№ 312
гр. Разград , 03.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20213330100481 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ редовно призован за него адв. И., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
ЗА ответника адв. Д..
АДВ. И.: Да се даде ход на делото
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от ПЛ. П. П., който твърди че с ответника са
сключили Трудов договор № 092/15.06.2018 г. с ответника, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда. Ищецът е постъпил на работа на 18.06.2018 г. и е
изпълнявал длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози) и
месторабота Кралство Холандия“, с код по НКПД: 83322006, при „пълно работно време - 8
(осем) часа”, като му било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 510 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,6 % за всяка година трудов стаж. В т.4 от трудовия договор страните уговорили трудовото
възнаграждение да се изплаща ежемесечно с периодичност на изплащане до 25-то число на
следващия месец. В изпълнение на трудовото правоотношение доверителят ни е бил и
1
командирован извън територията на Република България, а именно в Кралство Холандия.
За периода на работа при работодателя ищецът не е сключвал допълнителни
споразумения към трудовия договор. Трудовото правоотношение е било прекратено по
взаимно съгласие на страните със Заповед № 050/30.04.2020 г.
В периода от постъпването на работа през месец юни 2018 г. до прекратяването на
трудовото правоотношение през месец април 2020 г. ищецът добросъвестно изпълнявал
трудовите си задължения по сключения трудов договор, но работодателят не е заплатил
дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за месец април 2020г. В изпълнение на
трудовото ищецът е бил и командирован извън територията на Република България, а
именно на територията на Кралство Холандия, като за периодите на командировка извън
страната от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г., 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. до
17.04.2020 г., работодателят „УЛУСОЙ - БГ” ООД не е изпълнил задълженията си по закон
и не му е заплатил в установените срокове полагащите му се командировъчни пари. За
целия период на действие на трудовия договор, както за периодите в, така и за периодите
извън командириване в чужбина, ищецът е престарал труд, като за периодите извън
посочените командировки в чужбина ищецът също е работил, като е бил на разположение
на работодателя и в готовност, поради което това също се счита за работа, при нормална
продължителност на работното време и при 5-дневна работна седмица, но през периодите,
посочени по-горе, на командировка в чужбина, ищецът е полагал труд всеки ден без
прекъсване и без почивни дни, поради което за тези периоди освен трудовото му
възнаграждение му се дължи и обезщетение за командировка в чужбина за всеки един ден от
продължителността на всяка от командировките от първия до последния ден на
командировката.
След прекратяването на трудовото правоотношение до настоящия момент ответникът
не е предприел плащане на дължимите суми: трудово възнаграждение за месец април 2020
г., както и обезщетение по чл. 215 от КТ за положен труд извън територията на България за
45 календарни дни, през всичките от които ищецът е полагал труд без почивен ден за целите
периоди на всяка от командировките в чужбина, а именно от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г.,
от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.20г. до 17.04.20г..
За извършената работа извън територията на Република България страните по
трудовото правоотношение не са имали формалната договорка относно размера на
командировъчните пари, които доверителят ни е трябвало да получава при изпълнение на
трудовите си задължения в Кралство Холандия.
Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а според ал. 3
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
2
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. В
индивидуалния трудов договор на доверителя ни страните са уговорили, че трудовото
възнаграждение се изплаща веднъж месечно, до 25-то число на следващия месец.
Ответникът му е изплащал трудовото възнаграждение и командировъчни по банкова
сметка с IBAN: BG15UNCR70001522802412 при „УниКредит Булбанк” АД.
В периода 01.02.2020г.- 30.04.2020 г. ищецът е получил като постъпления: на
16.04.2020 г. - 2 242,50 лв. - заплата и командировъчни. При извършване на плащанията в
посоченото преводно основание не става ясно каква част, за кой месец и кое от
задълженията си работодателят е заплатил. Предвид горното не може да се установи точно
кое задължение на ответника и в какъв размер е било заплатено. С оглед на това се налага да
бъде приложен режимът на чл. 76 от ЗЗД, като се приеме, че ответникът е имал няколко
еднородни задължения към доверителя ни и след като не е заявил кое от тях погасява,
следователно се погасява най-обременителното и най-старото налично за него, а именно в
случая това представляват брутните трудови възнаграждения, съставляващи уговореното по
трудовия договор основно месечно възнаграждение и допълнителното трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, като то е процент от основното му
възнаграждение по 0,6 % за всяка година придобит стаж и професионален опит. От така
извършеното плащане от работодателя към работника, следва да се приеме, че първо са
заплатени именно брутните трудови възнаграждения, тъй като за трудовото възнаграждение
КТ предвижда, че при неплащането му в срок работодателят изпада в забава и започва да
тече лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение, като законът въвежда и падеж за плащане, ако в трудовия договор не е
посочен такъв.
За м. Февруари 2020г. ищецът е отработил всички 20 дни и му се дължи сумата от
513,06лв. брутно трудово възнаграждение;през м.март 2020 г. ищецът е отработил всички 21
дни и му се дължи 513,06 лв. брутно трудово възнаграждение; през м.2020 г. ищецът е
отработил всички 20 дни и му се дължи е 513,06лв. брутно трудово възнаграждение, или
общо в размер на 1 539,18 лв., но тъй като датата на плащане на горепосочената сума е
16.04.20г. то към този момент все още не е било изискуемо дължимото трудово
възнаграждение за месец април, поради което с извършване на посоченото плащане от
работодателя по банковата сметка на работника са заплатени дължимите трудови
възнаграждения за месеците февруари и март 2020 г., които са общо в размер на 1026,12 лв.
Тъй като ответника е изпаднал в забава, дължи и мораторна лихва, изчислена въз
основа на законната лихва за периода от деня, в който работодателят - длъжник е изпаднал в
забава за плащането на съответните парични суми за месечно трудово възнаграждение за
всеки един от месеците през процесния период. Съгласно гореизложеното ответникът е
задължен да заплати месечното трудово възнаграждение до 25-то число на следващия месец,
3
за който се отнася и считано от 26-то число на съответния следващия месец, ако не е
направил това, ответникът изпада в забава. Ако обаче падежът за плащане на съответното
месечно трудово възнаграждение настъпва в неприсъствен ден, съгласно чл.72, ал. 2 от ЗЗД,
следва да се счита, че работодателят трябва да заплати дължимото месечно трудово
възнаграждение най-късно в първия присъствен ден, и съответно изпада в забава в деня,
следващ първия присъствен ден. Така се определя началният момент на дължимостта за
мораторна лихва, а крайният, до който същата се дължи върху главницата за всяко едно от
посочените по-горе месечни брутни трудови възнаграждения, е до деня на постъпването на
горепосоченото плащане от работодателя по сметка на работника, след като това е станало
преди завеждане на настоящия иск или до деня, предхождащ датата на депозиране на
исковата молба за дължимото и неплатено и към настоящия момент трудово
възнаграждение. При определяне на периодите следва да се съобразят и ЗМДВИПОРНСПП,
Така, при прилагане на чл. 76 ЗЗД и ЗМДВИПОРНСПП, следва да се извърши следното
погасяване със заплатените от работодателя суми, без да сочи изрично кое от вземанията
плаща. От общо получената от работодателя сума на 16.04.2020 г. в размер 2 242,50 лв.
първо се считат за погасени дължимите и описани по-горе месечни трудови възнаграждения
за февруари и март 2020 г. в общ размер на 1026,12 лв., като и сумата от 1,14 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за
февруари 2020 г. за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г., или общо сума в размер на 1
027,26 лв.
Що се касае до възнаграждението за месец март 2020 г., то се е дължало до 25.04.20г.,
събота, неприсъствен ден, поради което падежът настъпва на 27.04.2020 г., понеделник,
първи присъствен ден, но тъй като плащането от работодателя е направено на 16.04.2020 г.,
т.е. преди падежа, то и законна лихва за забава не се дължи.
С остатъка от посоченото по-горе плащане, а именно със сумата от 1 215,24 лв. са
погасени само част от дължимите командировъчни пари за 45 календарни дни за периодите
на командировка в чужбина от 10.02.2020 г. до 28.02.2020 г., от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г.
и от 13.04.2020 г. до 17.04.2020 г.
С извършеното плащане от работодателя на 16.04.2020 г. обаче не е заплатено,
дължимото на работника трудово възнаграждение за месец април 2020 г., което съгласно
гореизложеното се дължи до 25.05.2020 г., понеделник, неприсъствен ден, официален
празник, поради което падежът за това плащане е настъпил на 26.05.2020 г., а считано от
27.05.2020 г. работодателят е изпаднал в забава. Това трудово възнаграждение за месец
април 2020 г. продължава да не е заплатено и към настоящия момент.
Същевременно, считано от 09.04.2020г. мораторна лихва, като последица от забава,
отново тече, поради което периодът, за който се начислява и претендира мораторна лихва за
забава е считано от 27.05.2020 г. - първи ден на действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на чл.
4
6 от ЗМДВИПОРНСПП, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно § 18 от
ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНСПП забавата за плащане на главницата за трудово
възнаграждение за месец април 2020 г., до 28.02.2021 г. - денят, предхождащ депозирането
на настоящата искова молба по пощата.
Съобразно гореизложеното, претенцията за моторната лихва е както следва: сумата от
1,14 л в . - мораторна лихва за забава върху сума в размер на 513.06 лв., представляваща
мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото възнаграждение за февруари 2020 г.
за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г.; сумата от 39,62 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за забава за неплащането на главницата за месечно брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 30.04.20г.
Съгласно чл. 215 от КТ при командироване служителят има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. Отчетите за извършените от ищеца - работник
командировки се намират в предприятието на работодателя. Същите би трябвало да се
изготвят съгласно вътрешните правила за определяне на командировъчните разходи, приети
в предприятието от работодателя и в норми и ставки не по-малки от предвидените в
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с ПМС
№ 115 /03.06.04 г./. По аргумент от чл. 228, ал. 2 от КТ размерът на обезщетението за
командировка, дължимо от работодателя, може да бъде в по-висок, но не и в по-нисък
размер от визирания в НСКСЧ, като минимално определеният е 27 евро на ден.
Предвид горното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 513,06 лв.,
представляваща дължимо месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпращане на исковата молба по пощата до съда до окончателното изплащане на
задължението;сумата от 39,62 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
неплащането на главницата за месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
01.04.2020г. до 30.04.20г.; сумата от 1,14 лв. - мораторна лихва за забава върху сума в размер
на 513,06 лв., представляваща мораторна лихва за забава на заплащането на трудовото
възнаграждение за февруари 2020 г. за периода от 09.04.2020 г. до 16.04.2020 г.; сумата от
общо 1154,01лв.,представляващи левовата равностойност на неизплатени командировъчни
дневни пари общо за 45 дни по 27 евро на ден за периодите от 10.02.2020 г. до 28.02.20г., от
02.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. до 17.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на изпращане на исковата молба по пощата до
съда до окончателното изплащане на задължението.
ПРЕТЕНДИРА и разноски.
Представя: Копие от Трудов договор № 092/15.06.2018 г.; Копие от Заповед №
5
050/30.04.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 092/15.06.2018 г., издадена от
„УЛУСОЙ - БГ” ООД; Копие от банково удостоверение изх. № 0401-64-006436 от
03.07.2020 г., ведно с банково извлечение за периода от 12.08.2019 г. до 30.06.2020 г.;
Справка от ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписвания за ответника.;Разпечатки от калкулатор
на НАП за изчисляване на законната лихва за съответните периоди. Има искане за Личното
трудово досие на ПЛ. П. П.; Заповед или друг вътрешен акт на предприятието, който
определя правилата за формиране на работната заплата и/или на обезщетението за
командировъчни пари; Правилник за вътрешния трудов ред; Данните от паметта на
тахографа на превозното средство, с което ПЛ. П. П., с ЕГН: **********, е извършвал
международен превоз в чужбина за процесния период. Има искане за назначаване на
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.
Ответникът Улусой-БГ ООД е отговорил като твърди, че признава изложените в
исковата молба факти, признава изляло по основание и по размер претенциите на ищеца.
Възразява само срещу претендираното адв.възнаграждение като счита същото за
прекомерно.
Исковата молба е редовна и допустима.
1.Предявени са обективно-съединени искове по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
2.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения: по
отношение на иска за заплащане на трудово възнаграждение и за командировъчни –
съществуването на трудовото правоотношение, полагането на труд по него, неизплащане на
уговореното трудово възнаграждение и командировъчни /по курсове, по период и по
размер/, удържан гаранционен депозит-размер ; по отношение на иска по чл.86 ЗЗД факта на
забава
3.Ответникът признава исковете.
4.Твърдените факти не се нуждаят от доказване с оглед направеното признание на
исковете и на сочените от ищеца факти. Не следва да се събират и исканите доказателства.
С приложените към нея писмени доказателства.
ДОКЛАДВА и постъпилия отговор.
АДВ. И.: По отношение на доклада, моля същия да бъде допълнен тъй като са
посочени искове с правно основание по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, моля да бъде добавен
по чл. 215 от КТ за заплащане на командировъчни.
АДВ. Д.: Водихме кореспонденция за сключване на споразумение, не сме се крили и
6
не сме оспорвали задължението,, но възнаграждението, което ищеца иска за адвокатски
хонорар е прекомерно високо и за това заявявам, че за този материален интерес, делото не
се отличава с каквато и да е правна и фактическа сложност, няма да се събират
доказателства и няма да има друго съдебно заседание, считаме, че трябва да бъде намален до
минимален размер. Не претендираме разноски.
АДВ. И.: По отношение на възражението за разноските считаме, че са предявени
обективно съединени няколко иска, освен това дружеството работодател до завеждането на
делото, тъй като дължи плащане на трудово възнаграждение и не е заплатено и изпада в
забава, дори и до момента на завеждане на исковата молба, такова плащане не е
направено, ето защо въпреки признаването на иска моля да му бъдат възложени
разноските иска. Представям списък за разноски.
АДВ. Д.: По наредбата за адвокатските възнаграждения, ако бяхме в хипотезата за
признаването на незаконно уволнение и възстановяване на работа, там има различни
възнаграждения , тук макар и да има обективно съединени искове тук водещия критерий,
е материалния интерес, а именно общия сбор който се претендира и за това считам, че
следва да бъде намален.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства: Копие от Трудов
договор № 092/15.06.2018 г.; Копие от Заповед № 050/30.04.2020 г. за прекратяване на
трудов договор № 092/15.06.2018 г., издадена от „УЛУСОЙ - БГ” ООД; Копие от банково
удостоверение изх. № 0401-64-006436 от 03.07.2020 г., ведно с банково извлечение за
периода от 12.08.2019 г. до 30.06.2020 г.; Справка от ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписвания
за ответника.;Разпечатки от калкулатор на НАП за изчисляване на законната лихва за
съответните периоди. Има искане за Личното трудово досие на ПЛ. П. П.; Заповед или друг
вътрешен акт на предприятието, който определя правилата за формиране на работната
заплата и/или на обезщетението за командировъчни пари; Правилник за вътрешния трудов
ред; Данните от паметта на тахографа на превозното средство, с което ПЛ. П. П., с ЕГН:
**********, е извършвал международен превоз в чужбина за процесния период.
АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
7
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което уважите предявените искове, моля
направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение да ни бъдат присъдени.
АДВ. Д.: Моля да уважите исковете, а така заявения адвокатски хонорар да бъде
намален.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13,20 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8