№ 51
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело
за възобновяване № 20252000600018 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Е. Ч..
Осъденият Б. А. М., редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява упълномощеният му защитник адв. В. Т. от САК.
Съдът докладва постъпило писмо от Софийска районна прокуратура, с
което уведомяват съда, че лицето Б. А. М., осъден на лишаване от свобода за
срок от две години по НОХД № 1221/2022 г. на РС-Несебър, не е бил открит на
последно установения негов адрес в гр. С., кв. "Б.", поради което и присъдата
не е приведена в изпълнение.
По хода на делото:
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моят подзащитен е редовно
призован както на адреса, така и чрез мен. Уведомен е за днешното съдебно
заседание, но посочи причина за отсъствието си, като твърди, че няма
физическата възможност да се яви лично поради заболяване, но желае делото
да бъде разгледано в негово отсъствие. Получих от негов роднина болничен
1
лист в оригинал, който представям в днешното съдебно заседание. Не ми е
известно къде се намира понастоящем моят подзащитен, само по телефона се
чух с него. Изпратил е по неговия роднина и молба, която за съжаление е
написана само на турски, нямах време да организирам превод, за да я
предоставя на вас. Това, което ми обясни неговият роднина, който говори
турски и български, е, че в молбата си Б. е написал, че желае делото да се
гледа в негово отсъствие, ако е възможно или в противен случай делото да се
отложи за друга дата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки за
това. На основание чл. 353, ал. 3 НПК искателят е редовно призован, не излага
уважителни причини за неявяването си, тъй като чл. 18 от Наредбата за
медицинската експертиза е ясен, а в представеното медицинско удостоверение
не е записано, че болният не може да присъства в съдебната зала. Още повече,
че същият е изразил и съгласие делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните и съобрази, че явяването на осъденото лице Б. М. в
настоящото производство по възобновяване не е задължително, отделно от
това същият е изразил съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие,
представлява се от нарочно упълномощен защитник адв. В. Т., който охранява
интересите му, поради което правото му на защита е охранено и не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание. Наред с това, в представения болничен лист не е вписано изрично
изискваното от чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза условие,
че лицето не може да се яви пред органите на съдебната власт.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
2
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
АДВ. Т.: Поддържам молбата за възобновяване на наказателното дело
ведно с изложените в нея твърдения и искания. Считаме, че действително
постановената присъда съдържа достатъчно пороци, които обстоятелствено
сме отразили в нашата молба за възобновяване. На първо място сме изложили
твърдението, че постановеният съдебен акт е изцяло незаконосъобразен,
поради факта, че е постановен при допускането на съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на моя
подзащитен.
Подробно сме изложили аргументите си в молбата за възобновяване,
като считаме, че с така постановения съдебен акт е нарушено не само правото
на защита на подсъдимия, а същият този осъдителен акт е постановен без
обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, което е в противоречие с
чл. 303 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам за неоснователна
молбата, с която е сезирана настоящата инстанция.
Относно оспорването на мотивите. Помоему мотивите към атакуваната
присъда, както и на въззивното решение в никакъв случай не дават основание
да приемем, че обстоятелствата по делото са установени неправилно или
вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено по
някакъв начин. Инстанционните съдилища правилно, а именно обосновано и
законосъобразно в своите актове са обсъдили наличния доказателствен
материал, като са посочили кои свидетелски показания кредитират и защо, а
именно тези на свидетеля М., полицейските служители К. и П., както и на
служителите в дискотеката У. и М.. Посочили са в съответния съдебен акт и
защо не кредитират други такива, както и показанията на К. и обясненията на
подсъдимия. И двете инстанции подробно са отговорили на претенциите на
осъдения и неговия защитник с убедителни, а не лаконични мотиви, като
3
изцяло споделям изразените в тях изводи и становища. Съдилищата са
положили изискуемите усилия по чл. 13 от НПК, т.е. били са активни в
разкриване на обективната истина и благодарение на тяхната активност
фактите са установени. Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена,
подробно е изложена в съдебните актове и съответства на доказателствения
материал. Поради това първото възражение относно мотивите е
неоснователно.
Претендира се несъставомерност на деянието, предвид нетрайното
владение на оръжието. Помоему това възражение също е несъстоятелно.
Безспорно е доказано по делото, че осъденият не е намерил пистолета в
тоалетната на заведението, както е твърдял. Оръжието, както безспорно е
доказано от назначените експертизи, отговаря на изискуемите условия по чл.
339 НК, а именно същото е огнестрелно и намерените девет боеприпаса са
съответни на него. Доказано е, че осъденият е държал такъв предмет, който по
силата на чл. 339 НК не може да държи без съответното разрешително.
Несъмнено също е доказано, че осъденият няма разрешително за носене на
оръжие.
Относно претенцията, че са проведени две съдебни заседания на
посочените дати 04.10.2023 г. и 28.11.2023 г. без участието на осъдения,
считам същата за неоснователна. Много подробно в мотивите и
първоинстанционният, и въззивният съд са изложили свои съображения в тази
насока, като основното съображение е посоченото в чл. 18 от Наредбата за
медицинските експертизи изискване, че когато на лицето е определено
домашно лечение, в представеното медицинско трябва да е записано, че
заболяването не позволява на лицето да се яви в съдебно заседание. Липсата
на такова записване в представените медицински документи съвсем
обосновано е дало основание съдът правилно да проведе съдебните заседания
без присъствие на подсъдимия. В съгласие с чл. 269, ал. 3 НПК съдът е приел,
че няма пречка да се разгледа делото без подсъдимия и е изпълнил
процедурата на чл. 247в НПК.
На същото основание считам, че не следва да се приеме за основателна
и претенцията за отсъствие на защитник и назначаване на служебен такъв,тъй
като е спазена разпоредбата на чл. 94, ал. 4 НПК. Резервен защитник е
назначен, като по никакъв начин процесуалните права на осъденото лице не са
4
нарушени.
Относно претенцията и отказа за назначаване на допълнителна
балистична експертиза, също споделям становището на съда за
неоснователност на искането. Първо, правилно е съдът да прецени до каква
степен е необходимо да допусне исканите доказателства, второ, по никакъв
начин не се е налагала такава преценка за допустимост, тъй като има
експертна балистична справка, тройна балистична експертиза, които нямат
никакви противоречия, изготвени са от компетентни лица, няма съмнение
относно това, че предметът на престъплението е огнестрелно оръжие.
Обяснено е, че въпреки заседналия проектил, оръжието е годно да произведе
изстрел. В това е било убедено и самото вещо лице, което е произвело няколко
изстрела с въпросното оръжие. Така че това са и основанията, които изцяло
споделям, за да не бъде уважено това доказателствено искане.
Относно прочитането показанията на свидетеля К., дадени в
досъдебното производство, това също е съвсем законосъобразно направено.
Всички усилия от съда са били положени, включително е било постановено и
принудителното довеждане на този свидетел. Налично е доказателство, а
именно отговорът на Дирекция „Охрана“, че лицето не е установено, което е
основание да му се прочетат показанията на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 и 4
НПК, както е постъпил съдът. Като се има предвид и това, че показанията не
са кредитирани изцяло, мисля, че наистина претенцията е неоснователна.
Последната претенция относно неназначаване на преводач в хода на
досъдебното производство. Също мотивирано съдилищата са посочили защо
това не е направено и според мен са налични достатъчно доказателства, че
осъденият владее български език, а и самият той до момента на първото
съдебно заседание не е изявил такава претенция, че не разбира, че не владее
български, подписвал е документи на български език, участвал е в
производството без преводач. Свидетелските показания са налични по делото,
че е водил комуникация също на български език, свидетелят М. твърди това.
Със свидетеля К. също е разговарял на български език. Така че и последната
претенция е неоснователна. За мен въобще не са налице предпоставки за
назначаване на преводач. Така е преценил съдът и затова е назначил преводач,
но не е процесуално нарушение, че не е направено назначаване на преводач в
досъдебното производство.
5
Относно наказанието определено с присъдата, в никакъв случай не
може да го определим като неправилно. Мисля, че съвсем правилно е
определено наказанието, справедливо е, съобразено е със степента на
опасност на дееца и на самото деяние.
Моля да не уважавате искането за възобновяване, както и
алтернативните искания.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по
съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6