Решение по дело №795/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалбата на М. К. А., гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 6714/05.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), с което на жалбоподателя е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си С. Х. Р..

В съдебно заседание и представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Л. М.-П. поддържа жалбата, претендира отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът –– председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт М. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Във връзка с подадена Молба вх.№ 5911/28.09.2023 г. е издадено Решение № 866/10.01.2024 г., с което на М. К. А., гражданин на Сирия, му е предоставен хуманитарен статут.

С Молба вх.№ УП30876/13.02.2024 г. чуждият гражданин е поискал на основание чл. 34, ал. 1 ЗУБ да му бъде разрешено да се събере със съпругата си С. Х. Р. на територията на Република България. Към молбата са представени копия от: решение за статут № 866/10.01.2024 г.; от семеен регистър, издаден от Сирия; акт за брак, издаден от община в Сирия и препис от актуално състояние на гражданите, издадено от Сирия. Представен е и договор за наем на недвижим имот в гр. Костандово, обл. Пазарджик.

В проведеното на 04.04.2024 г. интервю чужденецът е заявил, че иска да се събере със съпругата си, която се намира в гр. Хомс, Сирия, за да живеят като семейство. Заявил е, че съпругата му не е била осъждана и/или арестувана и срещу нея няма заведени съдебни дела. По време на първото интервю, проведено на 10.11.2023 г. е заявил, че е женен, но не е представил навреме документ, за да бъде извършена корекция на семейното му положение.

По молбата на М. К. А. е издадено оспореното Решение № 6714/05.06.2024 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си С. Х. Р.. Органът е посочил, че по време на първото интервю чуждият гражданин е заявил, че е женен, но не е представил навреме документ, за да бъде извършена корекция. Приел е, че не се установяват предпоставките на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗУБ, тъй като семейното положение на чуждия гражданин е неженен, поради което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ му е отказано да се събере със съпругата си на територията на Република България.

В съдебно заседание жалбоподателят представя трудов договор № 01141/02.04.2024 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от 04.04.2024 г. и копие от дебитна карта, издадена от Уникредит Булбанк.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно който председателят на ДАБ взема решения по молби за събиране на семейства.

Актът е издаден в законоустановената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 35 АПК изисква индивидуалният административен акт, какъвто безспорно е оспореното решение на председателя на ДАБ, да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, като всички събрани доказателства се проверяват и преценяват. ЗУБ не предвижда изключения от приложението на посочените разпоредби, поради което и с оглед установеното по делото от фактическа страна и предмета на дължимата от органа проверка за наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3, б. „а“ ДР на ЗУБ, съдът приема, че органът е издал процесното решение, без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и от значение за преценката по основателността й, при това без да му предостави възможност, като му укаже необходимостта от това, да представи допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката сведения.

Към молбата по чл. 34 ЗУБ от 13.02.2024 г. М. К. А. е представил преписка за актуално състояние на гражданин № 43753255 за С. Х. Р., издадена от Сирийската арабска република на 22.01.2024 г.; извадка от семеен регистър от регистрите на сирийските арабски граждани, издадена на 18.01.2024 г. и извадка от акт за брак № 43649714, издадена на 18.01.2024 г. От последната е видно, че М. К. А. и С. Х. Р. са сключили брак на 01.06.2023 г.

При проведеното интервю на 10.11.2023 г. в производството по предоставяне на хуманитарен статут чуждият гражданин е заявил, че има религиозен брак от месец юни 2023 г. със съпругата му С. Х., като е отбелязано, че му е разяснено, че трябва да представи оригинален документ, за да се промени семейното му положение. Посочил е, че е напуснал Сирия в края на месец август 2023 г. и нелегално е влязъл в Република Турция. В началото на месец септември 2023 г. с помощта на стълба е преминал над оградата на границата между Турция и България, като с автомобил стигнал до полицията в гр. Харманли.

Доказателствата по делото и по-конкретно представените преводи на документи сочат, че М. К. А. и С. Х. Р. са сключили брак на 01.06.2023 г., като чуждият гражданин е влязъл нелегално в Република България през месец септември 2023 г. и е подал молба за международна закрила на 28.09.2023 г., т.е. след датата на сключване на брака със съпругата си. Още повече, че на проведеното на 10.11.2023 г. интервю молителят лично е заявил, че е женен, като му е указано, че следва да представи оригинални документи, за да му бъде променено семейното положение. Липсват доказателства обаче, че на чуждия гражданин е дадена възможност по реда на чл. 34, ал. 5 ЗУБ, според който, когато чужденецът не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. С молбата си по чл. 34 ЗУБ М. К. А. е представил акт за брак, удостоверяващ, че същият е сключен на 01.06.2023 г. При тези данни, административният орган е следвало да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи декларация, като в случая на 13.02.2024 г. е представил преписи от документи, удостоверяващи семейното му положение.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗУБ чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Както бе посочено, жалбоподателят е влязъл нелегално в Република България през месец септември 2023 г., а бракът е сключен на 01.06.2023 г.

Органът не е изложил и мотиви защо приема, че не са налице предпоставките на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗУБ, като единствено е посочил, че семейното положение на чуждия гражданин е „неженен“ без да обсъди всички представени доказателства от значение за случая.

Произнасянето на административния орган по подадената от М. К. А. молба без да са изяснени правнозначимите факти и обстоятелства, необходими за извършването на проверка налице ли са предпоставките за нейното уважаване, сочи на съществен порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК, който по изложените съображения се явява незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК, а оттам и на основните принципи в административното производство за истинност и служебно събиране на доказателства. Установеното в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта не може да бъде санирано чрез събирането на данни в съдебната фаза, защото няма как да отмени задължението на органа да издаде акта след като съобрази всички правнозначими факти и обстоятелства, установени при необходимост служебно от него, чрез събирането на относимите към решавания въпрос доказателства, както и да изложи конкретни мотиви за решението си. Изложеното в писмените бележки на процесуалния представител на ответника не може да санира липсата на мотиви в административния акт.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за събиране на семейството му, съобразно дадените в горните мотиви задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ДАБ да бъде осъдена да заплати такива в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на М. К. А. Решение № 6714/05.06.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Молба рег.№ УП30876/13.02.2024 г., подадена от М. К. А., гражданин на Сирия, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет да заплати на М. К. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., ЛНЧ **********, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.