Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 893

09.12.2019 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                 2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм. дело №891 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по Заповед №АК-04-6/22.07.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, обективираща оспорване на чл.39, ал.1 от раздел VIII „Организация на дейностите по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства“; чл.39 и чл.40 от Раздел IX „Административно-наказателни разпоредби“ от Наредба за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Ивайловград.

В заповедта се твърди, че оспорените текстове на Наредбата били изцяло незаконосъобразни и взети при неспазване на установената форма, съществено противоречие с материалноправните разпоредби и липса на компетентност – основания за оспорване по чл.146, т.1 и т.4 от АПК. Сочи се, че Наредбата за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Ивайловград (Наредбата) била приета на основание чл.19 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Цитира се първата от оспорените разпоредби и се твърди, че в частта ѝ относно въведеното изискване за притежаване на разрешително по чл.35 от ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), разпоредбата била в противоречие с чл.35, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУО. Излагат се доводи, че съгласно законовата регламентация, разрешение не се изисквало за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и т.43 (легални дефиниции за събиране и транспортиране) от ДР на ЗУО, както и за излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба. Сочи се, че за дейностите по ал.2, т.2 – 5 се изисквала регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II (чл.35, ал.3 от ЗУО). Разрешително се изисквало само за дейностите по чл.35, ал.1 от ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от ЗООС, се изисквало само за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №1257/2013, т.е. за дейностите по чл.35, ал.1 от ЗУО, между които не попадали тези, посочени в чл.39, ал.1 от раздел VIII „Организация на дейностите по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства“ на Наредбата. От изложеното било видно, че законодателят предвиждал регистрационен, а не разрешителен (лицензионен) режим за тези дейности, докато подзаконовият нормативен акт – Наредбата, в противоречие със законовата регламентация, уреждала разрешителен режим за тези дейности. Следвал извода, че чл.39, ал.1 от раздел VIII „Организация на дейностите по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства“ на Наредбата, в частта относно въведеното изискване за притежаване на разрешително, издадено по чл.35 от ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от ЗООС, бил в пряко противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг – чл.35, ал.2, т.2 и т.3 и ал.3 от ЗУО, което обуславяло материалната му незаконосъобразност.

Сочи се, че Раздел IX „Административно-наказателни разпоредби“ от Наредбата уреждал административнонаказателната дейност на общината. В чл.39 били предвидени административните наказания за юридически и физически лица за извършени нарушения по наредбата, включително и за повторно нарушение, а чл.40 уреждал издаването на наказателните постановления. Наредбата уреждала реда и условията за изхвърлянето, събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на твърдите битови (ТБО), строителните (СО), производствените отпадъци (ПО) и масово разпространените отпадъци (МРО), и поддържането на чистотата на територията на Община Ивайловград. Тази категория обществени отношения били уредени в Закона за управление на отпадъците. Следователно тази Наредба не следвало да противоречи на ЗУО, и обратното, какъвто бил настоящият случай, било правно и обществено нетърпимо, необосновано и неоправдано. С наредбата на ОбС се уреждали обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за регулирането на тези отношения не била налице законова делегация за ОбС. В този смисъл разпоредбите на чл.39 и чл.40 от Наредбата се явявали нищожни, като приети извън правомощията на ОбС, предоставени с чл.22 от ЗУО.

Претендира се съдът да отмени оспорените разпоредби, които се явявали незаконосъобразни до степен нищожност.

Ответникът, Общински съвет – Ивайловград, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага съображения за основателност на оспорването и дава заключение за отмяна на оспорените разпоредби.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредба за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на честотата на територията на община Ивайловград (Наредбата), част от която са оспорените в случая разпоредби, е приета с Решение №150 от 19.12.2018 г. на Общински съвет – Ивайловград.

Видно от представената по делото извадка от Протокол №12 от заседание на Общински съвет – Ивайловград, проведено на 19.12.2018 г., по втора точка от дневния ред е проведено гласуване, при което с 9 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, от общо 13 общински съветници, е прието Решение №150, с което Общински съвет – Ивайловград приема „Наредба за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на честотата на територията на община Ивайловград“. Текстът на Наредбата, в действащата му редакция, е представен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването, обективирано в заповедта на Областния управител на Област Хасково, е процесуално допустимо за разглеждане. Правомощието на Областния управител да оспорва незаконосъобразните актове на общинския съвет е изрично предвидено в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗА и чл.45, ал.4 от ЗМСМА, предвид което оспорването е направено от надлежна страна. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда в случая е частично и касае само конкретни разпоредби от Наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

В §1 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата е посочено, че същата „се издава на основание чл.21, ал 2 от ЗМСМА и чл.19 от ЗУО“.

В чл.19, ал.1 от ЗУО е предвидено, че кметът на общината организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл.22. В останалите алинеи на чл.19 от ЗУО са предвидени отделни правомощия и компетентности на кмета на общината, неотносими към приемането на наредба, поради което действителното правно основание, на което е приета обсъжданата Наредба, се явява чл.22 от ЗУО.

Според чл.22, ал.1 от ЗУО, Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси, а според чл.22, ал.2 от ЗУО, с наредбата по ал.1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл.19, ал.3, т.11.

 Няма спор по делото, и е видно от представените като доказателства: Докладна  записка от Кмета на Община Ивайловград изх.№08-00-191/12.12.2018 г.; разпечатка от интернет страницата на Община Ивайловград, раздел Съобщения от 30.10.2018 г. и Протокол от обществено обсъждане, проведено на 03.12.2018 г., че Наредбата е приета при спазване изискването на чл.22, ал.3 от ЗУО за публикуване на интернет страницата на Общинския съвет на проекта за наредбата, ведно с Мотивите към проекта, и за подлагането му на обществено обсъждане. Наредбата е приета от Общински съвет – Ивайловград при изискуемите кворум и мнозинство, и не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с приемането ѝ.

По отношение съответствието на конкретните оспорени разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Първата от оспорените разпоредби, на чл.39, ал.1 от Наредбата, се намира в Раздел VIII „Организация на дейностите по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства” и има следното съдържание:

Чл.39 (1) Дейности по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства (МПС), компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица, притежаващи съответно разрешение по чл.35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда.

В т.21 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е дефинирано понятието „Излязло от употреба МПС“, като „моторно превозно средство по смисъла на 1, т.2 от допълнителните разпоредби на „Наредбата за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства“ (ДВ бр.98/16.11.01 г.).

Следва да се посочи, че така цитираната Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства, е била приета с ПМС №257 от 09.11.2001 г., обн.ДВ бр.98 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г. и понастоящем е отменена – ДВ бр.104 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.

Към настоящия момент действаща е приетата с ПМС №11 от 15.01.2013 г., обн.ДВ бр.7 от 2013 г., в сила от 25.01.2013 г., Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. Съгласно §3 от ПЗР на същата, тази Наредба на Министерски съвет се приема на основание чл.13 от ЗУО, а в чл.13, ал.1 от ЗУО е предвидено изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, да се определят с наредби на Министерския съвет.

Същевременно в Закона за управление на отпадъците е регламентирано следното:

Чл.35. (1) (Доп. – ДВ, бр.105 от 2016 г.) За извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква:

1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или

2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

(2) Разрешение не се изисква за:

1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ);

2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.41 и 43 от допълнителните разпоредби;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр.105 от 2016 г.) дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение №2 към § 1, т.13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба;

4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение №1 към § 1, т.11 от допълнителните разпоредби;

5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение №2 към § 1, т.13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби;

6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми;

7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение №2 към § 1, т.13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти;

8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;

9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.

(3) За извършване на дейностите по ал.2, т.2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т.9 – по реда на глава пета, раздел IV.

(4) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал.1, т.1 и по ал.2, т.3 - 5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл.67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.

(5) Регистрационният документ за дейности по ал.2, т.2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.

(6) С наредбата по чл.43, ал.1 се определят и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал.2, т.3 - 5, освободени от изискването за получаване на разрешение.

В §1 от ДР на ЗУО са дефинирани понятията „събиране“, „съхраняване“, „транспортиране“ и „третиране на отпадъци“ по смисъла на този закон, а именно:

т.41 „събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци;

т.42 „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години – при  последващо предаване за оползотворяване; б) една година – при последващо предаване за обезвреждане;

т.43 „транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност;

т.44 „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.

Съответно в чл.43, ал.1 от ЗУО е предвидено, че условията и изискванията към площадките за съхраняване или третиране, разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването.

При така цитираните законови разпоредби, настоящият съдебен състав не споделя възражението на оспорващия, че обжалваната разпоредба на чл.39, ал.1 от Раздел VIII на общинската Наредба е незаконосъобразна поради противоречието ѝ с чл.35, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУО. Действително в чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО е предвидено, че за дейностите „събиране“ и „транспортиране“ на отпадъци по смисъла на § 1, т.41 и 43 от ДР на ЗУО не се изисква разрешение, а в оспорения текст на чл.39, ал.1 от Наредбата е въведено изискването за притежаване на „съответно разрешение по чл.35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда“ включително за лицата, извършващи дейности по събиране на излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях. По отношение на останалите изброени в чл.39, ал.1 от Наредбата дейности обаче – съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане – законовият текст не намира приложение. Същевременно от направената в чл.35, ал.2, т.3 от ЗУО регламентация е видно, че „излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС)“ са предвидени като изключение от изключението на дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, за които не се изисква разрешение.

Това е така именно с оглед наличието на друга действаща нормативна регламентация по отношение на излезлите от употреба моторни превозни средства – тази на приетата на основание чл.13 от ЗУО Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства на Министерски съвет.

Съгласно чл.1, ал.1 от същата, с тази Наредба се определят изискванията за събирането, транспортирането и третирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и изискванията към пусканите на пазара моторни превозни средства (МПС), материали и компоненти за тях.

В отделна Глава пета от визираната Наредба са регламентирани изискванията към събирането, транспортирането и третирането на ИУМПС, като в чл.17, ал.1 е предвидено дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС да се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО, а според чл.18, ал.2, т.2 от Наредбата се забранява предаването на ИУМПС на лица, които не притежават разрешение, издадено по реда на чл.67 от ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Видно е от обсъдените нормативни текстове, че при сега действащата редакция на ЗУО, въпросите, касаещи реда и начините за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците от излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), на основание нормата на чл.13 от ЗУО се определят с наредба на Министерския съвет. Съответно уредбата на отпадъците от ИУМПС, като специална, се изключва от предметния обхват на Наредбата на общинския съвет, приета на основание чл.22 от ЗУО, независимо, че по силата на делегацията по чл.22, ал.1 от ЗУО на този орган е предоставена компетентност да уреди в наредба общите условия и ред за изхвърлянето, събирането, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на изброени видове отпадъци на територията на общината.

 Изложеното води на извода, че при сега действащата нормативна уредба, по  отношение на отпадъците от ИУМПС приложение намират разпоредбите на ЗУО и на Наредбата на Министерски съвет, в които тези обществени отношения вече са уредени, и същите не могат да бъдат уреждани по различен начин с Наредбата на Общински съвет – Ивайловград. Видно е, че с оспорената от Областния управител на Област Хасково разпоредба на чл.39, ал.1 от Наредбата, въпросите във връзка с дейности по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях, са разрешени в отклонение от правилата, регламентирани в явяващия се специален нормативен акт Наредба на Министерския съвет, което е правно недопустимо. Макар и по различни от изложените в сезиращата заповед съображения, оспорената разпоредба се явява приета в противоречие с нормативни актове от по-висока степен и следва да бъде отменена като незаконосъобразна. 

Останалите две оспорени разпоредби – на чл.39 и чл.40 от Наредбата, се намират в нейния Раздел IX „Административно-наказателни разпоредби“ и имат следното съдържание:

Чл.39. (1) За нарушения на тази Наредба виновните физически лица се наказват с глоба от 300 до 1000 лв., а едноличните търговци или юридическите лица с имуществена санкция до 5 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 600 до 2000 лв. за физически лица и до 10 000 лв. за еднолични търговци или юридически лица.

(3) За явно маловажни случаи на нарушения се налагат на място глоба в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя и се изплаща на място, на касата на Общинска администрация. Ако нарушителят не е съгласен да плати глобата или оспори нарушението се съставя акт за нарушение по ЗАНН.

Чл.40. (1) Актовете за установяване на нарушенията по тази наредба се съставят от оправомощени от кмета на общината, длъжностни лица от общинска администрация.

  (2) Наказателните постановления се издават от Кмета на общината.

  (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

По своето съдържание тези разпоредби безспорно имат административно-наказателен характер, тъй като предвиждат налагането на административни наказания и имуществени санкции за нарушения на Наредбата и определят компетентните да съставят АУАН и издават наказателни постановления лица.

Същевременно в Глава шестнадесета, Раздел II „Административни нарушения и наказания“ на ЗУО, също са регламентирани административно-наказателни разпоредби – от чл.133 до чл.156 (вкл.), касаещи дейности във връзка с отпадъците.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай нормата на чл.22 от ЗУО, делегираща компетентност на общинския съвет да издаде Наредба във връзка с отпадъците на територията на общината, не предоставя на същия компетентност относно подзаконово урегулиране на санкционна дейност. Подобно правомощие не може да се извлече от прочита на чл.22, ал.1, или ал.2 от ЗУО, поради което предметният обхват на чл.39 и чл.40 от Наредбата излиза извън рамките, определени от законодателя с разпоредбата на чл.22 от ЗУО и засяга материя, уредена в Закона за управление на отпадъците, за която Общински съвет – Ивайловград няма правомощия да приема наредба.

Действително в чл.21, ал.2 от ЗМСМА е предвидено, че в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема наредби, а в чл.22, ал.4 от ЗМСМА – че за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица – имуществени санкции в размер до 50 000 лв., като (ал.5) наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата и (ал.6) административнонаказателното производство се осъществява по реда на ЗАНН. Законът за местното самоуправление и местната администрация обаче, като общ закон, не намира приложение в случая, тъй като специалният приложим закон – Закона за управление на отпадъците, не предоставя правомощия на общинския съвет да урежда този вид обществени отношения, уредени вече със самия ЗУО. Както вече се посочи по-горе в решението, правното основание за приемане на общинската Наредба е чл.22 от ЗУО, поради което компетентността на общинския съвет следва да се съсредоточи в определените с тази разпоредба рамки, които не включват правомощия на общинския съвет по определяне наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. Съображения в този смисъл подробно са изложени и в Решение №15898/19.12.2018 г., постановено по адм.дело №5466/2018 г. на ВАС, касаещо идентичен случай.

Дори да се приеме обаче, че е налице законово определено широко правомощие на общинския съвет, освен да уреди чрез приемане на наредба правоотношения, свързани с управление на отпадъците, да уреди и тези правоотношения, свързани с налагане на наказания за нарушения на наредбата, то следва да се посочи, че в конкретния случай като материя тези административно-наказателни правоотношения вече са уредени изчерпателно и ясно в Закона за управление на отпадъци. При проследяване на санкционните норми, регламентирани в чл.133 и сл. от ЗУО е видно, че по своето съдържание същите санкционират неправомерно поведение, сходно с визираните в  общинската Наредба забрани. При това дублирано уреждане на материята относно административното наказване за нарушаване разпоредбите относно събирането, съхраняването, транспортирането или третирането на  отпадъци, в правния мир е налице неяснота за реда, по който ще се санкционира конкретно неправомерно поведение, както и относно компетентността на отделните длъжностни лица, визирани в чл.157 до чл.159 от ЗУО, които следва да установяват нарушенията и издават наказателните постановления. За преодоляване на тази неяснота следва да се приеме, че административно-наказателните разпоредби на подзаконовия акт – Наредбата на Общински съвет – Ивайловград, не следва да бъдат прилагани.

Налага се извода, че с приемането на чл.39 и чл.40 от Наредбата, Общинският съвет е излязъл извън компетентността си в сферата на управление на отпадъците, предоставена му с чл.22 от ЗУО, поради което уредените с тези разпоредби отношения за налагане на административни наказания се явяват нищожни и следва да бъдат прогласени за такива.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ чл.39, ал.1 от Раздел VIII „Организация на дейностите по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства” на Наредба за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Ивайловград.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.39 и чл.40 от Раздел IX „Административно-наказателни разпоредби“ на Наредба за условията и реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово разпространените отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Ивайловград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

 

 

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                       

                                                                                                 

                             2.