Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 29 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на РИОСВ – гр. Шумен, депозирана чрез Н.Г.–
служител с юридическо образование, директор на Дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ при РИОСВ – Шумен, срещу Решение №
260110/30.12.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20/2021г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 1/08.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Шумен, с което на Я.С.Й.,
в качеството му на кмет на Община Велики Преслав, за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, във вр. с чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и на основание
чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че описаното в акта и в НП неизпълнение е осъществено от
санкционираното лице, като в тази връзка инициаторът на производството изразява
несъгласие с решаващия мотив на районния съд, че неправилно е определен
адресатът на административно-наказателната отговорност. Счита също така, че
процесната деятелност не представлява „маловажен случай“ на административно
нарушение, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение и за
потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се
представлява от Н.Г..
Ответната страна, Я.С.Й.,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020г. от
служителите на РИОСВ - гр. Шумен, свидетелите Д.Й.и Р.Г.била извършена проверка
на Община Велики Преслав за изпълнение на задълженията по ЗУО и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
В хода на проверката се
установило в землището на гр. В. Преслав, на място с посочени координати,
находящо се на изхода на града в посока гр. Шумен, нерегламентирано сметище
около 10 дка, наличие на смесени битови отпадъци, строителни отпадъци,
автомобилни гуми, отпадъци от ремонтни дейности, растителни и текстилни
отпадъци, разположени в няколко участъка на терена. Въз основа на установеното
при проверката и съставените в хода ѝ официални документи - констативен
протокол, свидетелката Д.Й., ст. експерт „УООП“ при РИОСВ - гр. Шумен,
съставила АУАН на Я.Й., в качеството му на кмет на Община Върбица за нарушение
по чл. 151, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че неправилно административнонаказателната
отговорност била насочена към Я.Й., в качеството му на кмет на Община Велики
Преслав, доколкото данните по делото установявали, че той е делегирал своите
правомощия по контрол за
изхвърляне на отпадъците на трети лица и не е извършил виновно вмененото му
нарушение. Освен този порок, съдебният състав констатирал и основания за
квалифициране на описаното в акта и в НП деяние като „маловажно“ по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, поради което отменил атакувания пред него правораздавателен
акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
Процесният съдебен акт
касационната инстанция обаче възприема за неправилен по следните съображения:
Не се спори, че
касаторът към инкриминирания период е изпълнявал длъжността на кмет на Община Велики
Преслав. За да се даде отговор на въпроса дали правилно е била ангажирана
отговорността му, следва да се анализира относимата правна уредба. Правомощията
на кмета са регламентирани законово в чл. 19 от ЗУО, като съгласно ал. 3, т. 15
от същата разпоредба, са му вменени задължения, свързани с предотвратяване
изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и /или създаване на
незаконни сметища и организиране на почистването им. Следователно по силата на
закона, единствено кметът може да бъде субект на нарушения по см. на чл. 19 от
ЗУО. Действително, по делото са налични редица заповеди, с които кметът, на
основание общите разпоредби на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 39, ал. 4
от ЗМСМА е възложил на заместник-кмета на Община Велики Преслав и на изрично
изброените длъжностни лица част от правомощията си, произтичащи от ЗУО, в
частност тези по чл. 112, ал. 1 от закона. За да е възможно оправомощаване,
респ. делегиране на правомощия обаче, е необходимо в чл. 19 ЗУО да е посочено,
че кметът или упълномощено от него лице би могло да следи и контролира за
изпълнение на посочените законови правомощия, но такова в случая не е налице.
Наличието на коментираните заповеди, с които са възложени задължения на
кметовете на населените места и на заместник-кмета да вземат мерки за
недопускане на нерегламентирано замърсяване не води до отпадане на
административната отговорност на кмета на общината, като този извод се подкрепя
и при прочит на приложимата административнонаказателна разпоредба. Съгласно чл.
чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО се предвижда налагането на глоба за кмета на община
и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и/или организиране на почистването им – видно е, че се предвижда
административно наказание както за кмета на община, така и за длъжностното
лице, натоварено да изпълнява задълженията му по ЗУО. По тази причина без
правно значение за съществото на спора е аргумента, че кметът е възложил
задълженията си по ЗУО на други длъжностни лица - при неизпълнение от тяхна
страна, те отговарят съвместно с него, а не вместо него. С оглед на изложеното,
касационният състав достига до извод, че правилно АНО е определил субекта на
административно-наказателната отговорност, насочвайки я към кмета на Община
Велики Преслав. Налице е
виновно извършено нарушение при непредпазливата форма на вина, наказуема по
общото правило на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
Настоящата инстанция не
споделя и мотивите на районния съд относно „маловажността“ на описаното в акта
и в НП деяние, установено по категоричен начин от приложените по делото писмени
и гласни доказателства, които с категоричност сочат, че на посоченото в акта и
в НП място и време санкционираният субект е допуснал соченото нарушение,
непредприемайки съответните действия за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешено за това място и не е организирал почистването на
замърсения участък. Простъпката му не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този тип, а обстоятелството, че
това е първо по ред неизпълнение е отчетено от АНО при индивидуализация на
наложеното наказание.
В обобщение на
изложеното касационната съдебна инстанция приема, че обжалваното пред районния
съд наказателно постановление е издадено при съблюдаване на материалния закон,
наложеното с него наказание е съответно по вид и размер с предвиденото в
санкционната разпоредба и е определено при съблюдаване правилата за неговата
индивидуализация, а в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При
това положение направеният от въззивния съд извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление е неправилен, а постановеният съдебен акт - издаден
при допуснато нарушение на материалния закон.
С оглед на това
решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
доколкото делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде
постановено друго решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното
постановление.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260110/30.12.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20/2021г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 1/08.01.2021г.,
издадено от директора на РИОСВ - гр. Шумен, с което на Я.С.Й., в качеството му
на кмет на Община Велики Преслав, за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, във вр. с чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и на основание
чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.03.2022 г.