Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Пловдив, 05.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, в
открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
МИЧЕВА- ДИМИТРОВА
при секретаря Таня Златева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 14 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на В.С.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Отказ изх. №
94-В-439-/1/26.10.2021 г. на главния архитект на община Асеновград да издаде
удостоверение за търпимост по §16 /1/ от ЗУТ на сграда с КИ № 00702.513.76.2 по
КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VІІ-713, кв.48
по ЗРП на Асеновград.
При издаването
на отказа номерът на поземления имот е посочен като УПИ VІ-716, но със Заповед № 51/10.12.2021 г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка и е постановено в Удостоверение изх. № 94-В-439/1/26.10.2021
г. номерът да се чете: УПИ VІІ-713, кв.48 по ЗРП на гр. Асеновград.
Жалбоподателката
счита, че издаденият отказ е незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон. Иска неговата отмяна като неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от адв. И.А., преупълномощен от адв.
С. П. – управител на АД „Д., П. и Б.“, който поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Подробни съображения излага и в представени писмени бележки.
Ответникът –
главният архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. Х.М.,
оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна, а постановеният отказ –
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Претендира
разноски.
Окръжна
прокуратура Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Производството по настоящото дело е образувано след връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда с
Решение № 11872/20.12.2022 г. по административно дело № 7104/2022 г. на
Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, като с
последното е отменено постановеното при първоначалното разглеждане на делото
Решение № 930/23.05.2022 г. по административно дело № 3208/2021 г. по описа на
Административен съд - Пловдив.
Административен
съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Началото на
административното производство е поставено с Молба вх. № 94-В-435/05.10.2021
г., подадена от жалбоподателката до главния архитект на община Асеновград. Последният
е сезиран с искане да издаде удостоверение за търпимост на сграда с
идентификатор 00702.513.76.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
00702.513.76, на адрес: гр. Асеновград, ул. Атанас Свещаров, № 21. Към молбата
са приложени документи по опис: Нотариален акт № 11, том 3, рег. № 4102,
нот.дело № 383 от 2013 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108,
том 1, рег. № 780, дело 104 от 2013 г.; Нотариален акт за покупко-продажба №
51, том 2, регистър № 760, дело № 217 от 1938 г.; Записка за вписване
нотариален акт за продажба № 208, том 1 от 08.04.1938 г.; нотариално заверена
декларация, подписана от Н. А. А. , Г. С. Ш. и Н. С. Ш.
, че съществуващата сграда, която се намира в поземлен имот
00702.513.76, гр. Асеновград, ул. Атанас Свещаров, № 21, с идентификатор
00702.513.76.2, е изпълнена преди 1987 г.
Като част от
административната преписка по делото е представена Скица на сграда с
идентификатор 00702.513.76.2, от която е видно, че процесната сграда е заснета
като обект на КК и КР на гр. Асеновград със собственици С. Н. Ш. и В.С.А..
На 26.10.2021 г. главният
архитект на община Асеновград постановил отказ да издаде удостоверение за
търпимост по §16 /1/ от ЗУТ на процесния имот. Отказът е обективиран в
Удостоверение /по §16 /1/ от ЗУТ за търпим строеж/ с изх. № 94-В-439-/1/ от
същата дата. Мотивиран е с това, че сграда с КИ № 00702.513.76.2 по КККР на гр.
Асеновград, построена преди 1987 г. е в противоречие с нормите на Закон за
благоустройството на населените места от 1941 г., действали по време на
строителството, както и по правилата и нормативите на Закон за устройство на
територията. Изводът е направен след разглеждане на представените документи,
при което в оспорения административен акт са вписани следните установявания:
1. приложените нотариални
актове /от 1938 г. и 2013 г./ и установените разлики в тях относно площ и
етажност – 62 кв.м/52 кв.м, един/два етажа на сградата, не доказват по
безспорен начин, че това е обект с КИ № 00702.513.76.2;
2. съществуващата сграда с
КИ № 00702.513.76.2 е двуетажна по смисъла на §5 от ЗУТ;
3. по КККР сграда с КИ
00702.513.76.2 е едноетажна жилищна и не представлява допълващо застрояване,
допустимо по нормите на чл.41 – 42 от ЗУТ;
4. видно от
дворищно-регулационен план, одобрен с Указ № 337/1926 г., в парцел VІ, кв.211 е отразена сграда като кадастрален елемент, разположена на
границата с парцел VІІ, кв.211, без застройка в него, представляващо непокрит калкан;
5. в ЗРП,
одобрен със Заповед № А-19/1992 г. сграда с КИ № 00702.513.76.2. е без
устройствен режим, посочена в кадастралния план на границата с УПИ VІІ-713, кв.48;
6. в УПИ VІ-716, кв.48, съгласно същия план и Разрешение за строеж № 130/1972 г. е
построена четириетажна жилищна сграда, без данни за въвеждане в експлоатация по
надлежния ред.
Освен горепосочените
документи, като доказателства по делото са приети: длъжностна характеристика за
длъжността „главен архитект“ на община Асеновград; Удостоверение № 04-0079 за
пълна проектантска правоспособност рег. № КАБ 01164, издадено от Камара на
архитектите в България на П. И. П. Приложени са и представените от ответника
заверени копия от регулационния план на гр. Асеновград от 1973 г., одобрен със
Заповед № 459/1973 г. /л.57 от АД № 3208/2021 г. на АС - Пловдив/, и от 1959 г.
– одобрен със Заповед № 1373/1959 г. /л.58 от АД № 3208/2021 г. на АС -
Пловдив/.
При първото
разглеждане на делото е приета СТЕ. Към нея са приложени: извлечение от
Кадастрална карта на гр. Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК – София /Приложение № 1/; извлечение от
действащ ПУП – ЗРП – Регулационен план, одобрен със Заповед № А-19/1992 г.
/Приложение № 2/; извлечение от действащ ПУП – ЗРП – Застроителен план, одобрен
със Заповед № А-19/1992 г. /Приложение № 3/; извлечение от КРП, одобрен със
Заповед № 459/1973 г. – Предходен /обезсилен/ план /Приложение № 4/; извлечение
от КРП, одобрен със Заповед № 1373/1959 г. – Предходен /обезсилен/ план
/Приложение № 5/.
Вещото лице е
проучило подробно всички представени по делото материали, приложените такива по
адм.д. № 13536/2015 г. на ВАС и адм.д. № 486/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, кадастралната карта на гр. Асеновград /от която е изготвило
извлечение/, както и действащите подробни устройствени планове за територията
на процесния строеж и предходните /обезсилени/ планове, предоставени й при
посещение на място в техническата служба на община Асеновград, и е изготвило
графични приложения в които върху извлеченията от различните планове – действащи
и предходни и върху кадастралната карта е отразило местоположението на
процесния строеж. Според заключението му, процесната сграда е жилищна, има един
полуподземен етаж по смисъла на §5, т.49 от ДР на ЗУТ, над който има един
жилищен етаж. Височината й е 4,50 м /ниско застрояване/, като височината на
сградата и нивата в нея са измерени на място от експерта. С тези характеристики
сградата може да бъде категоризирана като строеж от Пета категория съгласно
чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Сградата не представлява основно застрояване в
УПИ VІІ-713, кв.48 по действащия застроителен план на гр. Асеновград, одобрен
със Заповед № А-19/28.01.1992 г. Предвиденото в плана основно застрояване е
изпълнено и в застроителния план е отразено като запазващо се по местоположение
и височина. Не е предвидено допълващо застрояване.
Според вещото
лице, процесната сграда представлява заварен строеж, невключен в режима на
застрояване съгласно чл.53а от ЗУТ. Същата е отразена като съществуваща в
кадастралната основа на обезсилените планове от 1959 и от 1973 г. с
местоположение, конфигурация и размери, отговарящи на тези по кадастралната
карта. Това потвърждава заявеното в нотариално заверената декларация, че
сградата е построена преди 1987 г. и показва, че тя е съществувала и преди 1959
година.
Експертът сочи,
че преди 1959 г. за територията на имота, в който е разположен процесният
обект, не е имало одобрен застроителен план. Едва с Указ № 337/18.10.1962 г. е
одобрен само Дворищно регулационен план. Към настоящия момент по отношение на
имота няма ПУП – ЗРП, в който да е предвидено строителството от този вид. В
действащия ПУП – ЗРП, одобрен със Заповед № А-19/28.01.1992 г. не е предвидена
втора жилищна сграда в имота, не е предвидено и допълващо застрояване.
Предвидено е само запазване на изпълнената жилищна сграда в североизточната
част като сграда от основното застрояване.
Становището на
вещото лице е, че в условията на ЗУТ и наредбите към него процесната сграда не
съответства на правилата за допускане на основно застрояване в имота. В него
вече е изпълнена сградата, предвидена в действащия застроителен план като
запазваща се 4-етажна жилищна сграда от основното застрояване, свързана със
застрояването в УПИ VІІІ-712. Процесната сграда не е включена в режима на застрояване по плана,
в него не е предвидено и допълващо застрояване. Сградата не може да бъде
допусната като допълващо застрояване, тъй като е с жилищни функции, а съгласно
чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване. Възможността в имота да бъде допусната втора сграда от основното
застрояване е предвидена в Наредба № 7/22.12.2023 г. по правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Изисква се обаче
да са спазени правилата на чл.79, разстоянията между сградите да са в
съответствие със схемите от Приложение № 2 към наредбата, а при допиране на
сградите да се съблюдава и изискването по чл.31, ал.5 от ЗУТ. Евентуалното
предвиждане на сграда по страничната регулационна граница с УПИ VІ-716 нарушава начина на застрояване в двата имота в съответствие с чл.21
от ЗУТ поради невъзможността в съседния имот да се предвиди ново застрояване по
границата.
При повторното
разглеждане на делото, в изпълнение на задължителните указания, дадени от
Върховен административен съд на Република България в Решение № 11872/20.12.2022
г. по адм.д. № 7104/2022 г., е задължен ответника да представи заверено копие
на Указ № 337/1926 г., с който е одобрен ДРП /извлечение/ по отношение на УПИ VІІ-713, кв.48 по ЗРП на гр. Асеновград, ведно с отбелязан номер на парцел,
идентичен на УПИ VІІ-713, кв.48, в съответствие с ДРП от 1926 г., а на жалбоподателя е
указано да ангажира доказателства относно разположението на спорната сграда
като съществуващ кадастрален елемент в ДРП, одобрен с Указ № 337/1926 г. спрямо
одобрения регулационен план от 1926 г., ведно със съпоставка между
разположението на сградата и правилата по устройство на територията, действали
към момента на построяването й – правилата и нормите по устройство на
територията по Закона за благоустройството на населените места вь Княжество
България, обн. в ДВ, бр.67 от 1905 г.
В изпълнение на
горните указания, от страна на ответника е представено Писмо вх. №
17998/07.04.2023 г. /л.34/, в което се сочи, че община Асеновград не съхранява
самостоятелен документ Указ № 337/1926 г. и уведомява, че на графичната част на
ДРП, одобрен с посочения указ, е обективирано волеизявлението, съдържащо се в
него. Към писмото е приложено извлечение от графична част /л.35/ - цветна
извадка от ДРП на Асеновград за квартали № № 183, 200, 201, 202, 209, 210, 211
и 212, на която е отбелязано, че сливането на парцели І, ІІ и ХХІ26.73 в един
парцел І 26.73 в кв.210 в гр. Асеновград са утвърдени по „многоточие“ черти със
Заповед № 1022 от 25.04.1940 г. Има и поставен печат, на който се чете „Указ №
337 от 18.10.1926 г. и Заповед № 3607 от 06.11.1926 г.“.
По искане на
жалбоподателката е допусната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. З.Г.Р.. Същото
е прието по делото като неоспорено от страните, а съдът го кредитира и цени
като безпристрастно и компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на зададените
въпроси.
Вещото лице е
взело предвид данните за процесната сграда, отразени в Нотариален акт за
покупко-продажба от 1938 г. – тя е разположена в парцел VІ, кв.211 по дворищно-регулацонния план на гр. Асеновград, удобен с Указ №
337/18.10.1926 г., при съседи С. Б. , парцел VІІ и улица;
представлява двуетажна полумасивна постройка с площ 62 кв.м; Площта на Парцел VІ е 318 кв.м. Парцелът е с лице на тогавашната улица „Пловдивска“.
Процесната сграда е жилищна. Разположена е на границата с парцел VІІ, на около 5 м от улицата и на около 2 м от дъното на парцела. С оглед на
тези данни и след като е цитирал конкретни разпоредби от действащият към онзи
момент Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от
1905 г. /отм./ и е направил съпоставка и анализ, инж. Р. е отбелязал, че
посоченият закон не третира местоположението на постройките в имота, а ги
ограничава единствено във височина и остатъчна незастроена площ. Категоричното
му становище е, че процесната сграда отговаря на изискванията му –
незастроената част на дворното място е 256 кв.м и е значително по-голяма от
изискуемата се по силата на чл.61 от закона 1/4, равняваща се на 80 кв.м; не
нарушава и изискванията на чл.62, тъй като ул. Пловдивска е широка 10 м, а сградата
е с височина максимум 6 м /точната височина е дадена в СТЕ, изготвена при
първото разглеждане на делото и тя е 4,50 м, установени от експерта на място/ -
т.е. височината на сградата не е по-голяма от ширината на улицата. Сградата се
намира на около 5 м от улицата .
Според
експерта, разположението на процесната сграда в парцела не нарушава нито
изискванията на Закона за благоустройството на населените места в Княжество
България от 1905 г. /отм./, нито на Законь за имуществата, за собственостьта и
сервитутите /обн., ДВ, бр.29 от 07.02.2004 г., в сила от 01.09.1904 г., отм.,
Изв., бр.92 от 16.11.1951 г./.
Изрично е
отбелязано от вещото лице, че сградата е построена преди влизане в сила на
дворищно-регулационния план на гр. Асеновград от 1926 г., тъй като е отразена в
неговата кадастрална основа като съществуваща, а не е новопредвидена. Действащ
ПУП към годината на нейното построяване, който да е предходен на
Дворищно-регулационния план, одобрен с Указ № 337/18.10.1926 г., не е наличен.
Вещото лице
инж. З.Р. е изготвило и допълнителна СТЕ, която също е приета без възражения и
се цени от съда. След като е посетил на място процесната сграда е направил
заснемане – Приложение 1 към заключението. След пренасянето върху ДРП от 1926
г. /след съответно мащабиране/ не е открил съществени отклонения. Посочил е, че
същата конфигурация се наблюдава и в последвалите Кадастрален и Регулационен
план от 1959 г. /обезсилен/, Кадастрален и Регулационен план от 1973 г.
/обезсилен/, действащ ПУП – Застроителен план от 1992 г. и действащ ПУП –
Регулационен план от 1992 г., както и Кадастралната карта на гр. Асеновград от
2004 г., като е отбелязал, че с времето платната на кадастралните,
регулационните и застроителните планове претърпяват физически изменения, поради
което точността им не е гарантирана на 100 %.
Относно
етажността експертизата не е направила категорично становище, но е отбелязано,
че първото сведение за това, че сградата е двуетажна, се появява в Нотариалния
акт за покупко-продажба от 1938 г. В дворищно-регулационния план от 1926 г.
етажността на сградата не е обозначена. В двата обезсилени
Кадастрално-Регулационни планове етажността отново не е обозначена, но
сигнатурата е „МЖЗ“ /масивна жилищна сграда или здание. Сигнатурата в
действащия Регулационен план е „ПМЖ“ /полумасивна жилищна/ - отново без
посочване на етажност. По презумпция при липса на цифра за етажността, сградата
се приема за едноетажна. Единствено в Кадастралната карта на гр. Асеновград
сградата фигурира като едноетажна. Експертът обаче е направил и едно много
важно уточнение: че с промяната на нормите през годините са се променяли и
критериите за това какво е „етаж“. Към настоящия момент, съгласно §5, т.50 от
ДР на ЗУТ първият етаж се определя като надземен с под под котата на средното
ниво на прилежащия терен /съответно: „надземен етаж“ е етажът, чийто таван е
разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен
/на прилежащия тротоар към улицата/, а следващият – като нормален етаж/.
От правна
страна:
По допустимостта
на жалбата:
Удостоверенията
за търпимост - по §16 от ПР на ЗУТ и по §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ имат доказателствена стойност само пред нотариалните
служби във връзка с прехвърлителни сделки. Позитивните волеизявления по тях не
засягат права или законни интереси, а удостоверяват факти от правно значение с
цел извършване на сделка, съответно извън нотариалното производство
удостоверението не поражда, нито удостоверява права и задължения, включително
относно законността или собствеността на строежа. Удостоверението, с което на
един строеж се признава статут на търпим строеж, като позитивен акт, не подлежи
на обжалване. Само отказът да бъде издадено такова удостоверение
подлежи на оспорване и то само от лицето, което е направило искането за
издаване на такова удостоверение. По аргумент за противното от чл.216, ал.1 от ЗУТ, прекият съдебен контрол срещу отказа за издаване
на удостоверение за търпимост
по реда на §16, ал.1 ПР на ЗУТ или §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е допустим.
В случая,
административното производство е инициирано от жалбоподателката В.А. с подаването
на Молба вх. № 94-8-435/05.10.2021 г. за издаване на удостоверение за търпимост
и съответно същата е адресат на отказа на главния архитект на община Пловдив да
издаде такова. Предвид това тя е активно легитимирана да го обжалва.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Жалбоподателката е
узнала за издадения отказ на 01.12.2021 г., което се установява от приложеното
по делото известие за доставяне, а жалбата срещу него е депозирана в
деловодството на община Асеновград на същата дата. Тя е с вх. № 94-В-439-/3/ от
01.12.2021 г.
Жалбата е
допустима и поради това, че с нея се обжалва отказ на главния
архитект на община Пловдив да издаде удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.215, т.1 от ЗУТ, а също и по чл.21, ал.3, предложение последно от АПК, тъй като представлява документ от
значение за упражняване на права, поради което отказът за издаването му
засяга правата и законните интереси на жалбоподателя.
При горните
обстоятелства, съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане като
подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения ред и
от лице - надлежна страна, която има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ „Строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване“, а според § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ „ Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. И в двата случая, за да се приеме, че един строеж е търпим,
следва да са налице следните кумулативноопределени предпоставки: да е изграден в посочения времеви период, да няма строителни книжа, да е бил допустим по действуващия
подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването му или съгласно този закон. При липсата
на която и да е предпоставка на строежа не може да се признае статут на
търпимост, респ. за него не може да се издаде удостоверение за търпимост.
В конкретния
случай не се спори относно наличието на първите две предпоставки, а именно: че
процесният обект е изграден преди 1987 г. и няма строителни книжа.
Спори се
относно наличието на третата предпоставка – дали сградата е била допустима по действуващия подробен
устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването му или съгласно този закон. За да се
установи това е необходимо да се изясни кога е построена, за да се прецени
съответствието й с действащото законодателство.
Според
заключението на приетата по настоящото дело допълнителна СТЕ, процесната сграда
е построена преди влизане в сила на дворищно-регулационния план на гр.
Асеновград от 1926 г., тъй като е отразена в неговата кадастрална основа като
съществуваща, а не е новопредвидена. Действащ ПУП към годината на нейното
построяване, който да е предходен на Дворищно-регулационния план, одобрен с
Указ № 337/18.10.1926 г., не е наличен. Вещото лице, след като е посетило на
място обекта, е направило заснемане и след съответно мащабиране е пренесъл
контурите й и отстоянията до личната регулационна линия върху отразените такива
върху ДРП от 1926 г. Съществени отклонения не е открил. Нещо повече, посочва,
че същата конфигурация се наблюдава и в последвалите Кадастрален и Регулационен
план от 1959 г. /обезсилен/, Кадастрален и Регулационен план от 1973 г.
/обезсилен/, действащ ПУП – Застроителен план от 1992 г. и действащ ПУП –
Регулационен план от 1992 г., както и Кадастралната карта на гр. Асеновград от
2004 г. Отбелязал е, че с времето платната на плановете претърпяват физически
изменения, поради което точността им не е гарантирана на 100 %, а това обяснява
и евентуалното наличие на отклонения.
От горното
следва, че през 1926 г. сградата е била вече построена и от тогава до сега е
имала същите очертания, обем и местоположение.
Не се приемат
за основателни възраженията на ответника, че не е установено по категоричен
начин, че сградата се е запазила в същия обем, параметри и етажност както при
построяването й. В тази насока е правилна забележката на вещото лице, че през
годините са се променяли критериите за това какво е „етаж“. Видно е от
доказателствата по делото /онагледено и чрез снимков материал - Приложение № 4
към СТЕ, приета при първото разглеждане на делото, и чрез заснемането/, че
първият етаж на сградата е полуподземен, което обяснява факта, че не винаги той
е възприеман като „етаж“ и не е отчитан при определянето на етажността на
сградата.
Освен горното,
от съществена важност е да се посочи, че относими към преценката за допустимостта
на строежа към момента на извършването му са разпоредбите на Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. /отм./,
Законь за имуществата, за собственостьта и сервитутите /Обн., ДВ, бр.29 от
07.02.1904 г., в сила от 01.09.1904 г., отм., Изв., бр.92 от 16.11.1951 г./.
Категоричното становище на вещото лице е, че процесната сграда отговаря на
изискванията на тези два закона и не се установяват противоречия с конкретни
разпоредби в тях.
От горното
следва, че е налице и третата кумулативнонеобходима предпоставка, за да се
приеме, че процесния строеж отговаря на критериите за търпимост. Като е приел
обратното и е постановил отказ да издаде удостоверение за търпимост на същия
административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно
направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото,
които са в размер на 3020,00 лв. /три хиляди и двадесет лева/, от които: 10,00
лв. /десет лева/ - държавна такса за образуване на делото; 300,00 лв. /триста
лева/ - възнаграждение за вещото лице, изготвило СТЕ при първоначалното
разглеждане на делото; 400,00 лв. /четиристотин лева/ - възнаграждение за
вещото лице, изготвило СТЕ при настоящото разглеждане на делото; 1080,00 лв.
/хиляда и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
първоначалното разглеждане на делото; 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ -
адвокатско възнаграждение за повторното разглеждане на делото. Представени са и
надлежни доказателства, че същите са направени.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Отказ изх. № 94-В-439-/1/26.10.2021 г. на главния архитект на община Асеновград
да издаде удостоверение за търпимост по §16 /1/ от ЗУТ на сграда с КИ №
00702.513.76.2 по КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VІІ-713, кв.48 по ЗРП на Асеновград, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА община
Асеновград ДА ЗАПЛАТИ на В.С.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 3020,00 лв. /три хиляди и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд – Пловдив пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: