Номер 15225.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20203100501504 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:48 часа се явиха:
Въззивникът Ж. П. З. , редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемият „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител.
По хода на делото съдът докладва молба-становище вх. № 20539 от
18.09.2020г. от въззивната страна, в която е отправено искане за даване ход на
делото в отсъствие на представител на въззиваемата страна, поддържа се
отговора на въззивната жалба и е изложено становище по съществото на
спора. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът предоставя препис от молбата-становище на въззивника.
Адв. Н.: Считам, че не са налице пречки за даване ход на делото. Моля да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2225 от 31.07.2020 година:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ж. П. З.
срещу решение № 1654/25.03.2020 г., постановено по гр.дело № 13079/2019 г.
по описа на РС – Варна, с което съдът е е приел за установено в отношенията
между страните на основание чл.415 вр.чл. 422 от ГПК, че Ж. П. З. дължи на
„Теленор България" ЕАД сума в общ размер от 139,36 лв. по договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2016г. и заявление за пренасяне на
номера в мрежата № ********* от 07.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7888/2019г. на ВРС, като е присъдил в полза на
ищеца сторените по делото разноски. В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила.
Релевират се оплаквания за нищожност на договора за предоставяне на
мобилни услуги и Общите условия на оператора поради противоречие със
закона и морала и въвеждащи в заблуждение. Твърди и нищожност на
договора поради липса на съгласие, тъй като потребителят се въвеждал в
заблуждение при самото сключване на договора, в т.ч. поради противоречия
между договора и общите условия и изтъкването на задължението на
оператора за уведомяване с СМС. Счита, че ВРС неправилно е възприел
установената от събраните доказателства фактическа обстановка, в частност
предлаганото от клиента плащане през юли 2016 г., неприемането на същото
и изпадането на кредитора в забава, както и неправилно установен период на
начисляване на задълженията. Изтъква необоснованост на съдебния акт като
постановен въз основа на разпечатки, които не съдържат конкретизация на
ползваните от абоната услуги. Отправя искане за отмяна на обжалваното
решение, отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 263
ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който оспорва жалбата по
подробно изложени съображения. моли за потвърждаване на решението на
ВРС. Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред
2
въззивния съд.
Адв. Н.: Поддържаме въззивната жалба. Нямаме нови искания по
доказателствата. Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Уважаема Госпожо Председател, уважаеми Окръжни съдии,
договор имаме сключен на 07.07.2016г. В него е записано, че операторът е
предоставил два мобилни номера, което всъщност не е вярно, тъй като реално
са извършени само пренос на два номера от един оператор – „Мтел“ към
„Теленор“, при което моят клиент при сключване на договора е заплатил
таксата на мобилните оператори в размер на 30,00 лева на 28.07 същата
година. Само 21 дни след сключването, моят клиент получава SMS, че се
дължи сумата 58,00 лева, при което моят клиент се явява в офиса на
„Теленор“ в Аспарухово и е поискал разпечатка на услугите. Последвал е
отказ от страна на оператора и възражение, че ако не заплати сумата от 58,00
лева, няма да му бъде издаден такъв. Настоял е клиентът ми да си заплати
сумата 28,00 лева такса, но те отказали да приемат тази такса. Той е направил
възражение, че сумата 58,00 лева е недължима сума поради това, че не е
консумирал никакви услуги, няма проведени разговори или SMS-и. Отказват
да приемат сумата, при което заявяват, че поради нарушение на договора
тяхна страна, същият разваля договора.
След една година - май месец, издава две фактури - за април-май и за
май-юни. Съдът неправилно е приел, че дължимите суми, които не е отчел
нарушенията на договора от страна на оператора, състоящи се в нечестно и
недобросъвестно договаряне, тъй като още при сключването на договорите, те
са предоставили един екземпляр, който човек с нормално зрение не би могъл
да се запознае, заради шрифта, който се предоставя в общите условия. Т.е.
имаме нарушаване на предоговарянето, т.е. има недобросъвестност, проявена
3
от страна на оператора. Подвежда клиента и го заблуждава. Именно това ние
сме се позовали в чл.26, че договори, които противоречат на закона и на
морала, заобикалят закона, са нищожни. И по тази причина ние претендираме
нищожност на Договора. Така сме посочили в жалбата си. С оглед на това аз
считам, че след като кредиторът е отказал да получи плащането, което моят
клиент е казал, той изпада в забава. След като изпадне в забава, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, съдът има право да намали или да освободи изцяло
длъжника от заплащането на задължението. Нещо повече. В съдебно
заседание по един безспорен начин свидетелката Златева установи, аз това
съм го писал във въззивната жалба, но исках само да подчертая, че
неправилно са преценени свидетелските показания. Не са кредитирани и като
каза, че се касае за друг период. А това не е истина, тъй като само 21 дни след
това, когато отива в офиса той, заедно със съпругата си, те искат да заплатят,
а те отказват. А съдът кредитира, че ставало въпрос и касае някакъв друг
период, много по-късен. А всъщност свидетелката много ясно и категорично
заяви, че точно за този период – веднага месец след сключването на договора
се касае. Така че решението считам, че в тази си част – чистата констатация,
която е направена е необоснована, и оттам правните изводи са погрешни.
Нещо повече, разноските, които са претендирали като възнаграждение в
заповедното, както и в исковото производство от страна на ищеца тогава са
прекомерни завишени, с оглед на исковата претенция-137 лева, което е малка
претенция, а размерът на адвокатското възнаграждение са прекомерно
завишени. С оглед на което беше направено искане, а съдът е допуснал
грешка, като е присъдил такова огромно възнаграждение за заповедното и за
първа инстанция. Оспорил съм това.
Моля да отмените решението на Районен съд –Варна и да ни присъдите
разноски, съгласно списъка. В този смисъл моля да постановите Вашия
съдебен акт.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Разглежданото дело приключи в 13,55 часа.
4
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5