Решение по дело №251/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 1                     05.01.2022 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                           пети състав            

На двадесет и първи декември                                                  година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 251 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Делото е образувано по жалбата на община Попово, представлявана от кмета д-р В. , чрез адв. Р. Д. *** против Задължителни предписания по Констативен протокол № 05-04-38/ 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията от 26.08.2021 г на ГД“НЯСС“, с който са дадени задължителни предписания за яз. „Невски“ в общ. Попово: т. 1. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 2. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 3. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 4. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 5. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 6. Да се представи в ДАМТН необходимата документация съгласно чл. 106, ал. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрола за техническото им състояние. Срок 23.12.2021 г. 7. Да премахне от короната на язовирната стена оградата от дървени колове и метална мрежа. Срок 30.11.2021 г. 8. Да почисти въздушния откос на язовирната стена от наличната тревна и храстовидна растителност. Срок 30.11.2021 г.

Жалбоподателят счита, че посочените като неизпълнени предписания по т. III, са направени от комисия, в състава на която няма лица с необходимата професионална квалификация съгласно ЗВ. Не е уважено възражението срещу констатациите от ГД „НЯСС“, въпреки че основният изпускател на яз. „Невски“ е изправен. Даденият от проверяващите срок за изпълнение на предписанията е недостатъчен, тъй като е налице невъзможност за изпълнение на същите от страна на община Попово. Дадените предписания в т. III не са ясни напълно и представени по начин, позволяващ на адресата му – община Попово да разбере какви действия следва да предприеме и в какъв срок. Видно от съставения Констативен протокол е, че се касае за предписания по техническата документация и по осъществяване на безопасната техническа експлоатация, като се добавя и неизпълнени предписания, дадени съгласно Протокол № 312/ 16.11.2020 г. от проверка на комисия по Заповед № 363/ 05.10.2020 г. на Областен управител на област Търговище и Протокол №3/ 20.05.2021 г. от проверка на комисия по Заповед № 180/ 17.05.2021 на Областен управител на област Търговище. Проверяващите от ГД“НЯСС“ не вземат предвид представената Инвестиционна програма на община Попово за 2021 г. където в т. 31 е предвидено изработване на техническа документация, съгласно изискванията на чл. 106 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние за 15 общински язовири, в т.ч. проектиране и доклади за съответствие на 13 бр. и проект за ликвидация на 2 бр. Срокът за изпълнение на дейностите да бъде не по-дълъг от 150 календарни дни.

В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Д. ***, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждане на разноски по делото по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.  

Ответниците по оспорването – Р. Р.ст. инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“, офис гр. Шумен, И Д.Я.-К. гл. инспектор в РО НЯСС„Североизточна България“, офис гр. Шумен редовно призовани, не се явяват. От процесуалния им представител ст. експерт юрист към ДАМТН гр. София Е.З. е получено писмено становище за неоснователност на жалбата, присъждането на разноски и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество последната е   основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че процесното съоръжение е общинска собственост съгласно АПОС № 2672/ 15.02.2000 г. (непредставен по делото) и новия АПОС № 14328/ 17.05.2021 г. (стр. 74 от делото), като същото е отредено за рибарник с площ от 28 187 кв.м.

На 04.04.2013 г. община Попово сключила договор за концесия за 35 години за яз. „Невски“, находящ се в кв. „Невски“ на гр. Попово. Предмет на договора е концесионерът да извършва рибо-производство на риба и други аквакултури, развъждане на водоплаващи птици, спортен риболов срещу заплащане, според представения договор за концесия (стр. 28 до 36 от делото).

На 15.02.2021 г. с Решение № 149 по Протокол № 16 в т. 31 (стр. 15 от делото) ОбщС – Попово е взел решение за изработване на техническа документация съгласно изискванията на чл. 106 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол на техническото им състояние на 15 бр. общински язовири в т.ч. проектиране и съответствие на 13 бр. и проект за ликвидация.

На 26.08.2021 г. ответниците по делото извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на яз. „Невски“ и съставили Констативен протокол № 05-04-38/30.08.2021 г. (преписката), в който дали процесните предписания на община Попово, като собственик на процесния воден обект.

По делото е разпитана в качеството и на свидетел З. Д. М.. Според показанията на свидетеля тя работи в община Попово като ст. експерт в дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“. Проверка на рибарник „Невски“ е била извършена на 26.08.2021 г. от представители на ГД“НЯСС“. От страна на община Попово присъствала тя и колегата и Д. Н.. В протокол № 05-04-38/30.08.2021 г. са описани предписанията, които са дадени в т. V, но също така са описани в т. III и т.IV -неизпълнени предписания от предишни комисии. Това е тяхното възражение, неговото лично, тъй като свидетеля Милушева е подписал протокола с особено мнение. Счита, че тези неизпълнени предписания на предишни комисии са направени от комисии, в състава, на които няма лица с необходимата професионална квалификация, съгласно закона за водите, чл. 38а, ал. 5, т.е. липсва хидроинженер. Многократно е обсъждано с представители на дирекцията, липсата на хидроинженер в областната комисия. Те знаели този проблем. Този обект, за който става въпрос, в общинската администрация се води публична общинска собственост-рибарник, по Акт за общинска собственост. Според него има разлика между обект рибарник и язовир. Обектът в кв. „Невски“ по негова информация и от колегите, които са с по-дълъг стаж, още навремето е изграждан с функции като рибарник. Много по-малък е, язовирната стена е достатъчно висока в случая, но доколкото разбрал и от специалисти, с които говорили, навремето когато е изграждан е нямало нужда от преливници и от съоръжения. Той е изграждан с цел да бъде рибарник. Така е даден на концесия, така се води в акта за общинска собственост, така е изграждан винаги. Лично негово мнение е, че не би следвало да подлежи на контрол от такива органи като това звено НЯСС. Рибарникът в момента е даден на концесия и е зарибен. Продават риба.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел Д. К. Н.. Според данните от свидетеля той работи в община Попово като ръководител на звено „Изпълнение на мероприятия по защита на населението при бедствия и аварии“ и в това му качество му е било разпоредено да участва съвместно с представители на НЯСС от отдела от гр. Варна при проверката на няколко язовира и рибарника в кв. „Невски“ на гр. Попово. Рибарникът е едно малко водно съоръжение, тип рибарник. Такова се е водело откакто е изградено. Намира се в края на кв. „Невски“, в североизточна посока. Захранва се от две чешми, които извират от горния край. Няма някаква зона с голям водосбор, за да се събере огромно количество вода при отделни валежи или при снеготопене. Като рибарник има преградна стена, която е разположена на двата земни ската и поема съхраняване на водата от тези чешми, които текат по едно много малко деренце.  Една чешма може да има много малък капацитет, то е минимално. Останал изненадан, когато проверяващите са започнали да говорят, че това е язовир кв. „Невски“. Дори е влязъл в кратък диалог с  представителя Ростислав Раденков, че това е тип „рибарник“. Той започнал да ме убеждава, че това е язовир. За язовирите има специални изисквания по Закона за водите и язовирите трябва да отговарят на съвсем други изисквания. Рибарниците по принцип не подлежат на проверка от този отдел НЯСС. Те са много елементарни, събират минимално количество вода. За свидетеля грешката е допусната преди около 3-4 г., той не е бил тогава на работа в общината, когато т.нар. междуведомствена комисия, назначена със заповед  на областния  управител на област Търговище е обиколила всички такива съоръжения на територията на областта и е извършила т.нар. категоризация. Всеки един язовир придобива определена категория (първа, втора, трета), което е свързано с евентуалната опасност, която може да създаде това водно съоръжение за население или земеделски площи, опасност от наводнения. Тогава неправилно е  било посочено това водно съоръжение като язовир. Който и да го погледне се вижда, че това е обикновен рибарник, в който години на ред различни собственици, концесионери, наематели са отглеждали риба.  Изисквания за язовирните стени и съоръженията са огромни. Преливника трябва да отговаря на определени изисквания с определени параметри. Язовирната стена трябва да отговаря на изисквания: сухият откос да се почиства, водният откос трябва да бъде застилан с камъни. Това е рибарник, там насипите са обикновени, земни.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел М. М.  М. . Според свидетеля той работи в община Попово като директор дирекция „Финансова и общинска собственост“. Запознат е с рибарник „Невски“. Повече от 15 г. оглавява дирекцията. Още от първоначалното земеразделяне преди 30 г., в началото на демокрацията е определен начинът на трайно ползване на всички земи със земеделски характер и той е рибарник. Техническите му  параметри също са за рибарник. От доста години е член на областната междуведомствена комисия и там постоянно е поставял въпросите всяка една година, че Областният управител на област Търговище не спазва Закона за водите при назначаване на областна междуведомствена комисия. В състава и трябва задължително да влиза хидроспециалист. Свидетелят поне от 5-6 години е член на междуведомствената комисия и там няма такъв специалист. Те възразяват тук, защото проверяващите от ДАМТН в протокола си се позовават на предписания от Областната междуведомствена комисия, която те винаги са считали, че не е назначена съобразно изискванията на Закона за водите, а понеже отсъствал и е бил в отпуска, колежка от моята дирекция е присъствала на проверката и тя е подписала протокола с особено мнение, тъй като той не е бил там, но ако е бил и той е щял да го подпише с особено мнение. Според мен има разлика между воден обект „рибарник“ и воден обект „язовир“. Рибарникът не би трябвало да подлежи на тази система на контрол от съответната институция. При рибарниците има съвсем други технически изисквания, които няма нищо общо с язовирните стени и съоръженията. Говорим за височина на стена, за изпускателни съоръжения, за заскалявки на дигата.

Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели като правдиви и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства, поради което ги приобщава към същите.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице - хидроинженер, по която е дадено заключение, че рибарникът/язовир „Невски“ е изграден на дере, десен приток на Сеяченско дере, непосредствено след язовир „Каваците“. Дерето започва от южните регулационни граници на кв. „Невски“ и е с дължина от 520 м от ствола на рибарник: язовир „Невски“. Водосборната област на рибарник/язовир „Невски“ е с площ на водосбора 1, 944 кв.м. и със средна надморска височина 208, 63 м.  Рибарникът/ язовир „Невски“ е изграден в землището на кв. „Невски“ гр. Попово през 1955 г. и по архивни данни, първоначално е изграден за напояване на около 30 дка поливни площи и за рибовъдство, но след ликвидацията на бившите ТКЗС, от 1990 г. досега ( повече от 30 години) се ползва за рибно-стопанска дейност. По техническото състояние на водния обект вещото лице е отбелязало:

-         Корона: изпълнена е без настилка, равнинна, без изравяния и следи от коловози. Средна широчина 2,50 м. По ръба на короната от страна на въздушния откос е изградена ограда от дървени колове и метална мрежа по цялата дължина на стената;

-         Воден откос: видимата част на откоса над водното ниво до короната е без каменна броня с обрушен на места насип и почти вертикален откос на места;

-         Въздушен откос: обрасъл с тревна растителност и на места с храстовидна растителност, по-значителна в долната част на откоса.Няма изградена дренажна призма;

-         Основен изпускател: изходната му част е стоманена тръба с диаметър ф 300 мм.На изхода на основния изпускател не е монтиран спирателен кран, а е монтирана стоманена планка, която е закрепена с болтове. Изходната шахта е със запазена бетонова конструкция. Основния изпускател е изграден в края на десния скат;

-         Преливник: челен трапецовиден профил с бетонов преливен ръб, изпълнен към левия скат. След преливния ръб следва отвеждащ канал с трапецовиден профил без облицовка и енергогасител.

Техническото състояние на хидротехническото съоръжение съгласно Протокол № 3/ 20.05.2021 г. на Областната комисия е определено като неизправно – частично работоспособно, като е нарушен поне един от показателите за технологична сигурност, без опасност за конструктивна сигурност, предприема се ремонт.

Вещото лице е дало заключение също, че водохранилището „Невски“, едва ли е първа степен на потенциална опасност за ж.п. линията „София-Варна“, още повече, че видно от приложения снимков материал, под ж.п. линията са изградени 3 броя правоъгълни бетонни водостоци с размери 1,5/ 2,0 м. за провеждане на евентуални високи вълни, а на около 40/ 50 м. под тях е изграден подлез за преминаване на селско-стопанска техника с размери – широчина 8, 00м. и височина около 5, 50 м., който е в състояние да проведе при необходимост и високи води с нормативна обезпеченост 0,1 % (веднъж на 1 000 години). При изграждането на ж.п. линията преди 1989 г., проектантите са имали предвид вероятно високите води, които евентуално биха се формирали при водосбора над ж.п. линията и правилно са оразмерили и изградили съответните водоотвеждащи съоръжения под жп линията.

Съдебният експерт е дал заключение за язовирната стена, съоръженията към нея и водохранилището: класификацията на стената по чл. 141а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВодите е малка. Според класификацията по Наредба № 14 от 2005 г. и Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения язовирът е четвърта категория. Тип на язовирната стена – земно-насипна. Залятата площ при кота НВРВН – 20 780, 2 кв.м. Залятата площ при кота НВВН – 21 778, 90 кв.м. Завирен обем при кота НВРВН – 22 496, 7 куб.м. Завирен обем при кота ННВН – 1 200, 0 куб.м. Полезен обем – 21 296, 70 куб.м. Водосборна област – 1, 944 кв.м. Височина на стената – 5, 12 м. Дължина на стената – 106, м.  Най-голяма дълбочина, спрямо кота преливен ръб – 1, 45 м. Преливник – преливникът е в състояние да проведе висока вълна с нормативна обезпеченост 1%, съгласно категоризацията на хидротехническото съоръжение – IV категория. Q пр. мах при 1% = 3, 18 м3/с. Н пр. мах при 1% обезпеченост – 0, 31 м. Запас при провеждане на висока вълна с нормативна обезпеченост 1% - 0, 08 м., спрямо най-ниската като на короната на стената. Основен изпускател – ф 300 мм., изграден в края на десния скат на язовирната стена – изправен. Степен на потенциална опасност – определена е I-ва степен на потенциална опасност, която според вещото лице е завишена. Техническо състояние на стената и съоръженията към нея – изправно, отговаря на показателите за сигурност.

Вещото лице е дал отговор на въпроса за вида на хидротехническото съоръжение, че в техническата литература (учебник по рибностопанска хидротехника) за рибарник е дадено определение „рибарниците са изкуствено построени басейни за отглеждане на риба, в които с помощта на преграда (дига) се задържа вода в естествена дълбочина, която може да се задължа и изпуща с помощта на специални съоръжения (основни изпускатели и преливници)“. Като се имат предвид техническите показатели на стената на хидротехническото съоръжение (височина от 5, 12 м.), залята площ при кота НВРВН – 20, 78 дка, завирен обем при кота НВРВН – 22 497 куб.м., най-голяма дълбочина на водохранилището – 1, 45 м., средна дълбочина от 1, 08 м., техническото състояние на входната част на преливника, максималното преливно водно количество през преливника при нормативна обезпеченост – 1 % - Q пр. мах = 3, 18 м3/с, техническото състояние на основния изпускател и изходната му шахта, изградени в края на десния скат на стената, а не около средата, както е общо прието в хидротехническата практика, а също така и че края на тръбата на основния изпускател не е на дъното на шахтата, а на около 1, 30 м. над него, липсата на обработваеми земи под стената вещото лице счита, че изграденото и в експлоатация хидротехническо съоръжение е рибарник, а не язовир.  

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните писмени и гласни доказателство по делото.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Язовирът като съоръжение осигурява съхранение на част от повърхностните води на Република България, които са от значение за осигуряване на питейно-битова вода и вода за напояване.

Една от главните цели на Закона за водите, установена в чл. 2, ал. 1, т. 3, е да осигури управление на водите в интерес на обществото чрез опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море. Според закона постигането на тази цел се осъществява чрез признаване на водите за жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава и чрез предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане.

От принципите на ЗВ, залегнали в чл. 7, т. 1- т. 4, е видно, че собствениците на водни обекти, водностопанските системи и съоръжения, каквото качество има жалбоподателя, следва да ги стопанисват по начин, който е съобразен с обществената значимост на водата като ценен природен ресурс и по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система.

При проверката за законосъобразност, извършена на основание чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна, а оспорените предписания са незаконосъобразни, като издадени при съществени нарушения на общите административнопроизводствени правила по АПК, неотговарящи на изискванията за форма на административните актове, постановени в противоречие с материалния закон

Нормата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на председателя на ДАМТН или на упълномощени от него лица да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти.

Съдът приема, че предписанията са издадени от компетентни органи, в рамките на законоустановените им правомощия по Закона за водите, делегирани от председателя на ДАМТН. Ответниците са представили Заповед № А-278 от 19.04.2021 г. издадена от инж. Петър Горновски- председател на ДАМТН, с която съобразно възможността по чл. 190а, ал. 1 от ЗВ, компетентният орган е делегирал на Д.Я.-К. и на Р. Р.– служители на ДАМТН –Североизточна България правомощието по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ – да издават предписания и да определят срок за изпълнението им.

Оспорените предписания като индивидуален административен акт, създаващ задължения за жалбоподателя, представляват властническо волеизявление на компетентните по Закона за водите органи, чието неизпълнение може да доведе до налагане на санкции в значителни размери. Видно е, че в случай на неизпълнение на дадените по реда на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ предписания, нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон предвижда налагане на имуществена санкция на юридическото лице, каквото е община Попово, в размер от 1000 до 20 000 лева.

Общите изисквания за форма на административните актове, установени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, изискват всеки административен акт да съдържа мотивирано решение, т. е. мотиви - фактически и правни съображения, от които адресатът на акта да разбере какви са причините, наложили издаването на конкретното властническо изявление.

Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установявава, че процесното хидротехническо съоръжение  нар. „язовир“ от АО е „рибарник“, с  максимална дълбочина от 1, 45 м., под същото няма площи за напояване, поради което не следва да му бъдат поставяни изисквания за язовир по смисъла на ЗВодите.

Извън горното, съдът намира, че всички дадени предписания биха ангажирали значителен финансов ресурс, който не е предвиден в бюджета за 2021 г. и няма как реално да бъдат изпълнени тези предписания до 23.12.2021 г. Житейски необосновано е да се настоява да се извършват определени действия, които биха били относими, ако язовирът се експлоатира като такъв, а не като хидротехническо съоръжение за рибовъдство.

Съдът приема, че предписанията са издадени формално, в нарушение на чл. 26, на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Основание за този извод дават липсващите данни за уведомяване на община Попово за откриване на производство по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и предстоящо издаване на индивидуален административен акт с подобно съдържание, възлагащ изпълнението на множество задължения, една част от които неясни, а друга - свързани с необходимост от предварително осигуряване на значителен финансов ресурс. Липсват отправени покани за изразяване на становище по проблема за стопанисването на язовир "Невски" по предназначение като воден обект - рибарник. Няма данни, че определените с предписанията кратки срокове за изпълнение са съгласувани с възможностите на общината да осигури средства за извършване на предписаните дейности.

Задължението на административния орган от ДАМТН да съдейства на собствениците на водни обекти да изпълняват законосъобразно задълженията си, включително и в производството по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, произтича на първо място от целта на Закона за водите по чл. 2, ал. 1, която е да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото, както и от посочената по-горе цел по чл. 2, ал. 2, т. 2 от с. з. за насърчаване на собствениците на водните обекти да осигурят дългосрочното им ползване и опазване.

С тези разпоредби законът ясно определя, че управлението на водните ресурси, които са национално богатство, се основава на сътрудничество между различните субекти, т. е. между стопанисващите водните обекти и администрацията, контролираща тяхната дейност.

Принципите и целите, установени в Закона за водите, извеждат на преден план общия принцип на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 от АПК, който определя, че административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Спазването на този принцип е гарантирано от задължението на административния орган (дори и в производството по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ) да осигури участие на засегнатите страни.

Видно е в случая, че това право на адресата на административния акт, т. е. на жалбоподателя, е напълно пренебрегнато, тъй като няма никакви доказателства (административна преписка), че е дадена възможност на община Попово да изрази становище, направи възражение, представи доказателства и т.н. преди приключване на производството с издадените предписания.

Отделно от това предписанията са издадени при неизяснена фактическа обстановка. Самата липса на административна преписка е показателна за този извод и за допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК. Липсата на административна преписка, която ответникът да представи към оспорения акт, възпрепятства съдът да извърши преценка дали установените от административния орган факти и обстоятелства, въз основа на които е издаден оспорения акт, съответстват на събраните от него доказателства. Липсват представените писмени доказателства от ответника дори в съдебно заседание, са всъщност документация, изхождаща от община Попово.

Административно-процесуалният кодекс определя, че всеки административен акт, независимо дали е индивидуален, общ или нормативен, се предхожда от административна преписка. Административната преписка се състои от заповеди, уведомителни писма, назначени експертизи, дадени обяснения, становища, възражения и други представени от участниците в административното производство документи, както и от документи служебно събрани от административния орган. Целта на така съставената административна преписка е да установи, че административният орган е спазил административно-производствените правила и е събрал доказателства за фактическите констатации в издадения административен акт, т. е., че е изпълнил основното си задължение да проучи изцяло въпроса в административното производство чрез служебно събиране на всички относими доказателства при осигуряване на правото на участие на засегнатите страни.

Нарушаването на правилата на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, съдът приема за съществено процесуално нарушение, тъй като се пораждат основателни съмнения, че ако нарушенията не бяха допуснати, крайният акт от производството би бил с различно съдържание, особено по отношение на сроковете за изпълнение. Този порок на издадените предписания, който е съществен, налага тяхната цялостна отмяна във всичките им части.

С предписанията са определени кратки срокове за изпълнение, след изтичането на които Общината е застрашена от налагане на санкции в значителни размери. За някой дейностите, напр. по т. 2, т. 1, срокът е изключително кратък и несъобразени с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Отделно от това, не е ясно защо следва да се премахва оградата на язовирната стена след като според ВЛ по делото техническо състояние на стената и съоръженията към нея – изправно, отговаря на показателите за сигурност.

Определянето на срока е правомощие на административния орган, което той осъществява при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Едно от изискванията за законосъобразност на административните актове е определените от административния орган срокове за изпълнение да са разумни, за да могат да бъдат спазени.

И на последно място по делото бе представено решение № 149 по Протокол № 16/ 25.02.2021 г. на ОбщС – Попово, където в т. 31, ОС – Попово е взел решение за изработване на техническа документация съгласно чл. 106 от НУРОТБЕЯСС на 15 бр. общински язовира, в т.ч. проектиране и доклади за съответствие на 13 бр. и проект за ликвидация на 2 бр. язовира.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна. Оспорения констативен протокол, с който са дадени предписания и са определени срокове за изпълнението им, следва да се отмени като незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 от АПК.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 1229 лв. съставляващи депозит за ВЛ и възнаграждението за един а., предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Задължителни предписания по Констативен протокол № 05-04-38/ 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията от 26.08.2021 г на ГД“НЯСС“, с който са дадени задължителни предписания за яз. „Невски“ в общ. Попово и са определени срокове за изпълнението им, издадени от Д.Я.-К.- гл. инспектор в РО "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" и Р.Р.– ст. инспектор в РО"Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Североизточна България, офис-Шумен към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да възстанови на община Попово направените по делото разноски в размер на 1229 лв. съставляващи депозит за ВЛ и адв. възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Търговище до Върховния административен съд на РБългария в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: