Р Е Ш Е Н
И Е
№ 5337/29.11.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4879 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния му представител – адв. Р.Ж., срещу „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата 14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, сумата 14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили
в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г.
трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата
на приключване на съдебното дирене по гр.д. № * г. на ВРС, както и сумата 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на
злополуката, свързани с неблагоприятната промяна в здравословното му състояние,
изразяващи се изразходвани от ищеца средства за рехабилитация и лечение – за
кремове и балсами за мазане на ръката и крака, лекарства против болка и
повишено кръвно налягане, за специални помощни средства – неопренови ръкави, латексови ръкавици, необходими за запазване на увредените
тъкани, за периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 23.04.2018 г. ищецът Р.Т.И. излага,
че е работил в ответното дружество „С.“ АД, на длъжност „охранител физическа
охрана“, за времето от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г., като трудовото му
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, на основание
чл. 325, ал. 1 КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали газова бутилка възникнал
пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С разпореждане
на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова по реда на чл. 55, ал.
1 КСО. Описва детайлно случилото се след злополуката. Посочва, че с решение по
гр.д. № *
г. по описа на ВРС, изменено с решение по в. гр. д. № 767/2016 г. по описа на
ВОС, работодателят бил осъден да му заплати съответни обезщетения за
претърпените болки и страдания и имуществените вреди за периода 17.04.2014 г. –
17.05.2015 г. Твърди обаче, че продължава да търпи вреди от настъпилата на 17.04.2014
г. трудова злополука. Поддържа, че и до настоящия момент се нуждае от различни
кремове, балсами, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка,
превързочни материали. Твърди, че е налице влошаване на здравословното му
състояние, изразяващо се в следното: единият от трите главни нерва на ръката му
не работи и няма да се възстанови. Ето защо започнал да получава изтръпване и
схващане на дясната ръка. Посочва, че като цяло е разбита нервната система на
организма му. Кожата на главата му е изгоряла на теменната част, в резултат на
което косата му доста оредяла и няма да има възможност да се възстанови.
Вследствие на злополуката се получил израстък под клепача на лявото око.
Започнал да боледува по-често от преди, тъй като била засегната имунната
система на организма му. Наложили се по-чести посещения при стоматолог.
Получава разтежения на крака, от който е вземан
материал за присаждане на дясната му ръка. Получава и чести разтежения
на глезените. По-често изпада в нерви кризи. Поддържа, че продължава да търпи
вреди от трудовата злополука, свързани с ежедневни неудобства и ограничения,
предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен във физическо
отношение живот, както и от обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на
слънце, че трябва постоянно да е с предпазния неопренов ръкав, че крайниците му
са сериозно обезобразени, че косата му оредяла. Ето защо често изпада в
депресивни стресови състояния, става раздразнителен и се налага медикаментозно
лечение. Твърди, че е спаднало самочувствието му, повишило се телесното му
тегло. Излага, че почти не излиза с приятели и след злополуката не е имал
приятелка. Предвид притесненията, баща му заболял тежко и в момента провежда
лечение – химиотерапия. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.“
АД, чрез процесуалния му представител – адв. Н.С.. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че на 17.04.2014 г. е настъпила трудова злополука с участието
на ищеца. Посочва, че в исковата молба липсват изложени твърдения за настъпила
временна неработоспособност, съответно трайна неработоспособност 50 и над 50 на
сто в периода 18.04.2015
г. – 02.04.2018 г., за да се приеме, че е
налице някоя от предпоставките за претендиране на вреди от претърпяната трудова
злополука. Не се твърди, че е настъпило и влошаване на състоянието на ищеца, т.
нар. „ексцес“ при трудова злополука, за да има основание за присъждане на ново
обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска и по размер, като
твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни изисквания
за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. По подробно изложените
в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища по спора чрез
процесуалните си представители.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна:
На
съда е служебно известно, а и страните не спорят, че с влязло в сила Решение № *
г. по гр.д. № * г. на ВРС, частично изменено с решение на Окръжен
съд - Варна постановено по в.гр.д. № *
г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв.
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за преживените
болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги,
неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие
пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа
активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на
слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални
контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни
кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само,
вследствие трудова злополука настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., за времето от
17.04.2014 г. до 17.04.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 28000,00 лв. На ищеца е присъдена и
сумата от 1330,00 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода
от 01.07.2014 г. до 17.04.2015 г. вследствие трудовата злополука, както и
сумата от 264,68 лв. имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 от КТ,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по
социалното осигуряване, получавано през периода от 17.04.2014 до 15.01.2015 г.
Като
писмено доказателство по делото е приета епикриза от
Отделение „Изгаряния и пластична хирургия – възрастни“ при УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
С., видно от която на дата 17.04.2014 г. ищецът е приет с
изгаряния на площ от 10 % от общата телесна повърхност с дълбочина I, II, AB III степен
в областта на лицето, шията и двата горни крайника. Пациентът е изписан на
10.05.2017 г., а за периода на хоспитализацията са изготвяни превръзки под
анестезия, поставени са му временни биологични заместители и са извършени две
операции на 18 и 22 април 2017 г. При първата хирургически са обработени
лицето, ушите и горните крайници на ищеца, а при втората операция под обща анестезиа е извършено щателно почистване на оперираните
тъкани и е взет кожен трансплант от лявото бедро.
От
приложените по делото (л. 10-14) пет последващи епикризи е видно, че ищецът е претърпял още пет оперативни
процедури под анестезия в периода 03.06.2017 г. – 14.10.2017 г. свързани с обработката на изгорелите и трансплантираните участъци от тялото, като всяка е
изисквала еднодневен болничен престой.
На следващо място от приложените по
делото болнични листи (л. 16-24) се установява, че ищецът е бил в непрекъснат
болничен поради временна нетрудоспособност за периода 17.04.2014 г. –
18.12.2014 г.
Видно от декларация на л. 25-26 на
02.06.2014 г. ответникът-работодател е декларирал пред НОИ събитието от 17.04.2014
г. като трудова злополука. Представител на работодателя посочил, че злополуката
станала в каравана за почивка на автомагистрала „С.“,
на която ищецът работил като охранител. В декларацията е отразено още, че
вследствие на злополуката ищецът получил термични изгаряния по лицето, шията и
ръцете. Работодателят посочил, че самият пожар възникнал след като въздухът в
караваната се наситил с газ, който пострадалият изпуснал от газова бутилка, а впоследствие
запалил и свещ за проверка.
По делото е приложено разпореждане
от ТП на НОИ – В. от дата 06.06.2014
г., с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55,
ал.1 от КСО.
Представена е и справка от
08.02.2017 г. издадена от Център за зрение – проф. Гр.
за пациент Р.И., от която е видно, че на ищеца е поставена диагноза папилом на клепачния ръб на ляво
око, с дадена препоръка за оперативно лечение. Предписана е и
терапия с медикамент.
Към доказателствата по делото са приобщени
фактура и касов бон от 24.06.2016 г. за закупен еластичен ръкав на стойност
66,00 лв. (л. 35), фактура и касов бон за 30,00 лв. за извършен преглед от
„СОБАЛ – доц. Г.“ ЕООД (л. 36-37), фактури и касови
бонове от 11.07.2016 г. и 05.08.2016 г. за закупени латексови
ръкавици на стойност 35,40 лв. (л. 38 -30). Приложени на л. 40 -52 са и касови
бонове за покупки на медикаменти, заплащане на прегледи и изследвания от общо 867,59
лв.
Видно от амбулаторен лист от дата
02.11.2017 г., ищецът е посетил лекар специалист по кожни и венерически болести
(съобразно посочения в листа номенклатурен код на специалността), във връзка с
оплакванията си, че окосмяването по скалпа му не се възстановява, особено
теменно. Лекарят е посочил че терапията в случая не е целесъобразна и пациентът
следва да се консултира за оперативна пластика.
Видно от амбулаторен лист от дата 14.11.2017
г., ищецът е прегледан от лекар невролог
връзка с оплаквания, че след злополуката страда от намалена чувствителност на предмишницата. Медицинското лице е отразило, че при
прегледа са представени изследвания сочещи за тежка степен на увреда на радиалния нерв.
Ищецът е представил и епикриза от „СБОБАЛ – В.“
ЕООД (л. 96), видно от която на 28.02.2017 г. ищецът е претърпял оперативна
интервенция на клепача на лявото око с оглед поставената диагноза „хореолум и други“.
На пациентът е издадени и болничен лист за шест дена, от които три за
болнично лечение.
Видно от представените медицински
документи - електромиография от дата 07.02.2017 г.
изготвена от лекар невролог, както и амулаторни листи
от прегледи на 06.02.2017 г. и 07.02.2017 г., същите съдържат данни за тежка
степен на увреда на десния радиален нерв.
Към доказателствата по делото е
приобщен и амбулаторен лист от 08.02.2017 г. за преглед на ищеца от личен лекар
във връзка с оплакванията му, че пет минути след прием на зеленчуци поличава
сърбеж. Предписан е хранително диетичен режим.
Към доказателствата по делото е приобщено
заключението на допуснатата съдебно-психологическа
експертиза изготвена от вещото лице Ц.С., съгласно която ищецът вероятно
преживява психотравма от трудовата злополука.
Последната се сочи да е засегнала потребността му от сигурност, начина му на
работа и социалния живот, като го е лишила от самостоятелно функциониране за
известно време. Сочи се инцидентът да е нарушил психическия баланс на личността
му, което пък е повлияло на настроенията и емоциите, занижило
е самооценката му, повишило е тревожността и е предизвикало страхова
нагласа и затруднения в социалните контакти и планирането на бъдещето. Според
данните от изследването ищецът афективно преживява
травматичното събитие с различни симптоми, които се проявяват в маскиран вид
главно като страхове за физи ческото му здраве, тревожност,
несигурност в себе си и емоционални реакции придружени от пристъпи на безспокойство, страх и паника, чувство за безпомощност,
болка и ужас, липса на енергия, умора, тъга, висока ситуативна
тревожност и емоционална лабилност, свръхвъзбудимост,
невъзможност за отпускане, непрестанно оглеждане за опасност, раздразнителност
и нисък фрустрационен толеранс, трудно заспиване и паник епизоди по време на сън, понижение на интереса или
участието в значими в миналото дейности, усещане за отчужденост, изолиране и
странене от околните, чувство на несигурност за бъдещето и негативни
фаталистични вярвания. Поради изложеното вещото лице сочи, че психотравмата вероятно не е преодоляна и е препоръчително
своевременна консултация с лекар и психитерапевт. При
предприемане на тези мерки се поддържа, че е възможно
симптоматиката да се омекоти, а в рамките на няколко години психотравмата
напълно да се овладее. Тя може обаче да се актуализира от нова стресова
ситуация. Експертът излага, че непосредствено след трудовата злополука
вниманието на ищеца е било ангажирано с физическото му преживяване на стрес от
травматичното събитие – болка по главата и справяне с поредица операции.
При
изслушването си в о.с.з. вещото лице е уточнило, че установените негативни
проявления са важни за социалното
функциониране на ищеца предвид възрастта му и влияят върху по-нататъшните му избори.
Поддържа необходимостта от незабавна медикаментозна и психотерапевтична терапия
за преработване на капсулираните емоции от събитието. По преценка на вещото
лице ищецът няма да може да се справи сам със страховете и притесненията си.
Към доказателствата по делото е приобщено
заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещото лице Р.М.. За целите на експертизата е извършен преглед на ищеца, при
който вещото лице е установило следните обективни находки по тялото му: ясно
видим белег от изгаряне и кожни пластики в областта на предна, странична и
задни повърхности на дясната мишница в долна трета, на гърба на дясната лакетна област и страничната ѝ повърхност, в
предно-страничната и част от задната повърхност на дясната предмищница
в горна и средна трета; движения в пълен обем на дясната лакетна
става; ясно видим белег в областта на дясната предмишница
в долна трета и странична повърхност на дясната киткова
област, гърба на дясната длан, в областта на 1,2 и част от 3 дланни кости, гърба на долнопръстовите
стави на 2, 3, и 4 пръсти, гърба на горните фаланги на същите пръсти и 5 пръст;
леко ограничено отвеждане и сгъване в дясна киткова
става; пълен обем от движения в ставите на пръстите; липса на увреждане на
двигателните влакна на десния радикален нерв; възможност за нарушение на
сетивността по гърба на дясната ръка в областта на кожните пластики поради
увреждане на сетивните влакна на нервите от термичната травма; ясно видим белег
по гърба на лява предмишница в долна трета и
страничната повърхност на лявата лакетна ставал;
движения в пълен обем на лявата лакетна става; ясно
видими белези от донорното място по ляво бедро от
проведената кожна пластика. В заключението се сочи, че вещото лице не е
установило влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение с това
към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № *
г. на ВРС. Посочено е че, работата като продавач на павилион за закуски не се е
отразила неблагоприятно на ищеца, както и че болничния лист на л 57 от делото
няма връзка с претърпяната трудова злополука
При изслушването си в открито съдебно
заседание експертът излага, че изследвал двигателната функция и мускулната сила
на крайниците на ищеца. Поддържа, че е възможно в периода на лечението
да е имало увреда на нерв, защото и трите които са
разположение в областта на лакътната става
минават повърхностно, където ищецът е имал сериозно изгаряне. Сочи също, че ако
понастоящем нервите не бяха възстановени ищецът нямаше да движи китката, нито пръстите нагоре. Сочи, че подробно е
изследвал представеното от ищеца електромиографско изследване, където са описани тежки увреждания на радиалния
нерв, защото самото изследване много го е
озадачило. Поддържа, че при тежка увреда нервът се възстановява за период от около шест месеца. Сочи, че е възможно ищецът да е имал
твърдените оплаквания при натоварване на мускулите поради отслабване на тяхната сила, както и че при определени движения е възможно разместване около нервите и съдовете на местата където има пластика и кожата е изгорена по-надълбоко. Изложеното сочи да
е преодолимо чрез движение и трудотерапия. Потвърждава,
че не е налице влошаване на здравето на ищеца.
Твърди, че е възможно в близост до източник
на топлина ищецът да чувства
болка в областта на изгарянето, тъй
като кожата не може да
топлоотделя поради липсата на потни жлези на местата с пластики.
Експертът
сочи, че е препоръчително ищецът да не излага изгарянията на слънце, а когато е на топло да ги покрива.
По делото е изслушана и повторна, тройна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещите лица В.
Д.,
Д.Д. и С.М., чието заключение не е оспорено от страните. От
прегледа на ищеца експертите са установили видимо отчетлив белег с неправилна
форма и добре отличаващи се от околната тъкан груби ръбове по задната
повърхност на лявата мишница в долна трета и страничната
повърхност на лявата лакътна става. Такъв белег
специалистите са установили и по задната повърхност на дясната мишница в долна
трета, страничната повърхност на дясната лакътна
става, задно-страничната повърхност на дясната лакътна
мишница и в областта на дясната длан. Според експертите медицинската
документация установява, че ищецът е получил изгаряния в областта на лицето и
горните крайници. Експертизата сочи, че към момента е възстановена функцията на
десния горен крайник на ниво лакътна и киткова става. Според експертите приложените по делото
амбулаторни листи и консулти със специалист невролог от 2017 г. говорят за
наличие на увреждане на десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност,
включително за пълна липса на такава върху определени зони. Заключението
поддържа, че увреждането несъмнено е във връзка с термичната травма на десния
горен крайник и може да се приеме за усложнение във връзка с нея, което не води
до затруднение в движенията на крайника. Определя се за възможно пострадалият
да изпитва болезненост и дискомфорт при непрекъснато
излагане на увредените участъци на пряка слънчева светлина или непрекъснато
влияние на висока температура.
Експертите сочат, че диагнозите, които са поставени на ищеца от
офталмолози, а именно папилом и хордеолум
на клепача на лявото око, не са във връзка с термичната травма. Според вещите
лица за лекуването на травмата отношение имат приложените по делото касови
бонове за лекарствата Витасин крем, крем Здраве универсал, Витасин комплект, латекосви
ръкавици, балсам спасател форте, а към болковия синдром норофен стопколд, аналгин и аспирин.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства
посредством разпита на своя баща Тодор Н.И.. Свидетелят излага, че живее в едно
домакинство със сина си. Последния определя като много изнервен и сприхав.
Ищецът бил и с обострено обоняние за открит огън, а и
често се събуждал с оплаквания, че единият му крак е студен, а другият топъл.
Претърпял и операция на окото за премахване на израстък, защото не виждал.
Сочи, че скоро пак ще се наложи оперативна намеса поради друг израстък. На
следващо място свидетелят поддържа, че лекарите на позволяват на сина му да
ходи на фитнес, който преди това редовно е посещавал, поради опасността от
сцепване на мускула при разрастване. Излага, че ищецът избягва да работи с дясната ръка защото се схващат
два от пръстите ѝ, както и че според лекарите изгорялата му коса му няма
да се възстанови. Споделя, че след злополуката ищецът не излиза и не се среща с
хора. Твърди, че през последните три години както и понастоящем синът му е
работил на открити павилиони за закуски. Пробвал да работи в Англия, но там не
искали да сключат трудов с него когато видели ръката му, като отказът бил
аргументиран с това, че ако станело нещо трябвало да му се плаща до края на
живота.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Съгласно текста на нормата за вредите
oт трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Тълкуването на законовата разпоредба води
до извод, че за да възникне фактическият състав на обективната отговорност на
работодателя за увреждане здравето на работника от настъпила на 17.04.2014 г.
трудова злополука той следва да докаже в процеса следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение с ответника- работодател, 2)
трудова злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) претърпени неимуществени и имуществени вреди в периода 18.04.2015 г. –
02.04.2018 г. и 4) причинна връзка между трудовата злополука и вредите. Ищецът
следва да докаже и 5) влошаване на здравословното му състояние в сравнение със
състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене
по гр. д. № 4274/2015 г. по описа на ВРС.
По
иска за неимуществени вреди търпени в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г. в
резултат на трудовата злополука от 17.04.2014 г.
Според
задължителните указания дадени в т. 2 на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., по т.д.
№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в последващо исково
производство за остатъка от сумата по частичния иск (какъвто е настоящия случай)
вторият съд следва да зачете обективните предели на решението по предходно
предявения частичен иск досежно правопораждащите
спорното право факти. В случая с влизането в сила на решенията по гр.д. № *
г. на ВРС и по в.гр.д. № * г. на ВОС ответникът
е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв. представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за времето от
17.04.2014 г. до 17.04.2015 г. вследствие на трудова злополука настъпила с
ищеца на 17.04.2014 г., докато е изпълнявал при ответника длъжността „охранител
физическа охрана“. Следователно
на основание чл. 298, ал.1 от ГПК и задължителните тълкувания на ВКС в
настоящото производство съдът е обвързан от решенията по гр.д. № *
г. на ВРС и по в.гр.д. № * г. на ВОС да приеме в акта си по
същество, че на процесната дата ищецът е претърпял
твърдяната в исковата молба трудова злополука По идентични съображения
съдът е длъжен да съобрази произнасянето на въззивният
съд в публично обявеното решение по в.гр.д. № *
г. на ВОС по направеното от ответника правонамаляващо
възражение по чл. 52 от ЗЗД за съпричиняване от страна на работника под формата на груба
небрежност при настъпване на претърпяната от него трудова злополука, което
горната инстанция е приела за неоснователно в противовес на приетото от долната
наличие на 30 % съпричиняване.
На
следващо място събраната по делото доказателствена
съвкупност – заключенията на двете СМЕ и СППЕ, които съдът кредитира като
пълни и компетентно дадени, както и от
показанията на свидетелят Н., се установява, че в процесния
период 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г. ищецът е търпял неимуществени вреди под
формата на болки и страдания в пряка причнно-следствена
връзка с получените на 17.04.2014 г. термични травми от възпламеняването на газ
от газова бутилка. Този извод на съда се подкрепя и от правилата на обичайната
житейска логика, която сочи, че получените изгаряния по тялото на площ от 10 %,
както и дългия период на неработоспособност на ищеца след злополуката (17.04.2014
г. – 18.12.2014 г.), в който същия е претърпял общо седем хирургически
интервенции под анестезия, включително първите две от 18.04.2019 г. и
22.04.2019 г., са причинили на пострадалия комплекс от силни негативни
усещания, включително физически и психически болки и страдания, които са
търпени и в исковия период 18.04.2015 г. - 02.04.2015 г. В тази връзка
показанията на бащата на ищеца, които следва да се кредитират по реда на чл.
172 от ГПК, но и като дадени в резултата от преки и непосредствени, ежедневни
наблюдения върху битието на пострадалия, с когото свидетелят живее в едно
домакинство, сочат за това, че след инцидента той е нервен и сприхав, както и
че рязко е ограничил социалните си контакти след злополуката. Свидетелските
показания установяват и че ищецът е преустановил напълно и за дълго време
заниманията си с фитнес след злополуката, което е лишило младия човек от
активност и възможността да организира свободното си време по собствен избор
отговарящ на обичайния му ритъм на живот преди вредоносното събитие. Наред с
това не подлежи и на разумно съмнение обстоятелството, че безспорно
установените големи белези, груби белези по горните крайници на ищеца, както и по бедрото от което е взет трансплант, както и оредяването на косата, са му причинили
и поддържат у него чувство на сериозен дискомфорт
поради обективно загрозяване. Тези изводи напълно кореспондират на СППЕ в
частта ѝ, в която е установено, че ищецът е получил психотравма
от трудовата злополука, която не е преодолял и понастоящем.
По изложените
съображения съдът намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал.1 от КТ (вредоносно
събитие настъпило по време на полагане на труд, което е в причинно-следствена
връзка с претъпряните травми ) и искът за заплащане
на обезщетение е доказан по основание.
Като съобрази броя и
вида на уврежданията, периода, през който същите са предизвиквали негативни
психически и физически преживявания у пострадалия, общоизвестната икономическа конюнктура
в страната за процесния период, както и влезли в сила
решения по дела за обезщетяване на съпоставими
вреди от термични травми (Решение от 02.10.2018 г. по в.гр.д. № 118/2018 г. на
Окръжен съд - Търговище; Решение от 31.03.2017
г. по в.гр.д. № 31/2017 г. на Окръжен съд - София; Решение от 17.07.2017
г. по в.гр.д. № 259/2017 г. на Окръжен съд - Перник) съдът счита, че за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г. е необходима сумата от 15000,00
лв. Респективно предявената като частична претенция за 14000,00 лв. от общата в
размер на 75000,00 лв. следва да бъде уважена изцяло.
По
иска за неимуществени вреди търпени в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г. настъпили в резултат на влошаването на състоянието му
след датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС.
При ексцес, за увредения възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича
от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Ако отнесем горното към твърденията на ищеца за
ексцес посочени в уточняващата молба от дата 23.04.2018 г., то по делото на
първо място недоказани останаха тези за влошаване на здравословното му
състояние след 17.04.2015 г. (но отново вследствие
на злополуката от 17.04.2014 г.), изразяващи се в
зачестили боледувания поради засягане на имунната система, възникнали
стоматологични проблеми, получаване на разтежения на
крака, от който е взет трансплантационен материал,
чести разтежения на глезените, по-често изпадане в
нервни кризи. Индиции за подобни обективни находки отразяващи
негативно обостряне на съществуващите към 17.04.2015 г. здравословни проблеми
на ищеца не се съдържат в заключенията както на изготвените първоначална и
повторна тройна СМЕ, така и в изслушаната СППЕ. Последната не сочи персистиращата у ищеца психотравма
да е възникнала по непредвидим начин след пожара, нито пък същата да е
прогресирала неочаквано, включително след 17.04.2015 г., т.е. през целия исков
период. До противното не води изводът на вещото лице-психолог, че психотравмата не е преодоляна от ищеца, доколкото вредите
от негативните преживявания са търпени от пострадалия непрекъснато в периода
след злополуката и експертизата не сочи те да са нараснали по обем или
интензитет след 17.04.2015 г. Показанията на бащата на ищеца също не дават
сведения за това да е налице влошаване
на здравословното му състояние през исковия период, доколкото предадените преки
наблюдения за търпените болки и страдания не сочат за различие в тяхното
съдържание
На следващо място приетите заключения и на
двете СМЕ не сочат за наличие на причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и твърденията на ищеца за получен израстък на клепача на лявото на
око. Напротив. Вещите лица по повторната тройна експертиза изрично са посочили
в отговора на четвъртия въпрос, че диагнозите папилом
и хордеолум на левия клепач, поставени на ищеца видно
от представените по делото епикризи издадени от лекари-офталмолози,
нямат връзка с претърпяната термична травма. Последният извод на вещите лица не
е оспорен от страните по делото, нито са събрани доказателства, които да го
оборват и да сочат на друго.
Неоснователно се явява и твърдението на ищеца
за наличие на влошаване на здравословното му състояние след 17.04.2015 г. изразяващо
се в оредяване на косата му след получените изгаряния и невъзможност за пълното
ѝ възстановяване. Това е така доколкото видно от мотивите на решенията по гр.д. № *
г. на ВРС и по в.гр.д. № * г. на ВОС ищецът още
в хода на първото производство за репариране на вреди от процесната
злополука е подържал, че косата му е оредяла вследствие на злополуката, а Т.е. налице
е признание от страна на ищеца на обстоятелство, че оредяването на косата не е
настъпило за пръв път в периода на трите години последващи
исковия период по първото дело, а именно 17.04.2014 г. – 17.04.2015 г. Респективно
това не е твърдение за ексцес, доколкото не е за новонастъпило
обстоятелство след 17.04.2015 г.
Недоказано остана и твърдението за ексцес
изразен в увреждане на един от трите главни нерва на дясната ръката водещо до
изтръпване и схващане на дясната ръка. Действително първоначалното заключение
на вещото лице М. съдържа допускане за възможността
за нарушение на сетивността по гърба на дясната ръка в областта на кожните
пластики поради увреждане на сетивните влакна на нервите от термичната травма,
както и че при определени движения е възможно разместване около нервите и
съдовете на местата където има пластика и кожата е изгорена по-надълбоко.
Вещите лица по тройната експертиза също сочат, че приложените по делото
амбулаторни листи и консулти със специалист невролог от 2017 г. дават седения за увреждане на десния лъчев нерв, довело до
намалена чувствителност до степен и на пълна липса на такава върху определени
зони, както и че увреждането е във връзка с термичната травма на десния горен
крайник и може да се приеме за нейно усложнение. Същевременно заключенията и на
двете експертизи, включително на неоспорената тройна, не са установили това
усложнение да води до затруднение в движенията на крайника, нито същото да е
било непредвидимо към момента на осъществяване на вредоносното събитие или след
17.04.2015 г. Следователно дори да се приеме, че изтръпванията и схващанията,
които ищецът е започнал да получава и които свидетелят Н. описва като схващания
на два от пръстите на дясната ръка на
сина му, съставляват влошаването на здравословното състояние на ищеца, то не е такова,
което вещите лица по неоспорената тройна експертиза да са установили, че рязко
се отклонява от прогнозите за хода на травматичните увреждания по получени
вследствие на изгарянията от 17.04.2014 г.
В обобщение по делото липсват категорични
данни за ексцес, респективно исковата претенция за търпени неимуществени вреди
вследствие на влошаване на здравословното състояние на ищеца след датата на
приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
По
иска за имуществени вреди в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г.
Във връзка с установяване размера на
претърпените от ищеца имуществени вреди по делото е допуснат въпрос към
тройната експертиза, по който вещите лица са дали заключение, че отношение към
получените травми вследствие на трудовата злополука имат разходите сторени за Витасин крем, крем Здраве универсал, Витасин комплект, латексови ръкавици, балсам спасател
форте, норофен
стопколд, аналгин и аспирин, които съдът собствено
изчисли, че възлизат на общо 709,19 лв. Последният извод на вещите лица не е
оспорен от страните по делото, поради което именно тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца с решението по делото за репарирането на претърпените от
него имуществени вреди търпени от вредоносното събитие в периода 18.04.2015 г.
– 02.04.2018 г. За останалата част от претенцията за разходи за медикаменти,
прегледи и медицински изследвания в общ
размер от 1000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно
направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковите претенции. С представените списъци по чл. 80 от ГПК и
договори за правна защита и съдействие ищецът и ответникът са доказали
действително направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
съответно 1344,00 лв. и 1400,00 лв. Доколкото и в двата договора за правна защита
сумите са общо договорени, а не като сбор от изрично уговорени отделни и
различни по размер възнаграждения за всеки от исковете, съдът приема, че възнаграждението
е уговорено по равно и за трите. Следователно и с оглед постигнатия от страните
правен резултат в производството по всяка от трите претенции на ищеца следва да
се присъди сумата от 765,72 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а на
ответника от 601,99 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Доколкото производството
е по трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, наред с
което за депозити за вещи лица от бюджета на съда е платена сумата от 1150,00
лв., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса от 610,00 лв. и 583,28 лв. разноски за експертизи или общо 1193,28 лв.
съобразно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на настъпилата на 17.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да му заплати сумата от 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в
размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили
в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г.
трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата
на приключване на съдебното дирене по гр.д. № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
„С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
709,19 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на злополуката,
свързани с неблагоприятната промяна в здравословното му състояние, изразяващи
се изразходвани от ищеца средства за рехабилитация и лечение – за кремове и
балсами за мазане на ръката и крака, лекарства против болка и повишено кръвно
налягане, за специални помощни средства – неопренови ръкави, латексови ръкавици, необходими за запазване на увредените
тъкани, за периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 1000,00 лв.
ОСЪЖДА
„С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***,
да
заплати на Р.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 765,72 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 601,99 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 1193,28 лв., представляваща дължимите
в производството такси и разноски, съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: