Решение по дело №16256/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7107
Дата: 18 април 2024 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20231110116256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7107
гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110116256 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането ѝ.
Образувано е по искова молба от И. Г. И. срещу К. С. К., Р. К. К. и М. К. К., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при квоти 1/2 ид.ч. за
ищеца и по 1/6 ид.ч. за ответниците на следния недвижим имот: апартамент № 2,
находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура по документи 87,80 кв.м., при съседи на
апартамента по първичен документ за собственост: стълбище, Т. Я., двор, Г. и М. Г.,
заедно със зимнично помещение № 16 к площ от 9,41 кв.м., при съседи по първичен
документ за собственост: коридор, Ц. Д. В., двор, стълбище, заедно с 2,95 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя, отстъпена към датата на придобиването с протокол № 2/28.01.1959 г. –
статия 7 на ИК на СГНС, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016 г. на изп. Директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.******.1.2, с адрес на имота: гр. С., район „К. С.“, ж.к. „Х.“, бл.
9, вх. А, ет. 1, ап. 2, разположен на 1 етаж в сграда с идентификатор 68134.******.1, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в поземлен имот с
идинтификатор 68134.******, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 87,80 кв.м., прилежащи части:
зимнично помещение № 16 с площ 9,41 кв.м., 2,95 % идеални части от общите части на
сградата; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.******.1.11, 68134.******.1.1, под обекта: няма, над обекта: 68134.******.1.4.
Ищецът сочи, че имотът е придобит от родителите му по време на брака им в
режим на СИО по силата на Нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55г от
ЗПИНМ № 77, том XXIX, дело № 4784/1963 г. на нотариус при СНС. След смъртта на
майка му Р. Н. Г.а имотът останал в съсобственост между преживелия съпруг и баща
1
на ищеца Г. И. Г., и двете им деца – ищеца и сестра му В. Г.а И.а К., а след смъртта на
баща му и впоследствие на сестра му имотът е съсобствен между ищеца и ответниците.
Твърди, че същият се ползва само от ответниците, като им е отправил покана да му
предоставят ползването на собствената му ½ ид. част или да му заплащат обезщетение
за лишаване от ползването. Поради изложеното иска съдът да допусне делбата при
квоти ½ ид. част за ищеца и по 1/6 ид.ч за всеки от ответниците, както и да осъди
последните да му заплащат обезщетение за ползване на имота по време на делбения
процес по 170 лв. от всеки месечно, ведно със законната лихва върху всяко просрочено
месечно обезщетение.
Ответниците не оспорват предявения иск, като искат делбата да бъде допусната
при квоти ½ за ищеца и ½ в общ дял за ответниците.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
От приложен по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
по чл. 55 г ЗПИНМ № 77, том XXIX, дело № 4784/1963 г. от 29.10.1963 г. се
установява, че Р. Н. Г.а и Г. И. Г. са придобили правото на собственост върху
апартамент № 2, бл. 9, 1 етаж, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, ведно със зимнично
помещение № 16 и прилежащите 2,95 % идеални части от общите части на сградата.
От удостоверение за наследници изх. № УГ01-***/26.01.2023 г., издадено от С.
О., район К. С., се установява, че Р. Н. Г.а, починала на 16.03.2004 г., е оставила свои
наследници по закон Г. И. Г. (съпруг, починал на 23.09.2015 г.), и двете си деца И. Г. И.
и В. Г.а И.а – К..
Видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-735/25.01.2023 г., издадено
от С. О., район К. С., се установява, че Г. И. Г., починал на 23.09.2015 г., е оставил свои
наследнии по закон двете си деца И. Г. И. и В. Г.а И.а – К..
От двете удостоверения за наследници се установява още, че В. Г.а И.а – К. е
починала на 16.11.2019 г., като е оставила за свои наследници преживелия съпруг К. С.
К. и двете си деца Р. К. К. и М. К. К..
Останалите приложени по делото писмени доказателства, а именно нотариална
покана, констативни протоколи за връчването и уведомления, касаят евентуална
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, която подлежи на разглеждане във
втората фаза в производството по делба, в случай, че бъде предявена, поради което на
този етап не следва да се обсъждат.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., е направено от процесуалните
представители на страните изявление за факт, съвпадащо по съдържание и насоченост,
а именно, че не се осъществява съвместно ползване на имота, както и че липсва
постигнато между страните съгласие за съвместно му ползване. Това изявление
представлява твърдение за неизгоден (за ответниците) факт с правно значение, чиято
доказателствена стойност следва да бъде зачетена на основание чл. 175 ГПК.
Съгласно заключението по приетата по делото съдебно-техническа и
оценителна експертиза, актуалният към датата на изготвянето му размер на средния
пазарен наем на процесния имот, възлиза на сумата от 850 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно
2
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по
допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на
всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен
ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба,
като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса
вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и на
делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици,
тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Установяването на горните
предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на ищеца съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От приложените по делото Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 г ЗПИНМ № 77, том XXIX, дело № 4784/1963 г. от 29.10.1963 г.,
удостоверение за наследници изх. № УГ01-***/26.01.2023 г., издадено от С. О., район
К. С. и удостоверение за наследници изх. № УГ01-735/25.01.2023 г., издадено от С. О.,
район К. С., се установява, че процесният имот е придобит по наследство на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН от И. Г. И. и В. Г.а И.а – К.. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
след кончината на В. Г.а И.а – К. притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота е придобита
при равни квоти – по 1/6 ид.ч., от ответниците К. С. К., преживял съпруг, и двете деца
Р. К. К. и М. К. К..
Предвид изложеното делбата следва да се допусне между И. Г. И., К. С. К., Р. К.
К. и М. К. К., при квоти ½ ид. ч. за ищеца, и по 1/6 ид.ч. за ответниците.
За пълнота следва да бъде посочено, че поставянето на имот в общ дял в
производството по делба е допустим способ при извършването във втората фаза на
производството при определени предпоставки. В решението по допускане на делбата
обаче е необходимо да бъде посочена притежаваната от всеки от съделителите идеална
част. Ето защо, макар ответниците общо да притежават ½ ид.ч. от процесния имот, в
диспозитива на съдебния акт следва да бъдат посочени притежаваните от всеки от тях
поотделно идеални части.
По привременната мярка:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344, ал.
2 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в
периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до
влизане в сила на решението по извършването . Това е акт по спорна съдебна
администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава
материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва най-
рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите
досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява привременна мярка, която се
предпоставя от наличието на спор между съделителите относно ползването на някой от
или на всички делбени имоти до извършване на делбата, както и от наличието на
ползване на имуществената общност не съобразно правата на всеки един от
3
съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32,
ал. 2 от ЗС, но не разрешава материално-правен спор. Предпоставките които съдът
изследва са идентични с тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от
произнасянето по исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2от ГПК съдът
се произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В
този смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро Г. О.).
При невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота, то тогава
приложение ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато
си е служил с нея като средство за производство или като стока – тогава в хипотезата
на исково производство приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не
чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което и съдът приема, че не е приложима и разпоредбата на
чл. 344 от ГПК.
В делбеното производство обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от
поканата до първото по делото заседание след допускане на делбата, за разлика от
обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК, което може да се претендира най-рано от влизане
в сила на решението за допускане на делба или на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК
до приключване на делбата. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване
на привременната мярка е съделителят, претендиращ заплащането на обезщетение по
чл. 344, ал. 2 ГПК, да не използва съсобствения имот съобразно правата си, а същият
да се ползва лично от друг съделител.
В случая, ищецът твърди, че процесният имот се ползва само от ответниците и
претендира заплащането на месечно обезщетение за лишаването от ползването на
припадащата му се част, считано от датата на влизане в сила на решението за
допускане на делбата до окончателното извършване. Не се спори от ответниците, че
само те ползват имота, като по делото се твърди съвместно от страните, че липсва
постигнато съгласие за общо ползване на имота от всички съсобственици.
Ето защо, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сумата, която
ответниците следва да заплащат на ищеца за невъзможността да ползва имота
съобразно дела си в съсобствеността, като сумата следва да се определи като
периодично вземане – месечно, въз основа на средната наемна цена на имота. За
определяне на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът кредитира
заключението на съдебно – оценителната експертиза, според което средният пазарен
наем на апартамента към датата на изготвяне на заключението – 04.02.2024 г., възлиза
на 850 лв. на месец.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотите на ответниците в
съсобствеността, всеки от тях следва да бъде осъден да заплаща на ищеца по реда на
чл. 344, ал. 2 ГПК /като привременна мярка/ сумата в размер на 141,67 лв. месечно за
лишаване от ползването на притежаваните от него 1/2 ид. ч. от процесния имот,
4
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното ѝ извършване.
По разноските:
Ищецът претендира разноски.
В делбеното производство намира приложение специалната разпоредба на чл.
355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането
и извършването на съдебната делба /включително по повод привременните мерки по
чл. 344, ал. 2 от ГПК/, се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а
направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство
/напр. исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза
на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН,
инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции,
разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания
за сметки между съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 от ГПК -
според крайния изход по съответния присъединен иск.
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората
фаза на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба. В този смисъл са указанията
по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г.
на Пленума на ВС, които са актуални, както и трайната съдебна практика на ВКС
/Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК,
Определение № 572 от 17.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и
др./.
Ето защо, по искането за присъждане на разноски по делото съдът ще се
произнесе във втората фаза на делбата.

Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между И. Г. И., ЕГН **********, К. С.
К., ЕГН **********, Р. К. К. , ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** по
отношения на следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 2,
находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура по документи 87,80 кв.м., при съседи на
апартамента по първичен документ за собственост: стълбище, Т. Я., двор, Г. и М. Г.,
заедно със зимнично помещение № 16 с площ от 9,41 кв.м., при съседи по първичен
документ за собственост: коридор, Ц. Д. В., двор, стълбище, заедно с 2,95 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, отстъпена към датата на придобиването с протокол №
2/28.01.1959 г. – статия 7 на ИК на СГНС, който имот съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. Директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.******.1.2, с адрес на имота: гр. С.,
район „К. С.“, ж.к. „Х.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, ап. 2, разположен на 1 етаж в сграда с
идентификатор 68134.******.1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна;
разположена в поземлен имот с идинтификатор 68134.******, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 87,80
кв.м., прилежащи части: зимнично помещение № 16 с площ 9,41 кв.м., 2,95 % идеални
части от общите части на сградата; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата:
5
на същия етаж 68134.******.1.11, 68134.******.1.1, под обекта: няма, над обекта:
68134.******.1.4, при следните квоти:
за И. Г. И. – 3/6 ид.ч. и
за К. С. К. – 1/6 ид.ч.
за Р. К. К. – 1/6 ид.ч.;
за М. К. К. – 1/6 ид.ч.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, К. С. К., ЕГН **********, Р. К. К. ,
ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН ********** да заплащат на И. Г. И., ЕГН **********
при условията на разделност при равни квоти сума в общ размер от 425 лева
месечно (или всеки от тях да заплаща сумата от 141,67 лв. месечно) за лишаване от
ползването на притежаваните от И. Г. И. 3/6 ид. ч. от апартамент № 2, находящ се в
гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 9, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения с обща квадратура по документи 87,80 кв.м., при съседи на апартамента по
първичен документ за собственост: стълбище, Т. Я., двор, Г. и М. Г., заедно със
зимнично помещение № 16 с площ от 9,41 кв.м., при съседи по първичен документ за
собственост: коридор, Ц. Д. В., двор, стълбище, заедно с 2,95 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя, отстъпена към датата на придобиването с протокол № 2/28.01.1959 г. –
статия 7 на ИК на СГНС, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016 г. на изп. Директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.******.1.2, с адрес на имота: гр. С., район „К. С.“, ж.к. „Х.“, бл.
9, вх. А, ет. 1, ап. 2, разположен на 1 етаж в сграда с идентификатор 68134.******.1, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в поземлен имот с
идинтификатор 68134.******, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 87,80 кв.м., прилежащи части:
зимнично помещение № 16 с площ 9,41 кв.м., 2,95 % идеални части от общите части на
сградата; ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.******.1.11, 68134.******.1.1, под обекта: няма, над обекта: 68134.******.1.4,
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното извършване , като ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
срещу всеки от ответниците за разликата до 170 лв. месечно.

Решението в частта по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер
на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 –
седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6