Р Е Ш Е Н И Е
№_260684, 14.05.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански
състав
на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина
Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 717 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалвано е решение въззивна жалба от И.Л.Т. против Решение № 261726/16.12.2020г., пост. по гр.д.№
10855/2019, ПРС, поправено с Решение № 260252/26.01.2021 за поправка на ОФГ, с което
е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС от жалбоподателя
против Д.И.Т. за заплащане на сумата от 1 530 лева, която представлява обезщетение
за периода от 01.01.2017г. до 01.05.2019г.
за неползването на притежаваната от ищеца 1/6 ид.част от правото на собственост
върху самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.* с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент № 2 на ет.1 вх. А, с площ от 59,90 кв.м с административен
адрес на недвижимия имот: град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул. „**
* 2 по КК и КР на град Пловдив, Район Централен, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009Г.
на ИД при АГКК, с номер по предходен план: няма, ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от 28.06.2020г. – датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.; както и предявения иск с правна квалификация чл. 30, ал.3
ЗС за заплащане на сумата от 60 лева месечно за периода от 16.10.2018г. до
01.05.2019г., която представлява получавания наем от ответницата за притежаваната
от ищеца 1/6 ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.104* с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент №
2 на ет.1 вх. А, с площ от 59,90 кв.м с административен адрес на недвижимия имот:
град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул. „***по КК и КР на град Пловдив,
Район Централен, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009Г. на ИД при АГКК, с
номер по предходен план: няма, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от 28.06.2020г. – датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Жалбоподателят И.Л.Т. обжалва решението, като поддържа, че
същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че съдът е игнорирал
всички събрани доказателства. В тази връзка решението е неправилно, т.к. е допуснато
съществено процесуално нарушение. Освен това
изложените мотиви са противоречиви. Липсват
изложени мотиви , което се приравнява на липса на мотиви. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което уважи предявените искове. Претендира разноски
за двете инстанции. Обжалвано е и решението за поправка на ОФГ, като се
поддържа, че при постановяването му са допуснати груби процесуални грешки –
страните не са призовани и не са участвали в производство в ОСЗ. Моли за отмяна
и на това решение, като претендира разноски.
Въззиваемата страна Д.И.Т. е подава отговор на въззивната
жалба, в който поддържа правилност и законосъобразност на решението. Счита, че жалбата
е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, на които да отговори, поради което
е поддържала становището си по съществото на спора. Твърди, че е дарила собствените
си идеални части от имота на трето на спора лице, поради което тя няма права на
собственост върху имота. Твърди, че не е канена
да заплаща обезщетение или да осигури ползване. По иска по чл.30, ал.3 от
ЗС поддържа, че не е пасивно легитимирана, т.к. не е собственик на имота. А по същество счита този иск за недоказан, т.к.
няма доказателства имотът да е отдаван под наем. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбите са подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав. В една част решението се явява недопустимо, т.к. първоинстанционният
съд се е произнесъл свръх петитум – по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС ищецът
е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 1530лв. за периода
01.01.2017-16.10.2018г. /виж уточняващи молби на л.57 от първоинстанционното
дело/, а съдът се е произнесъл за периода до 01.05.2019г. В същото време ищецът
е предявил втори иск – по чл.30, ал.3 от ЗС за периода 18.10.2018-01.05.2019г.
Ето защо решението в частта в която съдът се е произнесъл по претенция за
заплащане на обезщетение на осн. чл.31, ал.2 от ЗС за периода
18.10.2018-01.05.2019г. се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. В
останалата част решението е постановено в рамките на изложените фактически твърдения
и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният
съд е установил, че ищецът Т. е собственик на 1/6ид.ч. от правото на собственик
върху процесния недвижим имот на основание наследяване, а ответницата Т. е
ползвател на останалите 5/6ид.ч.. Приел е, че не е налице отправена покана за
предоставяне на ползването на имота или за заплащане на обезщетение за това,
поради което и е отхърлил иска по чл.31, ал.2 от ЗС. По отношение на иска за
заплащане на припадащата се част от получавани от ответницата граждански
плодове – наеми от недвижимия имот е приел, че по делото не се доказва този
имот да е отдаван под наем в исковия период, поради което и е отхвърлил и този
иск.
Пред настоящата инстанция не е въвеждан спор относно правата на страните по
отношение на процесния недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив, ул.***
съставляващ имот с идентификатор 56784.511* поради което и съдът няма да
обсъжда подробно как са придобити същите. Безспорно е, че съсобственици в имота
са И.Т. с 1/6ид.ч., придобита по наследство и А.Т. с 5/6ид.ч., придобити по
дарение от Д.Т. за 4/6ид.ч. и неговия баща за 1/6ид.ч., извършено на
16.10.2018г., като от тази дата Д.Т. е ползвател със запазено право на
ползване на прехвърлените от нея
4/6ид.ч. от имота.
По делото е представено копие от
телепоща, изпратена от И. Т. до Д. Т., с която я кани да му заплати сумата от
1700лв., съставляваща 1/6ид.ч. от получавания от нея наем от процесния имот за
периода 01.01.2017г. до 27.05.2019г. Същата е получена от адресата на
29.05.2019г., видно от приложената обратна разписка.
По делото е приета СИЕ, която е
определила пазарния наем на процесния имот за периода 01.01.2017-01.05.2019г.
В производство по реда на чл.176 от ГПК ответницата Т. е отрекла да е отдавала под наем имота в исковия период,
като твърди това да е станало от 01.05.2019г.
По делото са събирани и гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите И. Т., съпруга на ищеца и В. Г. .
Първата свидетелка твърди, че апартаментът се отдава под наем от 2010-2011г.
Преди две години и миналата година / декември, 2019 или януари 2020г./ ходили
със съпруга й до апартамента и там имало наематели. Преди три години също
ходили до апартамента и отново заварили наематели. Те били други, различни от
последните, които заварили.
Свидетелката Г. е бивша съпруга на И.Т.
и не установява някакви релевантни за спора факта. Показанията й са във връзка
с твърдението, къде е живяла дъщеря им –
дали в процесния имот или в друг ,
собствен на Д. Т. имот.
Представените извлечения от банковата
сметка на ищеца , имащи за цел удостоверяване на извършени плащания от
ответницата са извън исковия период, поради което съдът ги намира за неотносими
към спорния предмет.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното :
По
иска по чл.31, ал.2 от ЗС
Първият
предявен иск е с пр. основание чл.31, ал.2 от ЗС – претенция от съсобственик за обезщетение дължимо от друг съсобственик / ползвател/ за ползата, от
която е лишил първия, ползвайки лично или чрез другиго по-голяма част от имота
от притежаваната квота в съсобствеността. За да бъде уважен този иск е
необходимо да бъде доказана собствеността на страните върху вещта, правата им в
тази съсобственост, фактът, че един от съсобствениците ползва лично изцяло
вещта или част по-голяма от квотата му в съсобствеността или препятства достъпа
на другия съсобственик, наличието на покана за заплащане на обезщетение и
размера на ползата, от която са били лишени останалите съсобственици. Ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на всички кумулативно посочени
елементи от фактическия състав на нормата, като липсата дори на един от тях
води до неоснователност на иска.
В процесния случай на първо място
следва да се посочи, че не е налице покана, отправена от ищеца до ползвателя /
на 4/6ид.ч. от имота/ за предоставяне на
ползването или за заплащане на обезщетение. Представената по делото телепоща,
освен че не съдържа съдържанието на покана в горепосочения смисъл, е изпратена
и получена едва в края на м.05.2019г., т.е. далеч след исковия период. Само
това основание е достатъчно според съда за отхвърляне на този иска като
неоснователен.
По иска по чл.30, ал.3 от ГПК
Предявен е иск с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС за заплащане на припадащата се част от събрани граждански плодове от
единия съсобственик / ползвател на съотв. ид.ч./ от общия имот. При този иск в тежест
на ищеца е пълното и главно доказване на факта, че имотът е отдаван под наем, размерът на получавания
наем, а в тежест на ответника е да докаже плащане на частта на съсобственика.
В настоящия случай по делото остава
недоказано имотът да е отдаван под наем в исковия период –
16.10.2018-01.05.2019г. , още по-малко - размерът на получаваните наеми.
Събраните в тази насока гласни доказателства – показанията на свидетелката И. Т.,
не съдържат конкретни данни за исковия период. Тя веднъж говори, че имотът е
отдаван под наем още пред 2010-2011г., като за този период няма преки
впечатления , а преразказва чуто в семейството. След това твърди, че специално
ходили със съпруга си до жилището и установили, че там има наематели, като част
от посещенията й са след исковия период. Съдът не може да кредитира показанията
на тази свидетелка както поради крайната им неопределеност във времето, при
което не може да се установи дали в исковия период имотът е бил отдаван под
наем, така и поради вероятната им заинтересованост с оглед факта , че е съпруга
на ищеца. На следващо място по делото
липсват и доказателства за това с кое лице е сключило наемното правоотношение,
дори и да се приеме, че в някакъв период е имало наематели в имота.
Предвид изложеното съдът намира, че и
този иск се явява неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед посочените съображения съдът
намира, че следва да потвърди обжалваното решение, т.к. същото е постановено
при същия краен резултат.
По отношение на жалбата против
решението за поправка на ОФГ
С обжалваното решение съдът е
допуснал поправка на ОФГ в основното решение, в което поради техническа грешка
на два пъти е изписано в диспозитива „ искове с пр. квалификация чл.31, ал.3 от
ЗС“. Оплакванията за допуснати груби процесуални нарушения поради непризоваване на страните са
неоснователни. В производството по чл.247 от ГПК страните се призовават в ОСЗ
само по преценка на съда. В случая правилно не е провеждано такова, т.к.
очевидно допуснатата грешка в диспозитива е техническа – повторение на правното
основание в първия абзац и неправилно повторно изписване на друго правно основание
във втория абзац. Подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300лв. разноски във
въззивното производство намалена с оглед направеното възражение за прекомерност
и ниската правна и фактическа сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
261726/16.12.2020г., пост. по гр.д.№ 10855/2019, ПРС, поправено с Решение №
260252/26.01.2021 в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС от И.Л.Т. с ЕГН **********
с адрес: *** против Д.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане на
обезщетение за периода 18.10.2018-01.05.2019г. , като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 261726/16.12.2020г., пост. по гр.д.№ 10855/2019, ПРС, поправено с
Решение № 260252/26.01.2021.
ОСЪЖДА И.Л.Т. с ЕГН **********
с адрес: ***, да заплати на Д.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от
300лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :