№ 81
гр. Монтана, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500271 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
В.М. против решение от 29.06.2021 Г. по гр.дело № 400/2019 г. на ЛРС . В жалбата се
твърди,че атакуваното решение е нищожно/липсват мотиви/,неправилно /въпреки наличните
доказателства,че взискателят не е предприемал изпълнителни действия по отношение на
длъжника и ищец в настоящото производство,съдът е приел,че вземането не е погасено по
давност/ ,поради което и същото следва да бъде прогласено за нищожно или отменено като
неправилно .Претендират се и разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна –ОББ АД,
която чрез процесуалния си представител твърди,че атакуваното решение е правилно и не
страда от посочените пороци, поради което и следва да се потвърди.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на съдебния акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че в
настоящата хипотеза вземането на банката не е погасено по давност , а и не е настъпила
твърдяната пременция предвид факта,че е налице доброволно плащане на задължението от
страна на ищеца,което от своя страна е поддържало висящността на изпълнителното
производство .
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно като
резултат,макар и не по изложените съображения.
На първо място,неоснователно е твърдението за липса на мотиви,което от своя
страна е основание за нищожност. Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение
и тя е налице, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от
1
надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма или е неподписано/ или
ако е формирана воля, тя е така изразена,че съдържанието му е абсолютно неразбираемо и
не може да бъде установено дори по пътя на тълкуването. Що се отнася до пороците при
формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези
пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати
процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл е
р.№ 432/26.10.2010 год. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о.; р.№ 157/01.07.2011
год. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290
ГПК / В случая съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал е до правни
изводи,които са разбираеми .
По правилността на атакуваното решение.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на основание издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 27.06.2012 г.по ч.гр.дело № 642/2012 г. на
Районен съд Лом , и молба от 20.09.12 г.на ОББ АД е образувано изпълнително дело №
694/2012 на ЦСИ М.И. .
На 09.12.2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,която е връчена на
ищеца на 13.12.2013г.
С молба от 4.02.2014г. длъжникът В.М. е представил вносна бележка за сумата 2800
лв.,като се е задължил да внася ежемесечно сумата 300лв., а считано от 01.06.2014г. по 400
лв.
За периода 4.02.2014г. до 31.11.2017г. са извършени 37 броя плащания по
изпълнителното дело,като вносител е Г. С..
С молба от 3.04.2017 г. взискателят е поискал от ЧСК да бъде извършено
принудително изпълнение върху ипотекирания имот,като се наложи възбрана,да се
извърши опис и да се насрочи публична продан .
Изпратена е призовка за доброволно изпълнение и е вписана възбрана върху
процесния имот на 27.07.2017г.
Насрочен е опис на имота на 19.04.2018 г., за който ищецът е уведомен с Призовка
за принудително изпълнение на 15.03.2018 г.
Същевременно е наложен и запор върху сметките на длъжника /2.03.2018 г./
Тази фактическа обстановка не се оспорва от ищеца.
Твърдението му е в насока,че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 предвид факта, че от 4.02.2014г. кредиторът е бездействал /сумите
са внесени от трето лице без съгласието на ищеца/,поради което и към 5.02.2019 г. е изтекла
предвидената 5 годишна давност и вземането на взискателя е погасено.
Съдът намира това твърдение за неоснователно, като съображенията за това са
следните:
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК се поставя въпроса откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановеният отговор е ,че новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
2
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. / РЕШЕНИЕ
№ 37 от 24 февруари 2021 г. на четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1747 по
описа за 2020 година /
Съобразявайки фактическата обстановка с гореизложеното се налага извода,че
вземането на банката не е погасено по давност.Дори и да се приеме,че плащането е
извършено от трето лице без съгласието на длъжника,не е изминал законоустановения пет
годишен срок за погасяване на вземането/ от 4.02.2014 г.,когато безспорно е прекъсната
давността, до 03.04.2017 г. ,когато е поискано принудително изпълнение ,са изминали три
години и един месец/.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск с правно
основание чл.240 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД е основателелен, поради което и правилно е
уважен от районния съд.А след като това е така, то атакуваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна
направените в производството разноски /юрисконсултско възнаграждение / в размер на250
лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд- Лом от 29.06.2021
Г.,постановено по гр.дело № 400/2019 г. на ЛРС.
ОСЪЖДА В.М. да заплати на ОББ АД-София,ЕИК * сумата 250 лв.
разноски,представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4