ниски стойности представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Кредитополучателят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата по
кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с
това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като
кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка
с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото
таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за
кандидатстване. Следователно, процесният договор е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. По договора ищецът дължи само главницата
от 4 000,00 лв. Платената сума над главницата е 4 219,77 лв. е получена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към неговата
правилност.
По делото не се спори, че на 02.12.2021 г. между „Фератум България“ ЕООД и П. Х.
Ч. г. е сключен Договор № 1093700 от 02.12.2021 г. за предоставяне на потребителски
кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
включващ в чл. 5, уговорка за обезпечаване на кредита с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank. Предоставената по договора за кредит сума е в размер на 4000,00 лв.,
разсрочени на 12 бр. погасителни вноски. Уговорена е лихва в размер на 23,00% , която е в
размер на 920,00 лв., ГПР е 49,11%. С договора за гаранция /поръчителство/ страните са
договорили да се предостави гаранция по подписания договор за кредит, като таксата за
предоставяне на гаранцията е в размер на 3720,00 лв.
Представени са общи условия на „Фератум България“ ЕООД по потребителски
кредити, в чл. 5. 3 от които е предвидена възможността на кредитоискателя да предложи на
кредитора обезпечение чрез поръчител – физическо или юридическо лице.
По делото са приети множество писмени доказателства, които имат отношение към
процесния спор и са изготвени съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице, по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че заплатената сума от П. Х. Ч. на „Фератум България“ ЕООД за погасяване на
3
задълженията му по процесния договор за кредит и договора за гаранция е в размер на 8
219,77 лв., а сумата която е преведена от „Фератум България“ ЕООД на Ferratum Bank във
връзка с гаранцията е 3 189,52 лв.
За да се уважи предявен иск по чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без
основание е необходимо ищецът да докаже даването, а ответникът основанието да го
задържи.
От анализа на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност е установено, че
„Фератум България“ ЕООД е предоставило в кредит на П. Х. Ч. парична сума в размер на
4 000,00 лв., която е била заплатена от ищеца напълно, но поради сключването на договор за
гаранция, освен предоставената сума от 4 000,00 лв. на ответното дружество е била
заплатена и сумата от още 3 189,52 лв.
Сключения между страните договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК
- кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо
лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности. Липсват данни
Ч. да е действал с оглед на професионалната си дейност, поради което се ползва от защитата,
която императивните норми на Закона за защита на потребителя предоставят.
Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита“ за Потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Годишният процент на
разходите е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя
начин оскъпяването на заетата сума. При не включване на всички посочени разходи, то
потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на
задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на
действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По делото е установено, че уговореното възнаграждение на гаранта Ferratum Bank не е
включено в ГПР като разход по кредита, а то съставлява допълнителен разход за
потребителя по отпуснатия му кредит. Неоснователно е възражението, че в ГПР се включват
само възнаградителната лихва, която се дължи върху главницата, а не и останалите разходи
по кредита, като подробни агрументи са изложени по-горе в мотивите.
Въззивният състав не споделя възражението, че потребителят е можел сам да избера как
да обезпечи отпуснатия кредит. В уговореното възнаграждение по договора за гаранция с
„Фератум Банк“, част от което е заплатено от ищцата, не е включено в ГПР по кредита.
Сключването на договор за потребителски кредит е обвързано със сключването на договор
за гаранция и то с посочения от кредитодателя гарант -„Фератум Банк“, т.е то е било
задължителен елемент от договора. Свързаните с това разходи е следвало да бъдат включени
в ГПР, което не е сторено, а ГПР е в размер на 49,11 % и явно не отговаря на действителния
му размер. Налице е нарушение на чл.10, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което на процесния
договор за предоставяне на потребителски кредит от 02.12.2021 г. е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК. При обявяване на договора за недействителен, кредиторът има
право да получи само чистата стойност по него, която се равнява на отпуснатия финансов
ресурс в размер на 4 000,00 лв., а остатъка който му е бил заплатен се явява получен без
правно основание, поради което предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния състав с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и с оглед изхода от спора следва да се осъди
4
„Фератум България“ ЕООД да заплати на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер
на 866,36 лв. с ДДС за въззивното производство, което възнаграждение е съобразено с чл.7,
ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което е в размер на 721,98 лв. и върху него като се начисли ДДС се
получава сумата 866,36 лв.
Във връзка с гореизложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 567 от 06.12.2024 г. по гр. дело № 1565/2023 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Младост-3, бул. „Александър Малинов” № 5, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на адвокат А. З. Д. от АК -София,
адвокатско възнаграждение в размер на 866,36 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и 36
ст./, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска
защита и съдействие във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5