РЕШЕНИЕ № 260011/7.1.2021г.
гр. Ямбол, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 4558 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „АГОЗЕМ-АВ“ ООД -с.Межда, обл.Ямбол срещу „АГРО КОРЕКТ-07“ ООД- с.Овчи кладенец, обл. Ямбол,
в която се твърди, че ищецът е сключил през 2013 г. договори за покупко-
продажбата на земеделски земи в землището на с.Г., с които е придобил 20 ниви с
обща площ от 223,29 лв. За тях е бил сключен с ответника Договор за наем от
09.04.2008 г. Ищецът е встъпил в правата на наемодателя. Ползването на
земеделските земи е било предоставено на ответника за срок от 8 стопански
години, като последният се е задължил да заплаща годишна наемна цена в размер
на 40 кг зърнени култури/дка. Не е заплатил на ищеца дължимата наемна цена за
последните стопански години -2014/2015 г. и 2015/2016 г. по 2680.68 лева за всяка от тях. Поради това се иска да бъде осъден да заплати
сумите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Иска се и да се присъдят разноските по делото.
В с.з искът се поддържа от
пълномощника.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска като неоснователен. Възраженията си срещу него основава
на фактите, че вземанията са погасени по давност. Не оспорва сключването на
договора за наем и предоставянето на ползването на земите на ответника до
стопанската 2014/2015 година и сключването от ищеца на договори за покупко-
продажбата за тях. Ответникът твърди още, че е платил сумата от 4000 лв., с
което е изпълнил задължението си за наемна цена. За втората стопанска година
друго дружество е заявило земите за участие в споразумение и то е легитимирано
да отговаря по иска. Наемът е договорен в натура и е недопустимо претендирането
му в парична равностойност. В с.з. пледира за отхвърляне на иска и присъждане
на разноските. Заявява, че записаното относно срока на договора „8
стопански години“ следва да се тълкува от
април до април- с начален момент от месеца на сключване на договора, който е
прекратен през месец април
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на Договор
за наем на земеделска земя от 09.04.2008 г. между ответника и „ФП Дражево-Д. Д.“
ООД-гр.С., съдържащ описаните в исковата молба клаузи, вкл. че годишното наемно
плащане е 40 кг зърно на един декар. Съгласно договора –чл.2 ал.2- видът на
зърното се определя едностранно от наемателя. Плащането е дължимо в срок от три
месеца след прибиране на съответната земеделска продукция. Уговорено е по
взаимно съгласие на страните наемната вноска да бъде левовата равностойност на
зърното по пазарната цена, по която постигнат споразумение към датата на
плащане. Земеделските земи не са изброени и индивидуализирани в договора, а е
посочена общата им площ от 3967,535 дка и местонахождението им в землището на
гр.Я. Договорът препраща към индивидуализацията в Приложение №1 (наименовано
„към договор за аренда“), което посочва землището на с.Г.и съдържа описание на имотите
по площ, местност, категория, парцел и масив. Договорът е с нотариална заверка
на подписите и е вписан в Служба по вписвания –Я. на 16.04.2008 г.. Към същото
Приложение №1 препраща и Приемо-предавателен протокол от 9.04.2008 г. между
ответника и „ФП Дражево-Д. Д.“ ООД-гр.С., съгласно който владението на земите е
предадено на наемателя. Страните не спорят, че посочването на землището на гр.Я.
е фактическа грешка и договорът касае земите по приложението.
Не е спорно и сключването на договори за покупко-продажба
от ищеца с трети лица досежно отдадените под наем земеделски земи, видно и от Нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело №*** от 2013 г., на нотариус Д. Л.с район
на действие РС Я., Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело №*** от 2013
г., на нотариус Д., Нотариален № ***, том *** рег. № ***, дело № *** от 2013 г.
Ответникът е представил Разходен
касов ордер от 10.11.2014 г. относно заплащането на А. Ч. на сумата от 4000 лв.
с отбелязване “с.Г., часитчно наем на зем. земя“. РКО съдържа подписи на броил
сумата и получател.
В заключението по счетоводната
експертиза се сочи, че ответникът не е предоставил счетоводни данни относно осчетоводяването
на посочения РКО, нито за задълженията си към ищеца за процесните стопански
години. На вещото лице са дадени сведения, че на ищеца наемът е изплащан в
парична сума в зърнобазата му с.С., от управителя на ответното дружество. Не са
предоставени сведения каква сума е изплащана на наемодателите на ответника за
процесния период за килограм зърно. За база на изчисленията си вещото лице е
ползвало данните от протокол от ОД „Земеделие“-Я., че за стопанската 2014/2015
г. за землища, в които договорите уреждат плащане в натура, се прилага средната
котировка на цената на хлебна пшеница за юли 2014 г. на стойност 300 лв./т.
Размерът на дължимия на ищеца наем, изчислен по формулата, съдържаща се в
договора, за левова равностойност на зърното в размер на 40 кг/дка за 223,39
дка общо наета земя (по 300 лв. на тон), е 2859,39 лв. За стопанската 2015/2016
г. въз основа на Протокол 07.07.2015 г. от ОД „Земеделие“-Я. се прилага
средната котировка на цената на хлебна пшеница за 5-ти юли 2015 г. на стойност
250 лв./т. Размерът на дължимия на ищеца наем за тази стопанска година е
2233,90 лв.
Ответникът е
представил Справки за заявител на имоти в землището на село Г. Т., общ. „Т.“,
за стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г., издадени от ОСЗ „Т.“-Я., според
които процесните земи са заявени от него за участие в споразумение въз основа
на договор от 9.04.2008 г. за първата стопанска година, а за втората са заявени
от „Гераагро” ЕООД въз основа на договор от 22.06.2015 г..
Съгласно Удостоверение
изх. № ***/25.11.2020 г. на ОСЗ „Т.-Я.“, с приложени справки от Информационната
система „Ползване на земеделските земи“ процесните 20 имота са декларирани за
ползване от ползватели на земеделски земи по следния начин: през стопанската
2007/2008 г.- с декларация от 27.04.2008 г. от ответника въз основа на договор
от 09.04.2008 г., с изключение на 8 имота, декларирани от трето лице въз основа
на договор от 01.10.2007 г. (с декларация от 14.02.2008 г.), а за стопанската
2008/2009 г. –само от ответника с декларация от 12.08.2008 г. въз основа на
договор от 09.04.2008 г..
Свидетелката А. - *** в „Е.-Е1” от две години- дава показания, че „Агро
Корект“ е дъщерна фирма на тази, в която работи. Сочи, че началото на жътвата
всяка година е различно -зависи от времето. Свидетелката обаче заявява, че може
да даде показания само за годините, за които има лични впечатления, а стопанската
2015/2016 г. не е от тях. Принципно сочи, че жътвата на есенни култури като
пшеница започва към 20-ти юни или в края на месеца, а завършва към края на юли.
Когато приключи тя, започва жътвата на слънчогледа, като завършването й зависи
от това, колко декара са засети. Основно август месец приключва и до края на
септември се раздават рентите.
Свид. Я. – *** в „Био Ронико”-
предполагаем съдружник на „Агро Корект- сочи, че през 2015-20
При тази
фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД.
Искът е неоснователен.
Съгласно чл.
232 ал.2 наемателят е длъжен да плаща наемната цена.
Договорът за
наем е неформален за разлика от договора за аренда, уреден в Закона за арендата
в земеделието, който изисква форма за действителност-писмена с нотариална
заверка на подписите. Страните не спорят, че процесният договор за наем се
отнася за земеделски земи в землището на с.Г. Т и е валиден, породил е желаните
от страните по него правни последици, като те са упражнили произтичащи от него
права и е изпълнено задължението на наемодателя да предостави ползването на
имотите. За процесните стопански години е безспорно действието на договора през
първата от тях.
Не се спори, че след продажбата на
земите на ищеца наемното правоотношение съгласно чл. 237 ал.2 от ЗЗД е
продължило между страните; че за разпоредителната сделка ответникът е уведомен и
ищецът е имал право да получава наемна цена. Ответната страна е предоставила
сведения на вещото лице, че наемът е престиран във формата на парично плащане, т.е.
налице е своеобразно признание, че между страните е постигнато визираното в
договора съгласие за заплащане на левовата равностойност като обичайна
престация. Освен това ответникът не твърди да е изпълнил надлежно задължението
си в натура, напротив твърди и представя РКО за парично плащане. Поради това са
неоснователни възраженията му, че наемодателят няма право да претендира
левовата равностойност на зърното.
В РКО не е посочено за коя стопанска година се
отнася. Предвид датата на издаването му -10.11.2014 г. би могъл да касае изтеклата
към този момент стопанска 2013/2014 г. На вещото лице не са предоставени данни
за осчетоводяване на документа, за да се прецени за кой период е отнесено
плащането от длъжника. Процесуалното бездействие е индиция за наличието на
неблагоприятни за страната факти в непредставената документация и обуславя
приложението на чл. 161 от ГПК. Ето защо представеният от ответника РКО,
оспорен от насрещната страна, не доказва изпълнение на процесно задължение (за
стопанската 2014/2015 г., както твърди той в с.з.). Още повече че самият
документ отразява частично плащане. Без значение остава обстоятелството, че
твърдението на ищеца, че РКО може да е свързан с други договори между страните,
не е подкрепено с доказателства за наличието на такива.
Основателни са възраженията на
ответника за изтекла погасителна давност. С разпоредбата на чл. 111, б. "в", пр.1 ЗЗД изрично е предвидено, че вземанията за наем
се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е приложима за
всички останали вземания, извън посочените в чл.
111 ЗЗД, като в случая е без значение видът на отдадените под наем имоти-земеделски земи и начина, по който е
определена престацията на наемателя –в натура (още повече предвид наличието на
съгласие за плащане на левова равностойност). Срокът за изпълнение е обвързан в
договора с прибирането на съответната
земеделска продукция. Твърдението на ответника е, че прибирането на зърното е
завършило в края на юли. По делото не е установено
категорично с какво са били засети наетите имоти. Свидетелката А. няма
лични впечатления за процесните стопански години, тъй като е започнала работа в
посоченото дружество след изтичането им. Свид. Я. е участвал в жътвата на
есенниците в земите на ответното дружество в землището на с.Г. Т през периода и
сочи, че същата е приключила в края на месец юли. Не си спомня да е имало земи,
засети със слънчоглед, чиято жътва завършва по-късно, или с рапица. Ако се
приеме, че процесните земи са били засети с есенни култури, то тримесечният срок
след прибирането им изтича в края на октомври. Дори
да се приеме становището на ищеца за момента, от който е изискуемо вземането за
наемна цена–тримесечният срок да се брои след изтичане на стопанската година
(по см. на §2 т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“
е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година) и за стопанската 2014/2015 г. тримесечният
срок да изтича на 01.01.2016 г., то считано от тази дата тригодишният давностен
срок за вземането за наем е изтекъл преди подаване на исковата молба на 30.12.2019
г. Ето защо ответникът не дължи
претендираното плащане като погасено по давност.
Относно следващата
стопанска година -2015/2016 г. е спорно действието на договора през този
период. Действително същият е сключен към средата на стопанската 2007/2008 г. и
съконтрахентите не са отбелязали изрично момента, от който влиза в сила. Срокът
на договора е определен на 8 стопански години, като няма данни в текста да е
възприето различно тълкуване на понятието „стопанска година“ от наложилото се в
практиката, закрепено в разпоредбата на §2 т.3 от ДР
на ЗАЗ. Поради това съдът не споделя становището на пълномощника на ответника,
изразено в с.з., че срокът на договора е от април 2008 г. до април 2016 г.
Същевременно видно от Удостоверение от 25.11.2020 г. на ОСЗ „Т.-Я.“
наемателят е декларирал ползване на по-голямата част от имотите въз основа на
договора за наем още за стопанската 2007/2008 г. Т.е. позовавал се е на
действието на договора още през тази стопанска година. Съответно последно е
заявявал имотите по договора за участие в споразумение за стопанската 2014/2015
г. Следователно 8-те стопански години на действие на договора са 2007/2008 г.,
2008/2009 г., 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014
г. и 2014/2015 г. През стопанската 2015/2016 г. земите са
заявени за участие в споразумение от трето лице въз основа на договор от
22.06.2015 г.. Без значение е обстоятелството, че през стопанската 2007/2008 г.
8 от имотите са декларирани за ползване от друг ползвател въз основа на договор
от 2007 г., като декларацията е от момент, предхождащ сключването на процесния
договор за наем. Съгласно приемо-предавателния протокол от 09.04.2008 г.,
представен от ищеца, първоначалният наемодател е предал владението на имотите
на ответника, т.е. изпълнил е задължението си да му предостави същите за
ползване още през текущата стопанска 2007/2008 година. С оглед на изложеното,
претенцията на ищеца за стопанската 2015/2016 г. е неоснователна, доколкото
срокът на договора е изтекъл преди нея. Отделно от това ищецът не е доказал и
пълния размер на вземането си, доколкото вещото лице е изчислило по-малка сума
от претендираната.
Въз основа на гореизложеното искът
следва да се отхвърли.
При този изход на делото искането на
ответника за присъждане на разноските е основателно съгл. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГОЗЕМ-АВ“ ООД -с.Межда, обл.Ямбол, ул.“Стария дъб“ №2, ЕИК ********,
представлявано от управителя А. Д. Ч., срещу „АГРО КОРЕКТ-07“ ООД- с.Овчи кладенец, обл. Ямбол, ул.“Сакар планина“ №1, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. А. С.иск- да бъзе осъден ответникът да му
заплати наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 09.04.2008 г. за
стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. в размер на по 2680.68 лева за всяка от тях.
ОСЪЖДА АГОЗЕМ-АВ“ ООД -с.Межда, обл.Ямбол, ул.“Стария дъб“ №2, ЕИК ********,
представлявано от управителя А. Д. Ч. да заплати на „АГРО КОРЕКТ-07“ ООД- с.Овчи кладенец, обл. Ямбол, ул.“Сакар планина“ №1, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. А. С.направените по делото разноски в размер на
500 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: