№ 1147
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500844 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по т.д. 90/22 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд. Делото се е водило въз основа на обективно съединени
искове с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД, предявени от Г. Б. М. срещу ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс груп.
С решение по делото № 171/29.12.23 г. съдът е приел, че не е доказано
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца като пешеходец (внезапно излязъл между коли на пешеходна пътека, в момент
на активно пътно движение, без да се огледа и обезпечи сигурността си) и като е
основал решението си на приета медицинска експертиза и свидетелски показания за
възстановителния период на пострадалия, е присъдил в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законните лихви от 08.09.21 г.
и е отхвърлил иска за разликата до претендираните 26 000 лв.
Недоволен от решението е ответникът, който го счита за неправилно в частта, с
която се обосновава недоказаност на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат. Позовава се и на извода на съдебния медик за това, че няма обективна
констатация за загуба на съзнание от пострадалия и поради това следва да се приеме,
че получената черепно-мозъчна травма е лекостепенна. Последното обуславя
неспазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Обжалва се осъдителната част от решението
над сумата от 3 000 лв.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, която е
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба и наличните в кориците на първоинстанционното дело
доказателства.
1
Въззиваемият оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въз основа твърденията на страните и наличния доказателствен материал,
САС прави следните изводи:
ПТП е станало в гр. Петрич на мястото на очертана, ясно виждаща се пешеходна
пътека, разположена на около 30 м. пред уличен светофар (като на самата пътека няма
светофарно регулиране). Заради оживеното движение, при червен сигнал на светофара
колите спират в изчаквателен режим, като редицата от чакащи коли често достига
пешеходната пътека. На 31.05.21 г., по обяд, при добра видимост и неувредена
настилка, пешеходецът Г. М. предприел пресичане на ул. Рокфелер (пред дом № 104) и
намирайки се на средата на уличното платно, бил застигнат и ударен от автомобил,
застрахован по риска Гражданска отговорност при ответника, управляван от Л. Т..
Заключението по приетата автотехническа експертиза се основава извън материалите,
приобщени към преписката по повод ПТП, и на възприемане на запис от пътна камера.
На тази база вещо лице Ж. С. (л. 84) заключава, че ищецът е започнал пресичането зад
автомобил Алфа Ромео, изчакващ да премине регулираното от светофар кръстовище.
Първоначално пешеходецът се движел със спокоен ход, но внезапно се затичал, без да
погледне встрани. По средата на пътеката пешеходецът бил застигнат от застрахования
при ответника автомобил Грейт Уолл, движещ се със скорост 20.2 км.ч. и се състоял
удар между предната дясна част на автомобила и левия крак на пешеходеца.
Последният загубил равновесие и политнал към средата на автомобила, на който се
опрял с дясната си ръка и паднал напред, в посока на движението на автомобила.
Инерционните сили предизвикали приплъзващо движение на тялото на разстояние 0.8
м. и тогава то се установило в покой. Според експерта при съпоставяне на момента на
видимост и опасната зона, при своевременна реакция от страна на водача, същият е
могъл да преустанови движението на МПС преди мястото на застигане на пешеходеца.
Последният също е могъл да възприеме ударилата го кола към момента на
предприемане на пресичането. С такова възприятие вещото лице обяснява промяната в
скоростта на пресичане от страна на пострадалия (който е заменил спокойния ход с
бяг). След това ищецът е гледал само напред, без да погледне вляво, от където се
приближило ударилото го ППС.
Показания в същата насока дава разпитаният като свидетел водач на
застрахования автомобил. Той твърди, че за него излизането на пешеходеца на
платното е било неочаквано, като възприятие за него не е имало и пътуващо в колата
дете (утвърдило, че и то не е видяло да идва човек).
При така установения механизъм на ПТП настоящият състав приема, че
пешеходецът е съпричинил вредоносния резултат с 2/5. Той е предприел пресичане на
пешеходна пътека, но движейки се между спрели коли, които частично препятстват
видимостта. Могъл е да се огледа от двете страни, за да се убеди, че ничие движение
не го застрашава. Вместо това пешеходецът предприема пресичане и разчита на
бързото си преминаване в зоната на движение на автомобили.
На л. 66 е класирано експертно заключение по приета медицинска експертиза. С
оглед уврежданията на ищеца – лека черепномозъчна травма, без загуба на съзнание,
разкъсно-контузна рана на главата, с кървене, контузия и оток в областта на лявото
рамо, краткия период на хоспитализация – 3 дни (по-скоро за проверка за скрити
травми, отколкото за болнично лечение), консервативното лечение и интензивността
на болките – през първите 3 дни (главоболие, болка в лявата раменна става, стомашно-
чревен дискомфорт, светлобоязън) и пълното възстановяване в рамките на един месец,
САС приема, че определеното от първостепенния съд обезщетение е завишено.
Вредите, засвидетелствани от сестрата на ищеца, разпитана като свидетел (за това, че
2
преди ПТП ищецът гледал животни, а след това се отказал от това, което променило
начина му на живот), не са в пряка причинна връзка с ПТП, разгледано като деликт.
С оглед на горното настоящият състав приема, че обезщетение от 5 000 лв. е
справедлив еквивалент на вредите на ищеца. При отчитане на възприетото
съпричиняване, в негова полза следва да се присъди обезщетение в размер на 3 000
лв., а за разликата до определените 10 000 лв. решението следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и заплатената държавна такса от
140 лв. или общо 240 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в осъдителната му част над сумата 3 000 лв. и в частта, с която са
присъдени законни лихви върху главница от 7 000 лв. решение № 171/29.12.23 г.,
постановено по т.д. 90/22 г. по описа на Благоевградския окръжен съд на основание чл.
432 КЗ и 86 ЗЗД и в частта, с която в полза на адв. Я. на основание чл. 38 ЗА е
присъден хонорар над сумата от 600 лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. М. срещу ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
груп искове с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД над сумата 3 000 лв. до сумата
10 000 лв. и в частта, с която са присъдени законни лихви върху главница от 7 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Г. Б. М. да заплати на ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс груп разноски за въззивното производство в размер на 240
лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3