РЕШЕНИЕ
Номер
234 26.04 Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,
ХІХ състав
На eдинадесети април, 2018 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Милена Левашка
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 377 и 486 по описа за 2017 година намери
за установено следното:
Искове с
правно основание чл.422 от ГПК.
Предявен
е иск от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* против ЕТ „НАДЕНА-И.Г.“ с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Славянска N 89, ет. 3, ап. 5, Д.Н.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ЕКО СТИЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Славянска“ № 89, ет. 3, ап. 5, Н.Н.Д. с
ЕГН: **********, с адрес: *** и ЕТЕРИКА ЕООД с ЕИК *********, по който се желае
да се признае по отношение на ответниците, че същите имат солидарно задължение
към ищеца произтичащо от договор за банков кредит, продукт „Бизнес Револвираща
Линия-Плюс” ВL16886/21.05.2008г. и анекси към
него в размер на 64 247,92 лева
(шестдесет и четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки), от които главница: 43 467,52
лева/четиридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва от
21.07.2014г.до 09.09.2016г. в размер на 12
020,93 /дванадесет хиляди и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лв.;
договорна лихва за просрочен кредит от 21.07.2014г. до 13.11.2016г. в размер на
7 558,43 /седем хиляди петстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ лв.; 523,04 /петстотин двадесет и три лева и четири
стотинки/ лв. - такси; нотариални такси в размер на 858,00 / осемстотин петдесет и осем лева/ лв. Претендират се
разноски в заповедното и настоящото производство
Твърди се
от ищеца, че по силата на договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС”
ВL16886/21.05.2008г.,
сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД гр, София, Район Средец, бул. Цар
Освободител Хе 14 от една страна и от друга страна „ЕТЕРИКА“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Славянска
№89, ет. 3, ал. 5 - като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ; ЕТ „НАДИНА-И.Г.“ с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Славянска №89, ет. 3, ап.
5, като СЪДЛЪЖНИК; „ЕКО-СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Славянска №89, ет. 3, ап. 5, - като СЪДЛЪЖНИК;
Банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на 60 000 лева
(шестдесет хиляди лева). Кредитът съгласно чл. 2, ал. 1, изр.2 от договора се
усвоява по разплащателната сметка на „ЕТЕРИКА“ ЕООД с ЕИК.*********, а именно
сметка с IВАN **********. Твърди се от ищеца, че с предоставяне на заемната сума по
сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по
сключения договор за кредит.
Съгласно
чл. 7а от, ЕТ „НАДЕНА-И.Г. и „ЕКО-СТИЛ“ ООД, ЕИК115337526са се задължили да
отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕТЕРИКА“ ЕООД, ЕИК115763942 за
задълженията му относно погасяване на кредита. Сключени са и последващи анекси
към договора, които са неразделна част от него.
Съгласно
т.11 от АНЕКС №2 към. е сключен Договор за поръчителство от 04.02.2010г„ по
силата на който Н.Н.Д., ЕГН********** встъпва като поръчител по предоставения
кредит и се задължава да отговаря солидарно за задължението кредитополучателя.
Съгласно т.5 от АНЕКС №3, Д.Н.Д., с адрес: ***, се е задължилия да отговаря
солидарно с кредитополучателя „ЕТЕРИКА“ЕООД.
Твърди
се, че съгласно т. 2 и т.3.3 от АНЕКС №2 и т. 2 от АНЕКС №3 кредитополучателите
дават своето безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката
служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на
анекса просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След
така извършеното преоформяне общият отпуснат кредит е 64 325,50 (шестдесет и четири
хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки) лв.
Задълженията
по банковата сделка се погасяват съгласно т. 3 от АНЕКС №3, а именно
кредитополучателя погасява задължението си по погасителен план, неразделна част
от Анекс №3 към договора за банков кредит. Дължимата договорна лихва включва
действащият базов лихвен процент- малки фирми за лева, обявен от Банката,
намален с 1.85 /едно цяло и осемдесет и пет стотни/ пункта.- арг. от т. 1.2 от
Анекс №3 към договора за банков кредит. При просрочие на повече от 30 дни на
която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се
увеличава, като кредитополучателят дължи лихва в размер на 16.25%/шестнадесет
цяло и двадесет и пет Стотни/процента, равна на сбора от действителния базов
лихвен процент-малки фирми, обявен от БАНКАТА, и договорна лихвена надбавка в
размер на 2.15/две цяло и петнадесет стотни/ пункта - арг. т.1.3 от Анекс №3
към договора за банков кредит. По силата на чл. 4 от договора за банков кредит
при просрочие на дължимите се месечни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, върху просрочието се начислява лихва за просрочие равна
на сбора от договорната лихва за редовен кредит и наказателна надбавка в размер
на 10 / десет пункта/.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на БАНКАТА такса одобрение в размер на
1 % върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не
по малко от 200 лв или равностойността им във валутата посочена в чл. 1,
платима еднократно при първо усвояване на кредита. Изхождайки от чл. 5 ал 2 в
началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по
кредита, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на БАНКАТА еднократно такса подновяване в
размер на 1% върху размера на подновеният кредит, но не по-малко от 100 лв или
равностойността им във валутата посочена в чл. 1. Таксата се дължи еднократно и
в случай, че БАНКАТА, на основание чл. 1, ал.З прекрати усвояването на кредита
и страните подпишат анекс, съгласно който усвоеният кредит се погасява при
условията на погасителен план.Видно от чл. 5 ал. 3 кредитополучателят дава
своето неотменимо съгласие и оправомощава БАНКАТА да събира таксите по този
член служебно чрез усвояване от свободния лимит по кредита, а при липса или
недостатъчност на свободен лимит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е длъжен да осигури
необходимите средства по разплащателната си сметка, посочена в чл. 2, ал.1.
Видно от чл. 5 ал. 4 от договора КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА комисионна
ангажимент в размер на 1 % /един/
процент годишно върху неусвоената част от предоставения кредит. Комисионната за
ангажимент се дължи през периода на откриването на заемната сметка по кредита
до крайния срок на усвояването му, начислява се месечно и е платима в края на
календарния месец. Съгласно т. 7.1. от АНЕКС №1 с подписването на същия Кредитополучателят
се задължава да заплаща на БАНКАТА такса за управление на кредита, в размер на
0.05% (нула цяло и пет стотни) процента върху остатъчната главница по кредита ,
платима ежемесечно.
Поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, поради
допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж
21.06.2014г. в размер на / 1187,85 /хиляда сто осемдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки/лв., банката обявява цялото
задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Длъжниците
са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по
банковата сделка с Нотариална покана от 15.07.2016г. с Рег. №2472, Том I, №
170, на Нотариус Е.С., Рег №645 в регистъра на НК, връчена на 09.09.2016г., с
Нотариална покана от 15,07,201бг. с Рег. №2470, Том 1, №168, на Нотариус Е.С.,
Рег №645 в регистъра на НК, връчена на 09.09.2016г., с Нотариална покана от
15.07.2016г. с Рег. №2471, Том 1, №169 , на Нотариус Е.С., Рег №645 в регистъра
на НК, връчена на 25.07.201бг., с Нотариална покана от 15.07.2016г. с Рег.
№2474, Том 1, №172 , на Нотариус Е.С., Рег №645 в регистъра на НК, връчена на
25.07.2016г„ с Нотариална покана от 15.07.2016г. с Рег. №2473, Том 1, №171, на
Нотариус Е.С., Рег №645 в регистъра на НК, връчена на 09.09.2016г..
Нотариалните покани са изпратени на адресите на седалищата на длъжниците и
адресите, посочени в договора за банкова кредит.
На
18.11.2016г. „Юробанк България” АД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на
незабавното й изпълнение н издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени
съответно 1288,56 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки) лв. - платена държавна такса, както и 1795,70 (хиляда седемстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки.) лв. - адвокатско възнаграждение,
и по което е образувано гр.д. №15619/2016 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ.
По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, какго и изпълнителен лист, по описа
на Районен съд - гр. Пловдив срещу Кредотополучателите.
В срока
по чл. 414, ал, 2 от ГПК ЕТЕРИКА ЕООД, ЕТ „НАДЕНА-И.Г.“, Д.Н.Д., „ЕКО СТИЛ“
ООД, ЕИК:********* и Н.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес:
*** са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение, което определя правния
интерес на „Юробанк България“ АД от предявяване на настоящият иск.
ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват предявените искове изцяло. Правят
възражение, че разпоредбата на чл. 2, т.3.3 от анекс №3 към договора за банков
кредит, т.1.2 от анекс №3 към договор за банков кредит и т. 1.3 от анекс №3 от
договора за банков кредит са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 10 и 12 Закона за защита на потребителите, тъй като се създава възможност за
едностранно увеличение размера на дължимите такси и комисионни, без да са
посочени никакви външни причини, независещи от банката, които биха могли да
доведат до промяната на размера на таксата, както е прието в решение Решение №
77/22.04.2015 год. на Върховен касационен съд на РБ, постановено по по гр. д. №
4452/2014 г.( III г. о., гражданска колегия. Със сключването на
анекс №3 считат, че се създава възможност от страна на банката едностранно да
се променя лихвения процент. С оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗПК-отм.,
считат, че е налице неравноправна клауза на основание чл. 143, т. 10 от Закона
за защита на потребителите, с оглед на което се прави възражение, че сключеният
анекс е нищожен на основание чл. 146 ЗЗП и като такъв той не поражда последици-
тоест изплатените лихви въз основа на този анекс са недължимо платени,
съответно исковете за установяване на дължимостта на сумата от 12020,93 лева -
представляваща договорна лихва от 21.07.2014 год. до 09.09.2016 год.; сумата от
7558,43 лева - представляваща договорна лихва за просрочен кредит от 207.2014
год. до 13.11.2016 год. са неоснователни . На следващо място се прави
възражение, че са нищожни посочените точки от анекса поради противоречие с
добрите нрави, тъй като с въвеждането им, както и с факта, че липсва максимален
размер, до който може да се достигне при неизпълнение на посочените задължения,
се отива далеч от обезпечителната и наказателна функция на неустойката, а тя
става средство за неоснователно обогатяване на банката.
С оглед на горното се заявява, че погасените от
кредитополучателя наказателни лихви- както върху просрочена главница, така и
върху неплатена възнаградителна лихва, са платени без основание и с плащането
им следва да се счита, че е погасявана главницата по кредита, като считат
същата за погасена.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Производството е допустимо.
Установява се от съдържанието на приложеното ч. гр. д., че кредиторът е
предявил исковете в законоустановения срок след уведомяване, че длъжниците са
подали възражение против издадената заповед за изпълнение.
По същество исковете се явяват
основателни. Между страните очевидно е безспорно подписването на процесния
договор за кредит и усвояването на сумата от кредитополучателя, като тези
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства
от кредитора, както и от приетото заключение по назначената ССЕ. Изрично
експертът установява, че кредитът е усвоен, чрез заверяване на сметката на
кредитополучателя със сумата от 64325. 50 лева, от които 4705 са усвоени, чрез
капитализация към главницата. Това се установява да е правно релевантно
действие във връзка с уговорките между страните в подписаните анекси, в които е
уговорено просрочените лихви да се преоформят от банката, чрез прибавянето им
към редовната главница. В
решение №
130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено
по реда на чл.
290 ГПК е посочено, че способите за преструктуриране на едно парично
задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане
не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по
смисъла на чл.
107 ЗЗД. За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което
се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика
между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да
имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са
способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в
състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото
облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При
обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението -
при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или
ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако
страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на
отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за
плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в
предмета, нито в основанието. В конкретния казус според настоящия състав на
съда страните недвусмислено са изразили новационното си намерение /animus
novandi/ при което е осъществена обективна новация, като задължението за лихва
е погасено и заменено със задължение по редовна главница. Т.е. страните по
тяхно усмотрение и във връзка с
постигане на взаимноизгоден правен резултат са извършили новация, при което
всички изброени по – горе предпоставки несъмнено са налице.
Наред с това в заключението на
вещото лице е установено, че претендираните в настоящия процес суми отговарят
на размерите на реалния дълг на ответниците по сключения договор, включително
за главница, лихви и такси.
По делото не се спори относно
обстоятелството, че всички ответници следва да се считат за задължени лица,
като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
същите са участници в правоотношението, отговаряйки солидарно с
кредитополучателя. На следващо място от приложените нотариални покани се
изяснява, че валидно е упражнено правото на банката да обяви цялата кредитна
експозиция за изцяло и предсрочно изискуема. При изложената фактическа
обстановка, по принцип в доказателствена тежест на ответниците е да установят в
процеса връщането на сумата, ведно с лихвите, таксите и разноските, както и
евентуалното доказване, че кредитополучателят е бил изправна страна и банката
не е имала право да обяви кредита за предстрочно изискуем. . Доказателства в тази
посока обаче не бяха събрани.
Направени са обаче други
възражения против претенциите на кредитора. Правят възражение, че разпоредбата на чл. 2, т.3.3 от анекс №3 към
договора за банков кредит, т.1.2 от анекс №3 към договор за банков кредит и т.
1.3 от анекс №3 от договора за банков кредит са нищожни като неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 Закона за защита на потребителите, тъй като се
създава възможност за едностранно увеличение размера на дължимите такси и
комисионни, без да са посочени никакви външни причини, независещи от банката,
които биха могли да доведат до промяната на размера на таксата, както е прието
в решение Решение № 77/22.04.2015 год. на Върховен касационен съд на РБ,
постановено по по гр. д. № 4452/2014 г.( III г. о., гражданска
колегия. Със сключването на анекс №3 считат, че се създава възможност от страна
на банката едностранно да се променя лихвения процент. С оглед разпоредбата на
чл. 12 от ЗПК-отм., считат, че е налице неравноправна клауза на основание чл.
143, т. 10 от Закона за защита на потребителите, с оглед на което се прави
възражение, че сключеният анекс е нищожен на основание чл. 146 ЗЗП и като такъв
той не поражда последици- тоест изплатените лихви въз основа на този анекс са
недължимо платени, съответно исковете за установяване на дължимостта на сумата
от 12020,93 лева - представляваща договорна лихва от 21.07.2014 год. до
09.09.2016 год.; сумата от 7558,43 лева - представляваща договорна лихва за
просрочен кредит от 207.2014 год. до 13.11.2016 год. са неоснователни.
В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със
ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б."б" от
Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която
разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко физическо лице,
което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва
поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е
даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според
него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. При това положение
възниква въпрос за приложение на разпоредбите на ЗЗП единствено само за физическите лица ответници по делото.
В т.39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието,
че в определението за "потребител" по член 2, б."б" от Директива
93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Практиката на ВКС, касаеща тези обстоятелства е
последователна в застъване именно на това становище. В решение постановено по т.
дело № 2754 по описа за 2015г. по описа на ВКС е прието, че физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона
за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
„потребител". Обезпечението на дълг
на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност
или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
мажоритарно участие в същото. В случая физическите лица Д.Д. и Н.Д. са
управители на ответните ЮЛ. Н.Д. винаги е имал качеството на управител и
притежател на дялове в ЕКО СТИЛ ООД, а Д.Д.
придобива качеството управител и ЕСК на ЕТЕРИКА ЕООД през 2012г., като е
встъпил в задължението през 2014г., поради което и възраженията не се явяват
основателни. Относно ответникът ЕТ НАДЕНА – И.Г. се налага същия извод. Към
момента на встъпване в правоотношението И.Г. в качеството си на ФЛ е събственик
на дялове от ЕКО СТИЛ ООД. Освен това и същата на практика е участник, като
съдлъжник в договора сключен на 21.05.2008г. в качеството си на едноличен
търговец, поради което и няма възможност да бъде третирана като потребител по
смисъла на ЗЗП.
На следващо
място се прави възражение от ответниците, че са нищожни посочените точки от
анекса поради противоречие с добрите нрави, тъй като с въвеждането им, както и
с факта, че липсва максимален размер, до който може да се достигне при
неизпълнение на посочените задължения, се отива далеч от обезпечителната и
наказателна функция на неустойката, а тя става средство за неоснователно
обогатяване на банката. Съдът установява, че в анекса липсва член 2, т.3.3,
като освен това от изложението на длъжниците става ясно, че се възразява за
нищожност основно по т.1.3 относно дължимата наказателна лихва. Съобразно разрешението дадено в задължителното ТР № 1 от 2009г. по описа на
ВКС не е нищожна клауза за неустойка в
приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Ето защо и съдът не счита уговорката относно наказателната лихва за нищожна.
Към момента на сключване на сделката не се установява тази клауза да излиза
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Ето защо искът ще бъде уважен, като при това
положение ответниците ще следва да понесат направените от ищеца разноски по
процеса. Претендира се и заплатен адвокатски хонорар, но съдът не установява по
делото и в заповедното производство да е приложено доказателство за извършени
такива разноски.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на ЕТ
„НАДЕНА-И.Г.“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Славянска N 89, ет. 3, ап. 5, Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, ЕКО
СТИЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Славянска“ № 89, ет. 3, ап. 5, Н.Н.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** и
ЕТЕРИКА ЕООД с ЕИК *********, че дължат солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК
********* задължения произтичащи от договор за банков кредит, продукт „Бизнес
Револвираща Линия-Плюс” ВL16886/21.05.2008г. и анекси към него в размер на 64 247,92 лева (шестдесет и четири хиляди двеста
четиридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), от които главница в
размер на 43 467,52 лева/четиридесет
и три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва от 21.07.2014г.до
09.09.2016г. в размер на 12 020,93
/дванадесет хиляди и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лв.; договорна
лихва за просрочен кредит от 21.07.2014г. до 13.11.2016г. в размер на 7 558,43 /седем хиляди петстотин
петдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ лв.; 523,04 /петстотин двадесет и
три лева и четири стотинки/ лв. - такси; нотариални такси в размер на 858,00 / осемстотин петдесет и осем
лева/ лв.
ОСЪЖДА ЕТ
„НАДЕНА-И.Г.“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Славянска N 89, ет. 3, ап. 5, Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, ЕКО
СТИЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Славянска“ № 89, ет. 3, ап. 5, Н.Н.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** и
ЕТЕРИКА ЕООД с ЕИК ********* да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********
сумата от 2827.12 лева
направени деловодни разноски в заповедното производство и настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :