Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...04.2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 468 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание 430, ал. 1 и 2
от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, от „УниКредит Булбанк” АД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.И. дължи на
„УниКредит Булбанк" АД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14242/2018 г. по
описа на Районен съд Варна следните суми: 97 738,34 лева – главница по Договор
за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от
25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г.; 14 951,08 лева – дължими лихви и
неустойки по Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г., в т.ч.: 3 279,55
лева – договорна/ възнаградителна лихва по договора за кредит и анекса за
периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г.; 1 218,39 лева – лихва върху
просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г.
до 20.09.2018 г.; 8 115,66 лева – просрочена лихва (миграция) по договора
за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г.; 134,57 лева –
неустойка за просрочена лихва по договора за кредит и анекса за периода от
30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2 202,91 лева – неустойка за просрочена
главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до
20.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявление с вх. № 3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в
исковата молба, че с Договор за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № *******от 25.08.2014 г. „УниКредит Булбанк” АД е предоставило
на кредитополучателя И.И.И. ипотечен кредит в размер на 100 000,00 лева.
Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски
при уговорени между страните условия относно вида, размера и начина на
изчисляване на лихвите, неустойките и таксите и краен срок за погасяване на
кредита – 25.08.2038 г. Кредитът бил изцяло усвоен на 29.08.2014 г. В чл.17 от
договора били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.
На 19.10.2017 г., между страните бил подписан Анекс № 1, съгласно който
редовният дълг – главница е 97 738,34 лв., а начислената, просрочена и
изискуема лихва към датата на анекса – 9 875,29 лв. ще се погасява
успоредно с дължимата анюитетна вноска, при уговорен погасителен план.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си за погасяване на тази лихва в
пълен размер, а извършил само частично плащане, поради което от тази сума
ищецът претендира остатък в размер на 8 115,66 лева – просрочена лихва
(миграция). Считано от 30.12.2017 г. кредитополучателят изпаднал в забава при
плащане на месечните анюитетни вноски, поради което били начислени лихва върху
просрочена главница, неустойка за просрочена лихва и неустойка за просрочена
главница. Твърди се, че броят на вноските за главница, които не са изцяло
издължени на договорените дати за плащане, е седем в общ размер 1 608,81
лева за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г., а за
договорна/възнаградителна лихва – осем в общ размер 3 279,55 лева за
периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г. С оглед неизпълнението, ищецът обявил
цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема на
03.07.2018 г. На 21.09.2018 г. ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което
районният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В срока по
чл. 367 ГПК ответникът чрез назначен особен представител е подал отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Прави възражение за липса на категорични доказателства за усвояване на кредита
в уговорения срок – не по-късно от 25.11.2014 г. По отношение на сключения на
19.10.2017 г. Анекс № 1 сочи, че не са представени доказателства за
представителната власт на пълномощника Е. Д. В., който е подписал документа от
името на ответника, поради което не може да се извърши преценка относно
обвързващото действие на анекса спрямо ответника. В случай, че се установи
валидно упълномощаване за сключване на Анекс № 1, прави възражение, че
пълномощникът на кредитополучателя не е бил запознат със съдържанието на
актуалните Общи условия и не му е бил предоставен екземпляр от тях. Възразява,
че ищецът не е представил какъвто и да било погасителен план, въпреки че в
първоначалния договор и в анекса към него е посочен като неразделна част,
поради което оспорва твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнявал
надлежно основното си задължение – да заплаща изцяло и в срок месечните си
анюитетни вноски, както и твърдението за изпадането му в забава, считано от
30.12.2017 г. В подкрепа на това възражение сочи, че, видно от представените по
делото доказателства, след твърдяната начална дата на изпадане в забава от
страна на ответника – 30.12.2017 г., са направени погасителни вноски на
30.01.2018 г., на 26.02.2018 г., на 29.03.2018 г., 27.04.2018 г., на 30.05.2018
г., на 28.06.2018 г., на 18.07.2018 г., на 27.07.2018 г. и на 30.08.2018 г. –
чрез получени междубанкови преводи от МОН, с които заплатите на ответника за
съответните месеци са преведени за погасяване на задълженията му по кредитния
договор. Възразява, че правото на банката кредитор да направи кредита
предсрочно изискуем не е упражнено надлежно, тъй като връчването на изявлението
е осъществено чрез ЧСИ на адрес, неясно описан в съобщението, който му бил
казан от лицето Е. Д. В., а не на посочения от кредитополучателя адрес за
кореспонденция, който в случая е адресът в гр.Варна, ж.к."Т.“, бл.37,
ет.2, ап.1, явяващ се негов постоянен и настоящ адрес. Що се касае до
връчването при отказ на лицето Е. Д. В., сочи, че липсват доказателства дали
същото разполага с пълномощия и в частност с такива да получава уведомления от
банката, отправени до кредитополучателя. По отношение на размера на претенциите
възразява относно правилността на изчисляване на лихвите и спазване на
поредността за погасяване на вноските, които са направени след 30.12.2017 г. и
съобразяването на същите при изчисляване на исковите суми. Оспорва вземането за
законна лихва като неоснователно и недоказано по размер.
В съдебно
заседание и представена писмена защита процесуалният представител на ответника
поддържа направените възражения по основанието и размера на предявените искове.
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч.гр.д. 14242/2018 г. на Районен Съд – Варна, на
21.09.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК за сумите посочени в исковата молба. Видно от писмо изх. №
3860/15.02.2019 г. от ЧСИ И.-Л. Е., заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на 20.02.2019 г.
заповедният съд е указал на заявителя „УниКредит Булбанк" АД, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно
вземането си. Заявителят е уведомен за постъпилото възражение на 28.02.2019 г. Искова
молба е подадена на 25.03.2019 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК. Ето защо, съдът намира исковете за допустими.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема следното:
От приетия като доказателство Договор
за б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от
25.08.2014 г. се установява, че ищецът „УниКредит
Булбанк" АД е поел задължение да предостави на ответника И.И.И.
ипотечен кредит в размер на 100 000,00 лева за покупка и ремонт на недвижим имот със срок за издължаване до 25.08.2038 г. като
кредитът се олихвява с годишен лихвен процент равен на сбора от тримесечния
Софибор и фиксирана лихвена надбавка от 5,517 %. Крайният срок за усвояване на
кредита е 25.11.2014 г. Издължаването на кредита следва да се извърши на
месечни анюитетни вноски всяка с падеж 15-то число на месеца съгласно
погасителен план. Страните са уговорили неустойка за забава върху всяка
просрочена сума (за лихва и/или главница) в размер на законната лихва.
С Анекс № 1 от 19.10.2017 г. страните са изменили
договорното правоотношение и са приели нови Общи условия към договора за
кредит. Констатирали са, че усвоеният размер на кредита е 100 000,00 лева,
неиздължената главница, приета с анекса като редовен дълг, е 97 738,34 лв., а
начислената, просрочена и изискуема лихва към датата на анекса е в размер на 9 875,29
лв. В т. 9.1 страните са се съгласили просрочената лихва в размер на 9 875,29
лева да се погасява успоредно с месечните анюитетни вноски на четири части с
посочени размери и падежи, последната от които дължима на 30.06.2018 г. Уговорена
е промяна във фиксираната лихвена надбавка като компонент от договорения лихвен
процент, като същата е определена в размер на 5,577 %. В т. 7.2 е уговорена
падежна дата на анюитетните вноски по погасителния план – 30-то число на
месеца.
В заповедното производство са представени новите общи условия, както и
изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 01.09.2017 г.,
издадено от И.И. и овластяващо Е. Д. В. да подписва всички необходими документи
във връзка с преструктуриране на процесния кредит. Видно е, че както анекса,
така и общите условия са надлежно подписани на всяка страница от пълномощника
на ответника.
Видно от приложеното на л. 29 Съобщение изх. № 14439/10.08.2018 г. на ЧСИ
И.-Л. Е., съдебният изпълнител по поръчение на кредитора „УниКредит
Булбанк" АД е уведомил длъжника И.И., че поради забава на плащанията на
задълженията предоставеният съгласно Договор № *******от 25.08.2014 г. и анекс към него кредит е
обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем. Съобщението е връчено лично
на ответника И.И. на 24.08.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с разписка и с придружително писмо изх. № 15508 от 28.08.2018 г. Направен е
опит изявлението на банката да бъде връчено и на пълномощника на
кредитополучателя Е. Д. В., но последният е отказал да получи същото
като е посочил адрес, на който може да бъде открит длъжникът. Именно на този,
посочен от В., адрес е връчено съобщението до ответника.
По
делото е прието заключение на вещото лице Б.Б. по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът
кредитира съобразно изложеното по-долу, в т.ч. направените от вещото лице устно
в о.с.з. на 21.02.2020 г. допълнителни уточнения. Според
експертизата, процесният жилищен кредит е усвоен на 29.08.2014 г. в размер на 100 000,00 лв. като усвоената сума е разходвана чрез
наредени от титуляря преводи и теглене на суми в брой. В периода 24.08.2014 –
09.01.2020 г. са извършени погашения по кредита в общ размер на 20 591,60
лв. Преди сключване на Анекс № 1 от 19.10.2017 г. кредитополучателят е забавил
плащането на седем поредни месечни погасителни вноски за периода от 15.10.2016
до 20.04.2017 г. След извършеното преструктуриране
на кредита съгласно анекс № 1 от 19.10.2017 г., с
който страните са договорили просрочената главница да се счита за редовна, а
плащането на просрочените лихви в размер на 9 875,29 лв. е разсрочено,
ответникът отново е изпаднал в забава, като след заплащането на първите две
анюитетни вноски (само за лихви, т.к. за главницата с анекса е уговорен
двумесечен гратисен период) с падежи 30 октомври и 30-ти ноември 2017 г. изцяло
е преустановил плащането на кредита (Приложение № 2 към ССЕ). Видно е също
така, че от първата вноска по разсрочените лихви, която е в размер на
2 000,00 лева с падеж 30.12.2017 г., са платени само 1759,63 лева, при
това със забава (Приложение 4 към ССЕ). Останалите вноски от разсрочената с
анекса лихва са останали неплатени. Експертизата е категорична, че периодично начисляваните
като задължения на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и
лихви съответстват на договорките по т.4. от Договора за б. кредит и Анекс №1
към него. В крайна сметка, според заключението на вещото лице, неиздълженият
остатък и дължимите лихви и неустойки, изчислени въз основа на договорките по
договора за б. кредит и анекса съответстват на сумите посочени в исковата
молба.
С оглед на изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Представените договор и анекс установяват по несъмнен начин възникването
на валидно правоотношение между ищеца и ответника на основание договор за
кредит. Предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената
сума са безспорно доказани посредством приетото по делото заключение на вещото
лице. Договорените с Анекс № 1 от 19.10.2017 г. изменения
в договорното правоотношение обвързват валидно страните. След обявяването на
кредита за предсрочно изискуем банката се е снабдила със заповед за изпълнение
за дължимите по договора суми.
Възражението,
че правото на банката кредитор да направи кредита предсрочно изискуем не е
упражнено надлежно, тъй като връчването на изявлението е осъществено чрез ЧСИ
на адрес, посочен от лицето Е. Д. В., а не на посочения от кредитополучателя
адрес за кореспонденция, който е и негов постоянен и настоящ адрес, е
неоснователно. От значение е единствено факта, че изявлението на банката е
достигнало до кредитополучателя. След изменението на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ (ДВ
бр. бр. 86 от 2017 г.) частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. По какъв
начин съдебният изпълнител е узнал адреса, на
който длъжникът фактически пребивава, е ирелевантно. Още повече, че
кредитополучателят е бил длъжен да уведоми банката при промяна на адреса си. От
неизпълнението на това задължение не могат да се черпят права във вреда на
кредитора.
Съдът
приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг
за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен
в договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
повече от 31 дни съгласно т. 29 и т. 30.2 от Общите условия в сила от 01.10.2016
г. Изявлението предхожда инициираното заповедно производство, тъй като е
връчено лично на ответника на 24.08.2018 г.
Сключеният
на 19.10.2017 г. Анекс № 1 валидно обвързва кредитополучателя, тъй като е
подписан от негов пълномощник – Е. Д. В.. Видно от представеното в заповедното
производство пълномощно, рег. № 2780/01.09.2017 г. на нотариус Ана Пачолова, пълномощникът
е бил изрично овластен да представлява ответника във връзка с преструктуриране
на процесния кредит, в т.ч. да подписва анекси към договора за кредит при
условия, каквито прецени. Пълномощникът на кредитополучателя е бил запознат със
съдържанието на актуалните Общи условия и изрично е декларирал в § 3 от анекса,
че му е бил предоставен екземпляр от тях. Същите са подписани от пълномощника
на всяка страница. Възражението, че направените след 30.12.2017 г. погасителни
вноски от ответника чрез получени междубанкови преводи от МОН, с които
заплатите на ответника за съответните месеци са преведени за погасяване на
задълженията му по кредитния договор, не са взети предвид се опровергава от
заключението на вещото лице. Същото изрично пояснява в с.з. на 21.02.2020 г.,
че с постъпилите в периода 30.01.2018 г. – 29.03.2018 г. са отнесени за
погасяване на наказателни лихви и за просрочените лихви по Анекс 1. Действително,
след 27.04.2018 г., когато постъпва преводът в размер на 627,12 лева, не е
извършвано погасяване на
задълженията по кредита, но е видно, че постъпилите от тази дата до 30.08.2018
г. суми в общ размер 3 163,95 лева (Приложение № 1 към ССЕ) не са
достатъчни да покрият натрупаните просрочени анюитетни вноски, текущите
анюитети и вноските по разсрочените с анекс № 1 неиздължени лихви.
Следователно, предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита са били налице към датата на връчване на изявлението на банката – 24.08.2018
г.
Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 24.08.2018 г. – с получаване от ответника
на изявлението на банката. Банката е начислявала договорни лихви върху
главницата и след тази дата, което е видно от т. А.ІІ от Приложение № 3 към
ССЕ. След тази дата договорна лихва не се дължи върху целия размер на
главницата, тъй като кредиторът е упражнил потестативното си право с
едностранно волеизявление да промени правната сфера на длъжника, като отнеме
преимуществото на уговорения в негова полза срок, с което на практика го е
лишил от възможността да ползва
предоставения кредит занапред. Последното обуславя и отпадането на насрещното
задължение на длъжника да заплаща уговорената лихва, предназначена да осигури
възнаграждение на кредитора за отпуснатия кредит в рамките на уговорения срок
(в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК).
Ето
защо, искът в частта за разликата над сумата от 813,09 лева до пълния
претендиран размер от 1 218,39 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
просрочена главница за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г., следва да се
отхвърли, доколкото в претенцията неоснователно е включена възнаградителна
лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2018 г. до 20.09.2018 г.
(27 дни / 360 съгл. т. 9.9 от ОУ), която, изчислена от съда посредством лихвен
калкулатор за начисляване на договорна лихва, възлиза на сумата от 405,30 лева.
В тази част съдът не възприема заключението на вещото лице за правилност на
начисляването на договорната (възнаградителна) лихва.
В
останалите части исковите претенции са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени. Вземането за главница е доказано по основание и размер. Начислените
неустойки върху просрочените задължения са в размер на законната лихва за
забава и се претендират до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗКИ, поради което
претенцията е основателна.
Основателно е и акцесорното искане с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху
исковата сума за главница от датата на предявяване на иска – 21.09.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ІІІ. Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК (л. 238) и молба от 20.11.2019 г., ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 2253,79 лева, съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 550,00 лева, за особен представител на ответника – 1 900,00
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 328,82 лева с
ДДС. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
съдът намира за основателно, доколкото определеното съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 3786 лева без
ДДС, а уговореното и заплатено такова е в размер на 4440,68 лева без ДДС. С
оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че
настоящото исково производство се явява
продължение на заповедното, по което е присъден адвокатски хонорар в
размер на 2220 лева без ДДС, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да се редуцира до минималното, или 4 543,20 лева с ДДС. При това
положение общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство се
определя на 9 246,99 лева, от които
му се следва сумата 9 213,76 лева.
Ответникът следва да заплати и сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно
сумата 4 900,53 лева от общо 4 918,20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК № *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, следните суми: 97 738,34
лева (деветдесет и седем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и тридесет
и четири стотинки) – главница по Договор за б. ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от
19.10.2017 г.; 3 279,55 лева (три хиляди двеста седемдесет и девет лева
и петдесет и пет стотинки) – договорна/възнаградителна лихва по договора за
кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г.; 813,09 лева (осемстотин и тринадесет лева
и девет стотинки) – лихва върху просрочена главница по договора за кредит и
анекса за периода от 30.12.2017 г. до 24.08.2018 г.; 8 115,66 лева (осем
хиляди сто и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – просрочена лихва
(миграция) по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до
30.06.2018 г.; 134,57 лева (сто тридесет и четири лева и петдесет и
седем стотинки) - неустойка за просрочена лихва по договора за кредит и анекса
за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2 202,91 лева (две хиляди
двеста и два лева и деветдесет и една стотинки) – неустойка за просрочена
главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до
20.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление с вх. № 61580/21.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание
чл.
430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение в производството по ч.гр.д. 15624/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги
на банката.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в отношенията между страните, че И.И.И. дължи на „УниКредит
Булбанк” АД разликата до пълния претендиран размер от 1 218,39 лева – лихва
върху просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от
30.12.2017 г. до 20.09.2018 г., а именно сумата от 405,30 лева – лихва
върху просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 25.08.2018
г. до 20.09.2018 г.
ОСЪЖДА
И.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК №
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане",
пл. „Света Неделя" № 7, сумата
9 213,76 лева, представляваща сторени пред Варненски
окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 4 900,53 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. 15624/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Варна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: