Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 35

гр. Ботевград, 05.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 398 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба от „****“ С.А., Париж, Франция чрез „****“ С.А. – клон България срещу П.Ц.Н. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ  – за сумата от 6201,60 лв. –главница по Договор за потребителски заем № PLUS-15256132 от 08.09.2017г.; 2.) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ – за сумата от 8111,46 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски заем № PLUS-15256132 от 08.09.2017г.; 3.) с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 767,92 лв. – мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по Договор за потребителски заем № PLUS-15256132 от 08.09.2017г. отпуснал на ответника кредит в размер на 6000 лв., както и била закупена застраховка от 2217,60 лв. Ответникът удостоверил с подписа си усвояването на сумата. Същият следвало да погаси задължението си на 66 месечни вноски, всяка по 247,41 лв. Уговореният годишен процент на разходите бил 44,56 %, а лихвеният процент – 35,60 %. По кредита не постъпили никакви плащания. Ищецът намира, че с връчване препис от исковата молба на ответника, последният ще се счита уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът е взел становище по същество в предварително депозирана писмена молба, като поддържа доводите и исканията си, изложени в исковата молба.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15256132 от 08.09.2017г., страните по делото са се съгласили ищецът да предостави да предостави на ответника кредит в размер на 6000 лв., при застрахователна премия от 2217,60 лв., който следва да се погаси на 66 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 247,41 лв., при годишен процент на разходите 44,56 % и лихва 35,60 %. В договора е инкорпориран погасителен план. Неразделна част от договора са и приложените към същия общи условия, подписани от страните. Към договора е представен също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от Сертификат № PLUS-15256132/08.09.2017 г., ответникът е застрахован за подробно посочени застрахователни рискове, касаещи изпълнението на задълженията му по процесния кредит. Срокът на застраховката съвпада със срока на договора. Неразделна част от застрахователната полица са представените Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, както и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.

Видно от Покана изх. № PLUS-15256132 ищецът уведомява ответника, че предвид непогасените вземания се възползва от правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. На ответника се предоставя 7-дневен срок да заплати следните задължения: 6201,60 лв. – главница, 8111,46 лв. – договорна лихва, 230 лв. – обезщетение за забава. Доказателства за връчване на поканата не са представени.

Съгласно заключението на ССчЕ, кредитът в размер на 6000 лв. е усвоен на 08.09.2017 г. чрез паричен превод по банкова сметка *** „Райфайзенбанк България“ АД. Според вещото лице задълженията на ответника по договора към датата на предявяване на исковете, възлизат в следните размери: 6201,60 лв. – главница, 8111,46 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 22.02.2019 г. и 767,92 лв. – мораторна лихва за периода от  05.12.2017 г. до 22.02.2019 г.

  

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за кредит с ответника; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на процесните вземания; 4.) основание и размер на всяко от процесните вземания.

Между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15256132 от 08.09.2017г. Възникналите правоотношения по договора попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Съгласно  чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Извън съмнение е обстоятелството, че сумата по кредита е усвоена от ответника, което се доказва от т. 1 на заключението по ССчЕ. На последната страница от Общите условия по договора е вписано, че с полагане на подписа си върху настоящия договор лицето, посочено като кредитополучател, удостоверява, че е получило посочената сума по банкова сметка.

***мост на кредита не е настъпила, тъй като ищецът не е съобщил надлежно на длъжника волеизявлението си, че се възползва от своето правото да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Недопустимо е предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата, какъвто неоснователен довод е наведен от ищеца. Независимо от факта, че предсрочната изискуемост не е настъпила, искът за главница следва да бъде частично уважен за вноските, падежирали към момента на приключване на устните състезания – 18.12.2019 г., по арг. от т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. До 18.12.2019 г. (датата на приключване на устните състезания) са падежирали дължимите вноски по погасителния план до позиция 26 включително. Т.е. последната падежирала вноска е тази с падеж 05.12.2019г. Кредитът следва да бъде погасен на  равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 247,41 лв., покриваща главница, застрахователна премия, договорна лихва и др. Съгласно чл. 7 от Условията на договора, месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница. От погасителния план се извлича, че има гратисен период от 05.11.2017 г. до 05.02.2018 г., през който се погасява само договорна лихва, но не и главница. При сумиране на непогасената главница по погасителния план за периода от 05.03.2018 г. до 05.12.2019 г. се формира задължение в общ размер от 1031,36 лв. Същевременно за процесния период от сключване на договора до 05.12.2019 г. се дължи и главница за застрахователна премия в размер на 201,60 лв. (6 бр. месечни вноски по 33,60 лв.). Така окончателно размерът, до който искът за главница следва да се уважи, изчислен на база заключението по ССчЕ, погасителния план и съгл. чл. 162 ГПК, възлиза на 1232,96 лв. за периода от 05.11.2017 г. до 05.12.2019 г. За разликата над уважения размер от 1232,96 лв. до пълния предявен такъв от 6201,60 лв. искът следва да се отхвърли.

По иска за договорна лихва

С оглед служебното начало, съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 35.60%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай уговореният лихвен процент е 35.60%  и надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета за  твърдения период на действие на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС). Сочената неравноправна клауза   води до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Поради изложеното, искът за договорна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за мораторна лихва

Предвид частичното уважаване на главния иск, то акцесорният такъв за мораторна лихва също се явява частично основателен. Същият, изчислен на основание чл. 162 ГПК на база дължимата главница в размер на 1232,96 лв. за периода от 05.12.2017 г. до 22.02.2019 г., възлиза на 152,41 лв., до който размер искът за мораторна лихва следва да се уважи. За разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 767,92 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид всичко гореизложено, исковете за главница и мораторна лихва следва да се уважат частично, а искът за договорна лихва следва да се отхвърли изцяло.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни в производството, ищецът съразмерно на уважената, а ответникът съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. Единствено ищецът обаче претендира разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 79,85 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 54,37 лв. – държавна такса, 16,38 лв. – депозит за ССчЕ и 9,10 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, П.Ц.Н. с ЕГН: **********,***, да заплати на „****“ С.А., Париж, Франция ЕИК: ****чрез „****“ С.А. – клон България с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 1232,96 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница за периода от 05.11.2017 г. до 05.12.2019 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15256132 от 08.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1232,96 лв. до пълния предявен такъв от 6201,60 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, от „****“ С.А., Париж, Франция ЕИК: ****чрез „****“ С.А. – клон България с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу  П.Ц.Н. с ЕГН: **********,***, за сумата от 8111,46 лв. (осем хиляди сто и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 22.02.2019 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15256132 от 08.09.2017г.

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, П.Ц.Н. с ЕГН: **********,***, да заплати на „****“ С.А., Париж, Франция ЕИК: ****чрез „****“ С.А. – клон България с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 152,41 лв. (сто петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 22.02.2019 г. върху главницата, дължима за периода от 05.11.2017 г. до 05.12.2019 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15256132 от 08.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 152,41 лв. до пълния предявен такъв от 767,92 лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Ц.Н. с ЕГН: **********,***, да заплати на „****“ С.А., Париж, Франция ЕИК: ****чрез „****“ С.А. – клон България с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 79,85 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 54,37 лв. – държавна такса, 16,38 лв. – депозит за ССчЕ и 9,10 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :