МОТИВИ към Решение № 140 от 12.12.2019 г. по АНД № 219/2019 г. на РС -
Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Б.А.С. ***, за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, изразяващо
се в това, че на 27.09.2019 г. около 12,55ч.
в с. ***, общ. О. по улица *** управлявал мотопед марка „Хонда“, модел SGX50S1 с
номер на рама ZDCAF44A01F207994, който не е регистриран по надлежния ред, указан
в чл. 140, ал. 1 и2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от НАРЕДБА № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Районна прокуратура - гр. Омуртаг,
редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият С., редовно призован,
не се явява, но се представлява от упълномощения от него защитник адв. С. А. от ТАК, който намира за доказано обвинението
против обвиняемия и моли за налагане на минимално по размер наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
С. не притежавал свидетелство за управление на МПС. През септември 2019 г. той
закупил мотопед марка „Хонда“, модел SGX50S1 с номер на рама ZDCAF44A01F207994,
но мотопедът нямал поставени регистрационни табели и обвиняемият не разполагал
с документи за произхода му. Мотопедът не бил регистриран по надлежния ред в
съответната служба „ПП“ - КАТ, тъй като обвиняемият С. не предприел действия в
тази насока.
На 27.09.2019
г. около обед обвиняемият С. предприел управление на мотопеда в с. ***, общ. О..
Движейки се по улица ***, той бил забелязан от полицейските служители от РУ-
Омуртаг - св. М. Е. и А. Д., които
осъществявали дейност по контрол спазването на ЗДвП. Свидетелите видели, че
управляваният от обвиняемия С. мотопед няма поставена регистрационна табела и
го спрели за проверка. Обвиняемият не могъл да представи нито СУМПС, нито
документ за регистрация на мотопеда. Установен бил номера на рамата на мотопеда
- ZDCAF44A01F207994, и по него била извършена справка чрез ОДЧ при РУ- Омуртаг,
при която се потвърдило, че моторно превозно средство с такъв номер не е
регистрирано. По случая било образувано първоначално бързо производство. В хода
на същото била изискана справка от системата АИС „КАТ“ на МВР, според която
мотопедът не е регистриран по надлежния ред.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на
досъдебната фаза доказателства: от събраните гласни и писмени доказателства в
досъдебна фаза. Преценени в тяхната съвкупност, всички доказателства се
подкрепят взаимно относно релевантните за делото факти и съответно се кредитират
от съда.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 140,
ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства като от субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от
Наредбата се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да го
регистрират по предвидения в наредбата ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от цитираната наредба, собственикът на МПС следва да го представи за
регистрация в едномесечен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. В чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по
затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните
колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени
за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани
и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи
се превозни средства. Моторните превозни средства тип „мотопед“ не попадат в
тази разпоредба и също следва да бъдат регистрирани по реда на наредбата, за да
могат да се придвижват по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като
представляват моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
обвиняемият е управлявал нерегистрирано, но подлежащо на регистрация МПС по
улиците на малко населено място. Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е
регистрирано по надлежния ред, поради което и същото не е имало поставена
регистрационна табела, и въпреки това предприел управление на същото.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него
престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се
санкционира с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда
лева и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. Относно съдебния статус на обвиняемия към инкриминираната дата съдът
прецени отразените в справката му за съдимост три осъждания. Първото осъждане е
с ВЗС на 10.06.1998 г. присъда по НОХД № 40/1998 г. на ОмРС, с която за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК е осъден на
глоба в размер на 5000 лева. Второто осъждане е с ВЗС на 17.04.2000 г. определение
за одобряване на споразумение по НЧД № 28/2000 г. на ОмРС, с което за извършено
престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2
вр. с чл. 20, ал. 2 НК е осъден на глоба в размер на 300 лева. Третото осъждане
е с ВЗС на 22.11.2007 г. присъда по НОХД № 122/2007 г. на ОмРС, с която за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 28 НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано
от ВЗС на присъдата на основание чл. 66, ал. 1 НК. От изисканите и постъпили
данни от ДСИ при ОмРС и от НАП следва, че за събиране на глобите по първите две
осъждания на обвиняемия не са образувани изпълнителни дела. Предвид датите на
ВЗС на цитираните присъди посочените две институции са единствените, които биха
могли да притежават данни за образувани ИД срещу обвиняемия за събиране на
наложените му глоби. При това положение съдът намери за приложимо
задължителното тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което, когато е наложено наказание глоба, което не е
изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство, реабилитация
е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5
или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или
прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. В
случая изпълнителната давност по първото осъждане изтича на основание чл. 82, ал.
4 във вр. с ал. 1, т. 5 НК след три години от датата на ВЗС, а именно на 11.06.2001
г., откогато тече едногодишния срок за реабилитиране по право на основание чл. 86,
ал. 1, т. 3 НК, в рамките на който обвиняемият не е извършил друго престъпление
от общ характер, поради което е реабилитиран по право на 12.06.2002 г. По
второто осъждане изпълнителната давност чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК е
изтекла на 18.04.2003 г., откогато тече двугодишния срок по чл. 88а ал. 1 във вр.
с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, изтекъл на 18.04.2005 г. По третото осъждане пълната
реабилитация по чл. 88а ал. 1 във вр. с ал. 3 НК във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е настъпила след изтичане на петгодишния срок, започнал да тече на 23.11.2010
г. и изтекъл на 24.11.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а ал. 4 НК
обвиняемият се счита напълно реабилитиран по второто и третото осъждане след
изтичане на сроковете и по двете осъждания, т. е на 24.11.2015 г. Следователно
към инкриминираната дата 27.09.2019 г. той е бил със статус на неосъждан и към
същия момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети.
По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал.
7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на
него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за
санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и
тежестта на нарушението. Отегчаващо отговорността обстоятелство в случая е демонстративният
ефект от деянието на обвиняемия, който си е позволил да управлява в обедните
часове на деня по улиците на населено място мотопед, който не е бил регистриран
и е нямал регистрационна табела – факт, видим лесно от околните. Предприетото
управление на нерегистрирания мотопед е съпроводено с липсата на
правоспособност на обвиняемия като водач на МПС, което също отегчава
отговорността му. Приложената справка за нарушител/водач показва наличието на
две нарушения на ЗДвП, извършени от обвиняемия през годините като последното
датира от 2014 г. и от тогава до инкриминираната дата е изминал период от 5
години. С оглед вида на предвиденото в закона наказание – глоба, съдът съобрази
като съществен критерий имотното състояние на обвиняемия, който в декларацията
по БП е декларирал, че е ***, не притежава имоти и МПС и семейството му се
състои от четири малолетни и непълнолетни деца, към които по закон той има
задължение за издръжка. След съвкупната преценка на обсъдените обстоятелства съдът
прецени като справедлив размер на наказанието „глоба“ минималния законов размер
от 1000 лева и наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова