№ 226
гр. Враца, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20241420200666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.„Княз Александър I” №12 против Наказателно
постановление (НП) № НЯСС-102 от 21.06.2024 г., издадено от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12
и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” оспорва
издаденото НП и моли за неговата отмяна. Твърди, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, съставено въз основа на КП от
19.09.2023. г., КП от 23.01.2024 г. и АУАН от 18.03.2024 г. Твърди още, че КП №03-01-
49/19.09.2023 г. е обжалван пред АССГ, като с Решение по адм.дело №11557/2023 г.
жалбата е била отхвърлена, като пред ВАС е представена касационна жалба от
ДПУСЯ, но към момента няма влязъл в сила окончателен съдебен акт, което
възпрепятствало изпълнението на дадените предписания, поради суспензивния ефект
на жалбата.
Представител на АНО – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор не се явява, но от главен експерт, юрист е постъпило становище по съществото
на спора, в което са развити доводи за законосъобразност на НП, като се иска същото
1
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Страните претендират и направените по делото разноски.
Районен съд - Враца, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН № 03-007 от 18.03.2024 г. против Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири” за това, че на 23.01.2024 г. при извършена на основание
чл.190, ал.4, т.2 ЗВ проверка на язовир „Градешница" с идентификатор на имота
17453.32.145 и с Акт за публична държавна собственост №3754/16.12.2019 г., находящ
се в землището на село Градешница, област Враца, предоставен за управление
ДПУСЯ, съгласно чл.139д ЗВ с права и задължения на собственик на язовирните стени
и съоръженията към тях на язовирите по чл.138б от ЗВ и предоставени права по
чл.139а, ал.5 и ал. 6 от ЗВ, е съставен Констативен протокол №03-01-8/23.01.2024 г. от
проверка и контрол по Закона за водите на техническото и експлоатационно състояние
на язовирната стена и съоръженията към нея. Съгласно направените констатации в КП
№ 03-01-8/23.01.2024 г. към момента на проверката е установено, че не е изпълнено
даденото предписание на контролните органи по чл.190, ал.4 ЗВ, дадено в констативен
протокол №03-01-49/19.09.2023 г., а именно: „Да се възстанови експлоатационното
състояние на енергогасителя след преливника" със срок за изпълнение 29.12.2023 г. По
време на проверката е установено, че не са предприети мерки по възстановяване на
експлоатационното състояние на енергогасителя, изграден след преливника, като
облекчително съоръжение към язовирната стена, като е констатирано, че в момента на
проверката енергогасителя на преливника е разрушен. Описано е, че по тялото на
енергогасителя, изграден след преливника са възникнали значителни ерозионни
процеси, които нарушават конструктивната му цялост и стабилитета на съоръжението,
като в описаното по-горе техническо състояние било невъзможно енергогасителят да
изпълнява функционалното си предназначение. Констатирано е, че енергогасителят,
изграден след преливника е в неизправно техническо състояние, като не е осигурено
изправно техническо състояние на енергогасителя, изграден след преливника на
язовирната стена. Констативен протокол №03-01-49/19.09.2023 г. е бил надлежно
връчен на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". В АУАН е
отбелязано още, че язовир „Градешница" е класифициран във втора значителна степен
на потенциална опасност, съгласно чл.141б от Закона за водите, за което е съставен
Протокол - Приложение №1 към чл.10, ал.2 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние;
нарушената конструктивна цялост и стабилитет на тялото на енергогасителя, изграден
след преливника на язовирната стена, като облекчително съоръжение към язовирната
стена значително намалява пропусквателната способност на съоръжението,
възпрепятства преминаването на прелелите през преливника водни количества, като
създава условие за задълбочаване на ерозионните процеси, възникнали в
енергогасителя, нарушаване на конструктивната цялост и конструктивната сигурност
на язовирната стена, както и подприщване на водното течение, вследствие на което се
предизвиква преливане на водни обеми през земно-насипната язовирна стена, нейното
отмиване и последващо скъсване на същата.
Съгласно съставения АУАН, неизпълнението на даденото предписание по
Закона за водите от страна на собственика на язовирната стена и съоръженията към
нея - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" създава
опасност от компрометиране на конструктивната цялост на язовирната стена, а
енергогасителят на преливника е облекчително съоръжение към язовирната стена,
чието предназначение е за отвеждане на водни количества от язовира при обилни
валежи и/или приток на водни маси от прилежащи терени. Техническата неизправност
на цитираното по-горе облекчително съоръжение към язовирната стена, създава
2
предпоставки за последваща авария на хидротехническото съоръжение при
преминаване на водни количества, особено в периодите на пълноводие (при
интензивни валежи) и възникване на опасност от значителни наводнения след
язовирната стена, като по този начин не се осигурява изправното техническо състояние
на земно-насипната язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно разпоредбите на
Закона за водите. Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
в качеството си на собственик по Закона за водите на язовирната стена и съоръженията
към нея на язовир „Градешница - 145“ (яз. „Градешница“), находящ се в землището на
с. Градешница, община Криводол, област Враца, не е изпълнил на 30.12.2023 г.
даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ с Констативен протокол №03-01-
49/19.09.2023 г. предписание, а именно: „Да се възстанови експлоатационното
състояние на енергогасителя след преливника“ със срок за изпълнение 29.12.2023 г., с
което е нарушил на чл.190а, ал. 2 от Закона за водите.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след
преценка на констатациите на актосъставителя и постъпилите писмени възражения от
страна на нарушителя, наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление (НП) № НЯСС-102 от 21.06.2024 г., издадено от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на хиляда лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, като са допуснати до разпит трима свидетели. Показанията на
актосъставителя и на свидетелите – очевидци се припокриват с изложеното в АУАН и
в НП, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и
логически последователни.
По делото са приети и следните релевантни към случая писмени документи,
които съдът изцяло кредитира: АУАН № 03-007 от 18.03.2024 г.; писмени възражения
против АУАН; Наказателно постановление № НЯСС-102 от 21.06.2024 г., КП №03-01-
8/23.01.2024 г. от извършената проверка от контролните органи на ДАМТН; копие на
Акт № 3754/ 16.12.2019 г. за публична държавна собственост, относно процесния
язовир и скица от 21.08.2019 г., договор №Д-Д-5/13.09.2019 г. за дарение между
Община Криводол и Областния управител на Област Враца, КП №03-01-49/19.09.2023
г.; копие на заповеди на председателя на ДАМТН за оправомощаване на дл.лица и
копие на класификация по степен на потенциална опасност за яз.“Градешница“,
община Криводол.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на
обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
3
по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Постановлението е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като съдържа
всички минимално изискуеми реквизити, нарушението е описано точно и ясно,
ведно с обстоятелствата, при които е извършено, поради което съдът не приема
възраженията на жалбоподателя в тази насока. АУАН и НП са съставени от материално
и териториално компетентните за това органи. В разглеждания случай са спазени
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както за издаване на АУАН, така и за
наказателното постановление.
Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл.190, ал.4 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и наредбата
по чл.141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с
изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните
обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок
за тяхното изпълнение. Задължението за изпълняване на предписанията, издадени на
основание чл.190, ал. 1, т. 3 ЗВ е вменено изрично с разпоредбата чл.190а, ал. 2 ЗВ, за
чието неизпълнение е предвидена наложената по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон
имуществена санкция. Субект на задължението да се почистват и поддържат
язовирните стени и съоръженията към тях е собственикът на язовирната стена,
съгласно чл.141 ЗВ, поради което и субект на предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ и
съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и
административнонаказателноотговорно лице по чл.200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е именно
собственикът. Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по чл.190а, ал. 1, т.3 и по чл. 138а, ал. 3, т.5 от Закона за
водите. Видно от договор № Д-Д-5 от 13.09.2019 г. Община Криводол, представлявана
от кмета на Община Криводол е дарила на Областния управител на Област Враца
язовир „Градешница”, актуван с АПДС №3754/16.12.2019 г., находящ се в поземлен
имот с идентификатор 17453.32.145 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Градешница, Община Криводол. В акта е посочено, че недвижимият имот е
4
предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление на язовири”. В
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на Държавно
предприятие „Управление истопанисване на язовири”, на което е предоставено
управлението на процесния язовир. Предписанията, давани от органите по чл.140,
ал.11 ЗВ са задължителни. Като не е изпълнил в срок дадените задължителни
предписания, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ, съгласно
който собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ.
Отговорността за неизпълнение на дадените предписания е безвиновна, обективна и за
ангажирането й е достатъчно обективното неизпълнение на вмененото задължение.
Относно евентуалното искане за приложение на чл.28 ЗАНН, съдът намира
следното: Съдът намира, че не е налице твърдяната маловажност на нарушението,
поради това че съоръжението е от втора степен на потенциална опасност и чрез
неизпълнението на дадените предписания и при наличие на екстремни природни
фактори, съоръженията, които следва да бъдат възстановени е възможно да причинят
вреди за населението и за стопанството в региона. Подобно неизпълнение не може да
се определи като маловажно, поради това, че същото застрашава значителни
обществени интереси, здраве и живот на населението. Предвид горното, съдът намира,
че не са налице основания нарушението да се счита за маловажно по смисъла на чл.28
ЗАНН.
За извършеното нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ се предвижда съгласно чл.200,
ал.1, т.39 ЗВ административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до
20 000 лв. Съгласно посоченото в НП, за установеното нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ и
на основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ е наложена имуществена санкция от 1000 /хиляда/
лева. Наложената имуществена санкция е в минимален размер, отговарящ на
абсолютния минимум, което я прави законосъобразна.
Съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че задължителните предписания, като
индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност, което е извън предмета на производството по оспорване на НП,
издадено поради тяхното неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат
предвидените последици и инцидентното им обжалване при оспорване на НП е
недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Относно разноските по чл.63д ЗАНН.
По делото жалбоподателят претендира разноски за възнаграждение за
5
юрисконсулт. От въззиваемата страна се претендира също присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.63д, ал.3 ЗАНН, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Съгласно приложените по делото пълномощни всяка от страните по него
е била защитавана от юрисконсулт. Поради обстоятелството, че подадената жалба
следва да бъде оставена без уважение, а НП следва да бъде потвърдено, то разноски се
дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.38 ЗПП, определянето на размера на
възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл.27е от НЗПП по
административни дела е от 80 до 150 лв. Съдът намира, че възнаграждението за
юрисконсулт на въззиваемата страна следва да се определи в минималния размер от
80.00 лева. Поради горното жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от осемдесет лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-102 от 21.06.2024 г.,
издадено от председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК ********* да заплати на ДАМТН
гр.София сумата от 80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Враца по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6