Решение по дело №575/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

            Номер                          Година   20.01.2020              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети ноември                                                                                    Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: В.ПП.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 575 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът „В.” Е. твърди в исковата си молба, че ответникът имал открита при него партида с №-, за имот в -. С откриването й и ползването на съответните услуги между ищеца и ответника възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна и отвежда отпадъчната вода до и от имота на абоната, а той се задължавал да му я плаща през месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите, като при закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът имал неплатени в срок задължения в размер на 505.98 лева за доставка на питейна и отведена канална вода за периода от 12.06.2017 г. до 11.07.2018 г., за което имало изготвени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 28.86 лева за периода от 01.08.2017 г. до 20.09.2018 г. За периода било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на ответника в гр. Стара Загора, кв. Самара № 10, ет. 1, ап. 4, а за отчетените количества доставена и отведена вода били издадени платежни документи – квитанции, като срокът за плащането им бил 30 дни от датата на издаването им - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 – от ОУ, в сила до 27.09.2014 г., вр. чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. В случая, за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 13 броя квитанции, а сумите по тях не били платени. Ищецът подал заявление и била издадена заповед № 2752/02.10.2018 г. по ч.гр.д № 4889/2018 г. на СтРС, с която на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 505.98 лева за главница, с 28,86 лева лихва от 01.08.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва от 01.10.2018 г. до изплащане на главницата, както и 360 лева разноски. Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца било указано да предяви процесните искове. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 505.98 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 12.06.2017 г. до 11.07.2018 г., с 28.86 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва върху главницата от 01.10.2018 г. до изплащането й, за изпълнението на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4889 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът М.П.Н., редовно призован, не е подал писмен отговор, като в първото съдебно заседание заема становище, че платил до 09.10.2019 г. издадените от ищеца фактури, за което представял фискални бонове, а във второто съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на 01.10.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4889/2018 г. на СтРС, по което на 02.10.2018 г. е издадена исканата от него заповед по чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това на 30.01.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 01.10.2018 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Страните не спорят, че ответникът е собственик на - и като такъв има открита при ищеца партида с № 0- за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този му апартамент. Това е видно и от представения от ищеца и неоспорен от ответника лихвен лист (л. 38). Както и от т. 1 на първоначалното заключение на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което, ведно с допълнението към него, съдът възприема, поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото (л. 35). При това положение следва да се приеме, че страните са сключили при влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия (които, макар и ищецът да не е представил по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - договор за предоставяне на В. услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този водоснабден апартамент на ответника, за което му е открил по негово искане горепосочената партида, а ответникът се задължил да му плаща ежемесечно цената на тези услуги в 30 дневен срок от датата на фактурирането им (чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия, при които е сключен е този договор). Този извод следва и от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (ДВ бр. 88/2004 г.), според която, доколкото ответникът е собственик на посочения апартамент, именно той се явява потребител на предоставяните от ищеца В. услуги по доставка за питейно – битови нужди на питейна и отвеждане на канална вода до този му апартамент. Те се предоставят, според чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, по силата на посочените публично известни общи условия, срещу които няма данни ответникът да е възразявал в срока по чл. 8, ал. 4 от същата Наредба. Поради това те обвързват страните и представляват сключения между тях при същите условия договор за предоставяне на В. услуги до посочения му апартамент (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). 

 

От представените от пълномощника на ищеца и неоспорени от ответника в първото заседание квитанции, се установява още, че за исковия период от 12.06.2017 г. до 11.07.2018 г., ответникът има неплатени В. услуги за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода до посоченият му апартамент в общ размер от 505.98 лева, за плащане на които ищецът му е издал в същия период 13 квитанции, посочени и в представения от пълномощника му в първото заседание и неоспорен от ответника лихвен лист (л. 38-51). Последните той е следвало да плати на ищеца, съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите от 27.09.2014 г. горепосочени общи условия, най-късно на 30-ят ден от издаването на съответната квитанция/фактура. Въпреки това последните, ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото няма доказателства да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене (чл. 154, ал. 1 ГПК). Вярно е, че в първото съдебно заседание ответникът представи фискални бонове, с които твърди, че е платил всички издадени от ищеца фактури до 09.10.2019 г. (л. 52-53). Но също така е вярно, че от същите фискални бонове, преценени в съвкупност с т. 2 от допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, е видно, че с тези представени от него в първото съдебно заседание по делото фискални бонове, ответникът е погасил други свои задължения към ищеца, а не тези по процесните квитанции, предмет на исковете по настоящото дело (л. 52 и 60). Поради това съдът намери, че ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото няма доказателства да е платил до приключване на съдебното дирене на ищеца процесните си задължения от 505.98 лева по процесните квитанции (чл. 154, ал. 1 ГПК).  

 

По делото ответникът не е възразил и представил и доказателства това му неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането на цената на тези неплатени му от ответника В. услуги, заедно с обезщетение за забава в плащането им, което е в размер на законната лихва (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86 ЗЗД). Дължимостта от ответника и на законна лихва за забавата му да плати цената от общо 505.98 лева на процесните В. услуги по процесните квитанции, е предвидена и в чл. 40, ал. 1, изр. 2 от Наредба 4/14.09.2004 г., според който, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на ЗЗД. От т. 4 на ПЗСИЕ е видно, че за забавата си да му плати по тези квитанции исковата сума от 505.98 лева, ответникът дължи на ищеца 28.86 лева мораторни лихви от 31-ият ден на издаване на всяка от тези тринадесет процесни квитанции до 20.09.2018 г. (л. 36). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са основателни. По делото се установи, че страните са сключили при посочените публично известни общи условия - договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода, въз основа на който ищецът е издал в исковия период посочените в лихвения лист и представени по делото квитанции. По силата му ищецът се е задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и от посочения апартамент на ответника, за което му открил по негово искане партида, а основното задължение на последния по същия договор е да му плаща в 30-дневен срок от фактурирането им цената на тези услуги съобразно издадените му от ищеца фактури/квитанции за същата, като в случай, че не стори това, ищецът разполага с правото по чл. 79, ал. 1 ЗЗД да иска плащането й с обезщетение за забавата в размер на законната лихва. По делото се установи, че за исковия период ищецът е изпълнил договорното си задължение и извършил на ответника В. услуги по доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода на цена от общо 505.98 лева до и от апартамента му. При това положение последният носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно парично задължение по договора/общите условия и е платил на ищеца тази цена изцяло и без забава (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ответникът не представи и няма доказателства да е платил на ищеца тази цена до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането му, заедно със законната лихва за забава в плащането му, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намери, че претендираните от него вземания за 505.98 лева главница от неплатена му цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 12.06.2017 г. до 11.07.2018 г., с 28.86 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението му в съда на 01.10.2018 г., от която дата, според чл. 422, ал. 1 ГПК, се счита подадена и исковата му молба в съда по настоящото дело, до изплащането й, са възникнали и съществуват към датата на приключване на съдебното дирене (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това предявените по делото искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на ответника, следва да бъдат уважени изцяло, като основателни, така, както са предявени.  

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му бъдат присъдени, както сторените по настоящото дело разноски в общ размер от 609 лева (от които 25 лева внесена държавна такса за производството, 224 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), така и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 385 лева (от които 25 лева внесена държавна такса за същото производство и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).

   

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „В.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 505.98 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода за периода от 12.06.2017 г. до 11.07.2018 г. по партида № 0-, с 28.86 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 20.09.2018 г., и законна лихва върху главницата от 01.10.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 2752/02.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4889 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА М.П.Н. с п.с., да заплати на „В.” Е. с п.а., сумата от 609 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 385 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 4889 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: