№ 11681
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110101805 по описа за 2023 година
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени от Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С....,
срещу „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......,
представлявано от Н.П., установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от
Договор за паричен заем № 328530/19.06.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на
добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск
за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., предявен като частичен от 250 лв. -
недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № 328530/19.06.2019 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 328530 от
19.06.2019 г., по силата на който са му е предоставен заем в размер на 800 лв., който следва
да бъде върнат на 7 вноски, а размерът на лихвения процент не е посочен. В договора е
предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството на две физически
лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в
случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 250 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като
не е представил исканите обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по
процесния договор за заем. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не
по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР,
доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни,
послужили за неговото изчисляване. От друга страна твърди, че е посочен грешен размер на
ГПР, като действителният му размер надвишава максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал.
4 ЗПК, считайки, че при изчисляването му следва да бъде взета предвид начислената по
договора неустойка. Счита договора за заем за нищожен и поради нищожност на клаузата на
уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че клаузата предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение заобикаля закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
доколкото е недопустимо да се кумулира с обезщетение за забава, евентуално противоречи
1
на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Твърди също така, че по нищожната неустоечна клауза е заплатил сумата от 250
лв., от която претендира 10 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава,
че между страните е сключен договор за кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 800 лв. Излага съображения, че в договора за заем е посочен правилно
размерът на ГПР и същият е в рамките на допустимия максимален размер, съгласно чл. 19,
ал. 2 ЗПК, а именно 47,58 % и е изчислен по формулата, съгласно Приложение 1. Сочи, че
договорът за заем е съобразен с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото
сочената разпоредба не изисква посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на
ГПР и не необходимо да се посочват всички разходи, а само допусканията, използвани при
изчислението му. Излага съображения, че предвидената неустойка не следва да бъде
включвана при изчисление на ГПР, тъй като нейната изискуемост настъпва при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя, и от друга страна разходите, които
кредитополучателят дължи при неизпълнение не се включват в ГПР по изричната
разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Твърди, че по договора е уговорен фиксиран лихвен
процент, поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагане на различни
лихвени проценти. Излага съображения, че клаузите, с които са уговорени ГПР и лихва са
индивидуално уговорени и не са неравноправни. Сочи, че процесната неустоечна клауза е
действителна, доколкото обезпечението на задължението е съществен елемент при преценка
на кредитния риск и непредставянето на обезпечение води до непропорционално
увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на
необезпечено вземане. Твърди, че сключването на договора от страна на потребителя при
изначално знание, че няма да предостави обезпечение, го прави недобросъвестен. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на
възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД и чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че неустоечната клауза за
непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № 328530 от
19.06.2019 г. заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, както и твърденията си за
нищожност на договора за заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че неустоечната
клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № 328530
от 19.06.2019 г. е индивидуално уговорена, както и че на потребителя при сключването на
договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест
е докаже, че е заплатил претендираната сума на основание оспорените клаузи от договора за
паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за задържане
на същата.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за
2
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е
сключен Договор за паричен заем № 328530 от 19.06.2019 г., по силата на който на ищеца са
предоставени в собственост заемни средства в размер на 800 лв., които следва да бъдат
върнати на 7 вноски, а размерът на лихвения процент не е посочен, както и че в договора е
предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение, неизпълнението на което
се санкционира с неустойка в размер на 250 лв.
По доказателствата:
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи Договор за паричен заем № 328530 от 19.06.2019 г. и СЕФ, както и счетоводна
справка за извършените плащания.
Допустимо, относимо и необходимо за разрешаването на правния спор се явява искането
на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, поради което същото следва да
бъде уважено.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с информация за всички сключени договори
между ищеца и ответника, както и данни за движенията по тях, следва да бъде отхвърлено,
тъй като информацията, с която иска да се снабди ищецът е неотносима към предмета на
спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.05.2023 г. – 10,00 часа, за които дата и час
да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до датата на съдебното
заседание да представи Договор за паричен заем № 328530 от 19.06.2019 г. и СЕФ, както и
счетоводна справка за извършените плащания по договора.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши справка при ответното дружество, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 350 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ангелина Божилова, тел. **********, като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина
и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
3
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4