№ 11116
гр. /.../, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110110414 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 38382 от
28.02.2022 г., предявена от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт
В. Ц., срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с която „/.../“ ЕАД е предявило срещу
Г. С. Ш., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в
качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на
заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за
цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от
06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62
лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в
размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които
суми на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по
описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 3052817/06.07.2017 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. Ш., ЕГН ********** за
1
суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № ********* от 12.08.2014 г.,
сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш.,
ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са
прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД,
ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014
г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода
от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща
такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. На 31.08.2017 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 20002908/12.01.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на
вземането си. Разпореждане № 20002908/12.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на
31.01.2022 г. Исковата молба е подадена на 28.02.2022 г. /в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № ********* от
12.08.2014 г. „/.../“ ООД е предоставило на Г. С. Ш. заем в размер на 500,00
лева, който следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, считано от датата
на сключване на договора, респективно, че падежът на задължението на
кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 08.10.2015 г. Заявява, че
ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в
забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по Договор
за кредит № ********* от 12.08.2014 г. са прехвърлени от заемодателя „/.../“
ООД в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 12.08.2014 г., сключен
между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН
**********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от
2
"/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна
лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна
лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/
обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до
30.05.2017 г., за които суми на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45606/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/
не е депозиран отговор на исковата молба от назначения от съда по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника.
На 31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав
е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която
последният следва да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/
сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 12.08.2014 г., сключен между "/.../"
ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в
качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с
договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за
периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в
размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/
обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода от 20.08.2014 г. до
30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода
20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. В исковата молба се предявяват искове само за
част от вземанията, за които на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на
исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
********* от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в
качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на
заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за
цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от
06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62
3
лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в
размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. Предвид
горното, съдът с определение 23306/12.09.2022 г., постановено по гр.д. №
10414/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е обезсилил заповедта за
изпълнение в частта за сумата от 416,49 лева, представляваща такси за
периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г., като определението е влязло в законна
сила на 27.09.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., в
качеството на заемател е сключен Договор за кредит № ********* от
12.08.2014 г., по силата на който „/.../“ ООД е предоставило на Г. С. Ш. заем в
размер на 500,00 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения
срок, както и че вземанията по Договор за кредит № ********* от 12.08.2014
г., сключен между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., в
качеството на заемател, са прехвърлени от „/.../" ООД в полза на "/.../" ЕАД по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От приложения по делото договор за потребителски кредит се
установява, че между „/.../“ ООД и Г. С. Ш. е сключен договор за
потребителски кредит № *********/12.08.2014 г., по силата на който „/.../“
ООД се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в
размер на 500 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната
4
сума, както и да заплати такса за оценка на досие в размер на 25,00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 98,62 лева (31,82 % годишно) и такса за
услуга Кредит у дома в размер на 391,49 лв. при общ годишен процент на
разходите, равняващ се на 48,00%.
Съгласно чл. 27 от договора с подписване на договора за кредит,
клиентът потвърждава, че е получил от „/.../“ ООД пълния размер на кредита
от 500 лева. Следователно съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че на Г. С. Ш. е предоставена сумата в размер на
500 лева по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с
подпис на кредитополучателя.
По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016
г. кредиторът „/.../“ ООД е прехвърлил на „/.../“ ЕАД вземанията си срещу Г.
С. Ш.. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №.
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата
молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ
т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Видно от представеното потвърдждение за сключена цесия, издадено
от „/.../“ ООД, с процесния договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.03.2016 г. „/.../“ ООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество
вземанията, прозтичащи от Договор за кредит № ********* от 12.08.2014 г.,
сключен между „/.../“ ООД и Г. С. Ш.. Това обстоятелство изрично е признато
5
от цедента с горепосоченото потвърждение. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Ето защо ищецът в настоящото
производство има право да претендира и изтеклата лихва за забава.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран
да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор
за кредит № ********* /12.08.2014 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, от което се установява, че ответникът не е извършил плащания по
договора за кредит. Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху
неизплатената главница, считано от датата на всяко просрочие до 30.05.2017
г. в размер на 140,83 лева.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена
проверка за нищожност на клаузите от сключения между „/.../“ ООД и Г. С.
Ш. договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените
изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
6
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния
договор за кредит се съдържа информация за броя на седмичните плащания –
60, както и техният размер – 16,92 лева, с изключение на последното плащане,
което е в размер на 16,83 лева. Посочен е и падежът на първото седмично
плащане, а именно 19.08.2014 г., като е определен и ден от седмицата, в който
следва да се извършват плащанията на седмичните вноски по кредита, а
именно всеки вторник от съответната седмица. На следващо място, съдът
приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената
възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи
на закона и на добрите нрави. От приетия по делото и подписан от
ответницата стандартен европейски формуляр се установява, че на ответника
е предоставена дължимата по чл. 5 ЗПК преддогворна информация, същата е
представена по ясен и разбираем за потребителя начин, като идентично е и
съдържанието на индивидуалния договор. Наред с това в чл. 14 от
договорните условия е уредено правото на клиента да се откаже от договора
за кредит по каквато и да била причина в срок от 14 календарни дни от
сключването, без да дължи допълнителни плащания в тази връзка. Годишният
процент на разходите не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, а като се вземе предвид
размера на предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му характер,
установеният годишен процент на разходите от 48% не противоречи и на
добрите нрави. Ето защо, съдът намира, че процесното правоотношение е
валидно, а по валидността на отделните клаузи, пораждащи всяко от
процесните вземания, съдът ще се произнесе поотделно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице валидна
материалноправна легитимация на ищеца за вземания, произхождащи от
действителен договор за потребителски кредит и описаната прехвърлителна
сделка.
От събраните по делото доказателства се установи, че между „/.../“
ООД и Г. С. Ш. е сключен действителен договор за потребителски кредит №
7
*********/12.08.2014 г., по силата на който „/.../“ ООД е предоставило на
ответника потребителски кредит в размер на 500 лева, а кредитополучателят
се задължил да върне заемната сума на 60 седмични вноски, 59 от които в
размер на 16,92 лева и последна вноска в размер на 16,83 лева. Установи се,
че заемодателят е изпълнил основното си задължение по договора, като е
предоставил на заемателя сумата, предмет на договора за заем. Установи се
също, че по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.03.2016 г. кредиторът „/.../“ ООД е прехвърлил на „/.../“ ЕАД вземанията си
срещу Г. С. Ш., произтичащи от процесния договор за потребителски кредит
№ *********/12.08.2014 г.
По делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза, че ответникът не е извършвал плащания по процесния
договор за кредит
Предвид горното и липсата на ангажирани от ответника доказателства
за извършени погасявания на задълженията по процесния договор за паричен
заем се налага извод, че ответникът е останал задължен за сума в размер на
500,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/12.08.2014 г., сключен между „/.../“ ООД и Г. С. Ш., вземането по
който е прехвърлило на ищеца по силата на договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.03.2016 г.
Предвид горното искът за главница се явява основателен и доказан до
размера от 500,00 лева.
Предвид изложените съображения, предявеният главен иск за
признаване за установена дължимостта на главницата в размер на 500,00 лв. е
основателен, доколкото падежът на всички вноски по договора за заем е
настъпил. Размерът на вземането се установява от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, и което се кредитира
от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД:
За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за
8
заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
По делото се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между „/.../“ ООД и Г. С. Ш. по сключен действителен
договор за потребителски кредит № *********/12.08.2014 г., по силата на
който „/.../“ ООД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер
на 500 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума на 60
седмични вноски, 59 от които в размер на 16,92 лева и последна вноска в
размер на 16,83 лева. Установи се също, че по силата на договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г. кредиторът „/.../“ ООД е
прехвърлил на „/.../“ ЕАД вземанията си срещу Г. С. Ш., произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит № *********/12.08.2014 г.
Съгласно договора между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент от 31,82 %. Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер,
посочен ясно в договора както в процентно изражение, така и като парична
сума, поради което липсва необходимост от уговаряне на компоненти и
методика за тяхното изменение. Същевременно лихвеният процент от 31,82%
съответства на трикратния размер на законната лихва на годишна база и като
се вземе предвид вида на кредита, неговия размер, срок и липса на
обезпечение, не се явява в противоречие с добрите нрави, нито е налице
очевидна нееквивалентност между размера на предоставената главница и този
на уговореното за кредитора възнаграждение.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 98,62 лева, дължима за периода от
20.08.2014 г. до 08.10.2015 г. Доколкото, както се посочи по-горе, е настъпил
падежът на всички погасителни вноски, които включват както главница, така
и договорна лихва, то искът за признаване за установена дължимостта на това
акцесорно вземане, се явява основателен за пълния предявен размер.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
9
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, които
обстоятелства се установиха по делото от събраните по делото доказателства,
които бяха обсъдени по-горе.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при изпадане в забава,
длъжникът дължи и законната лихва върху главницата по кредита за периода
на забавата.
При това положение в тежест на ответника е било да докаже
извършено плащане на претендираната сума за лихва за забава, за което не са
представени доказателства, а не са наведени и твърдения в хода на
производството.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за
периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. За установяване на размера на
дължимото обезщетение съдът е изслушал заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице установява, че
обезщетението за забава за периода 20.08.2014 г. /датата, следваща падежа на
първата непогасена вноска по заема/ до 30.05.2017 г., възлиза на сумата от
140,83 лв.
Предвид горното искът за признаване за установена дължимостта на
това акцесорно вземане, се явява основателен за пълния предявен размер.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
25,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в производството
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева, за заплатен депозит
за особен представител на ответника в размер на 250,00 лева, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
10
78, ал. 1 ГПК ответникът Г. С. Ш., ЕГН ********** следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 625,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Г. С. Ш., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 67,17 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС /като съдът е съобразил, че за
част от сумите заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в
производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
е обезсилена с влязло в законна сила определение 23306/12.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 10414/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, предявен от „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление в
гр. /.../, ул. „/.../“ № 15, ет. 6, срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.
/.../, ул. /.../ № 34, вх. Б, ет. 1, ап. 18, че Г. С. Ш. дължи на „/.../“ ЕАД сумата от
500,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/12.08.2014 г., сключен между „/.../“ ООД, в качеството на
заемодател и Г. С. Ш., в качеството на заемател, което вземане е прехвърлено
на „/.../“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която
сума на 30.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, предявен от „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление в
11
гр. /.../, ул. „/.../“ № 15, ет. 6, срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.
/.../, ул. /.../ № 34, вх. Б, ет. 1, ап. 18, че Г. С. Ш. дължи на „/.../“ ЕАД сумата от
98,62 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.08.2014 г. –
08.10.2015 г., за която сума на 30.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление в гр. /.../, ул. „/.../“ № 15, ет. 6, срещу Г. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. /.../, ул. /.../ № 34, вх. Б, ет. 1, ап. 18, че Г. С. Ш.
дължи на „/.../“ ЕАД сумата от 140,83 лева, представляваща лихва за забава за
периода 20.08.2014 г. – 30.05.2017 г., за която сума на 30.08.2017 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. /.../, ул. /.../ № 34,
вх. Б, ет. 1, ап. 18 да заплати в полза на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление в гр. /.../, ул. „/.../“ № 15, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 625,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. /.../, ул. /.../ № 34,
вх. Б, ет. 1, ап. 18 да заплати в полза на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление в гр. /.../, ул. „/.../“ № 15, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 67,17 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12