Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260118
гр. Варна, 22.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори декември, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№517 по
описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби от „КАМИ ГРУП БЪРГАРИЯ“
ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Д. /уточнена с молба вх.№265778/11.09.2020г./ и от
„ВИКИ 2005“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Д. /уточнена с молба
вх.№266208/18.09.2020г./ срещу постановеното решение №260098/22.07.2020г. по
т.д.№1513/2019г. на ВОС.
В жалбите, които са с
идентично съдържание, се твърди, че решението е необосновано и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че правния
интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му. По делото е установено, че дружеството „Вики 2005“ ЕООД няма публични
задължения, което отрича интереса от предявения иск.
Излага се още, че в
константната си практика ВКС приема, че публичният взискател не може да
основава иска по чл.216 от ДОПК на вземане, установено по декларация от
длъжника. Публичното задължение трябва да е установено с влязъл в сила
административен акт, респ. съдебно решение. Такива вземания в представените от
ищеца доказателства няма. Още повече, че сборът от посочените публичните
вземания е надлежно обезпечен с имот, предмет на публичната продан, чиято
стойност значително надхвърля размера на дълга. Твърди се, че искът с правно
основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК не е надлежно предявен с исковата молба.
В съдебно заседание
въззивниците, чрез процесуалния си представител и с писмено становище,
поддържат жалбите. Твърдят, че за да бъде уважен предявения иск е необходимо
публичните вземания да са установени с ДРА. Другите задължения на дружеството,
които са установени с декларации, не могат да влязат в периметъра на правния
спор. От събраните по делото доказателства се установява, че задълженията по
процесния ДРА и някои преди него са погасени поради изтичане на абсолютната
давност, съгласно чл.171, ал.3 от ДОПК, приложима служебно, на основание чл.173
от ДОПК. Следователно не е необходимо да бъде правено възражение за давност, за
да породи същото действие, а настъпилите в хода на производството факти и
обстоятелства следва да бъдат взети предвид, като се приеме, че ищецът няма
легитимация да води предявения иск. По същество се претендира отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна НАП, в качеството й на публичен
взискател, с писмени отговори, с идентично съдържание и в съдебно заседание,
чрез пълномощника, оспорва жалбите като неоснователни. Излага, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. От същите се установява наличието на определените в закона
предпоставки за уважаване на исковете. Към 2012г. и към настоящия момент
задълженото лице „Вики 2005“ ЕООД продължава да има непогасени публични
задължения в големи размери, който факт определя качеството на кредитор на НАП
и стабилизира интереса от предявените искове. Твърди, че практиката на ВКС е
постоянна и непротиворечива, че декларации установени по реда на чл.108, ал.2
от ДОПК, за които е изтекъл срокът за ревизионно производство също се считат за
установени и подлежат на контрол по реда на чл.216 от ДОПК. Безспорно е
установен и факта на извършване на разпоредителна сделка с притежавания от
длъжника недвижим имот, чиято цена е значително по-ниска от данъчната оценка на
прехвърления имот и между свързани лица.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първостепенния
съд потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове /уточнени в съдебно заседание/ от публичен изпълнител при НАП срещу „ВИКИ 2005“ ЕООД, гр.Варна и „КАМИ ГРУП
БЪРГАРИЯ“ ЕООД, гр.Варна за обявяване на относителна недействителност по
отношение на Държавата извършената между ответниците продажба
на недвижим имот, обективирана в нот.акт №12, т.3, рег.№14766, н.д.№330,
находящ се в гр. Долни чифлик, общ.Долни чифлик, обл.Варна, представляващ:
ПУНКТ ЗА ГОДИШНИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ, АВТОСЕРВИЗ, КАФЕ-БАР и ОФИС, изградени в
груб строеж с различна степен на изпълнение на довършителните работи, съгласно
удостоверение за степен на завършеност №3700-664/1/18.09.2018г., изд. от
общ.Долни чифлик, с обща застроена площ от 472, 35 кв.м и РЗП 656,50 кв.м,
съставляващ УПИ Х-1008, 1045 с площ от 1774 кв.м, кв.37 по плана на града, при
граници: улица, УПИ IХ-1017, улица, УХИ ХI-1006, 1046, ПИ №1009, като сделка,
даденото по която значително надхвърля полученото, на основание чл.216, ал.1,
т.2 от ДОПК, в условие на евентуалност като сделка страни, по която са свързани
лица, на основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК и в евентуалност като сделка сключена
във вреда на публичния взискател, на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
В исковата молба,
след направените уточнения, се твърди, че на длъжника „ВИКИ“ ЕООД е
издаден, редовно връчен и влязъл в сила РА №0309-1635/20.10.2009г., с който са
определени данъчни задължения в общ размер на 1 833 934, 29лв. Въз
основа на него публичният изпълнител е започнал принудително изпълнение за
събиране на установените публични държавни вземания, като е образувано
изпълнително дело №**********/2009г. Към вземанията по РА са присъединени и
задълженията на дружеството по Декларации по ЗДДС, подадени до дерегистрацията
на лицето /17.02.2011г./, както и Декларации – обр.6, подадени до 10.2012г.,
въз основа на законоустановените разпореждания за присъединяване.
В хода на изпълнителното дело е издадено съобщение за доброволно
изпълнение №69505-8/16.12.2009г. и е извършена публична продан на установения
недвижим имот, собственост на длъжника, който след проведения таен търг по реда
на чл.251 и сл. от ДОПК, е възложен на купувача, предложил най-висока цена, с
влезли в сила постановления за възлагане №С180003-091-0000642/18.09.2018г. и
№С180003-091-000064/18.09.2018г., надлежно вписани в Агенция по вписванията на
19.09.2018г.
Излага се още, че след извършена последваща проверка за наличие на друго
имущество на длъжника, е установена извършена от последния разпоредителна
сделка, обективирана в нот.акт за покупко-продажба № 12, т.3, рег.№14766,
н.д.№330, с която процесният недвижим имот е прехвърлен на втория ответник
„КАМИ ГРУБ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата от 9900лв.
Излага се, че последната сделка е недействителна по отношение на
Държавата, тъй като е осъществена след установяване на публичните задължения,
във висящото изпълнително производство. Имотът е продаден на цена седем пъти
по-ниска от данъчната оценка на имота, а страните по нея са свързани лица, тъй като
управителят на дружеството длъжник – Т И Й е в преки родствени отношения с
управителя на фирмата купувач – В Т Й. Твърди се още, че със сделката се
намалява имуществото на длъжника, а оттук и възможността на Държавата като
кредитор да се удовлетвори от него, поради което сделката е увреждаща за
кредитора. Претендира се същата да се обяви за относително недействителна по
отношение на Държавата, на осн. чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, в евентуалност на
основание чл.216, ал.1, т.6 и в евентуалност по реда на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Твърди, че по делото
е установено качеството на кредитор на държавата за задължения, произтичащи от
валиден изпълнителен титул. Твърди се наличие и на останалите предпоставки за
уважаване на иска – увреждане на кредитора, чрез намаляване на имуществото, от
което би могъл да се удовлетвори, както и свързаност на страните по сделката.
По същество моли съда да уважи предявения иск и му присъди направените по делото
разноски.
Ответниците „ВИКИ 2005“ ЕООД и „КАМИ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърдят, че процесната сделка не
уврежда публичния изпълнител, като задълженото лице притежава имущество, което
да удовлетвори взискателя. Оспорват твърденията, че длъжникът има задължения в
общ размер на 2 931 477лв., тъй като представената справка не
отразява действителния им размер към настоящия момент. Сочат, че в хода на
изпълнителното производство е наложена възбрана върху недвижим имот, чиято
стойност надвишава няколко пъти размера на задълженията.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорват наличието на правен
интерес от предявените искове, тъй като в ищецът не се легитимира като титуляр
на публично вземане. Признатият от ищеца факт е за липса на дълг. По същество
на спора молят съда да прекрати производството поради липса на интерес. В
условие на евентуалност да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да бъдат уважени предявените в условие на евентуалност искове с правно
основание чл.216, ал.1, т.2, т.6 и т.4 от ДОПК, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1.
Ответното дружество е длъжник по установено публично задължение; 2.процесната
сделка е сключена след датата на установяването му или след датата на връчване
на заповедта за ревизия; 3. даденото по сделката да надхвърля значително по
стойност полученото /т.2/, сделката е сключена във вреда на публичния взискател
и по нея страна е свързано с длъжника лице /т.6/, сделката е сключена с
намерение за увреждане на публичния взискател /т.4/.
В настоящото
производство между страните по делото не е налице спор относно фактите по
делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както
следва: 1/ С ревизионен акт №
*********/20.10.2009г. на ТД на НАП –
Варна са установени публични задължения на „ВИКИ 2006“ ЕООД в общ размер на
1 833 934, 29лв. Препис от ревизионния акт е връчен лично на
управителя на дружеството Т И Й, на 04.11.2009г. Същият не е обжалван и е
влязъл в законна сила.
На 29.12.2009г. на дружеството ответник „ВИКИ 2005“ ЕООД е връчено
съобщение за доброволно изпълнение на вземанията по ревизионния акт с
изх.№69505/16.12.2009г. /л.41-43/.
2/ След изтичане срока за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело №7586/2009г. са присъединени вземания спрямо „ВИКИ 2005“
ЕООД, с разпореждания за присъединяване на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, както
следва: 1. На ТД на НАП – Варна, с РП от 26.07.2010г. /л.44-46/, в размер на
21 501, 47 лв., представляващи задължения по декларации обр.6 описани в
разпореждането; 2. На Комисия за защита на потребителите – Варна, с РП от
12.05.2014г. /л.47/, в размер на 1000лв. – главница и лихви от 121,66лв.,
представляващи вземания по НП №В-**********/12.12.2012г.; 3. На ТД на НАП, с РП
от 02.02.2015г., в размер на 8 074,28лв. – главница и 9726,02лв. – лихва,
представляващи задължения по подробно описаните в разпореждането декларации.
В хода на изпълнителното производство публичният изпълнител е насочил
изпълнение върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в с. Солник,
общ. Долни чифлик, представляващ стопанска сграда, търговски комплекс и
пивница, построени върху държавно дворно място с право на строеж. Проведен е
търг с тайно наддаване, съобразно приложеното на л.49 копие от съобщение за
насрочването му. Въз основа на последния са издадени два броя постановления за
възлагане, както следва: - от 18.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Варна, с което на В Т Те възложен имот, представляващ УПИ Х-1045 в кв.37 по
плана на гр. Долни чифлик, с площ от 1490 кв.м за сумата от 8010лв.; - от
18.09.2018г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, с което на В Т Те възложен имот, представляващ ПИ №1008 с
площ от 400 кв.м в кв.37 по плана на гр. Долни чифлик.
3/ С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №12, т.III,
н.д.№330/2018г. от 26.09.2018г. „ВИКИ 2005“ ЕООД, представлявано от Т И Й, е
прехвърлило на „КАМИ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от В Т И, правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ: ПУНКТ ЗА ГОДИШНИ ТЕХНИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕДИ, АВТОСЕРВИЗ, КАФЕ – БАР И ОФИС, изградени на „груб строеж“ с различна
степен на изпълнение на довършителните работи, съгласно Удостоверение за степен
на завършеност №3700-664/1/ от 18.09.2018г. на общ. Долни чифлик, с обща площ
от 472,35 кв.м и РЗП от 656,50 кв.м, находящи се в гр. Долни чифлик, общ. Долни
чифлик, обл. Варна, м УПИ Х-1008,1045 в кв.37 по плана на града, при граници:
улица, УПИ IХ-1017, улица и УПИ ХI – 1006, 1046, ПИ 1009, за сумата от 9900лв.
Към 26.09.2018г. данъчната оценка на продадения имот е била в размер на
66 725,40. /л.55/.
4/ Управителите на дружеството продавач и на дружеството купувач са
роднини по права линия – баща и дъщеря, съобразно приложеното извлечение за
родствени връзки /л.58/.
5/ Съобразно приложената на л.133-143 от делото на ВОС Справка за
актуалните задължения на „ВИКИ 2005“ ЕООД и плащанията, които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител, към 19.06.2020г., задълженията на
дружеството са в размер на 38 138,83лв., от които: 5 625, 97лв. –
главници; 35 512, 86лв. – лихви, произтичащи от описаните в справката
декларации и НП, последната от които е от 10.11.2012г. В същото е посочено, че
погасените по давност /отписани/ задължения на дружеството са в общ размер на
2 919 831,29лв., от които: 1 346 316, 11лв. – главници и
1 573 515, 18лв. – лихви, произтичащи от посочените декларации,
наказателни постановления в полза на НАП и на КЗП – Варна, както и вземанията
по РА №*********/20.10.2009г.
Горните обстоятелства се установяват и от представената пред настоящата
инстанция Справка за актуалния размер на задълженията на „ВИКИ 2005“ ЕООД и
плащанията, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, към
02.12.2020г.
По делото е представено още Удостоверение №030202000123913/18.06.2020г.,
изд. от ТД на НАП – Варна, в което е посочено, че към датата на издаването му
„ВИКИ 2005“ ЕООД няма задължения.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между страните
е правен, като е концентриран в един въпрос: налице ли са установени публични
задължения по смисъла на чл.2016 от ДОПК, предвид изтеклата абсолютна
погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК по отношение на съставения на дружеството
– длъжник РА №*********/20.10.2009г.,
посочен като част от основанието на предявените искове и въз основа на който е
образувано изпълнителното дело от публичен визскател.
За да даде отговор на
въпроса, съдът съобразява формираната трайна съдебна практика, според която
предпоставките за обявяване на относителната недействителност спрямо държавата
на посочените в ДОПК сделки и действия, видовете разпоредителни действия и
кръга на лицата, спрямо които те могат да бъдат обявени за относително недействителни,
имат материалноправен характер. Следователно наличието на влязъл в сила акт за
установяване на публично вземане, респ. влязло в сила решение, или връчване на
заповедта за ревизия представляват елементи от фактическия състав на исковете и
следва да бъдат установени по делото, за да може същите да бъдат уважени.
Липсата, на която и да е от тях ще доведе до отхвърляне на иска като
неоснователен, а не до прекратяване на производството.
Съобразно изричната
разпоредба на чл.216 от ДОПК, за да бъде уважен искът, е необходимо по делото
да бъде установено наличие на публично задължение, съответно връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения. Съгласно чл.108
от ДОПК, данъчните задължения се установяват с РА, респ. се считат за
установени след изтичане на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109
от ДОПК. Същата, тълкувана
систематично с разпоредбата на чл.216 от ДОПК, се прилага и за отменителния иск
на Държавата като кредитор на всякакви публични вземания, включително и за
данъци /така и решение по т.д.№530/2010г. на ВКС, II т.о/.
Предвид изложеното и
доколкото по делото е установено, че вземанията по процесния РА №*********/20.10.2009г. са погасени поради
изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК и са
служебно отписани от публичния взискател, същите не могат да послужат като
основание за уважаване на предявените искове. Фактът на изтичане на абсолютната
давност, настъпил в хода на производството следва да бъде взет предвид при
постановяване на решението, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
От друга страна, съдът намира, че по делото е установено наличието на
публични вземания в полза на ищеца, установени по реда на чл. 109 от ДОПК и
това са вземанията по подадените от дружеството декларации. В последния случай
съгласно чл.105 от ДОПК задълженията се внасят в сроковете, определени в
съответния закон, т. е те са изискуеми, без да е необходима санкция от държавен
орган. НАП има правомощия да осъществява контрол върху декларираните задължения
и чрез последващ ревизионен акт да установи различен размер на същите, но в
случай на коректно изчислени и декларирани задължения до ревизия и акт не се
стига. В процесния случай, за декларираните от дружеството/длъжник вземания е
изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия, същите са надлежно
присъединени към изпълнителното производство преди извършване на атакуваната
разпоредителна сделка и са посочени в обстоятелствената част на исковата молба,
като част от основанието на предявените искове.
Наличието
на останалите предвидени в закона предпоставки за уважаване на главния иск, а
именно: процесната сделка е сключена след датата на връчване и влизане в сила
на РА, респ. след изтичане на срока по чл.109 от ДОПК за останалите присъединени
в изпълнението публични вземания и че даденото по нея значително надхвърля
полученото е установено от първоинстанционния съд, а във въззивната жалба липсват
оплаквания срещу решението в посочената му част. При извършената от въззивния
съд проверка, не се установиха допуснати нарушения на императивна правна норма.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК е основателен и доказан и като такъв същият
следва да бъде уважен.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78,
ал.8 от ГПК и направеното искане въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на НАП, чрез ТД на НАП – Варна, сумата от 200лв., представляваща ю.к.възнаграждение
за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Предвид липсата на
доказателства за направени разноски, такива не следва да се присъждат в полза
на въззиваемата страна.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260098/22.07.2020г.
по т.д.№1513/2019г. на ВОС.
ОСЪЖДА ВИКИ 2005 ЕООД, ЕИК ********* и КАМИ ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, да заплатят на НАП, чрез ТД на НАП –Варна, сторените по делото
разноски в размер на ю.к.възнаграждение в размер на 200 лева, на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на
чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: