Р Е Ш Е Н И Е
№
140/ 22.2.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 576, по описа на съда за
2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на глава Десета от АПК, във
връзка с чл. 24 и сл. от ЗАДС и е образувано по жалба на
„Биовет“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пещера, област Пазарджик,
ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от А.И. – изпълнителен директор, против Решение
№ РТД 32-130196/07.05.2020 на директор на ТД Дунавска към Агенция „Митници“, в
частта, с която се отказва издаване на Удостоверение за освободен от акциз
краен потребител за енергиен продукт с
търговско наименование и код по КН:
природен газ в газообразно състояние, код по КН 27112100 за обект на
дружеството – „Биовет“АД, клон Разград,
с административен адрес гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 68а и бул.
„Априлско въстание“ № 69в. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
като се счита, че същият е постановен в нарушение на материалния закон. Счита
се, че топлинна енергия не се използва за отопление, а за производствени нужди.
Иска се оспорената част от решението да бъде отменена и преписката да се върне
на административния орган със задължителни указания. Претендират се сторените
по делото разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат
В.П., която ангажира доказателства по посочените в жабата възражения.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Дунавска, изпраща жалбата, ведно с
административната преписка, като прилага писмено становище за нейната
неоснователност. С изпратени по делото писмени бележки процесуалния
представител – главен юрк. В. поддържа изцяло фактическите констатации и правните
изводи, изложени в оспореното решение. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Излагат се
подробни съображения в писмено становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 24б, ал.7 от ЗАДС, решението за отказ за
издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител подлежи на
обжалване по реда на АПК. Решението е съобщено на дружеството - жалбоподател на
11.05.2020г., видно от представено по делото известие за доставяне ИД РS 7001
0035L3 L(л.84). Жалбата е подадена чрез
административния орган на 20.05.2020г.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок,
от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито интереси са
засегнати неблагоприятно, поради което е допустима.
От фактическа страна се установява
следното:
„Биовет“АД е подало искане до директор
на ТД Дунавска, при Агенция „Митници“ за издаване на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител с вх. № 32-95283/26.03.2020г. Към
искането са приложени необходимите документи по чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, сред
които са схеми на сгради и помещения, технологични схеми, описание на
производствения процес и др.
С писмо с рег. № 32-101192/01.04.2020г.
Директорът на ТД Дунавска е уведомил дружеството, че в указан срок следва да
представи допълнителни документи. С
писмо с вх. № 32-105497/07.04.2020г. дружеството е представило на
административния орган посочените документи и е отстранило нередовностите по
своето искане.
В хода на административното производство
по искането на дружеството-жалбоподател за издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, на 23.04.2020г. инспектори от отдел "Акцизна
дейност" в ТД на АМ са извършили проверка на въпросния обект в гр.
Разград, в присъствието на служител на дружеството – Павлин Петров (директор
„Трансфер нови продукти“). За извършената проверка е съставен Протокол № 20BG4000A016672/23.04.2020г. Проверката е обхванала производствените
помещения, производството, оборудването, пътя на постъпване на енергийния
продукт – природен газ, местата на измерване и местата на потребяването му. В
протокола с подробни описания, изрично е установено, че природният газ захранва
две парокотелни централи, разположени на двете производствени площадки в
предприятието: парокотелна централа с 3 броя котли, находяща се в основната
производствена площадка и парова централа с 3 броя котли в обособено
производство 5/ОП5/. В ОП5 природният газ се използва само за производство на
пара с налягане 6 бара и температура 150`С, в другата производствена площадка
се произвежда пара с налягане 4 бара и температура 140`С. Част от произведената
в парокотелното пора (под 2%) се използва за отопление през зимния период на
административната сграда в обекта и на офиси в производствените корпуси. В
административната сграда е монтиран топломер, отчитащ използваната топлоенергия
в сградата, като пускането и спирането на отоплението през зимния сезон се
извършва на база изрична заповед на управителя на предприятието. Сушилните
инсталации използват за процеса на сушене природен газ. Изгарянето на природния
газ в сушилните е с цел подгряване на въздуха, превръщайки го в сушилен агент
за изпаряване на влагата от продукта в камерата на сушилните. Горещият въздух
се използва също за технологични нужди в предприятието при производството на
лекарствени средства и препарати. Освен
това в обособена производство 6/ОП3/ са разположени други 2 броя сушини,
потребяващи само пара, без да потребяват природен газ. В хода на контролните
действия се установява, че дружеството използва енергийния продукт „Природен
газ в газообразно състояние“ с код по КН ********* за производство на пара,
горещ въздух за сушене и за отопление на административна сграда през зимния
сезон с част от произведената пара. Използваният енергийния продукт „Природен
газ в газообразно състояние“ с код по КН ********* е за производство на пара и
се потребява в паровите котли на предприятието. Същият се изгаря и получената
топлина се използва за подгряване на вода за получаване на пара, която се
използва при производството. Енергийният продукт участва в процес, свързан с
отделяне на топлина, използвана непосредствено в производствения процес, т.е.
това е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
Използването на енергийния продукт „Природен газ в газаобразно състояние“ с код
по КН ********* е за целите на сушене в 2 бр. сушилни, сушилня NIRO и сушилня ANHIDRO,
чрез непосредственото му изгаряне чрез горелка, монтирана към сушилнята. В
сушилните се подава и топлоносител пара, като изгореният природен газ се
използва за допълнително подгряване на въздуха, който се превръща в сушилен
агент за изпаряване на влагата от продукта в
камерата на сушилните. Енергийният продукт участва в процес, свързан с
отделяне на топлина, използвана непосредствено в производствения процес, т.е.
енергийният продукт е за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
Административният орган е приел въз
основа на извършената проверка по подаденото искане, че са спазени изискванията
за описание на дейността и използваните енергийни продукти съгласно чл. 24а,
ал. 4 и 5 от ЗАДС. Обсъдени са установените факти от проверката, приложени са
към разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, като е направен извод, че енергийният
продукт „Природен газ в газообразно състояние“ с код по КН ********* е за
производството на пара и се потребява в паровите котли на предприятието на
„Биовет“АД – клон Разград. Същият се изгаря и получената топлина се използва за
подгряване на вода за получаване на пара, която се използва при производството.
Енергийният продукт участва в процес, свързан с отделяне на топлина, използвана
непосредствено в производствения процес, т.е. това е енергиен продукт за
отопление по смисъла на чл. 4, 37 от
ЗАДС. Административният орган прави констатация, че в сушилните на
предприятието на „Биовет“АД – клон Разград изгореният природен газ се използва
за допълнително подгряване на въздуха, който се превръща в сушилен агент за
изпаряване на влагата от продукта в камерата на сушилните. Енергийният продукт
участва в процес, свързан с отделянето на топлина, използвана непосредствено в
производствения процес, т.е. това е енергиен продукт за отопление по смисъла на
чл. 4, т. 37 от ЗАДС. С тези мотиви е издадено процесното решение.
За изясняване на фактите и обстоятелствата
в правния спор са допуснати две съдебно - технически експертизи. Съдът
кредитира двете като компетентни,
обективно изготвени и неоспорени от страните.
Експертът н.с.маг.инж. н.о. К.Н.Б. е
изготвил своето заключение след запознаване с документите по делото,
съхранявани в дружеството, технологичния процес на процесната производствена
площадка, съоръжения, процесните енергийни продукти и енерго-производствени
системи. В заключението си вещото лице обобщава, че на производствената
площадка на „Биовет“АД – клон Разград природният газ, като енергиен продукт, се
ползва чрез изгаряне за добив на топлина(топлинна енергия), която посредством
преносна среда(пара) се ползва за технологични(производствени) нужди и за
отопление. Добитата чрез изгаряне на природен газ технологична пара се използва
за производствени нужди, но и за отопление на част от производствените и
административни помещения на дружеството чрез инсталирани тръбни отклонения и
съответни изградени отоплителни инсталации; При наличната паропроводна мрежа на
производствената площадка на „Биовет“АД – клон Разград не се установява
техническа и/или технологична пречка технологичната пара от външни източници да
се използва както за производствено – технологични нужди, така и за отопление
на сгради и площадка. Вещото лице е посочило, че отоплението на сградния фонд –
на работни и административни помещения се осъществява с електрическа енергия,
посредством термопомпени, климатични инсталации; с топлинна енергия,
посредством пара от заводските пароцентрали, ползващи природен газ като
енергоизточник за производство на пара. Изводите на експерта са, че
подаването/изгарянето на природен газ в инсталираните в цеховете на процесната
площадка дехидрататори(сушилни) служи само за подгряване на въздуха за технологични
цели. Вещото лице посочва и процентно съотношение на количеството природен газ
на месец за използване за отопление през отоплителния период. Делът на
природния газ, ползван от дружеството за отопление спрямо общото количество
потребен природен газ е 0,50% средномесечно на годишна база за период 01.2017г.
– 12.2019г. Средномесечно за месеците декември – март 01.2017г. – 12.2019г. е
1,37%.
По делото е изслушана и
съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.Т. с оглед изясняване на
обстоятелствата около технологичния процес на производство на лекарствени
вещества и използването на произведената от природния газ пара в
производството. Основната дейност на
„Биовет“АД клон Разград е производството на лекарствени продукти, които се
получават чрез дълбочинно култивиране на високопродуктивни щам-продуценти в
подходяща хранителна среда при стерилни условия. Стерилните условия се постигат
чрез директно вкарване на пара в хранителна среда. Вещото лице описва детайлно
технологичния процес на „Биовет“АД. То посочва, че изключително важно за
условията за правилно протичане на ферментацията е осигуряване на стерилна
парна защита на всички технологични възли към ферментатора по време на целия
процес. Продължителността на технологичния процес във ферментатора може да бъде
от 48 часа до 550 часа. Пълният технологичен цикъл е с продължителност повече
от 30 дни. Всички подхранващи съдове, линии към тях и подхранващи възли на
работните ферментатори са предварително стерилизирани. Парата осигурява
стерилност по време на процеса. При химическо пречистване се използват различни
видове изпарители, работещи с пара. Сушенето на лекарствени продукти също
използва индиректна пара. В „Биовет“АД гр. Разград при сушене на течна културна
течност от ферментацията се прилага технология на сушене, чрез директно
изгаряне на природен газ в разпрашителна сушилня. За използване на природния
газ в предприятието експертът обяснява, че той се подава чрез тръбопроводи към
две производствени площадки, на които са изградени парови/парокотелни/централи.
Те са основен консуматор на природен газ в „Биовет“АД клон Разград. При
работата на паровите котли, в тях посредством горелки, природният газ изгаря,
като отделената в горивния процес топлинна енергия се използва за нагряване на
водата до водна пара. Водната пара чрез тръбопроводна инсталация се отвежда до
производствените мощности на площадките на завода за обезпечаване на
необходимото количество пара за произвеждане на основните технологични процеси,
осигуряващи цялостния производствен процес на дружеството. Вещото лице е
описало всичко конкретно по отношение на технологично обособените дейности.
Изводите са му, че енергията от изгаряне на природния газ в сушилните се
използва само и единствено за подгряване на въздуха, необходим за правилното
технологично протичане на процеса на сушене. За осигуряването му и стабилното
протичане на технологичния процес с цел ефективно използване на топлинната
енергия, независимо от външните климатични условия, всички тръбни пътища са
топлоизолирани. Получената от изгарянето на природен газ топлинна енергия се
предава на технологичния въздушен поток директно, без използване на преносна
среда за извършване на топлообмен. Вещото лице прави категоричен извод, че
практически не съществува възможност за използване на отделената топлинна
енергия за цели, различни от провеждане на технологичния процес сушене. През
зимния сезон част от природния газ, под 2% от общото количество, се използва за отопление на
сгради. За използвания за отопление природен газ се заплаща акциз на доставчика,
съобразно потребеното количество, установено с измерващо техническо средство. В предприятието не е
налице система за улавяне на излишната топлинна енергия и нейното отвеждане към
други консуматори. Не са налице технически(инсталационни)възможности за
използване на произведената чрез изгаряне на природен газ топлина за цели,
различни от производствено-технологичните. В обобщен извод вещото лице счита,
че от установения технологичен процес на място се констатира, че топлинната
енергия, получена от енергоизточник – природен газ се използва за целите на
технологичния процес.
С оглед на установеното съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният
административен акт - Решение № РТД 32-130196/07.05.2020 на
директор на ТД Дунавска към Агенция „Митници“, е
издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС, в
законоустановената форма. Решението съдържа всички изискуеми
реквизити, правни и фактически основания, обосновали постановения резултат. При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Производството пред органа е започнало по искане на жалбоподателя, на когото е
дадена възможност да представи доказателства за установяване на благоприятни за
него факти.
Настоящият състав счита, че
административният акт в обжалваната му част е постановен в противоречие с
приложимите материалноправните норми. Директорът на ТД Дунавска при Агенция
„Митници“ е отказал издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител на жалбоподателя, като е счел, че енергийният продукт природен газ
се ползват за производствени нужди и за отопление. Събраните по делото
доказателства обосновават друг извод в тази насока.
Релевантния за делото въпрос е дали по
отношение на „Биовет“АД клон Разград са налице предпоставките за освобождаване
от облагане с акциз на енергиен продукт с код по КН 27112100 по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, с
оглед на използването му в технологичния процес, осъществяван от дружеството.
Разпоредбата на чл. 2, §1, б) от
Директива 2003/96/ЕО на съвета от 27 октомври 2003 г. за преструктуриране на
правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията определя, че терминът "енергийни продукти" се отнася
за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Съгласно
чл. 2, § 3, пр. І от Директивата, когато енергийните продукти са предназначени
за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или
гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е
определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата
със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно
гориво. От посочената разпоредба следва, че когато един енергиен продукт е
предназначен, използва се или се предлага за продажба като горива (моторно или
за отопление), то следва той да се обложи данъчно така, както би се обложило
съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не
се отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: -
енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива
за отопление. Изключението на нормите на Директивата се отнася именно за
енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането и които
се използват или са предназначени за цели, различни от посочените. От тук
следва, че не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от
потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за
отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на посочените
разпоредби на директивата.
В ЗАДС режимът за освобождаване от
заплащането на акциз за енергийни продукти е уреден в разпоредбата на чл. 24 от ЗАДС. В т. 3 и т.4 на ал.1 от цитираната правна норма са изброени кодовете по
комбинираната номенклатура (КН) на енергийните продукти, които се освобождават
от акциз, но условието е същите да се използват за цели различни от моторно
гориво и гориво за отопление. В чл. 4, т. 5 се съдържа легалната дефиниция на
понятието "Код по КН" - това са тарифни кодове по Комбинираната
номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета
относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За
енергийните продукти и електрическата енергия - кодовете са по Комбинираната
номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г., респективно разпоредбата на чл.
13, ал.1, т.2, от ЗАДС, определя, че "енергийни продукти" са
продуктите, включени в кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715. Процесният
енергиен продукт с код по КН 27112100 се явява енергиен продукт по смисъла на
посочената норма и това го определя и като акцизна стока.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС,
освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Посочената норма коректно транспонира разписаното в
директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да
се тълкува по същия начин - енергийният продукт се освобождава от акциз, когато
се използва, фактически е предназначен за цели, различни от посочените. Във
връзка с прилагането на разпоредбите на Директива 2003/96, Комисията винаги е
прилагала широко тълкуване на понятието "отопление", считайки че
всеки процес, включващ използването на топлина в нейната основна функция,
попада в определението за топлинна енергия.
Законова
дефиниция на понятието енергиен продукт за отопление се съдържа в чл. 4, т. 37
от ЗАДС, съгласно която „Енергиен продукт за отопление" е продукт,
участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва
непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се
ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на
енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти
се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й
предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични
суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление.
Съобразявайки се с
приложимите материални норми следва да се приеме, че само когато
се констатира използването на определен енергиен продукт като моторно гориво
или като гориво за отопление, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с
общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС.
По настоящото дело, в конкретния казус
съдът намира, че изводът на митническата администрация, че природен газ с код
по КН 27112100 се използва от „Биовет“АД в клон гр. Разград в качеството на енергиен
продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Чрез събраните по делото доказателства –
съдебно-технически експертизи, се установява, че енергийният продукт природен
газ се използва за производството на топлинна енергия, която е част от
технологичния процес на „Биовет“АД –
клон Разград. Категоричният извод на вещото лице П.Т. е, че топлинната енергия
от енергоизточник природен газ се използва за целите на технологичния процес.
Вещото лице К.Б. описва подробно използването на производствената пара,
наличните производствени съоръжения и съответно подгряването на парата в
сушилните и отоплението на производствени и административни помещения. От двете
заключения съдът стига до извод при изгарянето на природния газ се отделя
топлина, която не се използва от дружеството, непосредствено или чрез преносна
среда за отопление /чл.13, ал. 5 ППЗАДС/, а се използва за получаване на
технологична пара, чрез която се обезпечава енергийно дейността на различни
производствени мощности в производствения процес за лекарствени продукти.
От
експертите се установи, че в административните сгради и административно
производствените сгради има монтирани отоплителни тела. Вещото лице Б. посочи,
че източник на отопление на производствените и административните помещения е
чрез електрически, термопомпени климатични инсталации, парна отоплителна
инсталация, заводска паропроводна мрежа, захранвана с първичен енергоизточник
природен газ и „външна“ пароцентрала с първичен енергоизточник – отпадни
продукти. Делът на природния газ, ползван за отопление спрямо количеството
потребен природен газ е средна стойност за месец 0,50%, през зимния период 1,
37%.
Тясно
специализираните знания на вещото лице Т. по втората експертиза разясняват
детайлно производствения процес и отоплението на производствените помещения,
като посочва, че практически не съществува възможност за използване на
отделената топлинна енергия за цели, различни от технологичния процес сушене.
От неговото заключение става ясно, че отоплението на административните сгради е
посредством природен газ и е под 2%, за който се заплаща акциз на доставчика,
съобразно потребеното количество, установено с измерващо техническо средство.
Тръбната
и газопроводна мрежа достига до производствените централи и цехове/котелни
инсталации. Като няма данни да е налице система за улавяне на излишната
топлинна енергия и нейното отвеждане към други консуматори.
Несъмнено
за съда се установи, че природният газ е предназначен за получаване на пара,
необходима за провеждане на основни технологични процеси в производството на
лекарствени продукти, като в тези производствени процеси се получава топлинна
енергия, но тя не е предназначена за отопление, а за целите на технологичния
процес. В случая енергийният продукт, използван за генерирането на пара,
използвана за отопление е под 2% от общото количество природен газ, потребявано
от дружеството, за което се заплаща акциз от дружеството. Крайният продукт при
използването на природния газ в съотношение над 98%, не е отделянето на
топлинна енергия за отопление, а пара използвана при производствената дейност
на дружеството – за пара, необходима за технологичния процес, а не за
отопление.
Становището на административния орган,
че енергийният продукт е такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС,
съдебният състав счита за неправилен. Заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Т. е категорично, че в случая използваният от
жалбоподателя енергиен продукт - природен газ, не се използва за гориво за
отопление, а участва единствено в технологичния процес на предприятието по
производство на лекарства. Основната функция на отделената топлинна енергия при
изгарянето на природния газ е получаването на наситена пара, а не отделянето на
топлина. Т.е. използва се за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление. Същите не се използват за отопление в тесен смисъл на думата.
След като в конкретния казус,
енергийният продукт не се използва за отопление, а за производствения процес по
производство на лекарства, то не е налице законово основание за възникване на
данъчно задължение - облагане с акциз. Приложима е разпоредбата на чл. 24, ал.
2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на
посочените енергийни продукти за заявените с искането цели, по отношение на
жалбоподателя и за издаване на това лице на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител, съгласно подаденото искане.
По изложените мотиви, оспореният административен
акт, като постановен в нарушение на материални закон, следва да бъде отменен
като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.4 от АПК.
При условията на чл. 173, ал.2, предл.
трето от АПК, делото като административна преписка следва да се върне на
началника на ТД Дунавска за ново произнасяне по искането на жалбоподателя при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на ЗАДС, дадени в мотивите
на настоящото решение, като на основание чл. 174 от АПК на административния
орган се определя 30-дневен срок за издаване на удостоверението.
При този изход на делото и с оглед
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, на същия
следва да се присъдят направените разноски общо в размер на 3868, 20 лева, от
които 50 лева за заплатена държавна такса, 3318,20 лева възнаграждение за вещи
лица и 500 лева адвокатско възнаграждение, по представен списък по чл.80 от АПК
.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пазарджик, VІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № РТД 32-130196/07.05.2020 на директор на ТД Дунавска към Агенция
„Митници“, в частта, с която се отказва издаване на Удостоверение за освободен
от акциз краен потребител за енергиен продукт с търговско наименование и код по КН: природен газ в
газообразно състояние, код по КН 27112100 за обект на дружеството – „Биовет“АД, клон Разград, с административен
адрес гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 68а и бул. „Априлско въстание“ №
69в.
ВРЪЩА административната преписка на
директор на ТД Дунавска към Агенция „Митници“ за издаване на административен
акт по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител с вх. № 32-95283/26.03.2020г. на „Биовет“АД, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на
административния акт, считано от съобщаването.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“да заплати на
„Биовет“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пещера, област Пазарджик,
ул. „Петър Раков“ № 39, представлявано от А.И. – изпълнителен директор сумата от 3868, 20 лева (три хиляди
осемстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 416 от 19.01.2022 г. по адм. дело № 3789/ 2021 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140
от 22.02.2021 г. по адм. дело № 576/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Биовет“ АД, гр. Пещера разноски в
размер на 500 /петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.