№ 779
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110124039
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 5 389 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди
на л. а. ......., вследствие на ПТП от 16.01.2017 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски
за определяне на обезщетението в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното плащане, както и 1 642,28 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г., както и
предявен при условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД /съгласно уточнителна молба с вх. № 200483/27.09.2022 г./.
Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ е заплатил сумата от 5 379 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени вреди на застрахования при него л. а. ......., вследствие на ПТП от 16.01.2017 г.
Поддържа, че ПТП-то е реализирано в ..... при попадане на застрахования автомобил в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – повдигната паважна
настилка, като отговорен за настъпването му е ответникът ..... тъй като пътят, по който се е
движил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за
поддържането му. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен протокол № 1659968/16.01.2017
г., в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: 3 броя
въздушни възглавници, теч на масло, ходова част и предно челно стъкло. Твърди, че при
него е образувана щета № 10117030100297, по която е извършен оглед и е съставен опис,
като е прието, че разходите за ремонта надхвърлят 70 % от стойността на автомобила,
поради което е налице „тотална щета“. Сочи, че дължимото застрахователно обезщетение
възлиза в размер на 5 379 лв., като след приспадане на последната вноска от
застрахователната премия в размер на 124,85 лв., на 09.05.2017 г. е изплатил такова в размер
на 5 254,15 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 10 лв., при което общо дължимата сума възлиза на 5 389 лв. Заявява, че с писмо с
изх. № Л-4554/30.05.2017 г., получено на 31.05.2017 г., ответникът е поканен да заплати
процесната сума в общ размер на 5 389 лв., но същият не е сторил това, поради което я
1
претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2022
г. до окончателното плащане. Допълва, че считано от 07.06.2017 г. ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и лихва за забава в размер на 1 642,28 лв., начислена за
периода от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове при твърдението, че не се доказва точното
местонахождение на неравността на пътното платно, в която увреденият автомобил е
самокатастрофирал. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП
№ 1659968/16.01.2017 г., тъй като е съставен само по данни на водача, без да съдържа преки
възприятия на длъжностното лице. Оспорва да е спазена формата за съставяне на
застрахователната полица, тъй като тя не съдържа данни относно лицата, които са я
подписали, респ. разполагат ли те с представителна власт за това. Оспорва настъпването на
процесното ПТП да се дължи на повдигната паважна настилка, като счита, че причина за
него е поведението на водача на увредения автомобил, който не е съобразил поведението си
с конкретната пътна обстановка, с което е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и поведението на ..... тъй като липсват
данни относно скоростта на движение на автомобила. Сочи, че не става ясно при какви
обстоятелства са настъпили вредите, като при условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване от страна на водача Л. И., тъй като се е движила с над разрешената за
съответния участък скорост. Оспорва и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като
плащането на застрахователното обезщетение – 09.05.2017 г. предхожда по време датата на
съставяне на поканата – 30.05.2017 г., поради което тя не е породила действие. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът ..... твърди, че е сключил договор № СО15-РД55- 281/11.05.2015 г. с ...., по
силата на който му е възложил извършването на абонаментна поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ..... – II зона, включваща райони
...., включително и изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на
движението на база посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
Сочи, че .... не е изпълнил задълженията си за поддръжа на процесния пътен участък, поради
което е настъпил вредоносният резултат. В тази връзка заявява, че на 23.01.2017 г. е
извършена месечна инспекция, при която е установено, че пътното платно не отговаря на
изискванията за експлоатация, поради което абонаментната поддръжка на булеварда не е
приета. С оглед на тези обстоятелства ..... предявява обратен осъдителен иск срещу
посоченото дружество, като моли, при условие че предявеният от .... срещу нея
първоначален иск бъде уважен, .... да бъде осъдено да му заплати сумата от общо 7 031,28
лв., от която: 5 389 лв., представляваща регресно вземане в т. ч. и ликвидационни разноски в
размер на 10 лв., както и сумата от 1 642,28 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 05.05.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира и разноски.
В о. с. з. на 17.11.2022 г. третото лице – помагач на страната на ответника ..... и
ответник по обратния иск - ...., чрез юрк. Б., изразява становище за неговата
неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на
2
дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия
случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие)
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия
случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 17.09.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 16.01.2017 г. в ..... е реализирано
ПТП с участието на л. а. ......., както и, че същото е настъпило на пътен участък, който е част
от общинската пътна мрежа на ответника .....; че от страна на застрахователя-ищец е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 379 лв., както и, че същият е сторил
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лв.
В случая, въз основа на представената по делото комбинирана застрахователна полица
за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0227836/01.08.2016 г. съдът приема за
установено, че между .... и собственика на л. а. ....... – .... е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 04.08.2016 г. до 23:59 часа на
03.08.2017 г., като именно в рамките на този период – на 16.01.2017 г. е настъпило и
процесното ПТП. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е
налице действителен застрахователен договор между ищеца и собственика на л. а. ........ Това
е така, тъй като застрахователната полица е представена в цялост по делото и съдържа
индивидуализиращите белези и подписите на страните по нея, като са посочени и имената и
адреса на посредника, чрез който е сключена. По отношение на възражението на ответника
относно липсата на предствителна власт на лицата, сключили процесния застрахователен
договор, съдът намира, че за него не съществува правен интерес от релевиране на такова
оспорване, доколкото липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания, поради което интерес от такова
оспорване би съществувал единствено за представляваната страна, а в случая от страна на
.... не се излагат такива твърдения. Аргумент в подкрепа на такъв извод се извлича и от
тълкувателните разяснения, дадени с т. 2 на ТР № 5/2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се приема, че единствено мнимо представляваният разполага с
правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така
и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съответно чл. 301 ТЗ. Наред с
това, липсват доказателства, които да сочат за евентуална недействителност на договора,
поради което следва да се приеме, че той е породил своето действие в отношенията между
страните по него. Отделно от това, наред със застрахователния договор по делото са
представени още 3 броя квитанции № **********/01.08.2016, № **********/26.10.2016 г. и
№ **********/30.01.2017, с които застрахователят по него е декларирал с подписа си
реалното заплащане от страна на застрахованото лице на първа, втора и трета вноски от
уговорената застрахователна премия в размер от по 124,85 лв. всяка, с което полицата се
счита за платена до 03.05.2017 г. /денят, предхождащ падежа на четвъртата вноска –
04.05.2017 г./, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на настъпване
на процесното ПТП – 16.01.2017 г. застрахователният договор действително е бил действащ
между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и извънсъдебното
поведение на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 17.01.2017 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил
опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета № 10117030100297, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение по нея на
3
застрахованото лице в размер на 5 379 лв., което не би сторил ако не е счел, че е налице
влязъл в сила застрахователен договор, който да го обвързва. В допълнение следва да се
отбележи още, че наличието на действащо застрахователно правоотношение между .... и
собственика на л. а. ....... следва и от факта, че в протокол за ПТП № 1659968/16.01.2017 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, този факт също е бил
отбелязан, а в тази част протоколът отразява обстоятелства, пряко възприети от съставителя
му, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както
настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 16.01.2017 г. на
застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в
тази насока се извличат от горния протокол за ПТП № 1659968/16.01.2017 г., уведомление за
щета до .... от 17.01.2017 г., показанията на свидетелката Л. В. И., както и изводите на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се
направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 16.01.2017 г., в
гр. София, около 19:10 часа, л. а. ......., движейки се по .... с посока от .... и в района срещу №
4 преминава през неравност на пътя – повдигната паважна настилка, вследствие на което
възникват материални вреди, а именно: теч на масло, щети по ходовата част, челното
стъкло, 3 броя въздушни възглавници и др. Констативният протокол за ПТП, изготвен от
органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален
свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се
установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от
Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят
мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. В случая, представеният по делото
протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно
протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на
съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, а
именно: мястото на настъпване на ПТП-то, наличието на повдигнати павета на пътното
платно, факта, че те не са били сигнализирани и обезопасени, както и видимите вреди по л.
а. ........ По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то
протоколът няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той
не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния
орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и
подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г., ВКС/.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите описани по-горе
доказателства по делото – уведомлението за щета, свидетелските показания и изслушаното и
прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Най-напред в показанията си свидетелката Л. И., която разказва свои
непосредствени възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е била
водач на увредения автомобил, посочва, че движейки се в посока от ..... към площад .... е
попаднала в необезопасена неравност на пътното платно, намираща се на около 30 м. след
светофара, вследствие на което по автомобила й са настъпили значителни вреди – теч на
масло, счупени стъкла, отворени въздушни възглавници, като същият не е могъл да
продължи на собствен ход. Изрично свидетелката заявява, че слизайки от автомобила на
4
мястото на произшествието, е видяла огромни неравности и извадени павета, в които
управляваният от нея автомобил се е ударил. За съда не съществува основание да не
кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същата е трето за спора лице и
не се явява заинтересована от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение
вече е било изплатено на застрахованото лице след настъпване на застрахователното
събитие. Нещо повече, по същия начин тя е описала обстоятелствата около настъпване на
инцидента и подавайки уведомлението за щета пред застрахователя-ищец на 17.01.2017 г.,
посочвайки, че при управление на автомобила си е преминала през неравност на пътя и
изпъкнали павета от паважната настилка, вследствие на което са увредени картер, 3 броя
въздушни възглавници, предното стъкло и е настъпил теч на масло. Отделно от това, от
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също се установява,
че механизмът на произшествието от 16.01.2017 г. представлява преминаване на процесния
автомобил през несигнализирана неравност на пътното платно. Изрично експертът е описал
кои са констатираните щети по л. а. ......., като е достигнал до извод, че всички те
съответстват на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието, поради което
се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна
преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитаната свидетелка и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на
доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и
описан в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, както и начина на
причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. Съдът приема, че причината
за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на преминаване на увредения
автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – повдигната
пътна настилка/паваж, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на
свидетелката Л. И., така и от подкрепящите ги изводи на експерта относно причината за
реализирането му, в какъвто смисъл е и отбелязването в протокола за ПТП от 16.01.2017 г. В
същото време не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е
движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила
на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Точно
обратното, изрично при разпита си свидетелката заявява, че се е движила с ниска скорост от
около 30-40 км/ч, като по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на така
посоченото от нея обстоятелство. От друга страна, по делото няма данни същата да се е
движила с висока скорост, поради което нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това нейно
поведение да е станало причина за попадане в неравността на пътното платно. Действително
посочената разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение,
наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
5
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък в гр. София, на който е
настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна мрежа и като такъв за
дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява
от кмета на съответната община. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП
включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение”. Пряко проявление на тези дейности, в съответствие с легалните им
дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в
изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените
дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица,
на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. Установената неравност по пътното платно представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази
неравност да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си – арг. от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че
наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – повдигната
паважна настилка, вследствие на която са настъпили уврежданията по процесното МПС, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на указаните по-горе дейности. Натоварените с тези дейности лица не са
извършили дължимите действия по своевременно привеждане на пътния участък на
местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна връзка с
визираното противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили
вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49
ЗЗД, в качеството му на възложител.
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника ..... по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното
право на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може
да бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.
В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.) (в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
6
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО). Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, необходимата
стойност за възстановяване на щетите по л. а. ......., изчислена на база на средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на 18 236,82 лв., а действителната му стойност - на 7 660
лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено, като вещото
лице е отговорило изцяло на поставените задачи. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е
предвидено, че „тотална щета“ е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му стойност. В настоящия случай,
съдът приема, че е налице „тотална щета“, доколкото разходите за ремонта изцяло
надвишават стойността на увреденото МПС. Следва да се отбележи и че в съответствие с
изискванията на чл. 390, ал. 3 КЗ по делото са представени доказателства за прекратяване
регистрацията на увреденото МПС считано от 03.04.2017 г., в какъвто смисъл е
отбелязването върху свидетелството му за регистрация – част I. При пълна загуба се изплаща
обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към момента на настъпване на
събитието, намалена със стойността на запазените части. Според експерта стойността на
запазените части е 28,8 %, или 2 206 лв., като тази стойност следва да се приспадне от
стойността на автомобила /7 660 лв./, при което размерът на дължимото обезщетение
възлиза на 5 454 лв. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 10 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на 5 464 лв., като между страните
не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че застрахователят е
заплатил застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие в
претендирания размер от 5 379 лв., като видно от квитанция № 10117030100297/09.05.2017,
същият е извършил прихващане с дължимата му от застрахования четвърта вноска от
застрахователната премия в размер на 124,85 лв. Ккато се посочи по-горе, обхватът на
регресното право на застрахователя – ищец зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Ето защо, съдът намира, че регресното вземане
на ищеца е ограничено именно до заплатената от него сума, доколкото същата не надхвърля
изчислената от експерта по съдебно-автотехническата такава от 5 454 лв.
При това положение предявеният от ищеца главен иск с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 389 лв. е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като същата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен
дълг; 2. изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 5 389 лв., за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
7
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, видно от входящия номер върху приетата като
писмено доказателство по делото регресна покана, ответникът е получил същата на
31.05.2017 г., като след изтичане на 30-дневния срок за плащането му – на 30.06.2017 г., той
е изпаднал в забава, като данните по делото сочат, че към този момент вече е била
прекратена и регистрацията на процесното ПТП – считано от 03.04.2017 г.
Следователно, за претендирания период от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г. – денят,
предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда, размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на
1 640,66 лв., до който предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 642,28 лв., или за размера от
1,62 лв.
В случая, с оглед формирания от съда правен извод относно основателността на
главния и акцесорен искове, то се е сбъднало вътрешното процесуално условие за
разглеждане и на предявения при условията на евентуалност обратен иск.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1/ сключването на договор за поддръжка на
процесния пътен участък с ответника и 2/ размера на претендираното обезщетение.
Основанието на предявения обратен иск произтича от твърдението на ищеца за
сключен между него и ответника договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015 г., по силата на
който на .... е възложено извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на територията на ..... и в участъка, където е настъпило процесното
застрахователно събитие – ПТП.
В случая, макар действително по делото да не е представен процесният договор, съдът
намира за доказан факта относно неговото сключване, доколкото във връзка с последния е
съставен констативен протокол от 23.01.2017 г. за извършване на контрол върху текущ
ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, от предметното
съдържание на който се установява, че обект „Зона II-ра, ....., .... не е приет от възложителя
вследствие на установени разлики между индикаторите на изпълнение и изискванията на
Наредба № РД-02-20-10/05.07.12 г. Така обсъденият констативен протокол е подписан от
представител на ищеца по обратния иск, в качеството му на възложител по договора, както
и от представител на ответника по него ...., в качеството му на изпълнител, като авторството
и представителната власт на посочените като техни представители лица не е оспорена в хода
на процеса, поради което следва да се приеме, че констатациите в него ги обвързват
включително и в частта относно основанието за съставяне на същия, а именно: договор за
извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа на територията на ..... чийто
предмет обхваща обект „..... ....., .....
Независимо от това обаче, съдът намира, че само въз основа на констатациите,
отразени в констативния протокол от 23.01.2017 г., по делото не може да се направи
категоричен извод, че задължението на .... за извършване на поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа на ..... произтича именно от процесния договор № СО15-РД-55-
281/11.05.2015 г., на които се основава обратната искова претенция на ищеца. Това е така,
тъй като с оглед данните, отразени в протокола от 23.01.2017 г., а именно: „Изпълнител: ....,
договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015 г. и договор № СО15-РД-55-380/22.06.2015 г.“, може
да се направи извод, че между възложителя и изпълнителя са сключени повече от един
договор с идентичен предмет, а това означава, че не е изключена възможността документът
да е бил съставен в изпълнение на другия сключен с ответника договор за извършване на
контрол върху текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, а
именно: този от 22.06.2015 г., в чийто предметен обхват да попада обект „..... ....., ..... Ето
8
защо, съдът приема, че само въз основа на констатациите, направени в констативния
протокол от 23.01.2017 г., не би могло да се приеме, че твърдяното задължение на
изпълнителя ...., респ. допуснатото от него неизпълнение /в случай, че такова е налице/
произтича именно от процесния договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015 г., доколкото
безспорно между страните по него има и друг действащ договор с идентичен предмет, а при
преценка относно основателността на обратния иск настоящият състав е обвързан
единствено от заявеното с него основание. Нещо повече, само въз основа на представените
от ..... констативен протокол от 23.01.2017 г. и протокол за месечна проверка към него не
може да се направи извод, че обхватът на проверката включва именно участъка, където е
настъпило процесното ПТП – .... пред № 4, тъй като този обхват се изяснява от Приложение
№ 11, съдържащо списък на конкретните улици и булеварди, което обаче не е представено
по делото. Предвид изложеното, няма основание да се приеме, че задължението за
поддържане на конкретния пътен участък от общинската пътна мрежа, в който е настъпило
и застрахователното събитие от 16.01.2017 г., е било възложено от ..... именно на ответника
по обратния иск – ...., а още по-малко, че това е станало по силата на процесния договор №
СО15-РД-55-281/11.05.2015 г. Едва в случай, че от страна на ..... действително беше
установено възлагането на поддържането именно на процесния участък от общинската
пътна мрежа, би могло да се приеме, че настъпването на вредоносния резултат е вследствие
на твърдяното неизпълнение на договорно задължение по договора от 11.05.2015 г., на
който се позовава ..... каквото обаче не се доказва да е налице. В тежест на ищеца по
обратния иск е било да установи твърдяните от него факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, а в случая той не е сторил това, поради което предявеният при
условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за заплащане на сумата от общо 7 031,28 лв., от която: 5 389 лв., представляваща
регресно вземане в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и сумата от 1
642,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените главни искове,
право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 631,10 лв. -
платена държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по главните искове
следва да се присъди сумата от 0,07 лв. - депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора по предявения обратен иск – цялостна
неоснователност, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по него следва да се
присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на всяка от страните на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните им представители, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, както и приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание, без
събирането на допълнителни доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... БУЛСТАТ ....., с адрес: ..... да заплати на ....., на основание чл. 411, ал. 1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 5 389 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. .......,
9
вследствие на ПТП от 16.01.2017 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 05.05.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1
640,66 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до 04.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1 640,66 лв. до пълния предявен размер от 1 642,28 лв., или за размера от 1,62 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..... БУЛСТАТ ....., с адрес: ..... срещу ...., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ....., обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от общо 7 031,28 лв., от която: 5 389 лв.,
представляваща регресно вземане в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както
и сумата от 1 642,28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ..... БУЛСТАТ ....., с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 631,10 лв.,
представляваща разноски по делото, както и на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на .....
БУЛСТАТ ....., с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,07 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника ..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10