Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.11.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на пети ноември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2514 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
F 377071 от 15.05.2018 год. на Директора на Офис гр.Стара Загора при ТД на НАП
гр.Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд - град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление F 377071 от 15.05.2018 год. на Директора на Офис гр.Стара Загора
при ТД на НАП гр.Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
ЕТ „МЕЛ – Л.Г.” като регистрирано лице по ЗДДС в град Стара Загора не е подал
справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2018 година – 18.02.2018 година.
Законоустановения
срок от 14 дни е до 16.03.2018 година.
Описаната
фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и тя се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – показанията на актосъставителя К.Д. и свидетеля по
акта Д.Н..
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган не е
имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл.125, ал.1 от ЗДДС и на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложил
имуществена санкция в размер на 500
лева.
Съдът
също няма алтернатива и приема, че административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон.
За
да се приеме, че е нарушен чл.125, ал.1 ЗДДС и да се приложи санкцията на
чл.179 ЗДДС е необходимо да не е подадена справка декларация по ЗДДС за
съответния данъчен период в 14 дневен срок. Други изисквания за реализацията на
АНО във фактическия състав няма. Следователно административното нарушение е от
категорията на формалните. Задълженията за активни действия от страна на
данъчно задълженото лице са безусловни .
Вместо
да предприеме дължимите активни действия регистрираното по ЗДДС лице и явяващо
се в случая данъчно задължено лице – жалбоподателят чрез бездействие е нарушил
чл. 125, ал. 1 ЗДДС.
Основните
задължения , които е следвало да изпълни нарушителят чрез активни действия са
били да подаде справка декларация в срок до 14.03.2018 година.
Всичко
това не е сторено в изискуемия срок и чрез бездействие са нарушени цитираните
по – горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено
претендираното от административно-наказващият орган административно нарушение.
Неоснователно
е възражението от страна на жалбоподателя, че е упълномощил друго лице, което
да подава изискуемата декларация.Това обстоятелство се явява правно ирелевантно
тъй като задължението тежи единствено и само върху данъчно задълженото лице и
при неизпълнение отговорността е негова – в случая жалбоподателя.
При
така извършеното административно нарушение административно-наказващият орган е
отчел изключителен превес на смекчаващите обстоятелства / нарушението е за
първи път, не са настъпили щети за държавния бюджет / и поради липса на
отегчаващи обстоятелства е наложил имуществена санкция в абсолютния минимум. Няма
обаче основание за приложение на чл. 28 ЗАНН. Макар и извършено за първи път
подобни административни нарушения са широко разпространени в страната и
съдебния район.
Характерът
на административното нарушение / от категорията на формалните / прави
ирелевантно обстоятелството, че не са настъпили вреди и не е ощетен
републиканския бюджет.
От
друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел
превенция за отчетността и събираемост на данъчните задължения.
По
изложените съображения съдът приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с
генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление обуславящи
неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
нарушението, същото е конкретизирано по време, място и начин на извършването
му.
Неоснователно
е възражението, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя.Видно от
изпратените писма от административно-наказващият орган до нарушителя и
обратните разписки, последният е бил призоваван, но не се е явил, поради което
правилно е съставен в негово отсъствие.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: