Решение по дело №2570/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100502570
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев

Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502570 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано по жалбата на Д. Я. Л. вх.рег. №
54936/12.08.2020г, чрез особения му представител адв.Ив.М., срещу решението на ВРС–
VІІс-в № 3321/21.07.2020г по гр.д.№ 14891/2019г, с което е осъден да заплати на С. М. Х.
сумата от 7000лв, представляваща дължима главница по договор за заем от 22.10.2018г, с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.09.2019г до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.240 ЗЗД, както и 1480лв-сторени съдебно- деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК; а също и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на ВРС 100лв-разноски за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6
Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон
Моли за неговата отмяна и вместо това за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Излага следните доводи:
Макар съдът да бил извършил подробен анализ на събрания по делото доказателствен
1
материал, същият бил избирателен и непълен, доколкото не били обсъдени всички наведени
от ответната страна доводи и в частност за симулативност на договора за заем и
сключването му при начална липса на основание, водещи до неговата нищожност. В тази
връзка съдът се бил позовал на изявлението на особения представител на ответника за
оттегляне на част от направените с отговора на ИМ оспорвания, без да било отчетено
обстоятелството, че с оглед представеното от ищцовата страна писмено доказателство -
договор за покупко-продажба на МПС, възражението за симулативност и липсата на
основание били подновени, за което нямало пречка. Така наведените доводи били останали
необсъдени и РС, който декларативно ги обявил за неоснователни.
На следващо място са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения.
РС неоснователно отхвърлил своевременно направените от отв.страна допустими и
относими доказателствени искания - за поставяне на въпроси към ищеца по реда на чл.176
ГПК, за разпит на свидетел, както и за допускане на оценителна експертиза.
Исканията били направени в първия възможен момент след представяне на писмено
доказателство от ищцовата страна - договор за продажба на МПС, със становището на
отв.страна по приемането на същото, което по същество било ново и едновременно с това
съставлявало начало на писмено доказателство за твърдяната от отв.страна симулация, като
ответникът целял именно опровергаването на твърденията, които ищецът се домогвал да
докаже чрез представения договор за продажба на МПС. По тази причина и направените
доказателствени искания не били преклудирани, както приел РС.
Относно материалната незаконосъобразност и необоснованост на решението се излага
следното:
Поддържа твърдяната симулативност на процесния договор за заем и лисата на
основание за сключването му.
Не се поддържат останалите оспорвания, тъй като същите били опровергани от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.
В тази връзка счита, че представеният от ищ.страна договор за продажба на МПС
съставлявал най-малкото начало на писмено доказване за основателността на
противопоставените на ищеца и поддържани с настоящата въззивна жалба възражения.
Поддържа, че договорът за заем прикривал уговорка за действителна продажна цена от
около 7500лв на лекия автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, подробно описан като
предмет на дадено обезпечение /залог/ в раздел V т.7.1 от договора за заем и като обект на
покупко-продажба в представения в съдебно заседание на 09.03.2020г договор.
Двата договора били от една и съща дата, между едни и същи страни и подписите под
тях били удостоверени от един и същи нотариус с поредни номера. От съпоставянето на
поредността на сключените сделки излизало, че ищецът Христов първо продал на ответника
2
Ламбов автомобил за 500лв, след което му дал заем от 7000ла, който пък ответникът
обезпечил със залог върху току-що закупения автомобил. Обратната поредност не би била и
възможна, защото ако първо получел заем, Ламбов нямало как да предостави в залог вещ,
която всъщност била собственост на кредитора му и той още не знаел дали ще я придобие.
Намира за явно и от събраните по делото доказателства, че страните в процеса са
осъществили посочените две сделки, за да създадат привидност, че лекият автомобил е бил
продаден за сумата от само 500лв, която е под пазарната му цена към момента на
продажбата. Вероятно това е бил сторено с оглед избягване на данъчно облагане или поради
невъзможност на Ламбов да заплати действително уговорената цена наведнъж. Възможно
било причината за сделките да съставлява комбинация от посочените. При всички случаи,
обаче, за сключването на процесния договор за заем липсвала типичната непосредствена цел
на такъв договор - задоволяване на нужда от парични средства за потребление, т.е. липсвало
основанието на договора за заем, и в действителност договорът бил симулативен и
прикривал уговорката за изплащане на цената по договора за продажба на ПМС - около
7500лв на периодични вноски.
Излага още, че ако били налице условията за действителност на прикритото
съглашение, то нямало пречка за конвергенция и признаване правата на ищеца по договор за
продажба на изплащане, но за тази цел следвало да бъде направено изрично искане от
ищ.страна чрез евентуалното предявяване на иск на това основание, но такова искане не
било заявено.
Ищецът е предявил евентуален иск за неоснователно обогатяване, данни за каквото
нямало.
Според особения представител на ответника не подлежал на конвергенция и не
можело да бъде саниран договор за заем, сключен при липса на основание. Ето защо и от
материално правна страна се налагал изводът за неоснователност на претенцията за връщане
на заетата сума.
Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт и затова моли за
отмяната решението на РС, като вместо него бъде постановено друго за уважаването на
претенцията му

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 236620/1.09.2020г от
С. М. Х., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това
число и заплатено адвокатско възнаграждение.
3

В исковата си молба ищецът излага, че с ответника са били в облигационно
правоотношение по силата на сключен на 22.10.2018г договор за заем с нот.заверка на
подписите. По него ищецът като заемател предоставил на ответника в заем паричната сума
от 7000лв.
Връщането й било уговорено да стане в срок до 22.08.2019г.
На падежа на задължението не последвало плащане от ответника, вкл. и към датата
на подаване на ИМ.
В евентуалност, ако се приеме, че между страните не било налице твърдяното
договорно правоотношение, то същият да се счита прекратен или развален и затова се иска
връщане на сумата като получена на отпаднало основание.
Поради изложеното мори за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
7000лв, дължима по договор за заем от 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ-19.09.2019г до окончателното погасяване
на задължението, а в евентуалност – за връщането й като дадена на отпаднало основание-по
развален договор за заем, сключен на 22.10.2018г, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
особен представител адв. Ив.М., с който главният иск се оспорва по основание и размер и
се твърди нередовност на евентуалния такъв.
Оспорва между страните да е бил сключван договор за заем, както и заемната сума да
е била предавана на ответника.
Оспорва нотариалното удостоверяване подписите на страните по договора,
евентуално възразява, че се касаело за друго правоотношение.
Възразява, че договорът бил симулативен, прикриващ сключване на договор за
покупко-продажба на МПС - л.а.“Дачия логан“-предмет на обезпечение в т.7.1 от договора и
сключен при липса на основание. Счита, че целта на страните по договора била ищецът да
си осигури владението върху въпросния автомобил, а впоследствие и по реда на
принудителното изпълнение - и собствеността върху него, за прехвърлянето на която
съществувала пречка /напр. запор на хирографарен кредитор или липса на съгласие на
съпругата на ответника/.
Възразява, че ответникът не бил имал нужда от заем. Ако пък сумата била получена
от ответника, то счита, че същият бил изпълнил задължението си за връщането й.
Освен всичко изложено, особеният представител твърди, че договорът бил неясен до
4
степен нищожност относно начин и краен срок на предаване и връщане на сумата.
Оспорва автентичността на договора и разписката към него.
Счита, че разписката съдържала неясноти и противоречия относно датата на
твърдяното предаване на заетата сума.
Поради всичко изложено моли за отхвърлянето на предявения иск.

Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.240
ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна:
На 22.10.2018г. между страните е бил сключен договор за паричен заем /л.51-І/ с
нотариална заверка на подписите под рег.№ 16040/22.10.2018г на нотариус рег. № 572 на
НК.
Съгласно Р-л I от договора заемодателят-ищец поел задължение за предаде в
собственост на заемателя парична сума в размер на 7000лв, чието предаване щяло да се
извърши с подписването на разписен документ от заемателя в деня на подписване на
договора или най-късно до следващия предходен ден от подписването му в брой.
Съгласно Р-л II връщането на сумата следвало да се извърши на десет равни месечни
вноски от по 700лв, считано от 22.11.2018г по банков път по конкретно посочена банкова
сметка на заемодателя в „Алианц Банк България“ АД, платими изцяло в срок до 22.08.2019г,
което е и крайният срок на договора.
В Р-л V „Неустойки/ е било уговорено, че при забава връщането на заема повече от 3
дни от уговорената дата, заемателят поемал задължение да се яви пред нотариуса, извършил
нотариалната заверка, и да посочи обезпечение в полза на заемодателя или на посочено от
него трето лице. В случая заемателят е посочил за обезпечение личната си вещ - л.а „Дачия
Логан“ с рег.№ В 1737 ВВ.
С разписка от 22.10.2018 /л.52-І/ ответникът е декларирал, че е получил от ищеца
сумата от 7000лв, която разписка се счита за неразделна част от договора за заем.
По повод направеното от ответната страна още с отговора оспорване автентичността
на договора за заем и разписката към него, от нотариус рег.№ 572 на НК е изискано
5
извлечение от Общия регистър на нотариуса досежно удостоверяване рег.№ 16040/
22.10.2018г. От съдържанието на същия е видно, че действително в регистъра на нотариуса
е било вписано удостоверяване подписите на ищеца и ответника върху договор за паричен
заем за сумата от 7000лв, платима в срок до 22.08.2019г.
От ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ е издадено удостоверение с данни, че в
АИС-КАТ няма данни за наложен запор върху л.а „Дачия Логан“ с рег. № В 1737 ВВ.
По повод изискана от „Алианц Банк България“ АД информация, е изпратено писмо, че
при проверка на банковите сметки с титуляр - ищецът не били установени транзакции от
името или за сметка на ответника.
Във връзка с направено оспорване валидността на договора за заем с твърдения, че бил
относително симулативен, прикриващ договор за покупко-продажба на л.а „Дачия Логан“ с
рег. № В 1737 ВВ, ищецът е представил договор за покупко-продажба на същото МПС
/л.56-І/, сключен между настоящите страни по спора, отново с нот.заверка на подписите и
вписан в Общия регистър под № 16039/22.10.2018г с продажна цена от 500лв, за която се
съдържа удостоверяване, че е била заплатена изцяло на продавача.

Предвид изложеното, съдът достига до следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл.240 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща дължима главница по сключен
между страните формален договор за паричен заем от 22.10.2018г.
В тежест на ищеца е главното и пълно доказване наличието на валидно облигационно
отношение по договор за заем.
Същият не е формален, т.е. за валидността му не е задължително сключването му в
писмена форма. Но договорът като реален, за да произведе действие е необходимо да е
налице реалното предаване на вещта, в случая- паричната сума.
В настоящия случай договорът за заем е бил оформен писмено, при това в по-
усложнената форма - с нотариална заверка на подписите, която форма не е за валидност, а за
доказване. Предаването на заемната сума и получаването й от ответника е установено с
представената по делото разписка, удостоверяваща реалното предаване на паричната сума.
По повод авторството на разписката от 22.10.2018г особеният представител на
ответника е оспорил нейната автентичност – изписването на имената и подписа от нейния
издател. В тази връзка е открито производство по реда на чл.193 ГПК за проверка
автентичността на документа. Според заключение на в.л. по допусната съдебно-почеркова
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено,
6
се установява, че подписът и ръкописно изписаните имена от името на заемателя са били
изпълнени от ответника. При това положение следва да се приеме оспорването за неуспешно
проведено и затова документът не следва да бъде изключен от доказателствения материал. С
разписката е удостоверено реалното предаване на процесната сума от 7000лв от ищеца на
ответника, което прави договора за заем от 22.10.2018г за произвел валидно правно
действие. По него ответникът дължи връщането на паричната сума в уговорения срок, който
към момента на подаването на исковата молба е изтекъл – уговореният в чл.3.3 от договора
падеж е настъпил. Ето защо и задължението на заемателя да изпълни задължението по
връщане на сумата е станало изискуемо. При това положение се налага изводът за успешно
проведено доказване от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже изправността си като страна по договора, т.е че е
изпълнил задължението си за връщане на заемната сума. Твърдението му за връщане на
процесната сума е останало неподкрепено с надлежни доказателства.
Отново в тежест на ответната страна е доказването на останалите наведени
правоизключващи възражения, свързани с пороци на договора за заем, а именно, че волята
на страните не била за заем, а с него се прикривал договор за продажба на МПС, в който
случай следва да бъде установена и дисимулираната /прикритата/ сделка.
В теорията и практиката е прието, че при привидните договори страните нямат
намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Т.е страните по тях
обективират волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица,
но в действителност те или съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните
последици в хипотезата на абсолютна симулация или желаят настъпването на други
последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля в
хипотезата на относителна симулация. Така, при относителната симулация страните по своя
воля и постигнато помежду им съгласие създават привидност за действителните им
отношения, адресат на която са третите за сделката лица.
В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че с писменото си становище от
6.03.2020г ответникът чрез процесуалния си представител е оттеглил оспорванията си
относно действителността на договора и автентичността на договора за заем.
На следващо - по повод заявените с въззивната жалба оплаквания за допуснати от ВРС
процесуални нарушения по събирането на исканите още пред първата инстанция
доказателства в тази връзка, въззивният съд е изложил подробни мотиви в определението от
с.з., с което е отказано събирането им поради липсата на констатирани процесуални
опущения.
На трето място. Дори и да бъде разгледано възражението за относителна симулация на
договора за заем, то същото би било неоснователно, тъй като твърдението за привидност се
опровергава от сключения на същата дата 22.10.2018г договор за покупко-продажба на л.а.
7
също с нот. заверени подписи. Поредността на вписаните в Общия регистър заверки сочи, че
първа по време е била сделката за продажба на МПС, а след това е сключен договорът за
заем, като в последния е уговорено, че при неизпълнение в срок, длъжникът обезпечава
вземането на кредитора със залог върху личната си вещ - придобитият от него лек
автомобил „Дачия логан“. Както се признава и от особения представител, ако
осъществените от страните правни действия бяха извършени в обратната последователност,
то те биха били лишени от логическа и житейска последователност. Това, очевидно,
опровергава и възражението му за липса на основание на договора за заем поради наличие
на парични средства у представляваното от него лице.
Ако може да се мисли за някаква симулативност, то тя би могла да бъде отнесена само
към продажната цена на лекия автомобил, каквото твърдение изобщо не е навеждано. Ако
целта е била заобикалянето на фискалното законодателство, каквото предположение е
изказано от особения представител на ответника, то това би било основание за
недействителност на договора за продажба на МПС /но не и на договора за заем/, което е
различно от заявеното. При това, щом като ответникът е бил страна по сделката, то следва
да се мисли, че той също е преследвал такава цел /заобикаляне на закона/ и при това
положение не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В обобщени, всичко изложено по-горе обосновава извод за валидно сключен договор
за заем между страните по спора, по който ищецът е поел задължение и е предал за
потребление на ответника сумата от 7000лв, която не му е била върната в уговорения срок и
затова, на осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, заемателят дължи връщането й заедно с полагащите се
граждански плодове - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ - 19.09.2019г до окончателното погасяване на
задължението.
Основателността на главния иск, не предполага произнасяне по заявения в
евентуалност такъв.
По разноските
За първата инстанция
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски в размер на
1480лв общо, които включват: 700лв-адв.възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 30.08.2019г /размерът е намален предвид уважено възражение за
прекомерност/ ; 500лв - депозит за особен представител и 280лв - платена държ.такса за
исковото производство.
На осн.чл.77 ГПК и с оглед основателността на иска върху ответника са възложени
сторените разноски за депозит за в.л. от 100лв, поети от бюджета на съда, доколкото
ответникът е представляван в процеса от особен представител, назначен по реда на чл.47
8
ал.6 ГПК
За въззивната инстанция
С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна се полагат разноските за
настоящото производство. Такива не са поискани и доказателства не са представени. Ето
защо съдът не дължи произнасяне по тях.
Воден горното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–VІІс-в № 3321/21.07.2020г по гр.д.№
14891/2019г, с което Д. Я. Л. ЕГН ********** от гр.Варна жк„М.“ бл.116 вх.9 ет.1 ап.2, е
осъден да заплати на С. М. Х. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Ц. Д.“ № 30 ет.4 ап.12,
сумата от 7000лв, представляваща дължима главница по договор за заем от 22.10.2018г, с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.09.2019г до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.240 ЗЗД, както и 1480лв-сторени съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК; а също и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на ВРС 100лв-разноски за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомя ването на, арг.чл.280 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9