Определение по дело №136/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер     394     27.02.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  27.02.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                          Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                             Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

         ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 136 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 от ГПК.

Образувано е по 2 бр. жалби от Община Родопи, представлявана от кмета П. М., чрез пълномощника юрк.К., срещу актове, постановени по изп.д.№ 20199100400956 по описа на ЧСИ Росен Раев с рег.№ 910 , както следва:

1. Жалба с вх. № 34617/21.11.2019 г. по описа на ПОС, против Разпореждане от 08.11.2019 г., с което ЧСИ връща Възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г. против акт за определяне на разноски по изпълнителоно дело в частта за постановените разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.производство и за с,умата в размер на 4173,47 лв. такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ , обективиран в Разпореждане от 26.09.2019 г. и ПДИ с изх.№ 011798 от 03.10.2019 г.;

2. Жалба с вх.№ 34619/21.11.2019 г. по описа на ПОС против Разпореждане от 08.11.2019 г., с което ЧСИ връща Молба с вх.№ 16388/10.10.2019 г., с която жалбоподателят , в качеството на длъжник, е поискал да се заличи като присъединен взискател по делото държават поради липса на задължения към нея; да се преизчисли общия размер на задължението по изпълнителоно дело; да се намали таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по съразмерност , съобразена с намалената част; да се вдигне наложения запор върху всички левови и валутни, настоящи и бъдещи банкови сметки, открити в Общинска банка АД, Първа инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк АД.

Развити са в жалбите подробни съображения за незаконосъобразност на постановените разпореждания.

             В мотивите си по чл.463, ал.2 ГПК съдебния изпълнител е застъпил становище, че жалбите са недопустими, а евентуално- неоснователни.

             Взискателят по изпълнителното дело П.И.П., също счита, че жалбите са недопустими, а евентуално- неоснователни.

          Съдът, като разгледа жалбите и изпратеното в заверени копия изпълнително дело , намери следното:

Изпълнителното дело с 20199100400956 по описа на ЧСИ Росен Раев с рег.№ 910 е образувано на 26.09.2019 г. по молба на взискателя П.И.П., въз основа на изпълнителен лист, издадена по адм.д.№ 2546/2018 г. на АдмС-Пловдив за принудително събиране на суми- деловодни разноски от 770 лв., присъдени на взискателя, срещу длъжника Община Родопи.

С разпореждане от 03.10.2019 г. като взискател е присъединена държавата въз основа на получено по искане на ЧСИ удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК, съгласно което Община Родопи има публични задължения в размер на 55 077, 21 лв.

До длъжника е изпратена ПДИ от същата дата, получена на 08.10.2019 г., в която са посочени определените от ЧСИ разноски, в т.ч. 600 лв. адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя П. и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 4173,47 лв.

След получаване на ПДИ, от длъжника, представляван от ВРИД кмет на община Родопи- Л. П., е подадена молба с вх.№ 16388/10.10.2019 г., с която представя удостоверение с изх.№ 160201900264093 от 09.10.2019 г. на ТД на НАП за липса на публични задължения и отправя искания да се заличи като присъединен взискател по делото държават поради липса на задължения към нея; да се преизчисли общия размер на задължението по изпълнителоно дело; да се намали таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по съразмерност , съобразена с намалената част; да се вдигне наложения запор върху всички левови и валутни, настоящи и бъдещи банкови сметки, открити в Общинска банка АД, Първа инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк АД .

По повод на тази молба ЧСИ е изискал повторно информация от НАП по чл.191 ДОПК.

На 15.10.2019 г. длъжникът, също чрез посочения като ВРИД кмет- Л. П., е подал и Възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г., с което, сочейки основание по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, отново е изразил несъгласие с размер на разноските, посочени в ПДИ досежно адв.хонорар от 600 лв. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК с искане да бъде намален до минималния такъв, както и е поискано намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ , която да бъде съобразена с размера на задължението от 770 лв. по изпълнителния лист.

От взискателя П.П. са постъпили становища по молбата от 10.10.2019 г. и по възражението от 15.10.2019 г., които становища са съответно с вх.№ 17458/28.10.2019 г.и вх.№ 17459/28.10.2019 г. В тях е повдигнато възражение за недопустимост на молбата, респ.на възражението, тъй като били подадени съзнателно от лице без материалноправна легитимация и без представителна власт, за което са развити подробни съображения.

Възприемайки това възражение, ЧСИ е постановил две Разпореждания от 28.10.2019 г., с които е оставил без движение молба с вх.№ вх.№ 16388/10.10.2019 г. и възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г. с указания към длъжника да представи в едноседмичен срок решение на Общинския съвет Родопи, респ.заповед на Областен управител гр.Пловдив за избор на Л. П. за ВРИД- кмет на Община Родопи към 10.10.2019 г. , съответно към 15.10.2019 г.

В отговор на тези указания от длъжника е постъпила молба на 01.11.2019 г., в която са развити доводи за това, че е  бил надлежно представляван при подаване на сочените молба и възражение, независимо от което са представени доказателства за представителна власт на лицето, представлявало Общината към сочените дати, както и е представена Заповед №  ЧР-02-181/21.10.2019 г.  на Областен управител на област Пловдив, с която на осн. чл.42, ал.10 ЗМСМА Л. Д. П. е назначена за ВРИД-кмет на Община Родопи до полагане на клетва от новоизбрания смет на община Родопи.

  Считайки, че указанията не са изпълнени, ЧСИ е постановил обжалваните тук две разпореждания от 08.11.2019 г.

При така установените обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

Според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част е приложима както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено в чл.

 79, ал. 1 ГПК

 - раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова/.

Но за да бъде осъществен такъв съдебен контрол следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането за изменение на приетите разноски такси е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението. Следователно именно органът по принудителното изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност. По своята същност обективираните в цитираните по-горе молба от 10.10.2019 г. и възражение от 15.10.2019 г. изявления на длъжника представляват искания за изменение на разпореждането на ЧСИ, обективирано в ПДИ в частта на приетите разноски.

С процесните разпореждания съдебният изпълнител напрактика е оставил без разглеждане по същество възраженията на длъжника за изменение на приетите разноски по изпълнителното дело, като е приел, че те са подадени от лице без представителна власт. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че при тези обстоятелства за длъжника е налице правен интерес да обжалва разпорежданията за връщане като нередовни на възраженията му срещу размера на разноските, тъй като при тяхната незаконосъобразност ЧСИ Росен Раев ще дължи произнасяне по същество с акт, който ще подлежи на самостоятелно съдебно обжалване (по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК).

В аспекта на изложеното съдът приема, че жалбите срещу актовете на съдебния изпълнител, с които се връща като нередовно възражение срещу разноските в изпълнителното производство, са допустими като подадени при наличие на правени нтерес от лигитимирано лице и в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледани по същество са основателни.

Разпорежданията за връщане на молбата и възражението са незаконосъобразни поради незоконсъобразност на указанията за отстраняване на нередовности, дадени с предходните разпореждания от 28.10.2019 г. С тях ЧСИ е изискал от длъжника да представи решение на Общински съвет, взето на осн.чл.42, ал.8 ЗМСМА към 10.10.2019 г., съответно към 15.10.2019 г. Съгласно посочената разпоредба когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. В случая действащият към онзи момент кмет на общината П. С. се е регистрирал като кандидат за местните избори на 26.09.2019 г. съгласно представеното Решение на ОИК. Датата на местните избори през 2019 г. е ноторно известна и тя е 27.10.2019 г. Следователно изисканото решение на Общински съвет не би могло да бъде взето преди 20.10.2019 г. поради времевото ограничение на компетентността на органа– 7 дни преди датата на изборите. Наред с това следва да се посочи, че регистрацията на кандидат за кмет на община за следващ мандат не прекратява предсрочно пълномощията му по арг.от чл.41, ал.1, т.1-13 ЗМСМА. Следователно представените Заповед № 1026/24.09.2019 г. , издадена от кмета П. С., с която зам.кмет Т. Б. е определена за ВРИД кмет на Община Родопи за времета от 25.09.2019 г. до 26.09.2019 г., която от своя страна е издала Заповед № 1030/26.09.2019 г., с която Л. П. е преместена от длъжността Началник отдел да изпълнява временно длъжност заместник кмет на Община Родопи за период от 27.09.2019 г., а впоследствие и Заповед № 1031/26.09.2019 г., с която е определено същото лице, като заместник кмет, за ВРИД кмет на Община Родопи до взимане на решение на ОбС по чл.42, ал.8 ЗМСМА, удостоверяват надлежна представителна власт на лицето, подало молбата от 10.10.2019 г. и възражението от 15.10.2019 г. от името на длъжника- Община Родопи.

В подадените възражения от взискателя по процесните жалби е направено оспорване на изброените по-горе административни актове и са заявени доказателствени искания в тази връзка . Поискано е от съда да езвърши инцидентен контрол за незаконосъобразност на тези актове, позовавайки се на нормата на чл.17, ал.2 ГПК. Съдът намира, че оспорването на тези документи, както и косвения контрол по чл.17, ал.2 ГПК, са без практическа стойност за целите на настоящото производство, доколкото извършени действия без представителна власт / дори такива да са налице, което не се констатира в случая/, следва да се считат потвърдени с процесните жалби, подадени от пълномощника юрк.К., упълномощен от  новоизбрания кмет на Община Родопи- П. М. Затова поисканите доказателства не са необходими и не следва да се събират.

По изложените съображения обжалваните разпореждания , като незоконосъобразни, ще се отменят с указания към съдебния изпълнител за произнасяне по същество по молба с вх.№ с вх.№ 16388/10.10.2019 г. и Възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г.

При този изход на делото на жалбоподателя ще се присъдят направените в настоящото производство разноски, които се констатираха в размер на внесена ДТ по двете жалби – общо от 50 лв., както и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на праваната помощ в размер от 50 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският оклъжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ   Разпорежданията от 08.11.2019 г., постановени по изп.д.№ 20199100400956 по описа на ЧСИ Росен Раев с рег.№ 910 , с които съдебният изпълнител е върнал  Молба с вх.№ 16388/10.10.2019 г. и Възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г. , подадени от длъжника срещу разноските по изпълнителното дело.

УКАЗВА на съдебния изпълнител да се произнесе по Молба с вх.№ 16388/10.10.2019 г. и по Възражение с вх.№ 16637/15.10.2019 г. с акт по същество.

ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** ***, офис 4 да заплати на Община Родопи сумата от 100 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.

Председател:………………....        

Членове:1………………..

     2…………………..

.