№ 1104
гр. ***, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100109 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, против *** ЕГН **********, от гр. ***, с предявени искове по
чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на: *** лева главница за
потребена топлинна енергия в периода *** *** лева лихва за забава за
периода *** законна лихва от датата на подаване на заявлението – *** до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение *** по ч.гр.д. *** на ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал
заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника.
Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
1
признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес гр.***, ***, ***, и лихва върху главницата.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител заявява, че
адресът му не съвпада с адреса на топлофицирания имот и не се установява,
че именно ответникът живее там.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № *** по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на ***
пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***, която е
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника. С Разпореждане на съда,
получено на *** е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на *** той
касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
приема за допустим.
Доказа се по делото, че по силата на договор за дарение обективирано
в н.а. ***, т. ***, *** на ***ски нотариус, ответникът *** е придобил *** от
недвижим имот – ***, в жилищен блок в гр. ***, ***. В *** при Община ***,
ответникът е декларирал собственост върху жилище с адрес: гр. ***, ***, за
което е подадена и съответната имуществена декларация през *** От
удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от СВ
гр. *** на името на ответника се установява, че от датата на дарението до ***
той не се е разпореждал с жилищен имот. Идентичността на двата адреса, на
които е обозначен имота, се потвърждава от писмо на Община *** от *** в
което е отговорено по делото, че Жилищен блок ***, има актуален
административен адрес гр. ***, б*** На последния посочен адрес е именно
издадената от ищеца подробна справка за потребление, препис-извлечение от
сметка, 15 бр. фактури за ползвана и отчетена ТЕ, която включва сума за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сума за
дялово разпределение. От представените протокол на ОС на ЕС с адрес гр.
***, ***, и *** между посочената ЕС и ***, се установява, че за имотите в
2
тази сграда е избран топлинен счетоводител, който именно е отчел и
разпределил консумираната ТЕ в сградата. От всички посочени дотук
доказателства, се установява, че за исковия период и за топлофицираното
жилище е била начислена сума в общ размер на ***лв., която е за ТЕ,
отдадена за отопление без ИРУ, сградна инсталация и за дялово
разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите
условия на ищеца, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът
Топлофикация-*** е начислил върху дължимите главници, отчетени с
фактури за всеки един месец и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в
общ размер на *** лева - за периода ***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че ответникът е собственик на
недвижимия имот в гр.***, ***, ***, като същият е придобит за 7/8 ид.ч. по
дарение /независимо от различната идентификация на адреса, който по данни
от Община *** е на един и същ имот/, но е деклариран като еднолична
собственост на ответника. За процесния период съдът приема, че ответникът е
бил негов собственик, доколкото липсват данни в Имотния регистър за
разпореждане с този имот. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно
обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на
ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
3
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се също и че
имотът е бил топлоснабден, което е видно както от представените протокол
на ОС на ЕС с адрес гр. ***, ***, и *** между посочената ЕС и ***, така и от
ежемесечното отчитане и разпределението на доставена ТЕ точно за този
абонатен номер. Доказа се и размера на разпределеното потребление за имота
за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на
сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в тази
насока доказателства по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответника
като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, възлизащи на ***
Възражението на ищеца за прекомерност на определения депозит за особен
представител на ответника, е както несвоевременно направено – в хода на
устните прения, така и неоснователно. Именно поради своевременните
възражения на особения представител на ответника са събирани
доказателства в три съдебни заседания и категорично се е установило
качеството на ответника като потребител, поради което ирелевантно се явява
в случая неявяването му в последното съдебно заседание. Поради
изложеното, следва да бъде разпоредено изплащане на пълния размер на
внесения депозит за особен представител на ответника – 300лв. Съгласно т.12
от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че *** ЕГН
**********, от гр.***, ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, сумите: *** лева - главница за потребена топлинна
енергия в недвижим имот в гр.***, ***, ***, в периода *** *** лева - лихва за
забава за периода *** законна лихва от датата на подаване на заявлението –
*** до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. *** на ***.
ОСЪЖДА *** ЕГН **********, от гр.***, ***,0, ДА ЗАПЛАТИ на
*** с ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, разноски в
исковото производство в размер на ***
ОСЪЖДА *** ЕГН **********, от гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, разноски по ч.гр.д. №
*** на *** в размер на 75.00лв.
На назначения особен представител на ответника *** ЕГН ********** –
адв. Ф.П. от ***, ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит за осъщественото
особено представителство по настоящето гр.д. 109/2021г. на ***, в размер на
300.00лв.
Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5