Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3774 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Д.Д. срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К №
0965592, издаден от ОДМВР – Варна, с който на въззивната страна е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за това, че на 10.07.2015
г. в 14,31 часа по път в първи клас № 9 в посока гр. Варна в с. Приселци до
бензиностанция „Ергос“ е управлявала моторно превозно средство „Ауди” с рег. № В
8838 КХ със скорост от 86 км/час при нормативно разрешена скорост от 50 км/час
– нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въззивната
страна чрез адв. Й.А. изразява становище за
незаконосъобразност на електронния фиш, като навежда аргументи в защита на
своята позиция. Излага доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
следващо място намира, че са изтекли давностният срок по чл. 34 ЗАНН, както и давностните срокове по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 81, ал.
3 НК. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна Х.Д.Д., редовно призована, не се явява,
представлява се от мл. адв. С.А. от АК – Шумен, която
поддържа жалбата на посочените основания.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Варна, редовно призована, не се
представлява от законен или процесуален представител по време на откритото
съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 10.07.2015 г. в 14,31 часа в по път в първи клас № 9 посока гр. Варна в
с. Приселци до бензиностанция „Ергос“ с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1-M, монтирана на служебен автомобил с рег. № В 8602 РА, била засечена
скорост на движение на моторно превозно средство „Ауди А6”
с рег. № В 8838 КХ от 86 км/час (след приспадане на толеранс от 3 км/ч) при
разрешена такава –
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен
фиш серия К № 0965592 на 13.07.2015 г., с който на собственика на автомобила
(въззивната страна), на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП
е била наложена глоба в размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 21,
ал.1 ЗДвП.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установи от вещественото доказателствено средство - клип № 5860, радар № 567
от 10.07.2015 г. в 14:31:06 ч. (приложение към преписка ЕФ-965592) под формата
на снимка; вещественото доказателство - снимка на разположение на служебен
автомобил с рег. № В 8602 РА, на който е било разположено техническото средство
за измерване на скоростта и писмени доказателства: протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, справка от
„Система за управление на административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна (списък с намерени фишове), нотариален акт за
собственост върху недвижим имот и акт за раждане, писмо от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Варна с УРИ № 819000-49511/08.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на
спазване на правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да
установи извършеното нарушение.
Съдът основа своите фактически изводи на всички посочени и кредитирани
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени
съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От
своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена
(по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 4 ЗАНН).
Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с
липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна
давност. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява
с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
В производството по ЗАНН се прилага не само
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК, но и обикновената
погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, доколкото не би могло
извършителите на престъпления да бъдат третирани по-благоприятно от
извършителите на административни нарушения.
Към настоящия момент не е изтекла погасителната
давност по чл. 34 ЗАНН, доколкото електронният фиш е съставен на 13.07.2015 г.,
което обстоятелство се установява от представената справка от „Система за
управление на административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Варна (списък с намерени фишове). Следователно електронният фиш е
издаден преди изтичането на три месеца от откриване на нарушителя и преди
изтичането на една година от извършване на нарушението.
Въпреки това съдът намира, че е изтекла обикновената тригодишна давност
по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложима по арг. от чл.
11 от ЗАНН и съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. в конкретния случай срокът за административнонаказателно преследване е
изтекъл на 13.07.2018 г. Съдът достигна до този извод, тъй като от писмо от
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна с УРИ № 819000-49511/08.10.2019 г. се
установява, че в СПП не е получена разписка за връчване на електронен фиш.
Следователно няма данни да са предприети действия, които да са довели до спиране
или прекъсване на давността по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НК от датата на
издаване на ел. фиш.
Следователно предвид изразеното от въззивната страна искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание
чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде
отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без да се
разглеждат въпросите за вината
и отговорността на нарушителя
(в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр.
чл. 334, т. 4 НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 0965592, издаден от ОДМВР – Варна, с който на Х.Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: