Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

15.03.2017

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд		ІІ-pи наказателен			състав
На	втори февруари					Година	2017

В публичното заседание в следния състав:

	Председател:						ВЯРА АТАНАСОВА
	Секретар:	Д.С.
	като разгледа докладваното от				Съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	480	по описа за				2016	година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Н.А.Д. *** е обжалвал наказателно постановление № 16-0334-000365/01.09.2016 г. на Началника на РУ гр. Роман при ОД МВР гр. Враца, с което, за извършени нарушения на чл.174 ал.3, чл.5 ал.3 т.2, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.147 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 ЗДвП; глоба в размер на 100 лева, съгласно чл.177 ал.1 т.4 предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 лева, съгласно чл.183 ал.1 т.1 предл.2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата. Възраженията са в смисъл, че при изготвянето на обжалвания административен акт наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Подробни мотиви в жалбата не са изложени.  

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Процесуалните му представители адв. С.Ж. и адв. И.М., и двамата от СфАК, са направили искания за отмяна на обжалваното постановление поради неправилна правна квалификация на описаните в актовете деяния.

          Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.    

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.08.2016 г. около 20.15 часа свидетелите Д.К. и Д.Д. *** се намирали пред сградата на управлението на ул. „П. Р. Славейков“. Двамата служители забелязали криволичещ по пътното платно лек автомобил, движещ се в посока ул. „Ген. Столетов“. Поведението на водача породило съмнение у контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. По тази причина К. и Д. решили да го спрат за проверка. За целта те проследили автомобила със служебната си кола, като свидетелят Д. подал звуков и светлинен сигнал за спиране. Автомобилът – „Рено 19“ с регистрационен номер ЕН 77 83 АМ, спрял срещу дом № 5 на ул. “Ген. Столетов“. Свидетелят Д. разпознал във водача Н.Д. ***. Освен него, в колата имало и други лица. Полицейският служител поискал от Д. да представи личните си документи-лична карта, СУМПС и контролен талон към него, документите на автомобила и полица, удостоверяваща наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на проверката. Водачът отговорил, че не носи в себе си никакви документи. С помощта на техническото средство – таблет, с което разполагали контролните органи установили, че в базата данни на Гаранционния фонд няма информация за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който да е валиден към 21.08.2016 година. Междувременно Д. усетил мирис на алкохол у Д.. Направил му впечатление и фактът, че водачът е видимо раздразнен и проявява агресия към служителите, имал несигурни движения и забавен говор. Това мотивирало полицейските служители да изпробват лицето с техническо средство „Алкотест Дрегер 7590С“ с фабричен номер ARDN-0013 за употреба на алкохол. Въпреки че бил приканен, Д. отказал пробата. В хода на проверката водачът направил опит да напусне мястото без разрешение на полицейските служители. Въпреки няколкократните им предупреждения, той не променил поведението си, в резултат на което бил задържан и приведен в полицейското управление. Извършените по административен ред проверки в информационната система на КАТ показали, че управляваният от Д. автомобил, собственост на Мариян Маринов от село Чомаковци, обл. Плевен, е спрян от движение и не е преминал годишен технически преглед. По служебен ред била установена и самоличността на водача. Проверката показала, че това е Н.А.Д. ***, правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС. В управлението Д. повторно бил приканен от полицейските служители да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но отново отказал. За констатираните нарушения, а именно, че управлява МПС, което е спряно от движение и не е преминало технически преглед, не носи СУМПС и контролния талон към него и отказва да му бъде извършена проверка за употреба с алкохол с техническо средство, свидетелят К. съставил на Д. АУАН по Закона за движението по пътищата и му издал талон за медицинско изследване.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.И.К. и Д.С.Д..

По искане на защитата в хода на съдебното производство като свидетел е разпитан Б.И.Б., който заявява, че в момента на проверката се е намирал в автомобила, управляван от жалбоподателя. Според свидетеля, полицейските органи са поискали от него да представи лична карта, но тъй като не носил документи за установяване на самоличност впоследствие му съставили АУАН. По отношение на Н.Д., Б. твърди, че служителите проявили интерес единствено за това дали е правоспособен водач и има ли СУМПС. Свидетелят е категоричен, че по време на проверката от жалбоподателя не са искани документи за самоличност, документи на автомобила и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Н.Д., и в съдържанието на НП, съдът приема същата за частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол, с което е нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил наказание лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващи вещества, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят тази част на НП. От показанията на свидетелите Д.К. и Д.Д. става ясно, че в хода на проверката жалбоподателят е бил приканен от тях, в качеството им на контролни органи, да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Тези свидетели са категорични, че Д. е отказал такава проба, както на мястото на проверката – ул. „Ген. Столетов“ срещу № 5 в гр. Роман, така и в районното управление в града, където е бил приведен. На база демонстрирания отказ свидетелите са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП, за което жалбоподателят е бил санкциониран по административен ред чрез съставяне на АУАН и в последствие с издаденото обжалвано НП. В становището си, изразено в с.з. защитниците на жалбоподателя претендират за наличие на неправилно прилагане на материалния закон от страна на актосъставителя и наказващия орган, тъй като в двата акта е вписан цялостният текст на чл.174 ал.3 ЗДвП, поради което липсва яснота относно естеството на нарушението, което се претендира да е извършено от Д.. Съдът несподеля това становище. Според чл.174 ал.3 ЗДвП водачът на МПС е субект на административно-наказателна отговорност, когато откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В тази разпоредба е предоставена възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство, или да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, което следва да му се издаде, както в случай на съгласие за първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. От тук следва извода, че право на водача е да избере от кои и колко от посочените в закона способи ще се възползва, като същественото е той да проведе поне едно от посочените изследвания. В противен случай следва да бъде санкциониран именно по силата на чл.174 ал.3 ЗДвП. При това положение съдът счита, че нарушението по тази разпоредба е с две форми на изпълнително деяние, като проявлението, на което и да е от тях, довело до възпрепятстване на контролната дейност, осъществява състава на нарушение.  В конкретният случай доказателствата по делото категорично сочат жалбоподателя да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и в този смисъл е нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП. Прегледът на фактическата обстановка, изложена, както в АУАН, така и в НП, позволява да се приеме, че актосъставителят и наказващият орган точно и коректно са изложили всички факти, свързани с описанието на деянието, съставляващо нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП. В този смисъл за жалбоподателя не са налице пречки да узнае за какво нарушение е санкциониран по административен ред. Действително в наказателното постановление наказващият орган е изписал изцяло текста на чл.174 ал.3 ЗДвП, но това обстоятелство не може да се приеме като аргумент за нарушено право на защита от страна на Д.. Изхождайки от наличното в актовете описание, този съд приема, че жалбоподателят е бил наясно за какво точно нарушение е субект на административно-наказателна отговорност, поради което не споделя доводите на защитата, изложени по този въпрос. По тези съображения наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено. На следващо място, АУАН е съставен на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.2 ЗДвП. Според тази разпоредба на водача на ППС е забранено да управлява спряно от движение ППС. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същите не подкрепят по категоричен начин тази част от фактическата обстановка в АУАН и НП. Според показанията на свидетелите К. и Д. в РУ е била извършена проверка по служебен път на база данните на автомобила, която е показала, че управляваното от жалбоподателя МПС е спряно от движение. Полицейските служители обаче не съобщават обстоятелствата, довели до временното спиране от движение на МПС. В чл.171 т.2 ЗДвП са изброени различни предпоставки, при наличието на които за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, като принудителна административна мярка се налага временно спиране от движение на ППС. Поради липсата на данни относно причините, довели до налагане на въпросната принудителна административна мярка, както в гласните, така и в писмени доказателства, съдът е в невъзможност да извърши проверка на доказателствените източници по този въпрос, включително относно наличие на правилна правна квалификация на деянието от страна на актосъставителя и наказващия орган. По тези съображения настоящият състав приема, че тази част на  НП се явява неподкрепено от наличната доказателствена маса, поради което следва да бъде отменена. На трето място, АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че по време на полицейската проверка не е носил СУМПС от съответната категория и не е носил контролния талон от свидетелството, за което актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. От показанията на свидетелите К. и Д. категорично се установява, че на инкриминираната дата Д., в качеството си на водач на МПС, не е представил пред контролните органи СУМПС и контролният талон към него с обяснението, че не носи никакви документи в себе си. Обстоятелството, че същият е правоспособен водач на МПС и има издадено валидно СУМПС, е било констатирано едва в хода на проверката, извършена в РУ гр. Роман по служебен път чрез АИС КАТ ПП. В с.з. защитата на жалбоподателя е изразила доводи в смисъл, че актосъставителят и наказващият орган неправилно са приели наличие на две отделни нарушения на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и в този смисъл неправилно са наложили наказание глоба по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ЗДвП за всяко едно от тях. Съдът не споделя това становище. СУМПС и контролния талон са различни документи /аргумент чл.150а ал.1 и чл.157 ал.1 ЗДвП/, като при издаването на СУМПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на свидетелството. По тази причина законодателят е възвел в чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП задължение за водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. Наличната формулировка на тази разпоредба налага извода, че се касае за различни документи и в този смисъл при констатирана липса у водача на някой от тях или на двата едновременно, същият ще бъде санкциониран за различни нарушения. Аргумент в тази насока дава и текста на чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, където законодателят е предвидил административно наказание за водач, който не носи СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. На база тези доводи настоящият състав счита, че както актосъставителят, така и наказващият орган правилно са приели за налични две отделни нарушения на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, като с обжалваното постановление за всяко едно от тях е наложено наказание глоба по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП и по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП. По тази причина НП в тази му част следва да бъде потвърдено. На последно място, АУАН е съставен на Д. за това, че е управлявал МПС, което не е представено на технически преглед, с което е нарушил чл.147 ал.1 ЗДвП. Съдът приема тази част на наказателното постановление за неправилна. Жалбоподателят не е нарушил чл.147 ал.1 ЗДвП, тъй като той не е субект на това нарушение.Нормата на чл.181 т.1 ЗДвП е специална по отношение на чл.185 ЗДвП и тя регламентира, че се наказва с глоба до 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Следователно, адресат на задължението да представи ПС за технически преглед е собственика му или длъжностно лице и след като жалбоподателят няма нито едно от тези две качества, а е само водач на процесното ПС, то няма как да бъде санкциониран по чл.185 ЗДвП, за това, че управляваният от него автомобил не е представен на технически преглед. По тези съображения НП в тази му част следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16-0334-000365/01.09.2016 г. на Началника на РУ гр. Роман при ОД МВР гр. Враца в частта, с която за извършени нарушения на чл.5 ал.3 т.2 и чл.147 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Н.А.Д. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева, съгласно чл.177 ал.1 т.4 предл.1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата.

          ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: