№ 68750
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110169290 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК
Образувано е по молба вх.№148459/15.07.2022 г. от длъжника К. С. М. чрез пълномощник й
адв.В.Т. за допълване на прекратителното Разпореждане №61749/08.07.2022 г. в частта
относно разноските, като се присъдят за адв.възнаграждение в заповедното производство.
В молбата се сочи, че съдът не е присъдил разноски на ответника-адвокатско
възнаграждение на длъжника съгласно заявеното своевременно искане.
Ответникът по молбата-заявител в производството, оспорва искането като
неоснователно, а при условията на евентуалност заявява искане разноски да се присъдят в
минимален размер-50,00 лв. съгласно чл.6, т.5 Наредба №1/2004 г., а не в размерите по чл.7,
ал.7 вр.ал.2 от нея.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от длъжника в срока за обжалване, поради което е допустима като
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Длъжникът не е представил по делото списък на
разноските, но доколкото се иска не изменение, а допълване на прекратителното
определение (в което липсва изобщо произнасяне по разноските по делото), то списъкът по
чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата (ТР №6/2012 г., т.8 на ВКС-ОСГТК).
Следователно искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира молбата за основателна.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Нормата е приложима не само
1
за решенията, а за всички съдебни актове, в който съдът следва да се произнася относно
отговорността за разноски (по арг. от чл.81 ГПК). С посоченото Разпореждане е обезсилена
издадената заповед за изпълнение, като така се приключва развилото се заповедно
производство, поради което и с това разпореждане може да се присъждат разноски на
страните съгласно чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.4 ГПК, а следователно-то може да се изменя по
реда на чл.248 ГПК, а на още по-силно основание то може да бъде допълвано по този ред,
когато липсва произнасяне на съда относно разноските, доколкото разпоредбата на чл.248
ГПК е приложима в заповедната производство (ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7).
С възражението по чл.414 ГПК е заявена претенция за разноски, като е представен и договор
за правна помощ и съдействие от 11.04.2022 г. с уговорено адв.възнаграждение от 300,00
лв., заплатено по банкова сметка.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
При обезсилване на издадената заповед за изпълнение заповедното производство се
прекратява, поради което и длъжникът има право на разноски в тази хипотеза, а съдът
следва да ги присъди в изпълнение на задължението си по чл.81 ГПК с оглед приключване
на заповедното производство; след като разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в
заповедната производство (съгласно задължителните указанията, дадени с ТР №4/2013 г. на
ВКС-ОСГТК, т.7), то и с разпореждането да обезсилване на заповедта и прекратяване на
заповедното производство на длъжника е следвало да се присъдят разноски при заявено в
срок искане.
Съгласно чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г. „За защита в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“-
следователно за определяне на минималния размер на адв.възнаграждение в заповедното
производство наполовина се редуцира базата, на която то се начислява, а не размера на
самото минимално възнаграждение по чл.7, ал.2. Настоящото дело очевидно е производство
„за издаване на заповед за изпълнение“ по смисъла на чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г.-в
разпоредбата са изброени производства, а не действия, защото адв.възнаграждение се
присъжда по конкретно съдебно дело, а не за отделни процесуални действия. При изричната
уредба на адв.възнаграждение за защита в заповедното производство, дадена с чл.7, ал.7
Наредба №1/2004 г., чл.6, т.5 от същата наредба не може да се приеме за приложима.
При общ размер на претендираните суми по заявлението от 683,21 лв., минималното
адв.възнаграждение по делото следва да се определи върху сумата 341,61 лв., следователно
минималният му размер е 300,00 лв., колкото се и претендират, поради което толкова следва
и да се присъдят.
Следователно молбата следва да се уважи.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Разпореждане №61749/08.07.2022 г. по ч.гр.д.
№69290/2021 г. на СРС-161 състав, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление-гр.София, район (адрес), да заплати на К. С. М., ЕГН **********, адрес-
гр.София, район (адрес), сумата 300,00 лв.-разноски по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3