Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
06.02.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на осми февруари през 2022 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 15551 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 462211 от 01.08.2018 г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 46455/2015 г. е осъдил
А.Л.С. да заплати на М. Р.Р.сумата от 159,75 лв., а
на М.С.П.-сумата от 3,67 лв.; К.К.Г.-да заплати на М.
Р.Р.сумата от 279,07 лв., а на М.С.П.-сумата от 6,45
лв.; Т.И.С.- да заплати на М. Р.Р.сумата от 356,25
лв., а на М.С.П.-сумата от 8,29 лв.; Д.Ц.С.- Л.- да заплати на М. Р.Р.сумата от 214,36 лв., а на М.С.П.-сумата от 4,99 лв.; С.М.В.-
да заплати на М. Р.Р.сумата от 320,99 лв., а на М.С.П.-сумата
от 7,47 лв.; А.Т.С.-да заплати на М. Р.Р.сумата от
202,30 лв., а на М.С.П.-сумата от 4,71 лв., представляващи обезщетение за
причинени вреди от бездействие-неизвършване на ремонт на обща част-тераса на
сграда, находяща се на ул.“******в периода 2012
г.-05.08.2015 г.С решението А.Л.С., К.К.Г., Т.И.С., Д.Ц.С.-
Л., С.М.В. и А.Т.С. са осъдени да заплатят на М. Р.Р.и
М.С.П. сумата от 798,50 лв.-разноски по делото и са отхвърлени молбите на А.Л.С.,
К.К.Г., Т.И.С., Д.Ц.С.- Л., С.М.В. и А.Т.С. за
присъждане на разноски по делото.
С
определение от 14.10.2019 г. първоинстанционният съд е конституирал на
основание чл.227 ГПК като ответници по делото С.К.С.
и С.С.С. в качеството им на наследници на А.Т.С..
С
определение № 123723/17.06.2020 г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 46455/15 г. е
оставил без уважение молбата на К.К.Г. за изменение
на постановеното по делото решение в частта му за разноските и молбите от
25.06.2018 г. и от 28.11.2019 г. на адв.В.Н. от САК
съответно за промяна на определението й възнаграждение, както и за определяне
на възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
С
решение № 20065680/12.03.2021 г. СРС,124 с-в, по гр.д.№ 46455/15 г. е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 462211 от 01.08.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 46455/15 г. на СРС, 124 с-в, като навсякъде в диспозитива
на решението, където е записано „М. Р.Р.“ да се чете
„М.Р.Р.“.
Срещу
решение № 462211 от 01.08.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ответника К.К.Г. чрез особения му представител в частта, с която са
уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.Твърди, че съдът
неправилно е квалифицирал предявените искове като такива по чл.45 ЗЗД вместо по
чл.50 ЗЗД и е взел предвид притежаваните от отделните ответници идеални части
от общите части на сградата.Неправилно съдът е приел за установено наличието на
вреди в недвижимите имоти, собственост на ищците, като се е позовал безкритично
на приетите по делото технически експертизи, които са противоречиви, неясни и
необосновани, а допълнителната експертиза не се е произнесла по част от
въпросите.Необосновано съдът е приел, че е налице причинна връзка между
твърдяното протичане на подпокривната тераса и
евентуални вреди в имотите, собственост на ищците.В противоречие със събраните
по делото доказателства съдът е приел, че ремонт на покривната тераса не е
правен от 1980 г., а видно от представените от самите ищци писмени доказателства
ответницата Т.С. е извършвала ремонтни дейности на терасата през 2003 г.В
нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал поисканата
повторна техническа експертиза.Моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли предявените срещу него искове.
Срещу
решение № 462211 от 01.08.2018 г. е постъпила въззивна жалба и от ответницата Д.Ц.С.-
Л. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата
излага оплаквания, че ответниците не са били допуснати до апартамента на М.Р.,
за да се уверят в констатациите на вещото лице.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част.
Постъпила
е въззивна жалба и от ответницата Т.И.С. в частта, с която са уважени исковете
срещу нея с твърдения, че същото е неправилно и немотивирано.Излага оплаквания,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
и не е съобразил оспорването на техническата експертиза.Не е установена и
причинно-следствената връзка между щетите и състоянието на покривното
пространство над процесните жилища, не отговаря на обективната истина и
твърдението, че от 1980 г. не е извършван ремонт на покривното
пространство.Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД-причинна връзка между деянието и претендираните вреди, липсва и противоправност на
деянието, както и виновно поведение от страна на въззивницата.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените
срещу нея искове.Претендира разноски.
Решението
от 01.08.2018 г. е обжалвано и от ответницата С.М.В. в частта, с която са
уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че
същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е
съобразил възраженията на останалие ответници, /неправилно квалифицирани като „показания“/.Твърди,
че ищците са предявили иск за осъждане на ответниците, без да са ремонтирали
течовете, нито са уведомили управителя на ЕС за наличие на течове.Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Ответницата
А.Л.С. е обжалвала първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото е
неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила.Твърди, че при
наличие на теч в апартамент в ЕС собственикът трябва да уведоми управителя на
ЕС и другите собственици, което не е сторено от ищците и липсва решение на ОС,
на което да бъде взето решение за отстраняване на теча.Твърди, че ищците не са
извършили ремонт на терасата над апартамента на Р. и че първоинстанционният съд
не се е съобразил с възраженията на ответниците.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете на ищците.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от ищците М.С.П. и М.Р.Р. на въззивните жалби на ответниците.Въззиваемите твърдят,
че обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано.Твърдят, че съдът се е произнесъл след преценка на всички относими
към предмета на спора доказателства и е установил наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди в имотите им и поведението
на ответниците, изразяващо се в бездействието им да изпълнят задълженията си за
поддръжка на общите части на сградата.Правилно съдът е приел, че приетите по
делото технически експертизи са отговорили подробно и ясно на поставените
задачи.Правят възражение за недопустимост поради просрочие на въззивната жалба на К.Г..Оспорват възражението на посочения
ответник за неправилна правна квалификация на предявения иск, както и
твърдението, че ответницата Т.С. е извършила ремонт на терасата, като заявяват,
че се касае за незаконно строителство,
което същата е била осъдена да премахне с влязло в сила решение.Молят
съда да остави въззивните жалби без уважение.С молба от 01.09.2021 г. в
изпълнение на указания във връзка с подадена молба, озаглавена „въззивна жалба“ въззиваемите са уточнили,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото им искане по предявените
искове.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД.Ищците- М.Р.Р. и М.С.П. твърдят, че са собственици съответно на
апартамент № 3 /първата ищца/ и на апартамент № 4 /втората ищца/, находящи се в
гр.София, ул. „******и съответно на 17,09/100 и 11,80/100 идеални части от
общите части на сградата.Твърдят, че покривът на сградата е оформен на различни
нива с различни конструктивни елементи, като на ниво на 3-ти етаж представлява
покривна тераса или терасовиден покрив /Г-образен/ с площ около 44 кв.м.,
непосредствено пред който е разположен ап.3, ет.2.Терасовидният покрив, обща
част на сградата, излиза и като стреха извън контура на сградата и представлява
покрив и стреха на първите два етажа от жилищната сграда.Последният ремонт на
покривната тераса е извършен през 1980 г.Поради неизвършване на ремонт,
повредена хидроизолация, износване, премахнат капкоуловител,
неправилно отвеждане на дъждовните води, недобро стопанисване, напукана мозайка
и др., терасовидният покрив пропуска и просмуква вода.Ищците твърдят, че при
всеки дъжд и снеготопене водата от терасовидния покрив прониква вертикално в
помещенията на апартамент № 3 и подлизва по стрехата по външните ограждащи
стени-северна, източна и западна, като ги руши и по този начин също прониква в
помещенията на ап.№ 3.Твърдят, че в помещенията на посочения апартамент,
собственост на М.Р., са нанесени следните вреди: таваните и трегерите на хола,
спалнята, кухнята, банята и антрето са на петна /на хола таванът на места е
оголен, на кухнята на места е с паднала мазилка/, стените на хола, спалнята и
кухнята са с мокри петна и на места паднала мазилка; наличен е мухъл по тавана
на хола, кухнята и банята; явили са се пукнатини по стените и трегерите в хола,
спалнята и кухнята, в която има цепнатина на западната стена; боята на
апартамента е повредена изцяло; от падащите мазилки се увреждат мебелите и
паркета, условията в кухнята са нехигиенични; целият апартамент е пропит от
влага и мирише на мухъл, няма нормални условия за живеене и се изразходва
допълнителна топлоенергия за премахване на влагата.В апартамент № 4 се е явило
мокро петно на тавана на стаята, разположена под плочата на терасовидния
покрив, по който се оттича водата.Посочените вреди произтичат от поведението на
ответниците, които отказват да извършат необходимия ремонт на покривната тераса
и да внесат съответните вноски за извършването на ремонт през 2010 г. и
нарушават чл.41 ЗС, чл.6, ал.1 и ал.9 ЗУЕС, чл.48, ал.1 ЗУЕС.Твърдят, че на
покривната тераса е извършено незаконно строителство в периода 2006-2014 г.,
принудително премахнато през 2014 г., което допълнително е влошило състоянието
и е увеличило вредите в ап.№ 3.С влязло в сила решение от 29.06.1978 г. е
прието, че за тази обща част на сградата етажните собственици са длъжни да я
поддържат и през 1980 г. е извършен ремонт, заплатен от всички етажни
собственици.С влязло в сила решение от 15.02.2013 г. на СРС, 36 с-в, гр.д.№
9019/2010 г. също е прието, че покривната тераса е обща част на сградата и
всеки от етажните собственици е длъжен да участва в разходите за поддържане и
ремонт на същата съответно на притежаваните от него идеални части от общите
части на сградата.Ищците твърдят, че от години поставят въпроса за ремонт на
терасовидния покрив пред ЕС, но собствениците отказват да го извършат и не
внасят полагаемите им се вноски за този ремонт.Молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответниците да заплатят на М.Р.Р.
сумата от 2 150 лв., както следва: А.Л.С.-сумата от 221,92 лв., К.К.Г.-сумата от 389,73 лв., Т.И.С.-сумата от 500,99 лв., Д.Ц.С.-
Л.-сумата от 301,44 лв., С.М.В.-сумата от 451,41 лв., А.Т.С.-сумата от 284,51
лв., а на М.С.П.-сумата от 50,00 лв., както следва: А.Л.С.-сумата от 5,16 лв., К.К.Г.-сумата от 9,06 лв., Т.И.С.-сумата от 11,65 лв., Д.Ц.С.-
Л.-сумата от 7,01 лв., С.М.В.-сумата от 10,50 лв., А.Т.С.-сумата от 6,62 лв.
/съгласно уточнителна молба от 20.07.2021 г.,
депозирана пред СГС/.
С
подадените отговори на исковата молба ответниците С.М.В.,
Д.Ц.С., А.Л.С., А.Т.С., Т.И.С. и К.К.Г. оспорват
исковете, като твърдят, че става въпрос не за терасовиден покрив, а за тераса
към апартамент № 5, както и че през 2002 г. Т.С. е направила ремонт на
терасата, в резултат на който сградата е била заздравена, а през 2003 г. е
правен ремонт на сградата и на външните стени няма никакви повреди, мокри петна
и падаща мазилка.Оспорват твърдението на ищците за наличие на вреди в
апартамент № 3, както и че ответниците отказват да изпълняват решения на ОС на
ЕС за ремонт на терасата.
Ответникът
К.К.Г. чрез особения си представител оспорва
исковете.Твърди, че не са настъпили твърдените вреди и че не е налице
фактическият състав на чл.45 ЗЗД.
Видно
от нотариален акт № 36 по н.д.№ 7522/1961 г.
М.Р.П. е собственик на апартамент № 3, находящ се в гр.София, ул. „****“
№ 15.
От
представения нотариален акт № 167 по н.д.№ 663/1990 г. е установено, че М.С.П.
е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр.София, ул. „Я.“ № 15.
С
решение от 15.02.2013 г., влязло в сила на 06.03.2015 г., СРС, 36 с-в, по
гр.д.№ 9019/2010 г. е отхвърлил предявените от Т.И.С. срещу К.К.Г., А.Л.С., М.Р.Р., М.С.П., Д.Ц.С.-Л.,
С.М.В., А.Т.С. субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че Т.И.С. е собственик на основание чл.98 ЗС на
недвижим имот, представляващ Г-образната тераса с площ от около 44 кв.м.,
изградена на северна и източна фасада с достъп от апартамент № 5, находящ се на
втори надпартерен етаж в жилищна сграда в гр.София,
ул. „****“ № 15.В мотивите на съда е прието, че обектът представлява обща част
на ЕС.
Пред
въззивната инстанция е прието писмо на СО-р-н „Средец“ изх.№ РСЦ16-ГР94-445-/9/
от 16.10.2020 г., в което са отразени констатациите от извършена проверка за
изпълнение на предписания на р-н „Средец“ за състоянието на терасовиден
покрив-покривни тераси на втори и трети етаж, външен подход и входно преддверие
към апартамент № 1 на първия етаж и апартамент № 3 на втори етаж, неподдържани
в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания на чл.169, ал.1-3
от ЗУТ на ул. „****“ № ****, гр.София.В писмото е посочено, че при проверката
на място се е установило, че са предприети действия по изпълнение на някои от
предписаните ремонтни работи, но изпълнението на голяма част от тях е
некачествено.
От заключението на техническата
експертиза /ТЕ/, изготвена от вещото лице С.Д.е установено, че в отделните
помещения процесния апартамент № 3 са нанесени различни видове щети в резултат
на течове-увиснали висулки по стените и таваните, нарушена мазилка, шпакловка и
боя в помещенията.Стойността на отделните видове строителни работи за
отстраняване на нарушенията от течовете в апартамента, както и на появилия се
мухъл по стените и таваните възлиза на 1 597 лв. без ДДС.Вещото лице е
констатирало, че е необходимо да бъдат извършени ремонти и на общите части на
сградата, основно на Г-образната открита външна покривна тераса, разположена на
двете външни фасадни страни на сградата с обща площ от 44 кв.м., която реално е
разположена над ап.№ 3 и ап.№ 4 за недопускане на наводнения.Наводненията и
нарушенията, описани в ап.№ 3, основно се дължат на течове от терасата,
получавани от дъждовни води и снеговалежи, тъй като видимо същите няма
възможност да се оттичат от терасата, по която не са монтирани и изпълнявани
тръби, чрез които водите да се оттичат.Същата е с изпълнена масивна външна
плътна предпазна стена /парапет/ с височина около 1,20 м и представлява обща
част на сградата и по пода на терасата е направена мозайка, която видимо е
частично нарушена.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че задължително
трябва да се боядисат целите площи, а не само засегнатите такива.Видимото
нарушение е от теч от покрива и в резултат на това е паднал латекса и се налага
остъргване.Всички вреди се дължат основно на наводнението, други причини няма.
От допълнителната техническа
експертиза е установено, че описаната стойност за възстановяване на вредите с
ДДС и с 15% печалба на изпълнителя възлиза на 2 203,86 лв.Щетите, нанесени
на ап.№ 4 от терасата /мокро петно по северната част на тавана на стаята/
следва да се отстранят след изготвяне на нов архитектурен проект за
преустройство на терасата-обща част на сградата.За отстраняване на
противоплесенната обработка на плочките и боядисването на стените и тавана в
стойността на видовете работи следва да се включи и описаната стойност в т.5 от
единичната техническа експертиза сума от 500 лв., представляваща неустановени и
скрити различни видове СМР.Безспорно са установени вреди от течове от
покривната тераса и същите са описани и включени в общата стойност на ремонта.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при направения оглед на
апартамента на М.С. е установил, че следва да се боядисат само стените и
таваните, които са уведени.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно
възражението на въззиваемите за недопустимост на въззивната жалба на К. Г.поради просрочие.Въззивникът е
получил съобщение за обжалваното решение на 10.09.2018 г., а въззивната жалба е
подадена на 25.09.2018 г.-в срока по чл.259, ал.1 ГПК, тъй като 24.09.2018 г. е
почивен ден.Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК когато последният ден от
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
За да уважи предявените искове първоинстанционният
съд е приел, че страните по делото притежават самостоятелни обекти в сградата и
че покривът представлява обща част на сградата, която етажните собственици са
длъжни да поддържат.Приел е за установено, че от 1980 г. не е извършван ремонт
на покрива и че вредите в процесните апартаменти се дължат на течове от
терасата, дължащи се на липса на хидро и топлоизолация по нея.Съдът е изложил
мотиви, че ответниците, собственици на обект в сградата-етажна собственост, не
са изпълнили задълженията си за поддръжка на общите части на сградата, поради
което следва да се ангажира отговорността им за установените имуществени вреди
с оглед размера на притежаваните от тях идеални части.
Фактическият
състав на чл.45 ЗЗД изисква наличие на деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина.Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Страните по делото не спорят, че са етажни
собственици при описаните в исковата молба идеални части от общите части на
процесната етажна собственост, както и че покривът представлява обща част на
същата по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
От събраните по делото доказателства
се установи, че в резултат на течове от терасата на процесните
апартаменти са били нанесени вреди, изразяващи се в увиснали висулки по стените
и таваните, нарушена мазилка, шпакловка и боя в помещенията, мокри петна по
тавана, както и че е необходимо да бъдат извършени ремонти и на общите части на
сградата, основно на Г-образната открита външна покривна тераса, разположена на
двете външни фасадни страни на сградата с обща площ от 44 кв.м., която реално е
разположена над ап.№ 3 и ап.№ 4.Стойността, необходима за поправка на нанесените
щети, възлиза на 2 203,86 лв.Съдът кредитира заключенията на приетите по
делото технически експертизи, тъй като са изготвени след извършване на оглед на
процесните апартаменти от вещото лице и не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства.Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.Собствениците са длъжни да не причиняват вреди на други
обекти и общи части на сградата /чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС/, както и да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт
и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части /чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС/.Доколкото щетите по процесните имоти са причинени от течове от покрива,
обща собственост на етажните собственици, които не са изпълнили задължението си
да поддържат и възстановяват вещта в състояние, годно за ползване по
предназначение, същите следва да отговарят съобразно размера на притежаваните
от тях части в съсобствеността.При така определената стойност на дейностите,
необходими за възстановяване на нанесените на процесните имоти вреди с оглед
притежаваните идеални части от общите части ответниците дължат, както следва: А.Л.С. сумата от 161,76 лв. на М.Р.Р. и сумата от 3,67 лв.- на М.С.П.; К.К.Г.-сумата
от 284,08 лв. на М.Р.Р., а на М.С.П.-сумата от 6,45
лв.; Т.И.С.- сумата от 365,18 лв. на М.Р.Р., а на М.С.П.-сумата
от 8,29 лв.; Д.Ц.С.- Л.- сумата от 219,72 лв. на М.Р.Р.,
а на М.С.П.-сумата от 4,99 лв.; С.М.В.- сумата от 329,04 на М.Р.Р., а на М.С.П.-сумата от 7,47 лв.
С оглед спазване на принципа за
забрана на влошаване на положението на жалбоподателите обжалваното решение
следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението, че
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения
иск.Съдът се е произнесъл съгласно твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Ищците твърдят, че вредите в
процесните имоти са настъпили от неподдържане в добро състояние и
невъзстановяване на обща част и че ответниците не са изпълнили задълженията си
по чл.41 ЗС, чл.6, ал.1, т.2 и т.9 ЗУЕС и чл.48, ал.1 ЗУЕС.При това положение
районният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД, а не чл.50 ЗЗД, тъй като ищците твърдят, че вредите са настъпили в
резултат на противоправно поведение на ответниците /бездействие/ и претендират ангажиране на
отговорността на останалите етажни собственици в обем, съответстващ на правата
им в общността, а не претендират вреди, настъпили в резултат на обективно
присъщи свойства на общата вещ-подпокривната тераса.
От приетите основна и допълнителна
техническа експертиза се установи наличието на щети по процесните имоти, както
и наличието на причинна връзка между вредите и течовете от общата вещ.Етажните
собственици са длъжни да участват в разходите по поддръжка и възстановяване на
общите части /чл.41 ЗС, чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС/, както и да не причиняват вреди
на други обекти /чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС/ и бездействието им и неизвършването на
необходимите ремонтни дейности представлява противоправно поведение.От
доказателствата по делото се установи, че на етажните собственици са давани и
предписания от районната администрация за извършване на ремонт на покрива,
които не са изпълнени.Ответниците не са оборили и
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Недоказано е твърдението, че през
2003 г. е извършен ремонт на покрива.Видно от заключението на ТЕ и от писмото
на СО-р-н „Средец“ за резултатите от извършените проверки за изпълнение на
дадените предписания на етажните собственици, не е извършен ремонт и
преустройство на покрива с оглед недопускане на наводнения.
Несъстоятелен е и доводът, че по
делото не е доказано, че ищците не са извършили ремонт, тъй като същите
претендират заплащане на стойността на ремонтните работи, които са необходими
за възстановяване на вредите, а не направени разходи за извършени ремонтни
дейности.
Ирелевантно за предмета на спора е
обстоятелството, че ответниците не са допуснати до процесните имоти, тъй като с
определението за допускане на техническата експертиза първоинстанционният съд
не е постановил извършването на съвместен оглед с участието на страните по
делото.Без значение за изхода на спора е и обстоятелството дали ищците са
уведомили управителя на ЕС за наличните течове.
Поради изложеното оплакванията за
недоказаност на фактическия състав на чл.45 ЗЗД са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв.
за възнаграждение за особен представител на въззивника
К.Г. за настоящата инстанция.Разноски за държавна такса не следва да се
присъждат, тъй като такава не е подадена от ищците.
По отношение на С.К.С. и С.С.С. производството следва да се прекрати, тъй
като същите не са подали въззивна жалба, нито са ответници по въззивна жалба на
ищците.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 462211 от 01.08.2018 г. на СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 46455/2015 г.,
поправено с решение № 20065680/12.03.2021 г. на СРС,124 с-в, по гр.д.№ 46455/15
г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА
А.Л.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***, К.К.Г. с ЕГН **********
с адрес: ***, Т.И.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Д.Ц.С.- Л. с ЕГН **********
и с адрес: *** и С.М.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплатят на М.Р.Р. с ЕГН **********
и с адрес: *** и М.С.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 300 лв.-разноски
за въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на С.К.С. с ЕГН ********** и С.С.С.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: *** /конституирани като наследници на А.Т.С./.
Решението е окончателно.В частта
относно прекратяване на производството решението има характер на определение и
може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му само от С.К.С. и С.С.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.